Р Е Ш Е Н И Е
683/7.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На четвърти октомври две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД №987 по описа на ШРС за 2013 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №1164/27.05.2013г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР –
гр.Шумен, с което на Й.Б.И. *** са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 800 лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 8 месеца на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. В жалбата Й.И. моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление. В хода по същество заявява, че
не оспорва нарушението по същество. Моли
наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание “глоба” , като излага, че е безработен и няма финансова възможност да
плати наложената му глоба.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено. В съдебно заседание излага
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.05.2013год. около 16.40 часа жалбоподателят Й.Б.И.
управлявал лек автомобил марка “Фолксваген
Голф” с рег.№ Н 2430 ВВ по бул. “Ришки проход”, в гр.Шумен, в посока пл.
“България”. До кръстовището с ул.
“Съединение” бил спрян за проверка от
служители при ОДМВР - Шумен – свидетелите Х.П.Х. и С.Н.Х.. Извършената
проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0003 показала наличие на алкохол в издишания въздух на
водача в размер на 1.23 промила. На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №1164 от 11.05.2013 год., който бил
връчен на нарушителя и подписан от него, като саморъчно е отразил, че няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Бил му
издаден талон за медицинско изследване №0332477. При извършената химическа
експертиза в пробата кръв взета от Й.И. се установило наличие на алкохол в
размер на 1.16 промила. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 8 месеца, на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.П.Х. и на свидетеля
С.Н.Х., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като
нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други
упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това
обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №02692 с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”, която чрез измерване на количеството алкохол в
издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 1.23 промила, както и заключението
на изготвената химическа експертиза, съгласно което в пробата кръв взета от Й.И. се установило
наличие на алкохол в размер на 1.16 промила. В подкрепа на този извод са и
показанията на свидетелите, който в съдебно заседание заявяват, че по време на
извършване на проверката жалбоподателя е лъхал на алкохол. Констатираното
нарушение не се оспорва и от
жалбоподателя, както в административно – наказателното производство, така и в
съдебното.
Съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на
алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не
е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл, въпреки, че по
отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е наложил наказания в размер около средния,
посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази
насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от
региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП, то това
обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за
нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият
орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи
именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното
нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В
тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за
това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по
отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в размер на
500 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца. В тази връзка при определяне размера на
наказанията съдът съобрази липсата на сериозни нарушения по ЗДвП от страна на И..
До момента на извършване на процесното нарушение на жалбоподателят са били
налагани само две административни наказания за нарушения на ЗДвП – през 2005г.
и 2007г. Съдът намира, че така определените наказания в минимално предвидения размер са напълно достатъчени, с оглед превенцията
срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на ЗДвП от страна на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №1164/27.05.2013г. на Началника на
сектор ПП към ОДМВР – гр.Шумен, с което на Й.Б.И. *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 8 месеца на основание чл.174,
ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на същите, съответно на “глоба” в размер на
500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: