Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/21.3.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание
на 22.02.2023г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА
ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия
Златева адм.дело №939 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 106а и сл. от Закона за автомобилните превози.
Делото е образувано по жалба на М.А.А., ЕГН**********
*** против заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-3813/23.09.2022г. на Началника на
ОО"Автомобилна администрация" – гр.Пазарджик, с която са наложени ПАМ
- по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на товарен автомобил
ИФА В 50 Л с рег.№РА1157АС от категория №2 чрез сваляне и отнемане на табела с
рег.№РА1157АС и на свидетелство за регистрация на МПС част ІІ №********* - до
отстраняване на нарушението – вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12
месеца и по чл.106а, ал. 1, т. 4, б"а" и ал. 2, т.3 от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС №*********/04.08.2022г. на водача М.А.А. - до отстраняване на нарушението –
вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца.
С жалбата се оспорва заповедта, като се
излагат съображения, че водачът не извършва обществен превоз на товари, а
превозва дърва на свой роднина, с когото заедно добили и превозили първо
дървата на жалбоподателя, а след това на Д.К.. Посоченият автомобил бил от
категория №2 - над 3,5 тона и под 12 тона и затова не се налагало да бъде
вписван в лиценз за извършване на обществен превоз на товари съгласно
изискванията на ЗАП.
Твърди жалбоподателят, че от констатациите на
административния орган не могъл да се направи извод, че е извършил обществен
превоз на товари срещу заплащане. Затова моли да се отмени заповедта.
Претендира разноски в размер на 50лв ДТ. В с.з. не се явява, не се
представлява.
Ответникът по жалбата - Началника на ОО"Автомобилна
администрация" – гр.Пазарджик не се явява в съдебно заседание, не се
представлява, не взима становище по същата.
Административен съд Пазарджик, след като
обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка
на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на
посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-3813/23.09.2022г. на
Началника на ОО"Автомобилна администрация" – гр.Пазарджик, с която са
наложени ПАМ - по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози – временно спиране от движение на товарен автомобил
ИФА В 50 Л с рег.№РА1157АС от категория №2
чрез сваляне и отнемане на табела с рег.№РА1157АС и на свидетелство за
регистрация на МПС част ІІ №********* - до отстраняване на нарушението -
вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца и по чл.106а, ал. 1, т. 4, б"а" и ал. 2, т.3 от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС №*********/04.08.2022г. на водача М.А.А. - до отстраняване на нарушението –
вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца.
Безспорно е по
делото, че товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№РА1157АС не е собственост на
жалбоподателя. В указания от съда срок същият не е изложил доводи за правен
интерес да обжалва заповедта в тази част. От данните по делото съдът приема, че
такъв не е налице, поради което жалбата против заповедта в частта, в която е
наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази част - да се прекрати.
По отношение на оспорването в частта, в която
на основание чл.106а, ал. 1, т. 4, б"а" и ал. 2, т.3 от Закона за автомобилните превози временно е отнето свидетелство за управление на МПС
№*********/04.08.2022г. на водача М.А.А. -
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, съдът
приема, че е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес
/водач на МПС, спрямо когото е приложена обжалваната ПАМ/, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл.106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със заповед №РД 01-553/23.11.2021г. началниците на ОО"Автомобилна
администрация" в РД "Автомобилна администрация" са оправомощени
да прилаган ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП.
Обжалваният административен акт е постановен
при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание.
Изрично е посочено както правното основание за налагане на ПАМ - чл. 106а, ал. 1, т. 1, б"а" и ал. 2, т. 1
и чл.106а, ал. 1, т. 4, б"а" и ал. 2, т.3 от Закона за автомобилните превози -, така и фактическото основание за издаването на
заповедта. Посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на
наложените ПАМ – извършен на 23.09.2022г. с товарен автомобил обществен превоз
на товари без за МПС да има издадено удостоверение за обществен превоз на
товари или заверено копие към лиценз на Общността -, като съдът възприема
същите за достатъчни мотиви, които да обосноват правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие, съответно – да осигурят възможност на
адресата на акта също да защити правата си. Изпълнено е както общото изискване
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт. А
дали и доколко е налице така обоснованото от фактическа и правна страна
основание за прилагане на принудителната административна мярка, е въпрос на
материална, а не на формална законосъобразност на административния акт.
Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-3813/23.09.2022г. на Началника на ОО"Автомобилна
администрация" – гр.Пазарджик е издадена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила поради следното:
Разпоредбата на чл.106а, ал.1 от ЗАвП предвижда за преустановяване на административните
нарушения по този закон
да се прилагат изрично изброените ПАМ, като за осъществено административно
нарушение по чл.106а, ал.1,
т.4, б.“б“ от ЗАвтП – извършване на обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността - временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач – в случая
на жалбоподателя.
Според чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към
лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България.
По делото не се оспорва обстоятелството, че
процесното МПС не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари
на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари или удостоверение за регистрация за извършване на
обществен превоз на товари.
Легална дефиниция на понятието
"обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози - превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. Превозът на товари е услуга с
търговска цел, която се извършва срещу заплащане и това е спорният въпрос между
страните в настоящото производство - дали между водача на товарния автомобил и
собственика на товара е договорено заплащане на цената на превоза.
За да бъде установено нарушение на
разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на товари,
административният орган, който носи тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да ангажира надлежни доказателства, че е
извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Законодателят е дал възможност в чл.44, ал.1 от АПК административният орган да може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин и съгласно чл.171, ал.1 от АПК редовно събраните доказателствата по този ред имат сила и пред съда.
По делото липсват каквито и да са
доказателства за възмездност на извършената услуга - превоз на товари.
Както е посочено по-горе в мотивите на
съдебното решение, превозът на товари е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на товари за собствена
сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за автомобилните превози - превоз на товари без заплащане, с нетърговска или
нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства или управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за
него. Разликата между обществения превоз и превозът за собствена сметка е
възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска
или нестопанска цел - превозът на товари е такъв за собствена сметка.
Административният орган е изградил извода си
за извършване на обществен превоз на товари срещу заплащане при липса на доказателства
и в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК
- индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени, съответно направени.
Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ без да изясни
действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посоченото като купувач в
превозния билет №10715/00194/4С3ВD1В лице, както
и не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтПр
не е доказана - не е безспорно установено лицето, сочено като извършител на
превоза, да е осъществявало дейност срещу заплащане и в този смисъл не са налице
основания за налагане на ПАМ.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е основателна и оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон следва да бъде отменена.
В тежест на ответника следва да се възложат
сторените от жалбоподателя разноски в размер на 50лв – ДТ.
Затова и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК Административен съд –
Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
за прилагане на ПАМ №РД-14-3813/23.09.2022г. на Началника на
ОО"Автомобилна администрация" – гр.Пазарджик в частта, в която е
наложена ПАМ по чл.106а, ал. 1, т. 4, б"а" и ал. 2, т.3 от Закона за автомобилните превози – временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС №*********/04.08.2022г. на водача М.А.А. - до отстраняване на нарушението –
вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца.
Оставя без
разглеждане жалбата на
М.А.А., ЕГН********** *** против заповед за прилагане на ПАМ
№РД-14-3813/23.09.2022г. на Началника на ОО"Автомобилна
администрация" – гр.Пазарджик в частта, в която е наложене ПАМ по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б"а"
и ал. 2, т. 1 от Закона за
автомобилните превози
– временно спиране от движение на товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№РА1157АС
от категория №2 чрез сваляне и отнемане на табела с рег.№РА1157АС и на
свидетелство за регистрация на МПС част ІІ №********* - до отстраняване на
нарушението – вписване МПС в лиценз, но за не повече от 12 месеца и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, а в частта, имаща характер на
определение - в 7 -дневен срок - от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/