Решение по дело №2673/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц.И.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.-Г., против Ревизионен акт № Р-16001622007412-091-001/27.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 345 от 13.09.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. от 3 443,60 лв. на 3 434,60 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 175,62 лв. на 2 169,93 лв.

Жалбоподателят оспорва издадения ревизионен акт в частта за установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят оспорва преминаването на ревизията по особения ред - чл. 122 от ДОПК. Твърди, че в РА са налице нарушения при изчисляване на данъчната основа, на дължимия данък по ЗДДФЛ. Сочи се, че направените от инспекторите констатации и изводи в РА са формирани без органите по приходите да изяснят напълно фактическата обстановка и без да се постараят да анализират доказателства от съществено значение за правилното и законосъобразно определяне на данъчните и осигурителните задължения на жалбоподателя. Изразява несъгласие с предприетите от ревизиращия екип действия, насочени към установяване на реализираните от И. доходи през проверяваните години и съответно към определяне размерите на вменените задължения за данъци. Основно се оспорват констатациите в РА относно непризнати средства от дарения от майка му с мотива, че българските граждани нямат задължение да посочват спестените парични средства. Посочва се, че ревизиращият екип не е взел предвид обстоятелството, че някои от сумите по банковите сметки са теглени от една банка и са внасяни в друга. Също така, според жалбоподателя не е съобразено, че в нотариалните актове, представени пред ревизиращия екип, продажната цена е посочена близко за данъчната оценка, а е ноторен фактът, че пазарните цени на имотите и цените, на които се сключват сделки за земеделски земи, са в пъти по-високи от посочените в нотариалните актове. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата, директор Д „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Р. е на становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт, в частта, в която се обжалва пред административния съд, е изменената с Решение № 345/13.09.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, при което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622007412-020-001/06.12.2022 г. (т. 2, л.506) на компетентния за това орган – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, насочено към установяване на публични задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., като е определен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 14.12.2022 г., лично на И. (т. 2, л. 507). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001622007412-020-002/13.03.2023 г. и ЗИЗВР № Р-16001622007412-020-003.12.04.2023 г., срокът за приключване на ревизията е продължен до 12.05.2023 г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и Ревизионен доклад № Р-16001622007412-092-001/26.05.2023 г. от оправомощения орган по приходите, срещу който в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не е подадено възражение.

Въз основа на съставения ревизионен доклад, определеният за това компетентен орган е издал и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 16001622007412-091-001/27.06.2023 г., с който на жалбоподателя са установени задължения, както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3 443,60 лв. и лихва в размер на 2 175,62 лв. и лихви за ДОО, ЗО и УПФ – за самоосигуряващи се за 2016 г., съответно в размер на 2,47 лв., 1,21 лв. и 0,76 лв. Така издаденият ревизионен акт е обжалван на основание и в срока по чл.152 ал.1 ДОПК пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, единствено в частта си на допълнително установено данъчно задължение по ЗДДФЛ, който с решението № 345/13.069.2023 г. го е изменил в частта относно установения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. както следва: от 3 443,60 лв. на 3 434,60 лв. и прилежащите лихви от 2 175,62 лв. на 2 169,93 лв.

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии по делото са приложени: Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г., Заповед № РД-09-2202/07.12.2022 г., Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., всички издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив.

Съдът приема, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните органи на приходната администрация, в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано и съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Няма спор по делото, че Ц.И. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизирания данъчен период, попадащ в обхвата на ревизията. Установено е, че същият е регистриран като ЕТ „Нет Трейд - Ц.И.“ с ЕИК ***от 10.04.2006 г., също така е и едноличен собственик и управител на дружеството „Неттрейд 2016“ ЕООД с ЕИК *****. Органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период Ц.И. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Също така е установено, че И. не е семеен.

В хода на ревизионното производство са извършени редица процесуални действия, като на основание чл. 37, ал. 2 и ал.3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, а на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК е изискана информация, сведения и документи с искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с цел изследване произхода на предоставени парични средства в полза на РЛ през ревизирания период, както следва:

С Протокол № Р-16001622007412-ППД-001/16.12.2022 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на ревизираното лице, възложена с Резолюция за извършване на проверка № ПФ-16001622000312-0РП-001/04.10.2022 г.

На Ц.И. са връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-16001622007412-040-001/07.12.2022 г. и № Р-16001622007412-040-002/31.01.2023 г., с които е изискана информация за източниците на доходи и произхода на внесените от него парични средства в банкови сметки през 2016 г., подробно описани от страна на органа по приходите по дати и суми. С отговори вх. № РД-20-8320/30.01.2023г. и вх. № РД-20-1698/27.02.2023 г. на връчените искания от страна на лицето са представени договори за покупко-продажба на МПС, договор за продажба на дружествени дялове, договори за дарение и обяснение. В представеното от Ц.И. обяснение е посочено, че внесените от него парични средства в банкови сметки през 2016 г. са придобити през 1990 г. и 1991 г. от търговия в Сърбия. Лицето посочва, че получените средства от търговия в Сърбия са били в германски марки, които е продал през 1997 г. по времето на правителството на С.С.. През м. март 1997 г. е закупил 20 100,00 щ.д. като твърди, че тази валута в годините след 2010 г. е продавал и внасял в банките. Също така посочва, че е получил дарения от майка си и завещани средства от баща си преди смъртта му, както следва: през 2000 г. в размер на 9 000,00 лв., през 2002 г. - 8 500,00 лв., през 2003 г. - 14 600,00 лв., през 2005 г. - 7 200,00 лв., през 2007 г. - 7 100,00 лв. и през 2009 г. - 9 700,00 лв. Ц.И. сочи, че през 2015 г. е продал дяловете си в дружеството „Неттрейд“ ЕООД и е получил 5 000,00 лв., а през 2010 г. е продал лек автомобил на стойност 2 600,00 лв.

Освен посочените приходи, задълженото лице е посочило, че в качеството си на наследник, на 08.05.2015 г. с Нотариален акт № 126 том 35, дело № 6668/2015 година е продал и 1/4 идеална част от недвижим имот, а именно: Поземлен имот № 43 от кв.2 по КРП на село Иван Вазово, община Калояново, област Пловдив, ведно със следните изградени в имота сгради: едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м., масивна сграда - гараж със застроена площ от 20 кв. м. и навес с оградни стени със застроена площ от 55 кв. м. ведно с подобрения и приращения върху имота, за сумата общо от 3 000 лева; С нотариален акт № 162 т. 86 дело № 16719/2015 година, също в качеството си на наследник е продал и 1/4 идеална част поземлен имот № 015162 — нива с площ от 2,198 декара, категория на земята - четвърта, в местност „Адъта" за сумата от 250 лева. В обясненията е посочено, че е получена и сума „на ръка“ извън посочената в нотариалния акт, в голям размер, но поради изминалия период от време не може да посочи точния и размер; С нотариален акт №161 том 86, дело № 16718/2015 година е продал и следните имоти: Поземлен имот № 010108 по плана за земеразделяне на с. Иван Вазово, община Калояново, начин на трайно ползване - овощна градина с площ от 1,002 декара, категория на земята четвърта в местност „Долна Кория" за сумата от 220 лева; Поземлен имот № 012013 по плана за земеразделяне в землището на с. Иван Вазово, община Калояново, начин на трайно ползване — нива, с площ от 2 800 декара, категория на земята - четвърта, за сумата от 350 лева; Поземлен имот № 013055 по плана за земеразделяне в землището на с. Иван Вазово, община Калояново, начин на трайно ползване - нива, с площ от 1,599 декара, категория на земята - четвърта в местността „Куркая" за сумата от 165 лева; Поземлен имот № 014103 в землището на с. Иван Вазово, начин на трайно ползване ливада, с площ от 0,500 декара, категория на земята - четвърта, на цена от 50 лева. Отново в обясненията посочва, че за сделката е получена и сума „на ръка“ извън посочената в нотариалния акт, в голям размер, но поради изминалия период от време не може да посочи точния и размер.

Органът по приходите е установил, че Ц.И. през 2016 г. е внасял парични средства в „ПИБ“ АД общо в размер на 31 500,00 лв. и в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД общо в размер на 8 000,00 лв. като е констатирано нарастване на паричните му средства в банковите сметки.

В хода на ревизията, предвид гореописаните писмени обяснения на И., касаещи получени парични дарения, е възложено извършване на насрещна проверка от ревизиращия екип на Е.И.И., приключила с издаване на Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001623020400-141-001/23.03.2023 г. Ревизиращият екип е установил, че адресна регистрация и постоянния адрес е един и същ адрес, като за Е.И.И. така и за Ц.И.И. т.е. може да се предположи че за периода на проверката двамата са били едно домакинство, съответно разходи за живот съответно за 1999 г. паричен разход средно на две лица са в размер 2 316,00 лв., за 2000 г. паричен разход средно на две лица са в размер 2 482,00 лв., за 2001 г. паричен разход средно за две лица са в размер 2 580,00 лв., за 2002 г. паричен разход средно за две лица са в размер 2 938,00 лв., за 2003 г. паричен разход средно за две лица са в размер 3 186,00 лв., за 2004 г. паричен разход средно за две лица са в размер 3 610,00 лв., за 2005 г. паричен разход средно за две лица са в размер 3 918,00 лв., за 2006 г. паричен разход средно за две лица са в размер 4 470,00 лв., за 2007 г. паричен разход средно за две лица са в размер 5 434,00 лв., за 2008 г. паричен разход средно за две лица са в размер 6 350,00 лв., за 2009 г. паричен разход средно за две лица са в размер 6 494,00 лв. След извършен подробен анализ, от стана на резизиращия екип, досежно получените доходи от пенсии, заплати, продажба на имоти и други за периода от 1999г. до 2009г. (вкл.). е констатирано, че не са налице достатъчно доходи, които биха дали възможност на Е.И.И. да предостави парични дарения през 2000г. - 9 000 лв., през 2002г. - 8 500 лв.. през 2003г., - 14 600 лв., през 2005г.,- 7 200 лв.. през 2007г. - 7 100 лв., през 2009г. - 9 700 лв. или общо 56 100.00 лв. на сина си Ц.И.И..

От страна на ревизиращия екип, също така е направен анализ на получените доходи и направените разходи от Ц.И. за 2015 г. и са определили налични парични средства към 01.01.2016 г. в размер на 4 430,00 лв. Установено е, че през 2015 г. лицето е получило доходи общо в размер на 9 035,00 лв. - от продажба на 100% от дяловете на дружеството „Неттрейд“ ЕООД с ЕИК ********* на 30.09.2015 г. за сумата от 5 000,00 лв. в брой и от продажба на недвижими имоти, подробно изброени в ревизионния доклад общо за 4 035,00 лв. С РА са определени разходи за живот и издръжка за 2015 г. в размер на 4 605,00 лв., съобразно данни за паричен разход на едно лице по НСИ.

След извършения анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства, установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице органите по приходите са приели, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. направените от Ц.И.И. разходи превишават получените доходи. Ревизиращият екип е констатирал, че И. е захранвал с парични средства сметката си, както и е покривал разходите си за издръжка без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.

Прието е, че за ревизирания период са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

На РЛ е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК с № Р-16001622007412-113-001 от 06.04.2023 г., в което е посочено, че данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК са взети предвид внесени парични средства в брой по банкови сметки на ЗЛ, които не могат да се обвържат с доход с конкретен източник.

За да измени РА, решаващият орган е възприел мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща финансовите отношения, предмет на оспорения административен акт. Въз основа на извършен анализ на събраните доказателства в административното производство, горестоящият в йерархията орган е приел, че ревизиращият екип законосъобразно е установил наличието на предпоставките по чл.122 от ДОПК за задължението по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. –31.12.2016 г., като е процедирал правилно. Въпреки това, в решението е посочено, че в РД е установено несъответствие на доходите и разходите на Ц.И. в размер на 35 597,17 лв. като същите са намалени със задължителни осигурителни вноски в размер на 8 953,23 лв., които са в много по-голям размер от посочения в РА - 1 251,14 лв. С РД е определена годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 26 653,94 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. от 2 664,39 лв. С РА облагаемият доход е намален с коригираните вноски за ЗОВ в размер на 1 251,14 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 34 346,03 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3 443,60 лв. Решаващият орган констатира, че в РА е допусната техническа грешка при определяне на дължимия данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г., тъй като на Ц.И. е определено несъответствие на приходите и разходите за този данъчен период в размер на 35 597,17 лв. и вноски за ЗОВ от 1 251,14 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 34 346,03 лв. и се изменят определените с РА задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. от 3 443,60 лв. на 3 434,60 лв. и дължимите лихви за просрочие от 2 175,62 лв. на 2 169,93 лв.

В съдебно заседание от 10.01.2024 г. е разпитан И.А.Г., а в съдебно заседание на 22.02.2024 г. – Е.И.И..

От показанията на И.Г., братовчед на жалбоподателя, се установява, че същите поддържат близки отношения. Посочва, че И. и майка му живеят заедно. Без да конкретизира периода, сочи, че е помагал на жалбоподателя, допреди да си намери работа, като му давал пари да си плати тока, телефона и други ежедневни разходи. И. и майка му разполагали със спестени пари от ходенето им в чужбина, изнасяли стока от България за Сърбия. Не помни точно годините, в които са извършвали търговия. Не е виждал да са вземали някакви възнаграждения. Посочва, че баба му М.(баба от майчина страна на жалбоподателя) им е помагала с пари. Тя живеела от пенсия, и не само, а и че дядо им бил миньор в рудника и оттам имали достатъчно финанси. За рождени дни им давала пари, и по 1 000 лева на месец, давала, но свидетеля не помни кога точно. Свидетеля посочва още, че домакинството на И., живели като нормални хора, не са си позволявали кой знае какво. Когато дошли да живеят в Пловдив, те имали жилище и автомобил. Отбелязва, че при преместването И. не е могъл да намери дълго време работа и живеели само от това, което майка му изкарвала от работата.

От показанията на свид. Е.И., майка на жалбоподателя, се установява, че с жалбоподателя живеят в едно домакинство от 1985 г. Помагала на И. с пари. Не помни точния размер на парите които му е дала, но сочи сума около 40 000 - 50 000 лева. Свидетелката твърди, че парите са останали от съпруга ѝ, който починал 1976 г., като са ги събирали за да могат да закупят апартамент на сина им. Посочва, че е закупен апартамент за синът ѝ, след смъртта на съпруга ѝ. Освен от заплата, работила 18 г. тютюн, заедно с майка ѝ. В началото на 90-те години, ходили в Сърбия, правили търговия. Бабата на Ц., нейната майка, му дала около 20 000 - 25 000 лева и казала, че това е от тютюна.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени приложените към жалбата доказателства и писмени доказателства, представени от ответника с молба вх. № 21474/27.10.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

По отношение установеното превишение на размера на разходите спрямо получените доходи за периода 2016 г.:

В случая ревизиращият орган приел, че е изпълнен съставът на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. Данните от преписката обосновават извод за осъществени предпоставки за прилагане на особения ред. Налице са били обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, при което данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК. Под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност. Имуществото се остойностява по направените за неговото придобиване разходи, като това са действително направените разходи. Тази сума се съпоставя със сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице. Според чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. На основание чл. 123, ал. 1 ДОПК подлежи на облагане данъчната основа, определена по реда на чл. 122 ДОПК и съгл. чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка е определен върху обща годишна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, умножен по съответната данъчна ставка.

Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година.

По отношение данните за издръжка се съобрази, че когато при определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи. В случая не са оспорени посочените в таблиците за съпоставка на доходи и имущество – разходи за издръжка и живот: за 2016 г. – 1 858,17 лв. .

По отношение механизма, по който се получава краен резултат от съпоставката между доходи и разходи за 2016 г. /установеното превишение е резултат от к. 2+к. 3-к. 4-к. 5/ са изложени аргументи, че неправилно приходните органи при установяване на началното салдо към 01.01.2016 г. не са взели предвид по-високи продажни цени на продадените недвижими имоти. В тази връзка се посочва, че общоизвестен факт е, че сделките с недвижими имоти се изповядват пред нотариус на стойност равна или близка до данъчната оценка, докато продажните им цени са много по-високи. Без да ангажира каквито и да било доказателства в тази насока, жалбоподателят излага единствено твърдение, че купувачите са му заплащали по-високи продажни цени от тези в нотариалните актове, като паричните средства са получавани „на ръка“ /т.е. в брой/. Тук следва да бъде посочено, че не се посочват конкретни парични суми, получавани в брой и не се ангажират доказателства за размера им /например постъпления по банкова сметка ***ача по сделката/.

По изложените твърдения настоящият съдебен състав намира следното:

Спорът се отнася до действително заплатената продажна цена на недвижимите имоти, съсобственост на жалбоподателя и на майка му, които според данните в нотариалните актове за продажба е на обща стойност 4 035,00 лв. В тази връзка, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства относно по-висока парична сума за продажбата на недвижимите имоти. Изключително житейски характер имат твърденията, че обикновено сделките с недвижими имоти се изповядват на цена, равна или близка на данъчната оценка на имота, но се заплаща по-висока сума като продажна цена. За да се приеме за обосновано това твърдение, е необходимо ангажирането на доказателства, включително за постъпили по банкови сметки на майка и син Иванови парични средства от купувача на недвижимите имоти в по-висок размер. Такива доказателства не са ангажирани нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, поради което е следва да се приемат за неопровергани констатациите в РД за невключване в общата стойност на парични средства към 01.01.2016 г. на по-високи суми на доход от източник продажба на недвижими имоти.

По отношение останалите направени възражения за наличност на парични средства при майката на жалбоподателя, съдът намира, че отново са изложени недоказани твърдения за значителни по размер спестявания на покойния баща на И. /починал през 1976 г./, предмет на последващо дарение от майка му, както и значителни по размер спестявания на майка му. В жалбата се посочват единствено бланкетни твърдения, че българските граждани не са длъжни да декларират размер на своите спестявания, както и източниците на доходи, от които се формирани. Съдът намира, че по отношение на това изложено в жалбата твърдение са ангажирани единствено гласни доказателства – свидетелски показания, изхождащи от близки роднини на И. /майка и братовчед/, които са пряко заинтересовани от изхода на делото. В свидетелските показания се излагат изключително общо твърдения за извършване на „търговия в Сърбия в началото на 90-те години“ от майката на жалбоподателя и за реализирани от нея допълнителни доходи от отглеждане и продажба на тютюн съвместно с нейната майка /понастоящем покойница/. Дори да се приемат за достоверни твърденията за доходи от упражнявана икономическа дейност /във времево отдалечен период и във времево неустановен период/, не са посочени никакви конкретни размери на тези доходи, а единствено е посочено, че са реализирани в германски марки, в последствие превалутирани щатски долари, както и последващото им превръщане в български лева. Налице е и деноминация на българския лев през 1999 г., като не могат да се приемат, че са останали в непроменени размери реализирани доходи преди тази година.

Неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че при определяне на данъчната основа органът по приходите не е взел предвид обичайния размер на разходите на живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирни разходи при пътувания, в размера на официално публикуваните статистически данни. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК дължи да зачете обичайния размер на разходи на лицето за живот и издръжка, който обичаен размер може да се определи само като среден разход за населението.В случая се правилно при съпоставката ревизиращия екип са включени единствено суми, за които има действително данни, че са извършени от Ц.И. общо в размер на 1 858,17 лв., в т.ч. комунални разходи по фактури от доставчици - 1 018,17 лв. и разходи за екскурзии - 840,00 лв. Информация за други извършени от лицето разходи не са установени в хода на настоящото производство, както и доказателства не са представени както в ревизионното производство, така и при обжалването по административен ред. Ако приходната администрация бе взела разходите за живот и издръжка по данни на НСИ за 2016 г. в размер на 4 699,00 лв., и съответната сума е била включена в разходите на лицето, това ще увеличи несъответствието на доходите и разходите при съпоставката за съответния данъчен период.

Водим от горното, настоящият съдебен състав намира оспорения РА за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.

При посочения изход на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 860,45 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.-Г. против Ревизионен акт № Р-16001622007412-091-001/27.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 345 от 13.09.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, за установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. от 3 443,60 лв. на 3 434,60 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 175,62 лв. на 2 169,93 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 860,45 лв. (осемстотин и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки), юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: