РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. гр. Хасково, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200882 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ИВ. Д. М., чрез адв. В.И. срещу Наказателно
постановление № 577014 – F606188 от 12.05.2021 г. издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е
наложена, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност, глоба в размер на 400 лева за нарушение на състава на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. В жалбата
се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, като се твърди, че в хода на
проверката не било установено жалбоподателят, като физическо лице да е
продавач от посочения в наказателното постановление магазин и не било
извършило процесната продажба, нито е изпращал посочената стока с
доставка по куриер на „Би Ейч Ем Логистик“. Поради това, нямал задължение
1
да я регистрира, нито да я отчита с фискален бон, като изначално не било
осъществено описаното нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н –
18/13.12.2006 г. на МФ и съставените протоколи от извършена проверка и акт
за установяване на административно нарушение, както и издаденото
наказателно постановление нямали отношение към жалбоподателя.
Санкционният акт бил незаконосъобразен и на процесуално основание, тъй
като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
при издаването на самото наказателно постановление били допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените. Излагат се
конкретни съображения в подкрепа на изложените доводи, а при условията на
евентуалност, и съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител в лицето на адв. В.И., която заявява, че поддържа подадената
жалба и в хода по същество излага аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт Ст.Х., оспорва жалба и в хода по
същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея
наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно
аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.
Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
2
Установено в хода на производството пред съда е, че след извършена
контролна покупка на продукт – ватикански камък - амулет на стойност 52
лева от интернет сайт http://mitevminerals.com от свид. Ив. К. Б., на длъжност
„инспектор по приходите” в ЦУ на НАП с посочване на начина на плащане –
наложен платеж. На 02.02.2021 г., за което бил съставен Протокол серия АА
№ 1640132/02.02.2021 г., поръчаната стока била изпратена чрез куриер
„Еконт Експрес“, като видно от приложеното електронно изявление №
D1538460290702 от 02.02.2021 г. на същата дата било осъществено приемо –
предаване на суми и пратки между клиент И.Б. с посочен номер на телефон и
служител на „Еконт Експрес“ В.Г.К., /работещ според попълнена от него
декларация в „Би Ейч Ем Логистик“/, както следва: клиентът получил пратка
с № 1050385833761, бр., части: 1 за сума от 57.00 лева с включена цена на
доставка, приета на 30.01.2021 г. от подател ИВ. Д. М.. Видно от съставения
протокол, цитиран по - горе, при получаването от свид. Ив. К. Б., пратката
била отворена в присъствието на куриера, при което било установено, че
съдържа поръчаната стока, както и бележка за поръчката, в която се
съдържало наименование на стоката, както и цена и дължима обща сума с
включена доставка.
Въз основа на данните, съдържащи се в електронния сайт -
http://mitevminerals.com, след осъществен контакт с жалбоподателя ИВ. Д. М.,
възприето като продавач на процесната стока, на 17.02.2021 г., в около 13:15
часа била извършена проверка от свид. Ив. К. Б. и свид. Т. В. В. – „инспектор
по приходите” в ЦУ на НАП, град Пловдив на обект на адрес: с,
*************, общ. Стамболово, обл. Хасково, кв. 20, където се намирало
ателие, работилница за обработване и съхранение на кристали, стопанисвана
от лицето ИВ. Д. М.. Констатациите от проверката били обективирани в
съставен Протокол за извършена проверка в обект, серия АА, № 0079572 от
17.02.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя – ИВ. Д. М., присъствал
при извършването й. Същият със собственоръчно попълнена и подписана
декларация посочил, че в сайта http://mitevminerals.com били качени няколко
минерала, които той като физическо лице бил дообработил със собствен труд
и когато някой ги поръчал, ги продавал от свое име. Това се случвало
извънредно рядко, като минералите ги дообработвал от 15.01.2021 г., а
суровината съхранявал в проверявания обект, където понякога обработвал
3
суровините. В хода на проверката било установено от контролните органи, че
в обекта нямало регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, а жалбоподателят заявил, че нямал сключен договор с „Еконт“
като физическо лице, въз основа на който в края на месеца да получава
сумите по наложни платежи по банков път. Въз основа на тези констатации и
преценката относно субекта на извършваната дейност, и след достигнат от
контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на 18.03.2021 г.,
срещу жалбоподателя ИВ. Д. М., бил съставен от свид. Ив. К. Б., Акт за
установяване на административно нарушение № F606188 по чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
жалбоподателя, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения
по него вписал, че дейността в обекта била преустановена няколко дни след
започването й, както и че се касаело за довършителни работи по готови
сувенири.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са депозирани допълнително в рамките на тридневния срок от
връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на
датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е
за пръв път, но не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ив. К. Б. и Т. В. В.
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. Относно преценката им за
наличие на състав на нарушение и за евентуалния субект на деянието, съдът
4
намира за уместно да отбележи, че не следва да интерпретира на това място
изложеното от изброените свидетели, тъй като то се отнася не до възприети
от тях - пряко или опосредено факти, а за заключения, направени въз основа
на такива факти, които изводи сами по себе си са предмет на контрол за
законосъобразност и като въпроси по същество, ще бъдат анализирани от
съда на съответното място.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила
от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с изм. и доп. в редакцията,
относима към датата на процесното деяние, лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. По силата на чл.
118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът на
финансите издава наредба, с която се определят 1. условията, редът и начинът
за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според чл.
185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, извън случаите по ал.
1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е
5
наложена на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за
наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател, който
е запознат с неговото съдържание и на същия е била предоставена
възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в
законоустановения срок след връчване на акта, от която се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които
следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат
датата и мястото на извършване на деянието, влияещо от своя страна на
преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните
му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. В случая, в
съставения акт за установяване на административно нарушение ясно е
посочено, че същият се съставя срещу жалбоподателя, доколкото от
извършената на място обект в с. *************, обл. Хасково проверка се
приеме, че същият е лице, извършващо търговска дейност, чрез интернет сайт
на изделия от минерали, без да е монтирано, въведено в експлоатация и
използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване
на дейността, декларирана от лицето, възприета и като дата на деянието с
прокарано ясно разграничение с датата на установяване на нарушението.
Доводите, изложени от пълномощника на жалбоподателя за липса на
надлежно описание на нарушението следва да се възприемат за изцяло
неоснователни, след като ясно е изразена волята на актосъставителя при
повдигане на административнонаказателното обвинение, а фактът, че при
описание на нарушението е изложил допълнителни твърдения за осъществена
контролна покупка и неиздаден фискален бон или друг изискуем се документ
за продажбата не променя горния извод. Тези фактически твърдения
актосъставителят е въвел с оглед изясняване на цялостната картина по случая,
включително във връзка с елементи от фактическия състав на деянието, но не
е целял повдигане на административно наказателно обвинение за друго
нарушение, което впрочем е изцяло негово прерогатив, нито е засегнал
6
правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае точно и
ясно за какво нарушение се цели ангажирането на
административнонаказателната му отговорност. Налице е действително
известна непрецизност при квалифициране на процесното нарушение,
доколкото не е използвана коректно законовата привръзка на чл. 7, ал. 1 с чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз -
1.01.2007 г., с изм. и доп., към която препраща, но то не обуславя извод, че
допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като
съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да
разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна
отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. В конкретната
хипотеза отговорът на всеки от тези въпроси е отрицателен, поради
изложените по – горе доводи, които пък правят тези, изтъкнати от
пълномощника на жалбоподателя във връзка с правната квалификация и
препращането към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, също неоснователни.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна
квалификация по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените
фактически твърдения.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице,
извършващо продажби чрез т.нар. „онлайн“ търговия, чрез администрирания
от него интернет сайт http://mitevminerals.com, като контролна покупка с
7
поръчка от сайта на 1 бр. ватикански камък - амулет е била извършена от
органите на НАП, а за заплащане на продажната цена е използвана опцията
„наложен платеж“. Сумата е била заплатена в брой чрез куриера, без обаче за
продажната цена на стоката да е бил издаден фискален бон, а единствено
такъв е бил издаден за куриерската услуга дало е повод за извършване на
проверка в обекта на дейността, при която е установена и причината за
неизпълнение на това задължение, а именно извършване на търговска
дейност, чрез интернет сайт на изделия от минерали, без да е монтирано,
въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално
устройство от датата на започване на дейността. Тоест, установено е след
дължимия анализ на относимите писмени и гласни доказателства, че
доставката на поръчаната стока жалбоподателят е осъществил, от свое име, с
с използване на опцията наложен платеж за заплащане на продажната цена от
получателя на стоката, събирането на който е възложено на „Еконт Експрес“,
заплатена в брой от свид. Ив. К. Б. при получаването й.
Съгласно Пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за
пощенските услуги, „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която
пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена
от подателя сума, като наложният платеж не попада в изключенията на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. При доставки,
които са заявени онлайн, се приема, че дейността е относима към даденото в
Пар. 1, т. 1 ДР на Наредба № Н-18/2006 г. определение за понятието
„разносна търговия“ – продажба на стоки или услуги извън търговския обект
по предварителна заявка, което поставя жалбоподателя, като субект,
осъществяващ такава дейност, в категорията лица по чл. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., явяващи се адресати на задължението по чл. 7, ал. 1 от
същата наредба.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
8
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра
на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в
сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския
съюз - 01.01.2007 г., с изм. и доп., и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение,
следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на
които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено
определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то
засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да
сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се
касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от
ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване
на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички
обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в
конкретната хипотеза, липсват твърдения за предходни нарушения, като
процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, но
същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за
квалифициране на деянието като маловажен случай, но са от значение за
преценката по отношение размера на наложеното административно наказание
„Глоба“. С индивидуализирането й в размер на 400 лева, тоест над
установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е
действал необосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като не
е отчел обществената опасност на деянието, преценено включително и от
гледна точка стойността на контролната покупка, макар да няма пряка връзка
и тази на нарушителя, както и че деянието е осъществено за пръв път и
липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
9
обосноват извод за необходимост от налагане на административното
наказание в размер, по – висок от минималния. При това, при установена
липса и на данни за имущественото състояние на нарушителя, каквито в
тежест на наказващия орган е било да събере. Поради тези съображения,
санкционният акт в частта, с която е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева следва да бъде изменен, като размерът на глобата
бъде намален на 300 лева, с оглед необоснованата оценка от наказващия
орган на обществената опасност на деянието и най – вече тази на дееца в
рамките на квалификацията, предложена от контролните органи, по
предложените по – горе аргументи.
Като последица от това, с оглед изхода на спора и преценката, че все
пак са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността му, не е налице основание за присъждане на направени по
делото разноски в полза на жалбоподателя, като съдът не дължи произнасяне
с изричен диспозитив при това положение, още повече предвид липсата на
искане в тази насока. Съответно искане от другата страна за присъждане в
нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред
да бъде обсъдено.
По отношение на разноските по направеното искане и наказващия
орган, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото
разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в
рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното
постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в
съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минималното възнаграждение за процесуално представителство в
производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна
10
сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия
по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното
постановление в съдебно заседание и предвид преценката при
индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и
ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 577014 – F606188 от
12.05.2021 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2
от Закона за данък върху добавената стойност глоба в размер на 400 лева за
нарушение на състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба“ на 300 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Д. М. с адрес: град Хасково, *************, ЕГН:
********** да заплати на Националната агенция по приходите сумата в
размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
11
Секретар: В.А.
12