№ 10187
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110111286 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.118 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на К. В. С. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ., чрез адв. Т., срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. .., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 12 697 лева
представляваща сума по договор за кредит, като вземането е прехвърлено на
ответника, поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че в случая спорът между страните е възникнал по
отношение на договор за кредит, поради което следва да намери приложение
разпоредбата на чл.113 от ГПК в актуалната й редакция след измененията със
ЗИДГПК (Изм.-ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100 от 2019 г.)
във вр. с пар.13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Според цитираната норма компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто
район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В случая, видно от служебно изготвена справка в НБД
„Население“, настоящият адрес, а и постоянният адрес на ищеца са в .. За
пълнота на изложението следва да се има предвид и Опр. № 160 от 30.03.2017
г. на ВКС по гр.д. № 1101/2017 г., ІV Г.О., Г.К., с което качеството
„потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП е признато и при искове
на деликтно основание, в случаите, когато лицето е трето ползващо се лице
по застрахователен договор, при водене на преговори, прехвърляне на
вземане по потребителска сделка, при искове за нищожност на сделка. В
1
настоящия случай са налице и двете хипотези – ищеца има качеството на
потребител, като вземането по договора за кредит е прехвърлено на друго
лице.
Според чл. 119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на
делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание, т.е. след влизане в сила на ЗИДГПК (изм. ДВ,
бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за
спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на
искове на и срещу потребители.
Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред
него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото
на компетентния съд.
По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото
следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност
на Районен съд – Пловдив, поради което и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11286 по описа на съда за
2024 г. на СРС, 90-ти състав, пред Софийски районен съд и на основание
чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на Районен съд - Пловдив по
подсъдност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен
съд - Пловдив.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2