№ 499
гр. Бургас, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100500270 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№2673/23.01.2023г., подадена от ОД на МВР –
гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Х. Ботев” № 46, чрез юрисконсулт А.Д., срещу Решение
№92/13.01.2023г., постановено по гр.д.№6627/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Областна дирекция на МВР –
Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.”Х. Ботев” № 46, да заплати на Х. Г. Я. със съдебен адрес
гр.Б*****следните суми: 536,42 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 61.78 часа за периода от 01.10.2019 г. до
10.07.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв
с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба на 18.10.2022 г. до окончателното й изплащане;
130.07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 17.10.2022 г.
върху присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд; 500
лева, представляваща разноски по делото.
Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове, както и сумата от 180 лева, представляваща разноски за
производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
1
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според
които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на
действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(наредби), уреждащи по
специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали
разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на
МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не
както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове
положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на
положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и
заплащане на извънреден труд.
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на
регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на
държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР
Излага аргументи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО и на Съвета от 04.11.2003г.
и съответствието им с националното законодателство.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
направените в производството по делото разноски. При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия, чрез адв.Б. -БАК, с
който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за
правилен и законосъобразен.
Твърди се, че поради естеството на работата си, въззиваемият(ищец) полагал 24 –часови
дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,
последният имал статут на държавен служител .Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР,
брутното месечно възнаграждение на държавните служители се образувало от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се
регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно
и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил
труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа. Излага се становище, че условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в
рамките на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-407 от
11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи.
Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с
коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
2
Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед
на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0.25лева на час, било с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.
Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.
В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал
чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се
определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност
на дневното работно време /чл.9,ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на
работниците и служителите/.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива
2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба,
предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния
сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.
Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС.
Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в
специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
3
в т. ч. и нормата на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Това е и основният спорен въпрос в производството.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за основателни.
По посочения по – горе въпрос е постановено тълкувателно решение – Тълкувателно
решение 1 от 15.03.2023 г. по т.д.1/2020 г. на ОСГК на ВКС. В него е застъпена тезата, че
ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на МВР, което обосновавало различен метод на правно регулиране на работното
време и трудовото възнаграждение. Няма основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в
т.ч. и НСОРЗ, поради липсата на препращаща норма в специалната уредба, която да даде
такова основание.
Приема се, че не са налице предпоставките за приложението на чл.46, ал.1 от ЗНА за да се
приложи правната уредба по аналогия. В специалната уредба липсва празнота на закона
относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение. Различието в правната уредба е породено от основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Налице са и делегиращи законови норми / чл.
179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР/, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове –
наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд.
В цитираното тълкувателно решение е прието също така, че не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са
сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и
равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на
извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69,
ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Горното
разрешение съответнствало и на приетото с решението на СЕС по дело № С-262/20.
Изводът е, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. При липса на предвидена в него уредба, то положеният нощен труд не
следва да се преизчислява в дневен, което води до извод за неоснователност на предявените
искове. Следва да се посочи, че на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и
4
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното решение следва да се
отмени като неправилно като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода на
спора, на въззивната страна, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, се следват деловодни разноски в
размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.23, т.1 от НЗПрП общо за първоинстанционното и въззивното
призводство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №92 от 13.01.2023 г. по гр.д. №6627/2022 г. на Районен съд – Бургас и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Г. Я., ЕГН **********, за осъждане на ОД на МВР-Бургас, код
по БУЛСТАТ ****** със седалище гр. Б*****, да му заплати сумата от 536.42 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен до 61.78 часа извънреден труд, за периода 01.10.2019 г. – 10.07.2020 г., по
възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „******“ в група „******“ при *** РУ на ОД на МВР, както и за сумата от
130.07 лева, обезщетение за забава, считано от 01.02.2020 г. до 17.10.2022 г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х. Г. Я., ЕГН **********да заплати на ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ
******, със седалище гр. Б*****, сумата от 200 лв. – съдебно деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5