№ 1386
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207774 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4103312,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В.К.С. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се възразява за незаконосъобразността на фиша. Моли се да бъде
отменен. В съдебно заседание се поддържа жалбата, като се допълват възраженията с
такива за неустановяване на мястото на нарушението, включително и попадането му в
населено място, липсата на поставен знак В26, опорочаването на протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС). Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, като счита, че обжалваният акт
е законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.08.2020 г. в 12:47 ч. в по републикански път III-565 км 22+300 в чертите на
с. Белозем в посока от с. Шишманци към с. Белозем при въведено ограничение на
скоростта от 50 km/h за населени места и отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 km/h МПС лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № *** се е движило със
скорост от 81 km/h, като е превишил максимално допустимата с 31 km/h и това е
1
установено с АТСС TFR1-M № 648. Не се установява да е поставен знак В26 на
процесния пътен участък и такъв не е съществувал.
Процесното МПС е собственост на жалбоподателя В.К.С..
Установява се АТСС TFR1-M № 648 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 10.04.2020 г., за което е издаден протокол от проверка с № 2-
33-20/10.04.2020 г., като срокът на валидност е една година.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип № 22844, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 329р-8901/13.08.2020 г.,
протокол за последваща проверка № 2-33-20/10.04.2020 г. от ГД „НП“, сектор „УС“ –
Полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и
радар скоростомери, справка за собственик на МПС, справка АИС АНД, писмо изх. №
11-00-125/04.02.2022 г. на ОПУ Пловдив на АПИ.
Собствеността върху лекия у управлението му не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от
жалбоподателя електронен фиш. Поради което се приеха за установени.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него чрез подаването на жалба. Правилно е отчетен
установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша фотоснимка № 22944,
свалена от АТСС, е посочена измерената скорост от 84 km/h, ограничението на
скоростта от 50 km/h, посоката на движението, установява се още и регистрационния
номер на заснетия автомобил и локацията и координатите на АТСС. Същевременно
скоростта, за която е ангажирана отговорността на жалбоподателя е в размер на 81
km/h.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя в автомобил и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
2
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, в срока на която е осъществено
замерването, доколкото тя е извършена на 10.04.2020 г., а нарушението – на 10.08.2020
г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол
за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка, наличието на пътен знак, общо ограничение на скоростта,
посоката на задействане на АТСС, началото и края на заснемания участък, номера на
служебния автомобил, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута и първо и последно статично изображение, в който
промеждутък е и процесния клип, станал основа за издаване на електронен фиш, броя
на установените нарушения. Отбелязано е още, че АТСС е разположено и настроено
съобразно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания,
както и дали и кога средството е преминало метрологична проверка. При
кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно
гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице
изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на
надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и
технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност
на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай.
По повод на възражението за опорочаването на протокола за използване на
3
АТСС съдът намира същото за неоснователно. Преди всичко следва да се отбележи, че
общото ограничение на скоростта в населени места принципно не изключва
възможността за поставяне на пътен знак В26 (50 km/h), доколкото не съществува
такова нормативно правилно. Напротив, целесъобразно е с оглед привличане на
вниманието на водачите на МПС на определи места съответните органи да поставят
такива пътни знаци, включително и когато скоростта съвпада с тази на общото
правило. В този смисъл и посочването в протокола, че е налице общо ограничение на
скоростта и наличието на пътен знак не се оцени като съществено нарушение, което да
обоснове извод за опорочаване на протокола, а оттам и за пълната липса на такъв.
Съдът намира, че правилно е отбелязан стационарен режим на измерване, доколкото
същият касае установяването на нарушението в момент на движение на самото МПС,
към което е прикрепено съответното АТСС. Както се установи вече, конкретният
случай се отнася до статично АТСС и затова и се прие за правилно отбелязването.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че неправилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От обективна и субективна страна
се установява жалбоподателят да е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № *** се е
движил по републикански път III-565 км 22+300 в посока от с. Шишманци към с.
Белозем при въведено ограничение на скоростта от 50 km/h за населени места със
скорост от 81 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h с 31 km/h и
нарушението е установено с АТСС TFR1-M № 648. Установява се от представеното по
делото писмо от ОПУ Пловдив към АПИ, че процесният пътен участък се намира в
чертите на с. Белозем. Следователно и важат ограниченията на скоростта за движение в
населени места, което се урежда от нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и се равнява на 50
km/h. Същевременно не се установява на мястото на нарушението да е съществувал
знак В26, като съгласно писмото от ОПУ Пловдив към АПИ по данни от програмата за
километриране на пътищата такъв знак никога не е съществувал. Предвид на
повдигнатото с електронния фиш обвинение за нарушаване на ограничена скорост от
движение в размер на 50 km/h, то и липсва съществено изменение на обстоятелствата
по делото, доколкото същата скорост е предвидена и в населени места.
Въз основа на изложеното съдът намира, че дължимото поведение от
жалбоподателя е било да се движи със скорост, ненадвишаваща 50 km/h в населени
места, доколкото км 22+300 от път III-565 попада в чертите на с. Белозем и е следвало
да се съобразява с въведеното правило за поведение съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Следователно неправилно е било възприето във фиша, че нарушеното
правило е това на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, доколкото същата регулира скоростта
на водачите, когато това е било предмет на специално ограничение, включително и
извън населени места, въведено с пътен знак. Последният в случая не е бил необходим.
От своя страна преквалифицирането на нарушението от въззивния съд е допустимо
съгласно задължителната съдебна практика, а именно ТР № 8/2021 г. на ВАС. В
правомощията на районния съд е да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но при същите фактически положение, т.е. без съществено
4
изменение на фактическата рамка. Последното допуска отпадането на факти от
фактическа страна, но не и включването на нови, какъвто е случаят, доколкото се прие,
че не е съществувал пътен знак В26 50 km/h, но е съществувало общо правило за
поведение със същата скорост. Неприлагането на тези правомощия би означавало
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното
административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано
противоправното му поведение, което изпълва съдържанието на различна от
посочената разпоредба в административния акт, който резултат противоречи на целите
на административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. В случая се
изпълнява дейност при прилагане закон за същото нарушение по отношение на
нарушената норма.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
По наказанието:
Както вече се изложи съдът разполага с възможност да преквалифицира
деянието на нарушителя, което и се прие за допустимо. Доколкото в електронния фиш
е санкционирано поведение на водач за неспазване на правилата за движение по
пътищата, регулиращи движението извън населени места с въвеждането на специално
ограничение посредством поставянето на пътен знак, то следва да се обсъди и
прилагането на същото правомощие на посоченото основание и относно санкционната
разпоредба.
В конкретния случай нарушителят е наказан с глоба в размер на 300 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Същевременно е установено
нарушение на правилото за скорост с превишение в размер на 31 km/h за населени
места, което съответства на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Същата
разпоредба обаче предвижда за превишение от 31 до 40 km/h наказание глоба в размер
на 400 лв. Оттук и за да се приложи правилната санкционна норма, би се стигнало до
налагане на по-висока глоба от тази определена в обжалвания акт. Съдът обаче не
може да наложи по-тежкото наказание предвид изложените по-горе мотиви, а не може
и да приложи правилната санкционна норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Недопустимо е също санкционната норма да остане определената в електронния фиш,
доколкото тя не съответства на нарушената норма и фактическата страна на
нарушението. По тези причини единственият възможен извод е да се приеме, че
обжалваният акт е незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен,
доколкото е недопустимо преквалифициране на санкционната норма, а приложената е
неправилна и не отговаря на фактическата обстановка. Предвид изводът за отмяна е
безпредметно изменението на нарушената норма и преквалифицирането й.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на адвоката на жалбоподателя, сторени в
производството пред въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да
заплати сумата от 300 лв., разноски за адвокатско представителство. Представени са
доказателства за това, че същите са уговорени – договор за правна защита и
съдействие, в който е записано, че възнаграждението е осъществено в условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно същата разпоредба адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица.
Последното впрочем съдът не може да проверява по основателност, при положение че
5
не е направено възражение от противната страна в този смисъл, какъвто е и случаят.
Оттук и следва да се приложи правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която повелява, че, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Същите в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят на 300 лв.,
доколкото наложената санкция в е размер до 1000 лв. Затова и ще следва въззиваемата
страна да се осъди в полза на адвоката, Р.Р. с личен № *** и адрес ***, да заплати
възнаграждението му за оказаното процесуално представителство.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице за административно нарушение, поради неправилно
приложение на материалния закон чрез погрешно квалифициране на санкционната
норма, което дава основание обжалваният акт да се прецени като незаконосъобразен и
последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4103312, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на В.К.С. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адв. Р. Н. Р. с личен № *** и
адрес *** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6