Р Е Ш
Е Н И Е
№ 189 15.01.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, XXI – ви граждански състав
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №3998 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД, седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.”Кукуш”
№1, подадена чрез пълномощник – адв.Ц., съдебен адрес: ............, уточнена
с молба, вх.№26085/18.06.2019 г., срещу Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се
претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на 1380,25 лева – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори М4875940/19.02.2016 г.,
М5199777/17.06.2016 г. и М5484847/25.12.2016 г., сума в размер на 130,77 лева,
представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 924,65 лева
за периода 10.02.2017 г. – 07.11.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които суми има
издадена по ч.гр.д.№8180/2018 г. по описа на РС-Бургас заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Твърди
се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни правоотношения
по силата на сключени с ответника три договора, които имат рамков характер и по
които ищецът е изправна страна – услугите/продуктите са предоставени на
ответника, за което има издадени от ищеца фактури на обща стойност 857,15 лева
по договор от 17.06.2016 г., 67,50 лева по договор от 25.12.2016 г., сумите по които не са платени от ответника.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен
не се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, вр.чл.124,
ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява,
представя молба, вх.№558/07.01.2020 г., с обективирано
в нея искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание, ответникът
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от ищеца
искане по чл.238, ал.1 от ГПК
намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по
следните съображения:
В
едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга
страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, връчена редовно
и лично на ответника, на последният са указани последствията от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС
счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за
уважаване на предявения иск за сумата от 1380,25 лева –
главница, представляваща потребени и незаплатени незаплатена далекосъобщителни
услуги по договори М4875940/19.02.2016 г., М5199777/17.06.2016 г. и
М5484847/25.12.2016 г., сумата от 130,77 лева, представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху главница от 924,65 лева за периода 10.02.2017 г. –
07.11.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, без да мотивира съдебния акт по същество – чл.239,
ал.2 от ГПК, още повече че няма данни същите да са
погасени от ответната страна.
Основателността
на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78,
ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 197,95 лева, съгласно
приложения на л.144 от делото списък по чл.80 от ГПК.
Съдът
съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 30,22 лева.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответника Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес ***, че
дължи на ищеца „А1
България“ ЕАД, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Кукуш”
№1, съдебен адрес:..................., чрез адв.Ц., сума в размер на 1380,25
лева (хиляда триста и осемдесет лева и двадесет и пет стотинки), от която
924,65 лева – сбор от главници за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги и 455,60 лева – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договори
с №№М4875940/19.02.2016 г., М5199777/17.06.2016 г. и М5484847/25.12.2016 г.,
сума в размер на 130,77 лева (сто и
тридесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща законна лихва
за забава, изчислена върху главницата от 924,65 лева за периода 10.02.2017 г. –
07.11.2018 г. и законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 08.11.2018 г. до
окончателното им изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№8180/2018 г.
по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4543/03.12.2018 г.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „А1
България“ ЕАД, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Кукуш”
№1, съдебен адрес:......................., чрез адв.Ц.,
сума в размер на 197,95 лева (сто деветдесет и седем лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща направени
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на „А1
България“ ЕАД, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Кукуш”
№1, съдебен адрес:................., чрез адв.Ц., сума в размер на 30,22
лева (тридесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща направени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по
реда и в срока по чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С. .................................