Определение по дело №766/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1019
Дата: 4 юни 2019 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100500766
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1019   Година 2019, 04 юни        гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                  четвърти въззивен граждански състав

на четвърти юни                                     година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.ТАНЯ ЕВТИМОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 766 описа за 2019 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против решение № 771 от 05.04.2019 г. по гр.д.6825/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 от ГПК на въззивното дружество за приемане за установено, че ответникът Г.И.Д. ***, му дължи сумата 1 169,50 лв, представляваща договорна лихва за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015 г.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е  неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че при правилно възприета фактическа обстановка по отношение на наличието на валидно облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интеренешънъл“ АД) като кредитор и Г.И.Д. като кредитополучател и валидно прехвърляне на вземането на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД срещу ответницата на „ЕОС Матрикс” ЕООД (цесия), съдът е отхвърлил исковата претенция за договорни лихви, като е приел, че исковата претенция е на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Твърди се, че ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, тъй като описаните в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК претендирани суми са за периода от 05.04.2016 г. до 05.11.2017 г., т.е.за вече падежирали вноски. Сочи се, че размерът на дължимите от длъжника суми, вкл.на дължимите договорни лихви, към датата на цесията е доказан от заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло. Претендира се пълния размер на сторените от въззивника разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство. Няма искания по доказателствата.

 

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

 

Въззиваемата Г.И.Д., представлявана в производството от назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.М.А.-Ч., представя писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва се твърдението на въззивника, че не се бил позовал на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като се сочи, че на няколко пъти в производството пред първата инстанция, вкл.в исковата молба, ищецът аргументира претенцията си на основание настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се в тази връзка, че е налице противоречие в позицията на въззивника в исковата молба и във въззивната жалба. Твърди се, че при това положение правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за договорна лихва, по изложените в решението съображения.

Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част и присъждане на възнаграждение на особения представител в размер на 150 лв за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

 

Съгласно чл.25, ал.4 от Наредба за заплащане на правна помощ, вр.чл.47, ал.6 от ГПК, на адв.М.А.-Ч. следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 150 лв, която сума въззивникът следва да заплати по сметката на БОС като представи доказателства за това, най-късно до откритото съдебно заседание, в противен случай въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

 

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против решение № 771 от 05.04.2019 г. по гр.д.6825/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 от ГПК на въззивното дружество за приемане за установено, че ответникът Г.И.Д. ***, му дължи сумата 1 169,50 лв, представляваща договорна лихва за периода 05.04.2016 - 05.11.2017 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-11350090/09.07.2015 г.

На основание чл.25, ал.4 от Наредба за заплащане на правна помощ, вр.чл.47, ал.6 от ГПК, ОПРЕДЕЛЯ на адв.М.А.-Ч. следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 150 лв.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника на „ЕОС Матрикс” ЕООД гр.София с ЕИК *********, да внесе по сметката на БОС сумата от 150 лв за определено адвокатско възнаграждение на адв.М.А.-Ч. *** за процесуално представителство на въззиваемата Г.И.Д. пред въззивната инстанция, като представи доказателства за това, най-късно до откритото съдебно заседание, в противен случай въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

 

На страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                          2.