№ 1180
гр. Русе , 09.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
и прокурора Добрин А. Кертиков (РП-Русе)
Сложи за разглеждане докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Частно
наказателно дело № 20214520201352 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
РсРП – редовно призована, се представлява от прокурор Д.К..
Обвиняемият Т. З. Х. – редовно призован, доведен от ОЗ „Охрана”, се явява
лично и с адв. Д. К., редовно упълномощена с пълномощно от днес.
Явява се и назначеният служебен защитник – адв. И.М..
С оглед обстоятелството, че обвиняемият си е упълномощил защитник, съдът
намира, че следва да бъде освободен от по-нататъшното му участие в процеса
назначеният служебен защитник.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА адв. И.М. от по-нататъшното й участие в производството.
На основание чл. 274, ал. 1 НПК, СЪДЪТ разяснява на страните правото им на
отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя искане за отвод.
1
Адв. Д. К. – Не правя искане за отвод.
Обвиняемият Т. З. Х. – Няма да правя искане за отвод.
Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. К. – Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Т. З. Х. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 272 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ сне самоличността на обвиняемия, както следва:
Т. З. Х. – роден на ***** г. в гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, българин,
български гражданин, с пост. и наст. адрес ******, неженен, с основно образование,
работи в Германия, ЕГН: **********, осъждан.
На основание чл. 274, ал. 2 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия, с които разполага в рамките на
настоящото производство.
Обвиняемият Т. З. Х. – Разбрах правата си. Желая да бъда защитаван от
назначения ми служебен защитник.
2
На основание чл. 275, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАПИТВА страните имат ли искания за нови доказателства и по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания.
Адв. Д. К. – Имам искане за допускане на разпит на един свидетел за едно-
единствено обстоятелство. Обвиняемият се връща в България именно с ясното
съзнание, че при връщането му ще бъде повдигнато обвинение и ще бъде реализирана
наказателната му отговорност. С майката и с бащата се свързва полицейският
служител. Те уведомяват сина си, разбират се кога да се върне в България. Всъщност
той се е върнал за това тук. Към настоящия момент даже има договорено споразумение
с прокуратурата. Същото е посочено и в молбата, която е представена пред Вас в
момента. Уговорено е и ефективно наказание. Искаме да бъде разпитан свидетелят с
оглед обстоятелството, че обвиняемият не е имал намерение да се укрива.
Обвиняемият Т. З. Х. – Придържам се както каза адвоката, може да потвърди и
майка ми.
ПРОКУРОРЪТ – Смятам, че не следва да бъде допускан до разпит поисканият
свидетел.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане и като съобрази, че същото касае
обстоятелства, относими към предмета на настоящото дело във връзка с опасността
обвиняемият да се укрие намира, че следва да бъде допуснат до разпит поисканият
свидетел.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в процесуалното качество на свидетел Ш. Х. Р..
Снема самоличността на явилия се свидетел:
Ш. Х. Р. – 51-годинша, български гражданин, майка на обвиняемия,
3
неосъждана.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по чл. 119, чл.121, чл. 122 НПК, както
и задълженията му по чл. 120 НПК и го предупреди за наказателната отговорност по
чл. 290 НК, която същият носи за лъжесвидетелстване.
Свидетелят Ш. Х. Р. – Разбрах правата и задълженията си и обещавам да
говоря истината. Желая да свидетелствам.
На основание чл. 273 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОТСТРАНЯВА свидетеля от съдебната зала до разпита му.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Председателят на състава докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам искането във вида, в който е депозирано.
Адв. Д. К. – Неоснователно е искането. Не считам, че са налице предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият Т. З. Х. – Искам по-лека мярка да си понеса наказанието.
На основание чл. 280, ал. 1 НПК, СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
Свидетелят Ш. Х. Р. – За деянието, което е извършил всички в семейството
знаем. Присъдата му беше някъде около три месеца и половина лежа в затвора и един-
два месеца в ареста. След като се върна извърши това деяние. От деня на извършването
ние знаем – аз и баща му. Върна се вкъщи с кола с иззети номера и ни обясни какъв е
случаят. В понеделник или във вторник мисля, че трябваше да вземе шофьорската
книжка, а деянието се случи или в петък, или в събота. Изчакахме доста време около
пет или шест месеца, за да получим нещо. Аз също съм правила постъпки, за да
получим наказателно, защото искахме и номерата да ни ги върнат – всичко да мине
наред. Значи нищо до месец август 2018 г., когато той реши да пътува за чужбина.
4
Ние всички бяхме на адреса - не сме пътували дотогава.
Всички сме били на адреса тридесет години – значи до извършване на деянието.
След което той замина за чужбина. Три месеца след неговото заминаване ноември
месец на 28 ноември и аз заминах в Германия. Значи година бяхме с него на един адрес
в Германия. Никой нито по телефон, нито някакво съобщение от бащата. Бащата с
малкия ми син останаха на адреса, на който си живеем в Стражец. След това бащата
отсъствал с малкия ми син само за два месеца и половина от адреса и това беше август
2019 г. до 01.11.2019 г. – три месеца бяхме всички заедно – четиричленното семейство
на адреса в Германия. След това ние се върнахме тримата, а Танджу остана в
Германия. Откакто сме се върнали от Германия мен лично или някой да е идвал на
адреса за нещо – нас не са ни търсили. Аз не съм пътувала оттогава-насам за чужбина.
Единственият ми престой в чужбина е този. До деня 23-ти до 25-ти май тази година на
телефона на съпруга ми получихме обаждане от следствен полицай от Ветово.
Полицаят е говорил с него и ни пита за Танжу. Ние му обяснихме, че адрес не знаем но
знаем, че е в Берлин и имаме координати можем да се свържем. Точен адрес не знаем,
иначе по телефона се чуваме. До 25-ти май проверих в телефона на съпруга ми –
изтрито е. От 23-ти до 25-ти – тези два дни. На 01 юни – след няколко дни ние се
обадихме на Танжу, аз дори мисля, че и по-рано му звънна, за да му кажа. На 01 юни
му се обадихме и му казахме, че вече има развой на това събитие - за случая, за който
наистина чакахме от дълго време. Той каза, че е ползвал доста време отпуска по време
на пандемията и не знае дали ще може да дойде, но каза, че ще направи всичко
възможно да дойде. Телефонът на полицая също му го дадохме, за да се свърже с него,
но аз съм му дала друг телефон на друг полицай пак в тази служба – не на същия може
бои. Аз лично говорих с полицая - той на мен не ми обясни за какво става въпрос, каза:
„Той е пълнолетен, само ме свържете с него да му кажа за какво става въпрос“ .
Обадихме се на Танжу - те предприеха пътуване двадесет дни след случая може би.
Съпругата му е със задух, с помпички и пак предприеха пътуване, за да дойдат и да се
явят. За дата полицаят нищо не ми каза, само ми каза, че евентуално, ако знам кога ще
се върне, да се приготвят документи тук, за да се яви по-бързо. Те са говорили с
полицай и Танжу е казал, че 01-ви ще пътува и наистина на 01-ви влизат, връчва ми се
призовка. Спомена за 08-ми. Но още същия ден ходи и в полицията, но го връщат и му
казват: „Няма смисъл, ти трябва да дойдеш на 08-ми.“. Преди да замине за Германия
също на няколко пъти аз съм ходила в полицията в Разград, за да питат във Ветово
дали имат някакъв развой събитията.
На 23-ти или на 25-ти май се е обадил следствен полицай от Ветово на съпруга
ми.
Не ми е известно съпругът ми да е споменавал, че Танжу е търсен декември
5
2018 г. Аз не знам, че декември са го търсили.
Синът ми беше за три дни в България. Не знам защо не се е явил за 08.10.2019 г.
– дори не знам какво е получил в случая. Той мисля, че се яви някъде, обаче като се
върна не каза. За три дни беше, не каза къде се яви. Той каза, че е дошъл тук и у казали:
„Ние ще се обадим“, както и на мен ми казаха същото.
Синът ми затова е тук, за да си понесе наказанието.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси.
Адв. Д. К. – Нямам въпроси.
Обвиняемият Т. З. Х. – Нямам въпроси.
СЪДЪТ ПОКАНВА обвиняемия да даде обяснения.
Обвиняемият Т. З. Х. – Разказал съм всичко, каквото трябва. Няма какво да
кажа.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети писмените доказателства, приложени
към искането и съдържащи се в ДП № 2728/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените към искането писмени доказателства,
събрани в хода на ДП № 2728/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да соча други доказателства и нямам искания.
Адв. Д. К. – Няма да сочим доказателства и нямаме искания.
Обвиняемият Т. З. Х. – Нямам искания и няма да соча доказателства
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на доказателствени искания и след като счете
делото за изяснено от фактическа страна
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми господин Председател, в Районна прокуратура -
Русе има производство пр. пр. № 3778/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Русе,
досъдебното производство № 2728/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе. Същото е било
образувано с постановление на прокурор от районната прокуратура. В хода на
разследването са събрани достатъчно доказателства за виновността на обвиняемия Т.Х.
за извършено от него на 23.05.2018 г. престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК. По
тази причина той е бил привлечен повторно в качеството на обвиняем на 08.07.2021 г.
и е бил задържан с постановление Районна прокуратура – Русе, с оглед довеждането
му поред Районен съд – Русе. Всичко това се установява от доказателствените
материали по досъдебното производство. Съгласно приложената справка за съдимост е
видно, че обвиняемият е осъждан, като не е настъпила реабилитацията му по чл. 86, ал.
2 НК. Също така стана ясно, че той е бил призоваван два пъти през 2018 г., макар че
призовката не е му е била връчена лично, един път редовно призован през 2019 г., като
същият е бил, видно от материалите по призоваването му, на територията на
Федерална република Германия. По тази причина Районна прокуратура - Русе счита, че
е налице реална опасност обвиняемият Х. да се укрие и по този начин да затрудни
приключването на воденото срещу него наказателно производство. Същият е лице с
висока степен на обществена опасност, защото както стана ясно и от справката му за
съдимост - той е осъждан. Искането, направено от страна на Районна прокуратура -
Русе е и с оглед обстоятелството - при евентуално постановяване на ефективно
наказание, обвиняемият да не осуети привеждане в изпълнение на влязлата в сила
осъдителна присъда спрямо него на основание чл. 57 НПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 64, ал. 1 НПК аз ще Ви
помоля да вземете спрямо обвиняемия Т. З. Х. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Адв. Д. К. – Уважаеми господин Председател, ще Ви моля да приемете, че
искането на държавното обвинение за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е
неоснователно. Съображенията ми накратко са следните: да, действително лицето е
осъждано. Да, това е факт. Факт е, обаче, че същият се връща в България с ясното
съзнание, че ще му бъде повдигнато обвинение при завръщането му в България, че ще
понесе последиците – ще бъде осъден за извършеното от него престъпление и ще
7
изтърпи определеното и наложено впоследствие наказание. Именно по тези причини,
даже договорено е с представителя на Районна прокуратура - Русе споразумение, което
имаме готовност да подпишем, като договореното наказание като вид е "Лишаване от
свобода", договорен е период за шест месеца. По никакъв начин цялостното поведение
на обвиняемия при влизането му вече в страната не говори за някакво намерение
същият да се укрие. Той много добре знае какво е извършил. Имал е повече от седмица
време, през което отива до полицията, връща се обратно, казват му друга дата – не се
укрива, отново отива, явява се. Оттук-нататък вината му е призната, договорено е
споразумение с представителя на Районна прокуратура - Русе. Само като едно
допълнение ще вметна, за съжаление, разследващият полицай излиза отпуска. Имахме
готовност още днес да сключим споразумение и при възможност на съдебен състав по
най-бързия начин да бъде одобрено. Излизането в отпуск на разследващия полицай
считам, че ще забави за известен период приключването по този начин и решаването
по този начин на наказателното производство. Да, разбирам прекрасно представителя
на Районна прокуратура - Русе, отнело е време това разследване. Да, нека бъде взета
мярка, но считам, че вземането на „Домашен арест“ или „Парична гаранция“ също би
обслужило интересите и би постигнало целите на тази мярка. Лицето е тук, за да си
получи наказанието и да изтърпи същото.
Именно по тези съображения ще Ви моля да не налагате най-тежката мярка за
неотклонение, да вземете по-лека, каквато Вие прецените.
Обвиняемият Т. З. Х. – Искам по-елка мярка, аз ще изтърпя наказанието, затова
съм дошъл да приключи, съпругата ми е бременна с астма, затова съм дошъл. Искам
„Домашен арест“ или „Парична гаранция“, каквато и да е. Нямам намерение да се
укривам.
СЪДЪТ, след съвещание намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите по НПК.
Образувано е по повод искане на Районна прокуратура - Русе, по реда на чл.64,
ал.1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение
на Т. З. Х., ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 2728/2018 г. по описа на ОД МВР –
Русе. В подкрепа на искането се обосновават и развива подробни съображения за
наличието на визирани в чл.63, ал.1 НПК предпоставки за уважаване на същото.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
8
депозираното искане, по изложените в същото фактически и правни доводи.
Защитникът на обвиняемия, моли да не бъде уважавано искането, като по
отношение на обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а „Домашен
арест“ или „Парична гаранция“. В подкрепа на това си искане релевира доводи, че
обвиняемият се в върнал в Република България с ясното съзнание, че следва да
изтърпи наказание за извършеното от него деяние и няма опасност същият да се укрие.
Посочва се, че е постигнато споразумение с представителя на Районна прокуратура –
Русе, във връзка с конкретното наказание, което следва да бъде изтърпяно ефективно
от обвиняемия.
Обвиняемият, упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че желае да му
бъде взета по-лека мярка за неотклонение и че няма да се укрие.
СЪДЪТ след като обсъди наведените от страните фактически и правни доводи и
след като съобрази доказателствената съвкупност по делото, намира следното:
Досъдебното производство е образувано и се води срещу обвиняемия Т. З. Х.,
ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а
именно за това, че на 23.05.2018г., на главен път I-2, Русе-Варна, км. 34+100,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ес
500", с рег. № РР 5100 АТ, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-1075- 001172/30.10.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Разград.
За да бъде взета по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане
под стража” следва да са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.63,
ал.1 НПК предпоставки, а именно: от доказателствата по делото да може да бъде
изведено обосновано предположение, че обвиняемият е автор на деяние, което е
обявено за престъпно и е наказуемо с „Лишаване от свобода” или друго по-тежко
наказание, като същевременно доказателствата по делото да сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Доказателства относно релевантните в настоящото производство факти, се
съдържат в събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства,
приобщени чрез обясненията на обвиняемия, дадени в хода на настоящото
производство и показанията на свидетелите С. С., Й. С., Р. С. и писмените
доказателства и писмените доказателствени средства, приобщени в хода на
производството.
Не са налице, каквито и да са противоречия в доказателствената съвкупност от
събраните към настоящия момент доказателствени материали, в една много висока
степен на вероятност се обосновава извод относно участието на обвиняемия в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
9
По гореизложените съображения, настоящият състав на съда намира, че за
нуждите на настоящото производство по чл. 64 НПК, въпросът за съпричастността на
обвиняемия в извършването на инкриминираното деяние е в достатъчна степен
изяснен.
На второ място, обвиняемият Х. е привлечен в това си процесуално качество, за
извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК за което престъпление
в особената им част на Наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до три години и „Глоба“, поради и което е налице и второто изискване
на чл.63, ал.1 НК.
По отношение на другата кумулативно предвидена предпоставка, а именно да е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие, съдът намира, че от доказателствата
може да бъде обосновано такова предположение. На първо място обвиняемият е бил
привлечен към наказателна отговорност по настоящото наказателно производство
първоначално с Постановление на Районна прокуратура гр. Русе от 22.11.2018г., като
обвиняемият, не се е явил и не е бил открит на известните адреси. Това наложило
обвиняемият Х. да бъде призован повторно за 09,00 часа на 14.12.2018г., когато отново
не бил открит на постоянния му и настоящ адрес в с. Стражец, обл. Разград, което
наложило същият да бъде обявен за местно и общодържавно издирване с Телеграма №
36904/21.12.2018г. на ГД „Национална полиция". Впоследствие обвиняемият Т. З. Х. е
бил призован редовно за 09,00 часа на 08.10.2019г., но не се явил, което наложило
призоваването му за четвърти път за 09,00 часа на 18.10.2019г., когато отново не е бил
открит на постоянния му и настоящ адрес в с. Стражец, обл. Разград, а същият е
напуснал Република България и се е намирал на територията на Федерална република
Германия. Обстоятелството, че впоследствие обвиняемият се е прибрал в Република
България и се е явил, не може да обоснове различен извод от този, че ако по отношение
на него не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, същият може да се укрие,
защото въпреки редовното му призоваване, същият е напуснал пределите на Република
България и трайно се е установил във Федерална република Германия, поради и което,
ако по отношение на същия не бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда,
такава опасност е налице и към настоящия момент. Именно неговото процесуално
поведение е станало причина производство да се забави с три години. Целта на мерките
за неотклонение по чл. 57 НПК са да обезпечат нормалното, законосъобразното
протичане на наказателното производство, което в конкретния случай, ако по
отношение на обвиняемия бъде взета по-лека мярка за неотклонение, няма да бъде
постигнато.
Всичко това обосновава извод, че ако по отношение на обвиняемия не бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение има опасност същият да се укрие и по този начин
да препятства нормалното протичане на развитие на наказателното производство.
Налице е и втората алтернативна предпоставка, за да бъде взета по отношение на
обвиняемия на най-тежката мярка за процесуална принуда, а именно съществува
реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. Видно от приложената по
делото справка за съдимост на обвиняемия, същият е осъждан за престъпления по чл.
197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК, чл. 209, ал. 1 НК, чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и чл. 308,
10
ал. 2 НК, като процесното деяние е извършено от обвиняемия малко повече от месец,
след като е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ за срок три месеца, поради и
което съдът намира, че предходните наложени на обвиняемия различни по вид и
размер наказания не са изиграли своя възпиращ и превъзпитаващ ефект и ако по
отношение на него не бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда е налице
съществена опасност същия да извърши престъпление.
Не са налице каквито и да било доказателства, които да обосновават и най-общ
извод, че към настоящия момент здравословното състояние на обвиняемия е
несъвместимо с местата за лишаване от свобода.
Във връзка с искането на защитата по отношение на обвиняемия да бъде взета
мярка за неотклонение „Домашен арест“, следва да бъде посочено, че съгласно
съдебната практика мярката за неотклонение „Домашен арест“ се взима по отношение
на обвиняеми с влошено здравословно състояние, за които изтърпяването на ефективен
арест е невъзможно, както и по отношение на обвиняеми, които по социални причини
трябва да останат в дома си - да гледат родители или малолетни деца и т.н., но не и по
отношение на такива, за които по-леките мерки за неотклонение не са подходящи и
законово оправдани.
В случаите когато бъде установено, че действително обвиняемият е единственото
лице, което може да полага грижи за нуждаещото се трето лице, то това е възможно
това да бъде основание за вземане на мярка за неотклонение „домашен арест” и в тези
хипотези подобно разрешение е оправдано от законова гледна точка, тъй като при
преценка законосъобразността на мярката за неотклонение, се преценява
съотношението между засягането на правата на обвиняемия и съществуващия
обществения интерес, като е необосновано да бъде прието законосъобразно задържане,
когато то нанася вреди не само на привлеченото към наказателна отговорност лице, но
и на трети лица, които не са съпричастни към инкриминираното деяние.
В настоящия случай не сме изправени пред такива хипотези.
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 64, ал. 4 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на лицето Т. З.
Х., ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 2728/2018 г. по описа на ОД МВР – Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в тридневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Русе.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото за разглеждане пред
Окръжен съд - Русе за 14.07.2021 г. от 14.00 часа, за която дата и час страните
11
уведомени от днешното съдебно заседание.
Явяването на обвиняемия пред Окръжен съд - Русе следва да бъде подсигурено
от органа, изпълняващ мярката за неотклонение.
Препис от протоколното определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районна
прокуратура - Русе, ОЗ „Охрана” гр. Русе, за сведение и изпълнение.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
Секретар: _______________________
12