№ 278
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20235300601144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от № 47/23.02.2023г., постановена по НЧХД
№2515/2022г., РС – Пловдив, 17 н. с. е признал подсъдимия М. В. С. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, освободил го е
от наказателна отговорност по реда на чл. 78, ал. 1 от НК и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е присъдил в
тежест на подс. С. направените по делото разноски.
ПРС е уважил предявения от ч.т. и г.и. В. Т. М. граждански иск за
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК в размер
на 1500 лева, както и държавна такса в размер на 60 лева върху уважения
размер от гражданския иск. ПРС е отхвърлил претендирания граждански иск
за размера над 1500 лева до пълния предявен размер от 3000 лева за
неимуществени вреди. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в
тежест на подсъдимия М. В. С. направените от ч.т. и г.и. В. Т. М. разноски по
делото в размер на 712 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия М. В. С. чрез защитника му
– адв. К. А.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е неправилна,
1
незаконосъобразна и същата е постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимия М. В. С. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде
отхвърлен като неоснователен предявения против подсъдимия граждански
иск.
В съдебно заседание, подсъдимия М. В. С. се се явява със защитника си
– адв. К. А. и поддържа жалбата. Иска се отмяна на присъдата, оправдаване
на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на предявения
граждански иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – частният тъжител и граждански ищец В. Т. М. се
явява и иска потвърждаване на присъдата на ПРС. Повереникът му – адв. К.
Д. иска присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. В. С. е роден на ***. в гр. П., живущ в гр. П., българин,
български гражданин, със средно образование, пенсионер, вдовец, неосъждан,
с ЕГН **********.
Частният тъжител В. М. и семейството му – съпруга и дъщеря живеели в
гр.П. ул. *** в парцел, включващ дворно място и три къщи. В едната къща
живеел частният тъжител и семейството му – Д.и Д. М., а в отстоящата и
западно къща живеел подсъдимият М. С., а в третата къща живеели Е.Е. и
Е.М.. От години отношенията между семейството на М. и подс. М. С. били
влошени тъй като семейството на М. не желаело в имота да се строи, а такова
желание имал М. С.. По този повод имало размяна на обиди, като от страна на
М. имало подавани жалби в полицията. Съответно такива жалби били
подавани и от името на С. против М. и семейството му. През 2012г. при
възникнал инцидент пак между М. и С., частният тъжител бил осъден за
причиняване на телесна повреда. В такива отношения съжителствали в
2
общото дворно място подсъдимия и частния тъжител.
На 29.01.2022 г. около 14.00 часа частният тъжител М. се намирал в
стопанска постройка, намираща се в дворното му място. Тя се намирала на
няколко метра от задната страна на външната чешма. В това време в двора
били съпругата му Д.М. дъщеря му Д.М. В същия момент той чул и разпознал
гласа на съседа си М. С.. Последният изрекъл псувня и тогава жена му дошла
до М. и го попитала дали е чул, че С. го е напсувал. Отговорил и, че е чул и
излязъл пред стопанката постройка. Тогава М. С. тръгнал към него, а М. се
намирал в близост до вратата на външната тоалетна. При приближаването на
С., частният тъжител го попитал до кога ще тормози жена му, че ще
сигнализира за това в полицията. Тогава М. С. се приближил на по-малко от
метър от него, извадил от джоба си флакон с лютив спрей и го напръскал в
лицето. Веднага след това му нанесъл удар с глава в лицето и го ритнал с крак
в лявото коляно. В резултат на тези действия частния тъжител М. усетил
силна болка в областта на долната си устна и в областта на устата, както и в
лявото коляно. В този момент съпругата на частния тъжител Д.М. се
приближила до него, като се обърнала към С. с думите: „Какво правиш, какво
правиш?“. Тогава М. С. напръскал и нея с лютивия спрей в областта на лицето
и я ритнал с крак в корема и в левия крак. Свидетел на тези действия станала
дъщерята им Д.М. След това С. се прибрал в къщата си и подал сигнал до
спешен номер 112, където съобщил за нападението спрямо тях. На място на
29.01.2022г. адресът бил посетен от спешна медицинска помощ. Частният
тъжител бил прегледан от лекар, обработена била раната му. Уврежданията
били констатирани от съдебен лекар, като частния тъжител бил
освидетелстван на 31.01.2022 г. в Отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Частният тъжител заедно със
семейството си посетили 01 РУ на МВР – гр. Пловдив, където подали жалба и
им били снети обяснения. След извършена проверка от РП – гр. Пловдив с
постановление от 11.03.2022 г. РП – гр. Пловдив е отказала да образува
досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. Като в резултат на това била подадена и
тъжба в РС – Пловдив и образувано по нея дело от частен характер.
ПРС е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
3
свидетели Д.М., Дарина М.а и С.А. както писмените доказателства по делото
– съдебно-медицинско удостоверение, преписка на Районна прокуратура-
Пловдив, както и от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
ПРС е кредитирал показанията на свидетелите Д.М., Д.М.и С.А. като
последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия
доказателствен материал. Съдът е приел че показанията на свидетелите
кореспондират на заключението на СМЕ. Обосновано съдът не е кредитирал с
доверие обясненията на подс. М. С., в които отрича авторството на деянието
като израз на защитна позиция. Неговите обяснения, както правилно е
констатирал ПРС влизат в противоречие с всички останали доказателства.
Анализирайки и съпоставяйки събраните по делото доказателства, ПРС
е достигнал до извода, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, като от субективна
страна го е извършил при пряк умисъл.
При индивидуализация на наказанието съдът е отчел като смекчаващи
отговорността на подс. С. обстоятелства чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни. Съдът е приел, че са налице всички
предпоставки за освобождаване на подс. С. от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. ПРС се е произнесъл по гражданския иск и по
разноските.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от ПРС изключително подробно и мотивирано и не намира за нужно
да го преповтаря. Неоснователни са възраженията на защитата за
недоказаност на обвинението. Показанията на свидетелите Д.М., Д.М.и С.А.
са логични, последователни и взаимно допълващи се и правилно са били
кредитирани от първоинстанционния съд. Основано е кредитирано и
заключението на изготвената СМЕ. Установено е, че именно в резултат на
възприетата от тях и от пострадалия нанесена лека телесна повреда от подс.
С. са причинени инкриминираните телесни увреждания. Тоест, няма как да се
твърди, че тези увреждания не съществуват или не са нанесени от
4
подсъдимия. Изцяло се възприема и хронологията на конфликта, възприета от
ПРС. Установява се по безспорен начин, че именно подсъдимия С. е започнал
конфликта с последвалата физическа агресия. В този смисъл неоснователни
са възраженията на защитата за несъставомерност на деянието.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд, а и
настоящата инстанция, е стигнала до единствения правилен извод, че
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК – умишлено причиняване на лека
телесна повреда.
От обективна страна подсъдимият С. е напръскал с лютив спрей и е
нанесъл удари на пострадалия с ясното съзнание, че ще му причини
инкриминираните телесни увреждания. Ето защо изцяло се възприемат
мотивите на ПРС за съставомерност на деянието. Правилно ПРС е приел, че
от субективна страна подсъдимият С. е действал при форма на вината пряк
умисъл – извършил е престъплението умишлено, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, разбирал е неговите последици и е
искал настъпването им.
При определяне на наказанието ПРС правилно е освободил от подс. С.
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Липсват пречки за
прилагане на този привилегирован институт. За престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или
пробация; подсъдимият С. е неосъждан и спрямо него не била прилагана
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК; не са налице и пречките по чл.78а, ал. 7
от НК. Административното наказание е определено в справедлив размер при
правилно отчитане на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Присъдата е правилна и по отношение определяне и присъждане на
разноските по първоинстанционното производство в тежест на подс. С..
Правилно ПРС е уважил гражданския иск за неимуществени вреди в
справедлив размер от 1 500 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от
3000 лева. Правилно е определен и размерът на дължимата държавна такса,
както и възлагането на разноските за експертиза в тежест на подс. С.. При
извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
5
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изхода на делото е основателно искането на ч.т.г.и. В. Т. М. за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция за повереник в размер на
480 лева.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 85/15.04.2022г., постановена по НЧХД №
2795/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 23 н. с.
ОСЪЖДА подсъдимия М. В. С. да заплати на ч.т.г.и. В. Т. М. сумата от
480 /четиристотин и осемдесет/ лева разноски за повереник пред въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6