РЕШЕНИЕ
№345 04.11.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 1856 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на А.С.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 13, ет.2 - адвокат Христина Хаджиатанасова, против ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представляван заедно от изпълнителните директори
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров. Предявен е осъдителен иск за
сумата от 49 541 лв. - дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“ по полица №
0020185101900996/ 2019г. поради настъпило на 16.12.2019г. застрахователно
събитие; с 2793, 56 лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода от забавата на 03.01.2020г. до предявяването
на иска на 23.07.2020г.; ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 23.07.2020г. до
окончателното й изплащане.
Исковете се
основават на следните твърдения :
Ищецът е
собственик на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел CLS 350, с рег № *******, за който е сключил с ответното дружество договор „Пълно
каско“ по застрахователна полица № 0020185101900996 със срок на валидност
05.04.2019г. - 05.04.2020г. с договорена обща застрахователна сума от
50 000 лв. На 16.12.2019г. ищецът паркирал автомобила в гр. София, ул. „Тодор
Каблешков“. На следващия ден – 17.12.2019г. установил, че автомобилът липсва.
Обадил се на тел. 112 и в общината. Уведомил и застрахователя, като представил
необходимите за завеждане на щета документи, ведно с оригиналните ключове за
автомобила. Ликвидационната преписка при ответника била заведена под №
0020-185-0445/ 17.12.2019г. С писмо от 29.05.2020г. застрахователят уведомил
ищеца, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, като се позовал на
общите условия – чл.5, ал.1, т.1, раздел ІІ – инсценирано събитие или опит за заблуда или премълчаване на
действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. С ново искане с
обратна разписка ищецът отново приканил ответника да му заплати застрахователно
обезщетение. С писмо от 10.07.2020г. ответникът отново отказал на същото
основание. Ищецът счита, че ответникът е в забава от 02.01.2020г. след изтичане
срока по чл.405, ал.1, вр. чл.108, ал.1 от КЗ.
В преклузивния
срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Ответникът
не оспорва застрахователното правоотношение. Оспорва размера на вредите,
изпадането си в забава и дължимостта на претендираното обезщетение.
Твърди, че към сключване на договора действителната стойност на
автомобила не е била 50 000 лв., поради което е налице надзастраховане на
основание чл.388 от КЗ. Действителната стойност на застрахованото МПС била
28 000 – 31 000 лв., тъй като е произведен през 2013г., в
експлоатация е от месец април 2014г. и към датата на събитието е с пробег от
300 000 км. Автомобилът бил внесен от Италия в недобро техническо
състояние. С договора за покупката на автомобила от 10.10.2019г. трето лице – А.
И. го продал на ищеца за сумата от 9500 лв. Автомобилът бил автосервиз в гр.
София от 28.10.2019г. до 30.10.2019г., а събитието възникнало но 17.12.2019г.
При ликвидиране на щетата били установени разминавания в обстоятелствата по
събитието. В документите по щетата ищецът твърдял, че след работа се е отправил
към платен паркинг, където ежедневно оставя автомобила, но го е оставил не на
платен паркинг, а на ул. „Тодор Каблешков“, откъдето е откраднат. Договорът не
е сключен при условията на чл.387 КЗ – по застрахователна стойност, а размерът
на обезщетението се определя по чл.386, ал.2 КЗ - по действително претърпени
вреди към датата на събитието. Действителната стойност на застрахованото
имущество при пълно увреда е пазарната стойност на вещта, а застрахователната
сума е максималната граница на
отговорността на застрахователя. Оспорва и претенцията за законна лихва, както
и началната дата. Признава датата на уведомлението 17.12.2019г. На основание
чл.108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе в срок от 15 работни
дни след представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ. Последният представен от ищеца документ по
щетата бил от 12.05.2020г. От тази дата тече и срока за произнасяне на
ответника - застраховател, който изтича на 03.06.2020г. Отказът е от
29.05.2020г., потвърден на 10.07.2020г.
И двете страни
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните
по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл..405, ал.1 и чл.409 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
Следните факти не
са спорни по делото и се установяват от приетите доказателства :
Със
застрахователна полица № 0020185101900996 между ищеца А.С.П. и ответника ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ е сключен договор за имуществено застраховане на собствения
на ищеца лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел CLS 350, с рег № *******, с покрит риск „Пълно каско“, със срок на валидност
05.04.2019г. - 05.04.2020г., с приложими към договора Общи условия.
Договорената застрахователна сума е 50 000 лв., като ищецът е заплатил първите
три вноски от договорената застрахователна премия от общо 1800 лв. Не е спорно
също, че ищецът е закупил автомобила на 10.10.2019г. за сумата от 9500 лв. На
17.12.2019г. с приложеното уведомително писмо по образец ищецът е уведомил
застрахователя за възникнало застрахователно събитие, като е представил
документи, описани в съставения на същата дата двустранен приемо-предавателен
протокол. Съгласно удостоверение, издадено от Столична дирекция на вътрешните
работи от 19.12.2019г., съгласно което на 17.12.2019г. ищецът А.П. е заявил
противозаконно отнемане на собствения му застрахован лек автомобил, като по
случая е образувано досъдебно производство. Представено е и постановление на РП
- София от 17.12.2019г., с което образуваното наказателно производство за
престъпление по чл.346, ал.1 от НК е спряно на основание чл.224, ал.1, т.2 от НПК – поради неразкриване на извършителя. Съгласно текста на постановлението на
16.12.2019г. около 19,30 часа собственикът паркирал лекия си автомобил в гр.
София, ул. „Тодор Каблешков“ в близост до магазин Лидл, а на 17.12.2019г. около
09,20 часа установил, че автомобилът липсва от мястото, на което е бил
паркиран. Съгласно следващо удостоверение от 04 РУ на СДВР от 24.03.2020г.
извършителят на деянието не е установен и автомобилът не е издирен. От
представените от ответника документи по ликвидационната преписка се установява,
че при заявяването на застрахователното събитие ищецът е попълнил въпросник –
декларация за кражба на МПС, в който ищецът е посочил същите данни за
настъпилото застрахователно събитие, заявени пред полицейските органи – липсата
на автомобила от мястото, на което е паркиран – гр. София, ул. Тодор
Каблешков“, срещу магазин Лидл, е установена от ищеца на 17.12.2019г. около 09,20
часа. Съставена е и обяснителна бележка от ищеца, в която той е посочил, че на
16.12.2019г. около 18,10 часа тръгнал от офиса на работодателя си на ул.
„Христо Ботев“ № 95 към платен паркинг, където оставя ежедневно колата си. От
18,30 часа до 19,00 часа бил в магазин Била на бул. „България“, а след това
паркирал автомобила на описаното място на ул. „Тодор Каблешков“ до Лидл и се
прибрал у дома си, а на 17.12.2019г. установил липсата му. От представения
трудов договор на ищеца се установява, че към този момент той е бил в трудово
правоотношение с търговско дружество с място на работа в гр.София, бул. „Христо
Ботев“ № 95 и с работно време 09-18 часа.
С писмо от
29.05.2020г. застрахователят уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка по щета с №
0020-185-0045/ 2019г. от 17.12.2019г. за декларираното събитие по риска
„Кражба“ на застрахованото МПС, като е изложил следните основания : в хода на
проверката е установено несъответствие в декларираните обстоятелства, при които
е възникнало заявеното събитие, което води до заключението, че е налице опит за
заблуда; застрахователят не покрива вреди при инсценирано застрахователно
събитие или опит за заблуда, или премълчаване от страна на застрахования на
действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието – глава втора,
раздел II чл.5, ал.1, т.11 от Общите
условия по застраховка „Каско на МПС“. Идентичен отговор е изпратен от
застрахователя на 10.07.2020г. по следващото искане на ищеца за заплащане на
обезщетение от 08.06.2020г.
Обясненията на
ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК по искане на ответника, не съдържат
уклончиви или неясни отговори по допуснатите въпроси, поставени от ответника.
Ищецът заявява, че след покупката на автомобила на 10.10.2019г. само веднъж е
посетил сервиз „Радков Мотор Спорт“ поради светнала лампа на таблото. Поради
липса на архив за 2019г. не се представят документи от посочения сервиз за
такъв ремонт. Тази информация не се опровергава от представеното писмо от
„Силвър Стар Моторс“ ЕАД – оторизиран дилър на марката Мерцедес-Бенц за
България, което установява дата на производство на автомобила 26.09.2012г.,
сервизно обслужване в Италия на 28.06.2018г. с показание на километража
247 603 км и сервизна поръчка в България от 19.08.2019г. с показание на
километража 285 038 км.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Страните са
обвързани от валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка на
описаното МПС на ищеца с покрит застрахователен риск „Пълно каско“ и приложими
към този договор Общи условия. В срока на застрахователното покритие на
договора ищецът е заявил пред застрахователя настъпило застрахователно събитие
по смисъла на Общите условия – кражба на МПС. Не се установява неизпълнение на
договорните задължения на застрахования при заявяване на настъпилото
застрахователно събитие /чл.18, ал.1 и 2 от Общите условия и чл.403 и 404 от КЗ/
- събитието е надлежно заявено, като са представени изискуемите документи.
Липсват данни релевантни документи да са били изискани от застрахователя и да
не са били своевременно представени от ищеца, както липсват и данни за друго
изискано съдействие, което да е отказано от ищеца. Изискването за доказване на
застрахователното събитие от застрахования пред застрахователя съдът приема за
изпълнено с представянето на доказателства от надлежните органи за образувано
наказателно производство за кражба на автомобила. Тъй като липсата на
автомобила е отрицателен факт, същият не може да бъде пълно установен от
застрахованото лице пред застрахователя.
Поради изложеното
съдът приема, че на основание чл.405, ал.1 от КЗ е възникнало задължение за
застрахователя да плати застрахователно обезщетение за настъпилото на
16-17.12.2019г. застрахователно събитие. Не се установиха установени от закона
основанията за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, регламентирани
в чл.408, ал.1 от КЗ. Ответникът – застраховател в писмения си отказ се
позовава на изключен риск по чл.5, ал.1, т.11 от ОУ – инсценирано
застрахователно събитие или опит за заблуда или за премълчаване на
действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. Конкретни
факти, на които се основава отказът, не са заявени от застрахователя в писмения
му отказ, а в хода на настоящото производство се сочи само противоречие в
заявените обстоятелства – ищецът бил заявил че се е отправил към платен
паркинг, а колата не е открадната от такъв паркинг, а от ул. „Тодор Каблешков“.
Съдът намира, че за да е налице соченото от застрахователя договорно основание
за отказ да се плати застрахователното обезщетение, ползващият се от това
основание застраховател следва да установи доказателствено твърдяното събитие
да е инсценирано или съответно да е налице опит за заблуда или за премълчаване
на действителни обстоятелства. В настоящото производство това не е сторено,
като липсват доказателства действителните обстоятелства да са различни от
заявените от ищеца. Съдът намира за неоснователни и въведените в хода на делото
доводи за разминаване в заявените обстоятелства – заявено е от застрахования,
че след края на работния ден ищецът е взел автомобила от платения паркинг в
близост до местоработата си на ул. „Христо Ботев“ № 95, впоследствие е посетил
магазин Била на бул. „България“, а след това паркирал автомобила на описаното място
на ул. „Тодор Каблешков“ до Лидл, откъдето на следващия ден е установена
липсата на автомобила. Други данни не са установени, включително и в хода на
наказателното производство, като и до момента автомобилът липсва. Поради това
неоснователно е правоизключващото възражение на ответника – застраховател. На
основание чл.405, ал.1 от КЗ той дължи заплащане на застрахователното
обезщетение в уговорения срок, който съгласно чл.23, ал.5 от ОУ е 15 работни дни
от представянето на всички изискани
писмени доказателства. Тъй като по делото не се установи такива доказателства
да са били допълнително изискани, за начало на този срок съдът приема датата на
съставяне на приемо-предавателния протокол при заявяването на застрахователното
събитие – 17.12.2019г. Така договореният срок за плащане от 15 работни дни е
изтекъл на 13.01.2020г., като на основания чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е в
забава от 14.01.2020г. Възражението на ответника, че последният документ по
преписката е представен на едва на 12.05.2020г. не е подкрепено с
доказателства.
Съгласно чл.386,
ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквито в случая безспорно не са налице. Нормата на
ал.1 на чл.386 от КЗ ограничава размера на застрахователното обезщетение до
застрахователната сума /лимита на отговорността/, която в процесния договор е
определена на 50 000 лв. При сключването на договора страните не са
определили застрахователна стойност по смисъла на чл.387, ал.1 от КЗ –
фиксирана парична сума, която определя стойността застрахователния интерес.
Съгласно чл.400,
ал.3 от КЗ когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по
договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото - стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид
и качество /чл.400, ал.1/. Клаузите на чл.23, ал.2 от Общите условия допускат
разминаване между посочената застрахователна сума и действителната стойност към
момента на застрахователното събитие, в като в случай, че към този момент
действителната стойност е по-ниска, отговорността на застрахователя е
ограничена до този размер, а не до застрахователната сума. Поради изложеното
съдът приема, че при липсата на друга договорка в застрахователния договор
посочената застрахователна сума от 50 000 лв. съвпада с действителната
стойност на процесния автомобил към момента на сключването на договора. Поради
това ирелевантни са доводите на ответника за покупната цена, на която самият
ищец е придобил автомобила, тъй като същата е определена в рамките на
договорната свобода и не е критерий за определя на действителната или
застрахователната стойност, или на застрахователната сума.
По изложените
съображения съдът приема, че на основание чл.386, ал.2 вр. чл.400, ал.1 от КЗ и
чл.23, ал.2, т.2 от ОУ за настъпилото застрахователно събитие ответникът дължи
на ищеца застрахователно обезщетение в размер на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, които се определят в размер на
пазарната стойност на процесното МПС към този момент. Трайна е съдебната
практика при действащия и при отменения КЗ, която приема че обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. /напр. решение № 141/ 08.10.2015г. по т. д. № 2140/ 2014г., решение
№ 79/ 02.07.2009г. по т. д. № 156/ 2009г., решение № 37/ 23.04.2009г. по т. д.
№ 667/ 2008г., всички на I т. о., ТК на ВКС/. В случая не е налице основание за
различно разрешение на този спорен въпрос.
За установяване на
пазарната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие 16-17.12.2019г.
са извършени три съдебни експертизи. Съдът не кредитира приетите заключения на
вещото лице Б.А., тъй като същите не са добре обосновани, използвани са
неотносими методи и дати за оценка на автомобила и не дават еднозначен отговор
на поставената задача. За база вещото лице е използвало методиката за оценка по
Наредба № 24/ 08.03.2006г., която е приложима за задължителното застраховане,
но не и за имущественото застраховане, каквото е процесното. В тези експертизи
не е направена необходимата пазарна оценка към момента на застрахователното
събитие. Кредитира се от съда приетото заключение на вещото лице И.З., който
въз основа на сравнителния пазарен метод определя средна цена от 31 400
лв., за която към датата на застрахователното събитие - 17.12.2019г. може да бъде
закупен друг автомобил от същия вид и качество. При липсата на абсолютно
идентични пазарни аналози – автомобили със същото окомплектоване и пробег, вещото лице мотивирано е съобразил
приетите сходни пазарни аналози с характеристиките на автомобила на ищеца. Поради това съдът приема за
надлежно установена по делото действителна пазарна стойност на процесния
автомобил към датата на събитието - 31 400 лв.
Поради голямата установена
разлика между действителната стойност на застрахованото имущество /31 400 лв./
и застрахователната сума по договора /50 000 лв./ на основание чл.388, ал.2 от КЗ застрахованият може да претендира от застрахователя да му върне частта от
платената премия.
Предвид липсата на
надлежно въведено в процеса възражение за прихващане на дължимата от ищеца към
ответника последна вноска от застрахователната премия в размер на 459 лв.,
съдът не следва да се произнася по правото на застрахователя съгласно чл.356,
ал.2 от КЗ да удържи тази незаплатена премия от застрахователното обезщетение.
По изложените
съображения съдът приема предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
за основателен и доказан до размера от 31 400
лв. За разликата над тази сума до предявения размер от 49 541 лв.
искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.409
от КЗ ответникът дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, начиная от изтичането срока по чл.405 КЗ. По
делото не е установено основанието по чл.380, ал.3 от КЗ, освобождаващо
застрахователя от последиците на забавата му – застрахованият да не е представил
своевременно данни за банковата си сметка, като не се спори, че плащането на
обезщетението е отказано от застрахователя на друго основание. Поради това
искът на ищеца за заплащане на мораторна лихва е доказан по основание за
периода след установената дата на забавата на застрахователя 14.01.2020г.. От
този момент до деня предшестващ, предявяването на иска – 22.07.2020г.,
дължимото обезщетение за забава се определя от съда на основание чл.162 от ГПК /чрез
използване на информационен продукт Апис – Финанси/ Изчислителни системи/
Изчисляване на законна лихва/ в размер на 1666
лв., до който искът е основателен. За разликата над тази сума до
предявения размер от 2793,56 лв., както и за периода 03.01.2020г. - 13.01.2020г.
искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен. Ответникът дължи и законна лихва за
забава върху главницата след предявяването на иска на 23.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
По претенциите на
страните за съдебни разноски :
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно
с уважените искове. Разноските на ищеца съгласно представения списък по чл.80
от ГПК са в размер на 4096 лв., включващи 2096 лв. – заплатена държавна такса и
20000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, за които съразмерно с уважените искове
ответникът му дължи сумата от 2587,93
лв. Неоснователно е ответниковото възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е под
минималния размер, установен от нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който с оглед
цената на предявените искове е 2100 лв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлените исковете. Разноските на ответника съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на общо 1290 лв., включващи 885
лв. – възнаграждения на вещи лица, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение и 400
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8
от ГПК и чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За тези
разноски съразмерно с отхвърлените искове ищецът му дължи сумата от 475 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на А. С. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 13, ет.2 - адвокат Христина
Хаджиатанасова, сумата от 31 400 лв.
- дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“ по полица №
0020185101900996/ 2019г. по заведена щета № 0020-185-0045/ 17.12.2019г.; с 1666 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за периода 14.01.2020г. – 22.07.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска
на 23.07.2020г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 2587,93 лв. за направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове на А. С. П. с ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
********* : за застрахователно обезщетение – за разликата над уважения размер
от 31 400 лв. до предявения размер от 49 541 лв.; за законна лихва за
забава – за разликата над уважения размер от 1666 лв. до предявения размер от
2793,56 лв., както и за периода 03.-13.01.2020г.
ОСЪЖДА А. С. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 13, ет.2 - адвокат Христина
Хаджиатанасова, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, сумата от 475 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.
Банкова сметка за
плащане на исковите суми – IBAN : ***,
„УниКредит Булбанк“ АД, титуляр А. С. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :