№ 7856
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110145646 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците А. И. А. и М. А. - А.а са предявили субективно съединени осъдителни искове
срещу ответника Й. К. Н. с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сума в
размер на 5400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода от
01.07.2021г. до 31.12.2021г. на собствените им ½ ид.ч от част от съсобствения на страните
УПИ № .., в квартал № .., целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П..
[1]Б..“, с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта заключена
между ул. „В..“, ул. „Г..“, построената в имота къща и имот с идентификатор .. (съобразно
приложена по делото скица на л.67), ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
окончателното плащане, които искове са предявени като частични от иск с пълен размер от
10 800 лева – обезщетение за ползване на съсобствен имот за период от 01.07.2021г. до
30.06.2022г.
В депозираната от ищците искова молба и последващи уточнителни молби се излагат
твърдения, че ищците са придобили право на собственост в режим на СИО върху ½ ид„ч от
УПИ № .., в квартал № .., целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П..-
Б..“, с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК. Поддържа се, че ответницата
е собственик на останала ½ ид.ч от процесния поземлен имот. Подчертава се, че ответницата
е заградила част от съсобствения на страните имот с идентификатор .. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния
директор на АГКК, а именно частта заключена между ул. „В..“, ул. „Г..“, построената в имота
къща и имот с идентификатор .., и не предоставя възможност на ищците да ползват
притежаваната от тях част. Сочи се, че в така заградената част от поземления имот има
поставен павилион, който се използва от ответницата и се отдава от нея под наем на трети за
спора лица, като се препятства възможността ищците да упражняват правата си. Ето защо
същите считат, че заградената част от съсобствения на страните имот, се използва изцяло от
ответницата и претендират заплащането на обезщетение за ползването му. Изтъква се, че до
ответницата е отправено искане за заплащане на обезщетение за ползването на процесната
част от съсобствения им имот с депозиран по друго дело отговор на искова молба, който е
1
бил надлежно връчен на ответницата на 21.06.2021г. По отношение на размера на
дължимото им обезщетение същите сочат, че следва да се равнява на пазарния наем, който
биха получавали ако използваха заградената част от поземления имот, а именно 900 лева на
месец, защото за процесния имот е имало сключен договор за наем от ищците именно с цена
900 лева, който наем обаче наемателят спира да заплаща. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат уважени, като в полза на ищците бъдат присъдени сторените по делото
разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва предявените искове като неоснователен. Изтъква се, че от представените
доказателства по делото не може да се обоснове, че процесния имот е придобит от ищците в
режим на СИО. Подчертава се, че ищците не са собственици на поставения в имота
павилион, притежаван от трето за спора лице, поради което на същите не се дължи
заплащане на наемна цена за ползването му. Поддържа се, че ответницата не е получавала
писмена покана от ищците за заплащане на каквото и да било обезщетение за ползването на
притежаваната от тях част, като е използвала имота процесния имот в качеството си на
негов собственик и дори е предявила иск за разпределение на ползването му. Изрично се
сочи, че ответницата по никакъв начин не е препятствала ищците да използват съсобствения
им имот. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
да бъдат присъдени в полза на ответницта сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предвидени в чл. 154 от ГПК, в тежест на ищците е да установят, че 1. между страните е
съществувала съсобственост върху процесната част от имот с идентификатор .. при сочените
от ищците квоти; 2. че са отправили писмена покана до ответницата за плащане на
обезщетение или за предоставяне на възможност за ползването от тях на спорната част от
съсобствения им имот; 3. че през процесния период ответницата е ползвала спорната част от
съсобствения им имот и 4. размерът на пропуснатата полза след поканата.
В тежест на ответницата при установяване от ищеца на горните на обстоятелства е да
докаже, че е предоставила на ищците възможност да ползва вещта или че е съществувала
обективна пречка да предостави ползването на вещта на ищеца.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявения за окончателен и неоспорен доклад са
обявени обстоятелствата, че А. И. А. и Й. К. Н. са съсобственици при квота – по ½ ид.ч на
процесната част от имот с идентификатор .. и че Й. К. Н. през процесния период е ползвала
имота.
От фактическа страна
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. от 23.02.2018 г. ищецът
А. И. А. е закупил следния недвижим имот, находящ се в гр. София, район „В..“, ул. „В..“ №
..: жилище, представляващо първи етаж от двуетажна масивна сграда, състоящо се от стая,
хол, кухня, баня-клозет и антре, с площ от 73 кв.м., заедно с ½ идеална част от тавана над
двуетажната жилищна сграда, с площ от 36 кв.м., южното мазе и ½ идеална част от двете
северни избени помещения, като жилището е с идентификатор ...1.2, заедно с ½ идеални
части от общите части на сградата, заедно с ½ идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ... От приложеното
на л. 60 по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че към
23.02.2018 г. двамата ищци са се намирали в граждански брак, поради което описаните
недвижими имоти са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
От приетите по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2010 г.
по изп.д. № 136/2009 г. по описа на ЧСИ Р А и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 27 от 13.04.2011 г. се установява, че ответницата Й. К. Н. е придобила
правото на собственост върху останалата ½ идеална част от описания по-горе и процесен
2
недвижим имот с идентификатор ...
Съгласно разрешение за монтаж № 5 от 24.02.2011 г. (л. 54), издадено от главния
архитект на Столична община, район „В..“, на ответницата и на трето лице ЕТ „В Е“ се
разрешава поставяне в процесния имот на поставяем обект – павилион за търговска дейност
„продажба на дребни сладки“ с размери 5, 40 м/3, 40 м и площ от 18, 36 кв.м.
С решение №,...64 от 12.08.2021 г. по адм.д. № 5332/2021 г. по описа на АССГ, Второ
отделение, 59 състав, е отменена заповед № РА-18-18/22.04.2021 г. на главния архитект на
Столична община, с която е наредено да бъде премахнат посочения по-горе павилион.
С решение от 13.12.2021 г. по гр.д. № 41375/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, е било
разпределено ползването на процесния недвижим имот по иск с правно основание чл. 32, ал.
2 ЗС. Решението не е влязло в сила към датата на приключване на съдебното дИ.е. На л. 61 и
сл. по делото е приложен отговор на исковата молба по посоченото гражданско дело,
подаден от А. И. А., като в т. 3 от него (л. 64) е посочено, че прави искане Й. Н. да заплаща
на А. И. А. обезщетение в размер на 1400 лв. месечно за това, че той е лишен от правото си
да ползва собствената си идеална част от процесния недвижим имот. Съгласно приложените
на л. 66 призовка и разписка, отговорът на исковата молба е бил връчен на процесуалния
представител на Й. Н. на21.06.2021 г.
Със заповед № ../29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община е наредено на
ответницата да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект, находящ се в
процесния имот – преместваем обект – павилион за търговска дейност с определен срок за
доброволното му премахване.
С определение № 6827/04.06.2024 г. по адм.д. № 2395/2024 г. по описа на ВАС, Второ
отделение, е оставено в сила решение № 7865 от 15.12.2023 г. по адм.д. № 8972/2023 г. по
описа на АССГ, с което е била отхвърлена жалбата на ответницата срещу заповед №
131/11.08.2023 г. на главния архитект на район „В..“, с която е било прекратено
административното производство по подадено от нея заявление за одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на разрешение по чл. 56 ЗУТ за поставяне на
преместваем обект павилион в процесния имот, поради неотстраняване на недредовностите
по искането в указания срок.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице инж. Х., в което са приложени скица и снимка с изглед на имота откъм ул.
„В..“. В заключението е посочено, че площта на частта от имота, за която се търси
обезщетение, е в размер на около 172 кв.м. вещото лице е изчислило, че средната пазарна
наемна цена за ½ идеална част от процесния имот за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. се
равнява на 3119 лв. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание на
06.11.2024 г. вещото лице разясни, че в района на П.. – Б.. не е открило аналогичен имот,
който да бъде отдаван под наем, поради което е използвала за сравнение имоти в други
райони, посочени в заключението. По отношение миналия момент, към който е следвало да
се изчисли пазарна наемна цена, заяви, че е използвало единствено сайта имот.бг, който
съдържа графика със статистика за минал период.
Прието е и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
инж. С., в което средната пазарна наемна цена е определена по метода на пазарните аналози.
В него също е посочено, че в района на процесния имот на сайта на имот.бг липсват обяви за
предлагани парцели под наем, поради което вещото лице е използвало обяви, селектирани
по следните критерии: площ до 850 кв.м.; в регулация, налично захранване с ток и вода.
Съгласно заключението средният месечен пазарен наем за ½ идеални части от процесния
имот за процесния период се равнява на 5973 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Разпитана е свидетелката М Л П, която в периода м. 12.2016 г. – м. 12.2019 г. е живеела в
къщата, построена в процесния недвижим имот. От нейните показания се установи, че в
периода, в който е живеела на процесния адрес, в имота е имало павилион. В някакъв
момент е била сложена ограда там, където свършва стената на къщата и по този начин
3
нямало достъп до задната страна на къщата. Когато се случело някоя нейна вещ да падне в
заградената част на имота, отивала да си ги поиска от хората, които работели в павилиона, и
те й ги давали. Според свидетелката павилионът е бил поставен от „Ц..“, „Ц..“, като
ответницата Й. е майка на съпругата на Ц... В някакъв момент след 2022 г. оградата е била
премахната.
Разпитан е и свидетелят Ц Е П, зет на ответницата, който е бил наемател на част от
процесния имот чрез различни търговци от 1998 г. Първоначално в имота имало един
павилион с площ от около 12-13 кв.м., който бил нает от „фирмата“ на брата на свидетеля,
двамата заплащали наем за земята под този павилион на бивш съсобственик на имота. през
2015 г. – 2016 г. поради промяна в градоустройствения план и отчуждаване на част от имота
за тротоар, този павилион бил разрушен. През 2010 г. била обявена публична продан за ½
идеална част от парцела, която била закупена от ответницата. По силата на сключен с нея
договор за наем бил поставен втори павилион с площ от 18 кв.м., който изгорял през 2023 г.
към датата на провеждане на разпита – 02.04.2025 г., в имота има трети павилион
(единствено съществуващ към тази дата) с площ от около 15-16 кв.м. съгласно показанията
на свидетеля в недвижимия имот не е имало ограда, като до площта, находяща се между
павилиона и сградата, има достъп през врата, за която свидетелят няма ключ. Свидетелят
заяви, че е заплащал наем на ищците по договора за наем, действал в периода от 2008 г. до
2018 г., след изтичането на който не е заплащал наем, тъй като с ищците не могли да се
споразумеят.
От правна страна
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Това писмено поискване има действие занапред, като в този
смисъл е и изложеното в мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, в което е посочено, че задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е
равнозначно на покана и след получаването му съсобственикът изпада в забава, като
обезщетението се дължи от момента на получаване на поканата.
В процесния случай, на първо място, не се установиха твърденията на ищците, че
процесният недвижим имот се използва единствено от ответницата, като те са
възпрепятствани да използват своята ½ идеална част от него. От събраните писмени
доказателства се установи, че през процесния период ищците притежават в режим на
съпружеска имуществена общност ½ идеална част от недвижимия имот, както и че
ответницата притежава другата ½ идеална част. Ищците претендират обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от тях ½ идеална част, но по делото не се
установи единствено ответницата да използва целия имот. Това и няма как да бъде вярно
предвид обстоятелството, че в имота има изградена жилищна сграда, като дори свидетелката
Пирузева е била собственик на втори етаж от тази сграда, който е продала през 2022 г.
На следващо място, по делото се установи, че през 2011 г. на ответницата и на ЕТ „В
Е“ е било разрешено в имота да се постави павилион за търговска дейност в площ от 18, 36
кв.м. Такъв обект, видно от приетите решение №,...64 от 12.08.2021 г. по адм.д. № 5332/2021
г. по описа на АССГ, Второ отделение, 59 състав, е бил монтиран в имота, като павилионът е
бил собственост на посочения едноличен търговец. Към 29.12.2023 г. съгласно заповед №
../29.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, в имота е имало изграден павилион
с площ от 16, 25 кв.м. При съпоставка с показанията на свидетеля Павлов, съдът приема, че
това са два различни павилиона, като в имота през годините е имало общо 3 павилиона.
Първият павилион е бил с площ от 12-13 кв.м. и е бил използван от неучастващо по делото
лице-търговец в период от 1998 г. до 2015 г. – 2016 г. Вторият павилион е бил поставен след
придобиването на ½ идеална част от страна на ответницата (т.е. след 2010 г.), отново от
4
неучастващо по делото лице-търговец, по договор за наем, сключен с нея в качеството й на
съсобственик, и е бил с площ от 18 кв.м. (това е павилионът, за който е издадено разрешение
за монтаж), който е изгорял през 2023 г. Третият павилион е бил поставен след като вторият
е изгорял, и е бил с площ от 15-16 кв.м. По отношение на този трети павилион по делото
липсват данни за това с кого е бил сключен договор за наем и изобщо на какво основание е
бил поставен в имота, но предвид периода, за който ищците претендират обезщетение, тези
обстоятелства са ирелевантни.
Релевантен за процесния период е вторият посочен по-горе павилион, по отношение на
който воденият от ответницата свидетел и неин зет, заяви, че е имало сключен договор за
наем с нея и същият не е бил нотариално заверяван. За параметрите на този договор по
делото няма данни, а единствено се установи наличието на такъв договор. Принципно е
положението, че всеки от съсобствениците може да сключи договор за наем на общата вещ,
тъй като това е действие на управление, а не на разпореждане. Така или иначе, от събраните
доказателства се установи, че трети лица търговци са използвали трите описани павилиона,
които са били с малка площ, всеки от тях не повече от 20 кв.м. Не са събрани доказателства
ответницата да е използвала еднолично целия имот. По отношение свободната от
застрояване площ от имота не се събраха каквито и да било доказателства ответницата да
използва имота. в показанията на свидетелката Пирузева се съдържат твърдения за
поставяне на ограда в някакъв момент, но тя заяви, че оградата е била поставена от „Ц..“,
„Ц..“, вероятно свидетеля Павлов. В нейните показания липсват каквито и да било данни за
това ответницата да е поставяла заграждения в имота и изобщо да го е използвала.
Следва да се посочи изрично, че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик има
право да участва в ползите от общата вещ съразмерно с дела си, като при наличието
сключен от само от единия съсобственик договор за наем, другият би имал право да получи
припадащата му се част от получен наем, но това е иск с друго правно основание, какъвто
по делото не е предявен. За уважаване на предявения иск в тежест на ищците по предявения
иск е да установят, че ответницата е използвала еднолично целия имот, което по делото не се
доказа. Ето защо, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В допълнение, по отношение на ищцата М. А. съдът намира, че не се установи и
отправянето на писмена покана за плащане на обезщетение или ползване на имота.
Отговорът на исковата молба по гр.д. № 41376/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, е бил
подаден единствено от ищеца А. А. и съдържащото се в него искане е отправено единствено
от него, не и от ищцата М. А., която видно от приложеното по делото решение, не е била
изобщо страна в това производство. Липсата на такава писмена покана е още едно
основание за отхвърляне на предявения от ищцата иск.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
направените и претендирани разноски за депозит за допълнителна експертиза в размер на
400 лв. и адвокатско възнаграждение. В приложеното по делото пълномощно на л. 42 е
посочено, че ответницата е заплатила изцяло в брой адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител в размер на 3242 лв. Възражението на ищците за
прекомерност се явява основателно, тъй като сумата от 3242 лв. се явява почти четири пъти
над установения в чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа размер, който е 840 лв. предвид цената на предявения иск. Като взе
предвид обстоятелствата, че по делото са проведени три открити съдебни заседания,
изслушани са две заключения на вещи лица и са разпитани двама свидетели, съдът намира,
че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 1090 лв., което представлява
сбор от 840 лв. по чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа и 250 лв. по чл. 7, ал. 9 от същата наредба. Въпреки че не е уговорено
изрично възнаграждение за явяването в третото открито съдебно заседание, съдът намира, че
е справедливо то да бъде включено при определяне на дължимия размер, тъй като
действително по делото са извършени множество процесуални действия с участието на
процесуалния представител на ответника. Същевременно, претендираната сума от 3242 лв.
5
не е съразмерна с паричния интерес по делото, който също не следва да бъде пренебрегван
при преценката на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Х,..“ №,..., ет. 1, срещу Й. К. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, жк „З...“, бл. .. вх. А, ет. 4, ап. 11, осъдителен иск с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сума в размер на 5400 лв. за периода 01.07.2021 г. –
31.12.2021 г., частично от 10 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване в
периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. на собствената им ½ ид.ч. от част от съсобствения
на страните УПИ № .., в квартал № .., целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София,
местността „П..[1]Б..“, с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № .../02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно
частта, заключена между ул. „В..“, ул. „Г..“, построената в имота къща и имот с
идентификатор .. (съобразно приложена по делото скица на л.67), ведно със законната лихва
от 24.08.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Х,..“ №,..., ет. 1, да заплатят на Й. К. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „З...“, бл. .. вх. А, ет. 4, ап. 11, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1490 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6