№ 135
гр. Бургас, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. С.
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500159 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело №159/2022г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ГР. Г. СТ., Н. СТ. ДР. и Г. ТР. СТ.,
чрез техния пълномощник адв.Й., против решение №2/04.02.2022г. по т.д.
№150/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд, в отхвърлящата исковете
част.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени до посочения в
жалбата размер. Жалбоподателите сочат, че е налице противоречие със
задължителната практика на ВКС относно определената степен на
съпричиняване; не е проведен обстоен анализ на нарушенията на
делинквента, които са толкова тежки, колкото тези на пострадалото лице
съгласно съдебната практика. От заключението на назначената съдебна
автотехническа експертиза е видно,че водачът на МПС е бил в състояние да
предотврати настъпилото ПТП при съобразяване на скоростта с
ограничението, наложено от пътните знаци и маркировка, ако беше намалил
скоростта, беше спрял при възникване на опасност за движението или ако е
извършвал движение възможно най-вдясно по платното. Изразяват
становище, че процентът на съпричиняване следва да бъде разпределен по
равно между двамата участници в ПТП.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗАД "ДаллБогг:Живот и
Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение
1
като неоснователна.
Оспорват се твърденията за равен принос на участниците в ПТП, като
се изтъква, че отнемането на предимство по скоростен път и игнорирането на
знак „Стоп“ са нарушения, значително по-тежки от шофирането с
незначително превишена скорост. Счита определеното от съда обезщетение
за прекомерно завишено, несъобразено с икономическата обстановка в
страната, самоцелно и изолирано от функцията на репарацията, водещо до
неоснователно повишаване на стандарта на живот на ищците.
Въззивна жалба против решението в частта, в която исковете са
уважени е подадена от ЗАД "Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, чрез
пълномощника адв.С., в която моли да бъдат отхвърлени претенциите изцяло
и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Твърди, че решението в тази част е постановено при неправилно
прилагане на разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, при допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до необоснованост на крайните
изводи на съда. Счита, че доказателствата са тълкувани частично неправилно,
а част от фактите са тълкувани едностранчиво. Счита определеният размер на
обезщетенията за прекомерен, несъответстващ на критерия за справедливост
и неадекватен спрямо жизнения стандарт на ищците. Намира, че не е
съобразен със съдебната практика. Сочи диспропорция в размера на
присъжданите по този вид дела обезщетения и обосновава необходимост от
въвеждане на разумен таван при определяне на обезщетения, съобразен с
икономическата обстановка и размер на застраховката „Гражданска
отговорност“. Навежда се оплакване за неправилно определен процент на
съпричиняване поради неправилна съпоставка на противоправното поведение
на двамата водачи на МПС, в резултат на недостатъчна преценка на
относимите факти и доказателства. Счита, че той следва да възлиза на 80%
вместо на определените 60%. Моли да му бъдат присъдени разноските по
делото.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ГР. Г. СТ., Н. СТ. ДР. и Г.
ТР. СТ., чрез техния пълномощник адв.Й. се иска оставянето и без уважение
като неоснователна.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение съдът е присъдил на тримата ищци по делото
по 64 000лв. обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на Тр. С., починал при ПТП,
представляващо по отношение на ответника настъпило застрахователно
събитие на 13.06.19г. по вина на водача и застрахован при ответника по
застраховка ГО Ж. Хр.. Върху така определените суми е присъдена законна
лихва от 18.07.19г.. В останалата част до предявените размери от 100000лв. за
всеки от ищците исковете са отхвърлени.
За да приеме решение в този смисъл съдът, след като приел за
2
установена по основание отговорността на ответника, предвид безспорно
установеното застрахователно правоотношение между дружеството и прекия
причинител на вредите, отчел наличието на принос от страна на пострадалия,
който определил на 60%. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД съдът намалил общо
определеното за всеки от ищците справедливо обезщетение от 160000лв. до
размера на присъдените суми.
Ищците са съответно съпруга и син на починалия, а ищцата Д., е
отгледана от него, като съпруг на майка и от 1992г.
Исковете са с правно основание чл.432 КЗ.
Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по
отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното
дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на
застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото
противоправно поведение и настъпилата смърт на С., от която са настъпили
неимуществените вреди за ищците.
По отношение на тези обстоятелства въззивният съд на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
Спори се по отношение на размера на общо определеното обезщетение
и по определения относителен дял на приноса на пострадалия.
Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
присъжда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съдебната
практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът
следва да извърши оценъчната си дейност. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл.52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента, решение № 749/05.12.2008г.
по т.д.№ 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г.
на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/2019г., ВКС, 1 ТО,
решение 240 от 15.01.2019г. по т.д.№ 518/2019г,. 1 ТО на ВКС. Според
разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание
подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив
размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при
телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии:
характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, получени
физически и психически последици от уврежданията, както и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество,
отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен
критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на
3
обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а
извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за
прилагане на принципа за справедливост.
В конкретния случай пострадалият от ПТП е мъж в своята зрялост,
активна работоспособност и внезапната му смърт тежко се отразява на
близките му поради загубата на подкрепа от икономически и социален аспект,
емоционален стрес и тъга. Ищците са членовете на семейството- преживяла
съпруга, синът на пострадалия и дъщеря на съпругата отглеждана от него от
най-ранна възраст. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че с
ППВС № 5 от 24.ХІ.1969г. е признато право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, което е
мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях житейски
отношения, напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете,
и поради това е счетено за справедливо при установени действително
претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването
на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го,
е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка
и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход. В решение № 227 от 09.02.2017г. по т.д. № 53676/2015г. на ВКС,
ГК, І г.о. и решение № 309 от 30.01.2019г. по т.д.№ 2843/2017г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о. изрично е прието, че навършването на пълнолетие на отглежданото дете
не е отрицателна предпоставка за възникване на правото на вземане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал.
Несъмнено ищците са от най-близкия кръг лица, на които законът
признава право на обезщетение за всички понесени от увреждането вреди.
Определеният от окръжния съд общ размер от 160 000лв. при отчитане
на компенсаторния характер на обезщетението съответства на установените
по делото по вид и размер увреждания, получени от ищците в резултат на
внезапната смърт на техния най-близък човек –съпруг и баща. Събраните
гласни доказателства разкриват в достатъчна степен близостта и добрите
взаимоотношения между ищците и пострадалия. Неговата критичност към
поведението на сина му не е необяснима и обективно не намалява обичта и
привързаността между родител и дете, което в своя житейски път извършва
деяние, за което търпи ефективна осъдителна присъда. Свидетелите
потвърждават, че и двете деца са отглеждани от пострадалия без разлика на
кое от тях е биологичен баща.
Размерът на определеното за всеки от тях обезщетение не разкрива
несъответствие с установените по делото конкретни вреди- силните и
продължителни отрицателни емоции и психично състояние, трудно
преодолимо и мъчително. По размер обезщетението не се отличава и от вече
присъдени за подобни житейски случаи суми, които са близки по време и
конкретен обем на вредите. Причиняването на смърт на близък човек и
4
справянето с подобна тежка психична травма несъмнено е от най-тежките
увреждания, което обуславя и по-висок размер на обезщетението.
Установено е по делото и наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Изясненият механизъм на произшестнието доказва по неоспорим начин,
че ударът между двете превозни средства е бил предотвратим, ако и двамата
участници не са допуснали нарушение на правилата за движение. При
установеното превишение на скоростта на движение от страна на
застрахования водач и установеното неправилно навлизане за ляв завой при
непрекъсната линия от страна на пострадалия, въззивният съд възприема
изложените в обжалвания съдебен акт съображения за наличие на принос на
пострадалия за настъпилите вредни последици.
Спори се относно относителния дял, който е определен на 60 % за
пострадалия.
Въззивният съд, след анализ на релевантните по въпроса обстоятелства
приема, че съпричиняване по смисъла на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е
налице (ищците не оспорват това в своята въззивна жалба).
В ППВС №17/63г. т.7 е разяснено, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. За подобен извод е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат и в решение № 165 от
26.10.2010г. по т.д.№93/2010г. на ВКС, ІІ т. о. В същото е посочено, че вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването, а принос по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
В множество решения на ВКС, напр. по т.д.№1879/2019г. на ВКС, ТК,
т.д.№2722 по описа за 2019г., т.дело № 3252/2015 година, т.дело № 598 по
описа за 2016г. и т.д.№1879 по описа за 2019г. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно
на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
Съдебната практика съобразява, при отчитане на относителния дял на всеки
от участниците в увреждащото събитие, тежестта на противоправните прояви
на всеки от тях, имащи непосредствено въздействие за възникване на
увреждането и вредите.
Нарушенията на пострадалия са повече от едно и според вещите лица от
състава на автотехническата експертиза са от съществено значение както за
настъпване на удара, така и за обема на вредните последици. С. е предприел
завой на ляво при излизане от паркинг край пътя в нарушение на два пътни
знака – „Стоп“ и „Движение само на дясно“, отнел е предимство на движещия
5
се в платното си насрещен автомобил, без да оцени съобразно задължението
си конкретната пътна обстановка.
Съпоставени допуснатите от него нарушения на правилата за движение
с превишената скорост на застрахования водач дават основание да се приеме
относителен дял на приноса на пострадалия в рамките на 60%.
Въз основа на така изложените съображения, въззивният съд достига до
крайни изводи, които изцяло съвпадат с изложените в обжалваното решение.
Разноски не се присъждат поради неоснователност на въззивните жалби
и на двете страни.
Мотивиран от изложените съображения Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2/04.02.2022г. по т.д.№150/2019г. по
описа на Сливенския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6