МОТИВИ
към Решение №19 от 07.01.2020г., постановено по АНД №7860/19г.
по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за
разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият М.А., ЛЧН**********,
роден на ***г. в ***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 6-ти срещу
7-ми юли 2019г. в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив, е причинил на В.К.К.лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК
/болка и страдание без разстройство на здравето/ - контузия на главата,
кръвонасядане по горния и долен клепач на лявото око, като деянието е извършено
по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130,
ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като
му бъде наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева. Пледира
направените по делото разноски да бъдат възложени на обвиняемия.
Обвиняемият се признават за виновни, дава кратки обяснения
по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а
при дадената му последна дума не заявява какво иска от съда.
Защитникът на обвиняемия - адв. Г.М., моли съда да
освободи обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
наложи минимално предвиденото административно наказание - глоба.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият М.А. е роден на ***г. в ***, живущ ***, а.,
а.гражданин, със средно образование, студент,
неженен, неосъждан, ЛНЧ: **********.
На 06-ти срещу 07-ми юли 2019г. свидетелите М.В.Г., А.Н.Т.,
Л.Н.Д.и обвиняемият М.А. се били събрали в беседка, находяща се в близост до
параклис „Свети Илия“ в землището на гр.Куклен, обл.Пловдив, за да се
забавляват. Както свидетелите, така и обвиняемият били употребили алкохол.
По-късно към компанията се присъединили пострадалата В.К.К.и
приятелката й - свидетелката Н.Б.А.. Още с пристигането им, обвиняемият влязъл
в словесен конфликт със свидетелката К., като й отправил обидните епитети „***“,
„***“, напсувал я, и започнал да я замеря с маслини. Пострадалата помолила
обвиняемия да престане, но той продължил да я обижда, като това му поведение
траело няколко минути. Свид. К. на свой ред напсувала
обвиняемия и го замерила с чаша, пълна с течност. Последният станал от мястото
си, отишъл при пострадалата и й нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око. От
удара свид. К., която била седнала на пейка в
беседката, паднала на земята. Непосредствено след това си тръгнала от мястото
на инцидента заедно със свидетелката А., като двете били придружени до
гр.Куклен от свидетеля Г.. Пострадалата и свидетелката А. подали сигнал в І РУ
при ОДМВР гр.Пловдив за случилото се.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че от удара
нанесен от обвиняемия на пострадалата, на последната била причинена контузия на
главата, кръвонасядане по горен и долен клепач на лявото око, с което й било
причинена болка и страдание без разстройство на здравето - лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – от
обясненията на обвиняемия, дадени непосредствено пред съдебния състав и от
показанията на свидетелите В. К., Н. А., А.Т., М. Г.
и Л. Д., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на
основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдът намира за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи
се, относно релевантните факти от предмета на доказване. Противоречие в така
посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът възприема и заключението
на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза,
което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – СМУ №765/2019г.
/л.8 от дос.пр./, протокол за предупреждение /л.9 от дос.пр./, справка за съдимост /л.35 от дос.пр./,
характеристична справка /л.36 от дос.пр./,
удостоверение №933 от 02.12.2019г. от ***
– гр. Пловдив /л.14 от съд.пр./.
На база на събраните доказателства, при така
установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият М.А., ЛЧН**********,
роден на ***г. в *** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 6-ти срещу 7-ми юли
2019г. в землището на гр. Куклен, обл. Пловдив, е причинил на В.К.К.лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК
/болка и страдание без разстройство на здравето/ - контузия на главата,
кръвонасядане по горния и долен клепач на лявото око, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
От обективна страна с действията си на 6-ти срещу 7-ми
юли 2019г., насочени към телесния интегритет на свидетелката В. К. К., обвиняемият й е причинил /нанасяйки й удар с
юмрук в областта на лявото око/ контузия на главата, както и кръвонасядане по
горния и долен клепач на лявото око. Тези травматични увреждания са довели до болка
и страдание без разстройство на здравето, което представлява лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието
признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно –
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на непознато
лице, на обществено място, пред погледа на други хора, без каквато и да е причина, съпроводено с обиди и
нецензурни изрази, съдът преценява като проявено поведение на незачитане на
личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и
установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение
съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия,
заради което е и налице този по - тежко наказуем състав на престъплението.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Умисълът му за осъществяване на престъпното деяние се обективира
чрез неговите действия, като той напълно съзнателно ги е насочвал пряко към
телесния интегритет на свид. К., съзнавайки техния
ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
ниското правосъзнание на обвиняемия, незачитане на установения в страната ред,
неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у обвиняемия и
ниската му правна култура.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемият е пълнолетен, към
момента на инкриминираното деяние не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са
прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление
не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на
тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
обвиняемия, добрите му характеристични данни, признаването на вината и
изразеното критично отношение към стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази
имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително
и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи
административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в размер на 1000
лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на
деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето
поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се
отразило и възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен, следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК същият да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски /за експертиза/ в размер на 235,20 /двеста тридесет и пет лева
и двадесет стотинки/ лева по сметка на ОД МВР-Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ