РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Х.а
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330110776 по описа за 2021 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание член 124 ал.1 от
ГПК.
Ищецът А.... А..... Х........... ЕГН **********, от гр. П...., ул. „О........... чрез ........... съдебен
адрес: гу. П..........., ул. „Б...П............ е поискал от съда, да бъде установено по отношение на
ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ...............със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дерт¬лиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д....Б........ че не дължи сумата от 3 490,62 лева по договор за
потребителски кредит № .................., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията
по който били прехвърлени с договор за цесия на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА “ ЕАД. Претендира разноски по делото.
По искане на ищецът, съда е допуснал на основание чл.214 от ГПК, изменение на исковата
претенция, като искането за недължимост се счита предявено за сумата от 2 864,25 лева
Ищецът твърди, че при изплащане на задължения към мобилен оператор, „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, му издало удостоверение, видно от което имал
непогасени задължения към дружеството по договор за потребителски кредит №............
сключен с „ЮРОБЛНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Свързали се с представители на ответника с
искане да им бъдат предоставени някакви документи свързани с договор за цесия, справка за
платени суми и въобще с искане да бъдат представени доказателства, каква сума се дължи,
но последвал отрицателен отговор. Единственото, което ищецът получил било текстово
съобщение на мобилния си телефон, че по този договор дължи 2 864,25 лева.
Оспорва дължимостта на тази сума, като твърди, че всички вземания по договора били
1
погасени чрез плащане от една страна, а от друга твърди, че вземането е погасено по
давност.
ОТВЕТНИКЪТ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез ....И.... С............, с
отговора на исковата молба заявява, че изцяло оспорва направените възражения и
наведените доводи в искова молба, по следните причини: В обстоятелствената част ищецът
твърди, че вземането е погасено чрез плащане, но не сочи доказателства, с които да се
доказва, че задлъженията на ищеца, чието съществуване и размер не се оспорват, са
погасени. А в петитума на исковата молба е направено искане съда да постанови решение с
което да се признае за установено че ищеца не дължи сумите.
Ищецът е направил възражение и за настъпила погасителна давност на задълженията си,
като настъпването на същата не води до погасяване на задължението, а само до погасяване
на възможността на кредитора да събере дължимото му по принудителен ред. За
задълженията на ищеца няма образувано ......... Тоест, освен че патримониума на ищецът не
е застрашен от принудително изпълнение, то той е и злоупотребил с едно свое право, като е
направил възражение за давност директно по съдебен ред.
Ответникът не е правил и искане към АСВ да получи копие от книжата по задължението му.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:
Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК(било положителен или отрицателен) е средство
за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно
оспорване легитимира процесуално надлежната страна. Щом ищецът твърди, че в тяхна
полза съществува право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от
предявения иск. "Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита". Само
при установителните искове в процедурния закон - чл. 124, ал. 1 от ГПК, е регламентирано
изискване за допустимостта на исковата претенция да е налице правен интерес (Ж. С.
"Българско гражданско-процесуално право", шесто допълнително и преработено издание,
стр. 184 и 207).
За да се уважи отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже фактите, от
които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото
му.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени
доказателства за задължение от страна ищеца към ответника в размер на 2 864,24 лева към
31.05.2015 г./л.39 от делото/, което и към настоящия момент се твърди да е налично –
Уведомително писмо до ответника от ....., съдът намира, че се доказа наличието на правен
интерес от страна ищеца, което обуславя и допустимостта на предявения иск.
В уточнението си в о.с.з. от ............. ищецът при условията на чл.143 ал.2 от ГПК, е заявил
че не е било образувано изпълнително дело, поради което към настоящия момент е изтекла
погасителна давност за вземанията.
Предвид горното, съдът следва да разгледа наведеното в исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност за посочената сума.
С оглед направеното възражание от ответното дружество, по аргумент от чл.118 ЗЗД,
2
съгласно който кредиторът не дължи връщане на вземане, платено от длъжника след
изтичане на давностния срок, дори последният да не е знаел за това, погасяването на едно
вземане по давност не преустановява неговото съществуване, а го превръща в естествено
право. Също така, искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване
съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има
интерес от това. Възражението за изтекла погасителна давност е от категорията на
правопогасяващите възражения, чиито ефект е да парират притезателното право, което
насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за давност,
притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото материално право да не
се погасява с оглед чл.118 ЗЗД.
Същевременно, всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV
г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава,
зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем
защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е
длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда
на заповедното производство, за да реализира своята защита чрез възражението си за
давност. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като
предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия
давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на
ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен
иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание,
насочено срещу длъжника - ищец.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че предявяването на възражение за
изтекъл давностен срок чрез отрицателен установителен иск е предвидено както в
действащия граждански процесуален кодекс – по реда на чл. 439 ГПК, така и в отменения
такъв – по реда на чл.254 ГПК (отм.). И двете посочени разпоредби предвиждат защита на
длъжника срещу провеждането против него принудително изпълнение, чрез предявяване на
възражения по исков ред с отрицателен установителен иск. Такива искове, основани на
възражения за давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325 от 13.01.2016
г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254
ГПК (отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК,
Решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др. Съгласно
последното цитирано решение, предмет на отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК
(отм.) е несъществуването на самото изпълняемо право. Недължимостта на присъдената
сума трябва да бъде предмет на отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК (отм.) в
3
случай, че изпълнението не бъде спряно по реда на чл.250 ГПК (отм.).
С оглед гореизложеното, предмет на отрицателния установителен иск, когато същият се
основава на твърдения за изтекъл давностен срок, е да се признае от съда за установено, че
ищецът не дължи, т.е. че липсва валидно притезание, насочено срещу него.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на доказателства за дължимост на сумата от
страна ответника, в чиято тежест е това съгласно обърнатата доказателствена тежест при
отрицателния установителен иск, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в размер на 119,57 лева за държавни такси за образуване на
дело и съдебно удостоверение.
На основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на Адвокатско дружество Г............. следва да се
присъди сумата от 569,21 лева, за възнаграждение на един адвокат с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ..........със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дерт¬лиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.... Б... че А... А....Х....ЕГН **********, от гр. П... ул. „О........... чрез
Адвокатско дружество „Г............; съдебен адрес: гр. П............ ул. „Б....П.............., не дължи
на ответника сумата от 2 864,25(две хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 25
ст.)лева, по договор за потребителски кредит № ........... сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, вземанията по който били прехвърлени с договор за цесия на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА “ ЕАД.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК .............със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дерт¬лиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д... Б............да заплати на А..... А.... Х......... ЕГН
**********, от гр. П........., ул. „О.............., чрез Адвокатско дружество „Г............“; съдебен
адрес: гр. П.......... ул. „Б....П............., сумата от 119,57(сто и деветнадесет лева и 57 ст.)лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК .............. със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дерт¬лиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д... Б............ да заплати на Адвокатско дружество
„Г..........; съдебен адрес: гр. П........ ул. „Б.....П..... сумата от 569,21(петстотин шестдесет и
девет лева и 21 ст.)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5