№ 12927
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110167607 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. № 55448/17.02.2025 г. от ответника „E.M.“ ЕООД, с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 1738/03.02.2025 г. в
частта за разноските.
Молителят излага съображения, че присъдените на ищците адвокатски
възнаграждения в размер от общо 3 120 лв. с ДДС са прекомерни и несъобразени с
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с практиката на СЕС -
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Счита, че при определяне размера на
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът не е обвързан от минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да се ръководи от фактическата и правната сложност на делото и
действително положения от адвоката труд. Моли възнаграждението на всеки ищец да бъде
намалено при съобразяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, като бъдат взети предвид видът на спора, материалният интерес по делото,
видът и количеството на действително извършената работа, фактическата и правната
сложност на делото, както и че защитаваният материален интерес е общ за двамата ищци.
По делото е постъпило становище от процесуалния представител на ищците – адв. М.
A., с искане молбата да се остави без уважение.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
В случая с решението съдът е уважил предявените искове по чл. 439 ГПК, като е
присъдил в полза на ищците адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 120 лв. с ДДС.
Съдът счита, че не следва да изменя мотивите си, които е изложил, че възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно и препраща към тях. На първо място, следва да се посочи, че в
случая не се касае за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., каквито
твърдения са изложени в молбата по чл. 248 ГПК. На следващо място, при определяне на
размера на възнаграждението съдът е съобразил извършените от процесуалния представител
на ищците действия в хода на производството в светлината на актуалната практика на СЕС –
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според която ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
1
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, както и Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/15. В последното СЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Съдът е извел задължение на
националния съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на
възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост,
като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква
или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен
ред. Следва да се отбележи също така, че в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 на СЕС се приема, че „запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря
на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния
случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение
по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата
страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за
защита по делото.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът е определил присъденото
адвокатско възнаграждение, като са взети предвид фактическата и правната сложност на
делото, обусловена от конкретния предмет на исковите претенции – твърди се недължимост
на суми по образувано изпълнително производство на различни основания – погасителна
давност и плащане, по-високия материален интерес по делото, обстоятелството, че
производството е протекло в рамките на три открити съдебни заседания, в които се е явил
представител на ищците, събирането на допълнителни доказателства – съдебно – счетоводна
експертиза, приобщаване на материалите по две изпълнителни дела. Според настоящия
съдебен състав, при отчитане на посочените по-горе особености на производството,
определеното възнаграждение в размер на общо 3 120 лв. с ДДС удовлетворява критериите
за справедливост и разумност на разноските, при съобразяване, че настоящото производство
се отличава с особености спрямо типичните дела по чл. 439 ГПК, съответно не подлежи на
намаляване.
Предвид гореизложеното, молбата на ответника за намаляване на така определените
възнаграждения на ищците е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 55448/17.02.2025 г., подадена от ответника
„E.M.“ ЕООД, по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 1738/03.02.2025 г. по гр. д. №
67607/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2