Р Е Ш
Е Н И Е
№ 401 25.10.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …….............………........................…………………….... състав
на двадесет и пети септември ……………..……….. две
хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание
в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р.К…………………….…….……….…………………………………………...
прокурор ………Цвета
Пазаитова ……….......................................................………………......
като разгледа докладваното от .....................................председателя.
...…..................………….
В гр. дело № 523.........
по описа за 2019 год., ……......................……………..................……
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 67 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 707 по описа на съда за
2018 г., РС Харманли е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на Г.П.Ж. ***
сумата от 400 лв./четиристотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ведно със следващата се законна лихва върху
главницата, считано от 27.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както е
отхвърлил като неоснователен иска в останалата част до пълния предявен размер
от 1 000 лв. и като неоснователен, поради погасяването му по давност иска за
присъждане на законна лихва за периода от 13.06.2014 г. до 26.07.2018 г.
С
цитираното решение съдът е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на Г.П.Ж.
направените по делото разноски в размер на 10 лв. ДТ и 260 лв. направени в
производството разноски, съобразно уважената част на иска.
С
Решение № 103 от 16.05.2019 г., постановено по същото дело, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решението – в мотивите на стр.92 ред 5
и в диспозитива на решението на ред 42 вместо 26.07.2018 г. се чете 26.07.2015
г.
Недоволен
от постановеното решение, в частта,в която е осъден да заплати посочените суми
е останал въззивникът - Прокуратурата на
Р България, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния
съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. По делото не били събрани доказателства за
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи
платено от него възнаграждение на адвокат в наказателното производство, не се
установило и наличие на пряка причинно следствена връзка между воденото срещу
ищеца наказателно производство и претърпените от него имуществени
вреди.Счита,че неправилно РС Харманли е уважил претенцията макар в значително
по-нисък размер, след като липсвали доказателства, установяващи претърпените
вреди. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и постанови друго по същество, с
което да отхвърли изцяло иска за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и отхвърли искането за
заплащане на разноски.
В срока
по чл.263 няма постъпил писмен отговор на депозираната жалба.
Недоволен
от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за
разликата над присъдените 400 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. е
останал въззивникът Г.П.Ж., който обжалва в срок. Твърди,че в тази част
постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно при
определяне размера на обезщетението решаващият съд намалил размера на платеното
адвокатско възнаграждение, без да отчете обема и продължителността на
извършваните процесуално следствени действия. Счита, че този размер е адекватен
на сложността и характера на делото и на извършената работа, и че е безспорно установено,че е бил заплатен от ищеца. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Харманли в
обжалваната част и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи
изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените в производството,
пред двете инстанции, разноски.
В срока
по чл.263 няма постъпил писмен отговор на депозираната жалба.
В
съдебно заседание въззивникът Г.П.Ж. не се явява. В писмена молба, депозирана
от адв. Г., пълномощник на въззивника Ж. се поддържа подадената въззивна жалба
по изложените в нея доводи и се оспорва подадената от Прокуратурата на Р
България въззивна жалба.
В
съдебно заседание Прокуратурата на Р България не изпращат представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура-Хасково счита,че постановеното от първоинстанционният
съд решение в атакуваната от
Прокуратурата на Р България част е неправилно по изложените във въззивната й жалба
доводи. Моли да бъде отхвърлен изцяло иска за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Оспорва подадената от въззивника Ж. въззивна
жалба, като счита,че в тази част решението на съда е правилно и моли то да бъде
потвърдено.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадена в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Преценени по същество подадената от Прокуратурата на Р България въззивна жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Подадената от въззивника Г.П.ж.
въззивна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Постановеното от РС
Харманли решение в частта, в която е отхвърлил предявения иск за сумата над 400
лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. е неправилно, поради което следва да
бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което искът да бъде
уважен в пълния предявен размер.
Неправилно е решението и в частта
на разноските, в която част също следва да бъде отменено. С оглед изхода на
спора на Прокуратурата на Р България следва да бъде осъдена да заплати на Г.П.Ж.
направените по делото за двете инстанции разноски в пълен размер, а именно 660 лв. разноски направени в
първоинстанционното производство, от които 500 лв. – платено възнаграждение на
адвокат съгласно договор от 27.10.2018 г., 10 лв. платена ДТ и 150 лв. платено
възнаграждение за ВЛ и сумата от 425 лв. – разноски във въззивното
производство, от които 25 лв. – платена ДТ и 400 лв. платено възнаграждение на
адвокат за въззивната инстанция, съгласно договор от 24.04.2019 г., или общо за
двете инстанции сумата от 1085 лв.
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от Г.П.Ж. *** против
Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение в размер на 1 000
лв. за претърпени имуществени вреди.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка ,
която се споделя от настоящата инстанция.
Правилно съдът е приел, че в производството е безспорно доказано, че
ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 1000 лв. на адвокат, който да го
защитава в производството по АНД №
231/2014 г. по описа на РС Свиленград. Сключването на договор за правна защита
и съдействие от 23.04.2014 г. е реално установено, предвид и заключението на
назначената в съдебното производство пред РС Харманли експертиза. В този
договор е посочен начин на плащане – „ в
брой“. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка – ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС,
постановено по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т.е установено е безспорно и че е
платено възнаграждение в размер на 1000 лв., който размер представлява размера
на претърпяната от ищеца имуществена вреда. Наведените от прокуратурата доводи
за липса на доказателства, установяващи реално претърпени вреди и техния
размер,с оглед на изложеното, се явява неоснователно.
Неоснователни са доводите на
прокуратурата и за липса на причинна връзка между повдигнатото обвинение, по
което ищецът е бил оправдан и претърпените от него имуществени вреди. По
отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК и по чл.313 ал.1 от НК, като по отношение на
последното наказателното производство е било прекратено. С Постановление на
Районен прокурор при РП Харманли от 26.03.2014 г.досъдебното производство е
внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание. Образувано е АНД № 143 по описа на РС Харманли .
С Разпореждане от 02.04.2014 г. съдът е прекратил образуваното производство и
изпратил делото по подсъдност на РС Свиленград. Образувано е АНД № 231 по описа
за 2014 г. на РС Свиленград. Именно в това производство ищецът е ангажирал адвокат
за защита и заплатил посоченото по-горе възнаграждение, т.е налице е пряка
причинно-следствена връзка между обвинението повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на Р България и ангажирането на защитник от страна на подсъдимия
в това производство и заплатеното възнаграждение на защитника. Това
възнаграждение се явява претърпяната от ищеца в настоящото производство
имуществена вреда, която следва да бъде репарирана от Прокуратурата.
По отношение размера на тези
вреди настоящият състав намира,че те се дължат в пълен размер. Платеното
възнаграждение е доказано в своя размер, съответства на фактическата и правна
сложност, от една страна, а от друга е
недопустимо в настоящото производство да се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение платено по друго, вече приключило съдебно
производство. В трайно установената съдебна практика се приема,че искането по
чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания
по делото в съответната инстанция. Ето защо настоящия състав счита,че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.78 ал.5
от ГПК и е намалил размера на претендираното обезщетение до 400 лв. Решението,
с което съдът на посоченото основание е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди над 400 лв. до пълния предявен
размер от 600 лв. е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което
постановено друго по същество, с което Прокуратурата на Р България да бъде
осъдена да заплати допълнително сумата от 600 лв., явяваща се разликата между
присъдените 400 лв. и пълния претендиран размер от 1000 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 67 от 01.04.2019 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 707 по
описа на РС Харманли за 2018 г., в частта, в която съдът е предявения от Г.П.Ж. *** против
Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над
присъдените 400 лв. до пълния предявен размер от 1 000 лв.,ведно със законната лихва върху
тази сума ,считано от 27.07.2015 г. до окончателното й изплащане и изцяло в
частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Р България, гр. София, бул. „ Витоша“ № 2
ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Ж. ***, ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Г. Г., допълнително сумата от 600 лв., обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от Г.П. Ж., в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, по което с Решение №
92/29.05.2014 г., постановено по АНД № 231/2014 г. по описа на РС Свиленград е
признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК, влязло в законна сила на 13.06.2014 г., ведно със следващата
се законна лихва върху тази сума, считано от 27.07.2015 г. до окончателното й
изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 01.04.2019
г. на РС Харманли , постановено по гр.д. № 707 по описа на съда за 2018 г. в
останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул. „ Витоша“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Г.П.Ж. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Г. Г., СУМАТА от
1085 лв.,направени по делото разноски в производството пред двете инстанции, от
които 500 лв. – платено възнаграждение на адвокат съгласно договор от
27.10.2018 г., 10 лв. платена ДТ и 150 лв. платено възнаграждение за ВЛ, 25 лв.
– платена ДТ за въззивно обжалване и 400 лв. платено възнаграждение на адвокат
за въззивната инстанция, съгласно договор от 24.04.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1.
2.