№ 1345
гр. С., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110162055 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЗАД А.” АД, ЕИК ****
срещу С.О. осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 6590,26 лева, представляваща изплатено по застраховка
„Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
25.11.2016 г. в гр. С., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до плащането, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2008,36 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано 25.11.2016 г. ПТП е
изплатил по застраховка “Каско” на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 6580,26 лв. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена шахта на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите
носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя, поради което и в
негова полза възникнало вземане в размер на платеното застрахователно
обезщетение заедно с ликвидационни разноски в размер от 10 лв., или
вземане в размер от общо 6590,26 лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпване
на събитието, както и заявените вреди. Твърди, че в изпълнение на
задължението си за поддържане на пътя е бил сключен договор с П.Г.“ ЕАД
за поддържане на процесния участък.
Третото лице помагач на страната на ответника П.Г.“ ЕАД, ЕИК ******,
оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на настъпване на
процесното ПТП не е бил в сила сключени застрахователен договор. Оспорва
се настъпването на процесното ПТП на посочената дата и час.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица по
сключена застраховка „Каско и злополуки” от 25.10.2016 г. между ищеца и
„П.И.А.Б.“ ЕООД с предмет увредения МПС „Ауди Q7, рама №
WAUZZZ4M8GD045136, със срок на валидност за периода 26.10.2016 г. –
25.10.2017 г. По делото липсват данни за прекратяване на застрахователното
правоотношение, поради което и съдът намира, че към датата на настъпване
на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение
между ищеца-застраховател и застрахования.
По делото е представен Протокол за ПТП от 25.11.2016 г., в който е
отразено, че по данни на водача на посочената дата МПС „Ауди Q7, рама №
WAUZZZ4M8GD045136, при движение по бул. „Цар Борис III“ в посока от
бул. „Овча Купел“ към бул. Братя Бъкстон“ реализира леко ПТП с метална
оградна мрежа, паднала отдясно на пътното платно, при което са причинени
вреди на автомобила – на преден десен калник, фар и броня. Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя
факти, а именно видимите щети по автомобила, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото
на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила. Описаното в протокола се потвърждава в
пълна степен от показанията на свидетел К.Г., който е управлявал процесния
автомобил при настъпване на ПТП на 07.02.2017 г., както и от приетото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице препятствие на пътя – паднала метална оградна мрежа,
необозначена по начин, позволяващ избягването й.
2
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
отразени в описа на застрахователя и впоследствие отстранени, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в уведомлението за
щета. Действителната стойност на ремонтно-възстановителните дейности
вещото лице е определило на 6580,26 лв. с ДДС. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като логично и компетентно изготвено.
От представеното възлагателно писмо и преводно нареждане от
23.01.2017 г. /л.24 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил на доверен
сервиз за отстраняване на щетите по автомобила сумата в размер общо на
6580,26 лв., имаща характера на застрахователно обезщетение.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е
заплатил за възстановяване на увреденото имущество обезщетение в размер
на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да отстрани или
най-малкото да означи падналата метална ограда с необходимите пътни значи
с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Следователно, налице е основание за суброгация
срещу ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно
плащане. В случая размерът на действителните вреди съвпада с размера на
изплатеното застрахователно обезщетение, поради което и в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на 6580,26 лв., ведно с ликвидационните
разноски за определянето му /10 лв./, или вземане в общ размер от 6590,26 лв.
Доколкото ответникът не установява погасяване на дълга, предявеният иск се
явява изцяло основателен.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на регресно
вземане в размер от 6590,26 лв. Задължението на делинквента към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право,
а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е
представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена от
С.О. на 09.02.2017 г. (видно представения печат върху поканата на л.30 от
делото), като при неизпълнение на задължението от следващия ден
/10.02.2017 г./ ответникът е изпаднал в забава. Следователно, за релевирания
период 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г. ответникът дължи мораторно обезщетение
върху установената главница от 6590,26 лв., което е в размер от 2008,36 лв.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер от
718,94 лв. /за д.т., депозит за вещо лице, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *****, с адрес гр. С., ул. “М.” № 33 да
заплати на „ЗАД А.” АД, ЕИК ****, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от
6590,26 лв., представляваща изплатено по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.11.2016 г. в гр. С.,
ведно със законната лихва от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и
на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 2008,36 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. С., БУЛСТАТ *****, ул. “М.” № 33, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЗАД А.” АД, ЕИК ****, разноски в
размер от 718,94 лв.
Решението е постановено при участие на П.Г.“ ЕАД, ЕИК ******, като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5