Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм.
дело № 2213 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалбата на К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. С.И.,
против Отказ с рег.№ 439000-19585/10.09.2020 г. на Началника на Трето РУ на
ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия.
Жалбоподателят
релевира доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при
постановяването му процесуални нарушения, както и такива на материалния закон,
поради което се отправя искане за отмяна на отказа и връщане на преписката за
произнасяне. На първо място се твърди липса на мотиви и фактически основания,
въз основа на които да се извърши преценка защо административният орган е
приел, че е налице хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. На следващо
място, жалбоподателят счита, че следва да се отчете наличието на предходно
издавани разрешения, като първоначалното му такова е от 2003 г., издадено при
същите предпоставки и аналогични условия.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
жалбата на изложените в същата съображения, поради което отправя искане за
отмяна на обжалвания отказ с присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът
– Началникът на ІІІ РУ при ОДМВР-Варна, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото
и
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2020 г. К.Т.К. подал до Началника на Трето РУ при ОДМВР – Варна
заявление за издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие
марка „**-**“, калибър ***, № **-**, поради изтичане срока на разрешение за съхранение и носене.
Към заявлението жалбоподателят представил: декларация, че
"придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях имат нанесена уникална
маркировка, съгласно чл. 26 и 27 от ЗОБВВПИ или маркировка съгласно Конвенцията
относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите
огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г. "; декларация, че
"придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при
условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ" на посочения постоянен адрес; анкетен
лист, в който посочил, че срещу него и семейството му не са отправяни заплахи,
не е подавал жалби за отправяни заплахи, както и че мотив за притежанието и
използването на оръжие е самоохрана; психиатрично освидетелстване, че лицето е
психично здраво; свидетелство за съдимост; удостоверение от Окръжна прокуратура
- Варна за това, че към 16.08.2020 г. срещу него няма обвинения по неприключени
наказателни производства; протокол от 20.08.2020 г. за изстреляни боеприпаси,
съгласно чл.87 от ЗОБВВПИ; удостоверение за годност и употреба на бойно /ловно/
оръжие от 20.08.2020 г.
Във връзка със заявлението била извършена проверка, резултатите от която
били обобщени в докладни записки на полицейски инспектори при Трето РУ
МВР-Варна с рег.№ 439р-898/25.08.2020 г.; рег.№ 439р-21194/26.08.2020 г.; рег.№
439р-21485/28.08.2020 г. и рег.№ 439р-22344/09.09.2020 г.
На 10.09.2020 г. Началникът на Трето РУ при МВР-Варна, на основание
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, постановил отказ с рег.№ 439000-19585 – поради
липса на основателна причина. След анализ на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10,
чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ било прието, че при подаване на заявление
за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на
късо нарезно оръжие, лицето трябва да посочи основателна причина за издаването
на съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава издаване на
исканото разрешение. Отсъствието на аргументирано доказателство за необходимост
от придобиване на ООБ и след като заявителят не е посочил основателна причина
по смисъла на чл.58, ал.1, т.10, вр. чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ, в заявлението
си, то това не предпоставя издаване на положителен за лицето индивидуален
административен акт. Самоохраната може да се осъществява с други достатъчно
ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно
се продават и подлежат само на регистрационен режим.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е и
административна преписка по издаването на оспорения акт.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
При извършената
служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът приема,
че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.76, ал.1, и чл.83, ал.5, от ЗОБВВПИ и съобразно приложената л.29
от делото Заповед № 365з-4957/11.08.2020 г., в кръга на предоставените му от
закона правомощия.
Съгласно
чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ именно началникът на РУ на МВР е сред посочените лица,
носители на правомощието да издават разрешения за съответната дейност, както и
мотивирано да отказват издаването им. Предвид постоянния адрес на заявителя, в
конкретния случай началникът на Трето РУ при ОД на МВР Варна се явява
компетентния административен орган.
Отказът е издаден в
предвидената форма, с необходимото съдържание, посочено в чл.59, ал.2 от АПК,
като са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, в частност
липса на мотиви. В оспорения акт се съдържат такива и то конкретно обвързани с
твърденията в подаденото заявление и анкетния лист, че оръжието е необходимо за
самоохрана.
Обжалваният отказ е
постановен и в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
Снабдяването с
огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана,
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен
случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на
тази мярка.
Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В тежест на заявителя е
да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи
доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да
е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на разрешение
за огнестрелно оръжие.
Преценката за наличието
на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният орган
прави в условията на оперативна самостоятелност, като разпоредбата на чл.169 от АПК задължава съда да провери дали органът е упражнил дискрецията законосъобразно.
В тази връзка следва да се посочи, че когато извършва преценка за
законосъобразност на направения при условията на дискреция извод, съдът следва
да отчете, че тази преценка се прави от органа на основата на неговите
специални знания, информация, опит и компетентност – не като правомощие, а като
съвкупност от професионални способности. Тоест, съдът преценява дали с оглед на
доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина,
която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение
за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но съдът не може
вместо органа, на база на събраните в хода на съдебното производство
доказателства, да прави извод за наличието на такива основателни причини. Характерът
на дейността, за която се иска разрешение, фактът, че тя е източник на
потенциална опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на
рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени вместо органа, че по
отношение на заявителя е налице основателна причина – самоотбрана, която
обосновава необходимостта от издаване на разрешение (Решение № 52/06.01.2014 г.
по адм. д. № 5913/2013 г. на ВАС).
В конкретния случай
жалбоподателят в подаденото заявление твърди, че необходимостта му от носене на
оръжие е породена от изтичане на срока на разрешение за съхранение и носене на
късоцевно оръжие, като същото му е необходимо за самоохрана. Така декларираните
обстоятелства, ведно с изричните изявления в анкетния лист – че заявителят или
член от семейството му не са получавали заплахи, правилно административният
орган е приел, че не сочат на основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ.
Така мотивираното
заявление за издаване на разрешението за съхранение и носене на късоцевно
оръжие – „изтичане срока на предходното разрешение“ и че същото е необходимо за
„самоохрана“, сами по себе си не могат да обосноват необходимост от
самоотбрана. При липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната
безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта
от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не е
доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния
закон, доколкото разрешителният режим изисква установяването на категорична
необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с
този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правно регламентирана
дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност, не може да
бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини, изрично изброени
в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи.
Обстоятелството, че
заявителят е представил изброените в чл.76 от ЗОБВВПИ документи е ирелевантно
за законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и
правно основание. Представянето на описаните документи е въведено като
изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за носене на
огнестрелно оръжие, но те не съставляват доказателства за необходимостта от
притежаване на оръжие. Това е така, защото те са относими единствено към
преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното
право.
Във връзка с изпълнение
на формалните изисквания към заявлението следва да се преценява и задължението
на административния орган по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ - при констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал.1
уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването
им, в който срокът по ал.5 спира да тече. По аргумент от разпоредбата на чл.83,
ал.3 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да дава указания само за
отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно
доказателства за неговата основателност, респ. да указва на заявителя, какви
доказателства да сочи.
При липсата на посочени
от заявителя обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и
непосредствена опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите
близки, правилно административният орган е приел, че не е доказана нуждата да
му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната на живота и здравето на
гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се
защити и с други средства по арг. от чл.4, ал.5, вр. чл.54 от ЗОБВВПИ, които не
са огнестрелни оръжия – (Решение № 17226/16.12.2019 г. по адм. д. № 6464/2018
г. на ВАС).
Постановяването на
процесния отказ е в съответствие и с целта на закона. Повишеният риск при
използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и
непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством
огнестрелно оръжие, поради което точното прилагане на материалния закон
обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от
обоснован разрешителен режим.
В допълнение на изложението и във връзка с
възражението на жалбоподателя, че от страна на административния орган е
следвало да бъде отчетено обстоятелството за наличие на предходно издавани
разрешения, „издадени при същите предпоставки и аналогични условия“, съдът
намира, че следва да посочи следното:
Наличието на предходни
издадени разрешения за носене, употреба и съхранение на оръжие, не освобождава
жалбоподателя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с
всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на
разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда
различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече
му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и
изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени
в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би
означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не
съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение
задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при
липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и
в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала
основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава
е налице към момента на подаване на заявлението му. Поради това наличието на
предходни издадени на К.К. разрешения не могат да доведат до различни правни
изводи.
Предвид всичко
гореизложено, съдът намира, че оспорения отказ е законосъобразен и не са налице
отменителни основания по чл.146, т.1-5 от АПК. След като в рамките на
проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал
основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за
граждански цели, жалбата срещу процесния отказ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, доколкото от
страна на ответника не са претендирани разноски, съдът не дължи произнасяне по
присъждането на такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Отказ с рег.№ 439000-19585/10.09.2020 г. на Началника на Трето РУ на
ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ (оръжия, боеприпаси,
взривни вещества и пиротехнически изделия).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: