Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.08.2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и четвърти юли,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
257 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: М. ***,
Ответник: М.Ф. А. с посочен адрес *** настоящ адрес ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за предоставяне на родителски
права върху непълнолетни деца,с посочено основание чл.127 от СК.
Ищецът твърди,че от съвместното съжителство с ответницата имат две деца-Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:**********.***,в наследствен имот на неговия баща.Децата от раждането си са живели и живеят в този дом.
Детето Д.С. посещава училище ххххх“-с.хха детето А. С. посещава детска градина „хххххххххх.През тези 12 години на съвместното съжителство с ответницата е правил всичко възможно да осигури добруване на семейството ,в което се отглеждат децата им.Полага усилия за задоволяване на нуждите на домакинството.
На 05.12.2017г ответницата напуснала семейното жилище,доколкото разбира има създадена друга връзка и това е причината.Многократно преди да поиска разрешаване на въпроса относно родителските права е молил ответницата да се прибере и заедно да се грижат за децата,но до доброволно уреждане на тези въпроси не се стигнало.
Моли да бъде постановено решение,с което се предостави упражняването на родителските права върху децата Д. С.а и А. С. на ищеца,да се определи местоживеенето им при бащата н село Г.,да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева за детето Д. и в размер на 130 лева за десето А.,начиная от 01.01.2018г до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и съобразно практиката на съда се определи режим на контакти между децата и ответницата,като не възразява да е и свободен.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата оспорва част от изложените в исковата молба факти, излага свое становище досежно мотивите за напускане на семейното жилище,предявява насрещен иск,с който моли да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права върху двете деца,да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 150 лева за детето Д.С.и в размер на 130 лева за детето А. С.,както и се определи посочен режим на лични контакти между бащата и децата.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск М.Ш.,като същият не признава иска.Излага ,че двете деца на страните трябва да са заедно,тъй като същите са привързани едно към друго и не следва да се делят.
В представени по делото писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.
В представен по делото социален доклад от ДСП-Тетевен е обективирано становище за постановяване на решение,с което се защити най-добрия интерес на децата на страните,съобразно с тяхната възраст,потребности и желания.
В представен социален доклад от ДСП-Ловеч е обективирно становище,че в интерес на децата на страните е същите да се отглеждат в сигурна,стабилна и спокойна семейна среда,майката и бащата следва да участват активно в грижата за децата и да осигуряват необходимите средства за издръжка.
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите М.В.М.,И.М. Ю.,В.М.А.,М. М. М.,Е.М.М.,А.М.Х.,С.Б. М.,Ф.М.Ф., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните в процеса са родители на малолетните деца Д.М. С.,родена на *** година и А. М.С.,роден на *** годна.Съжителствали на семейно начала в продължение на 12 година,като живели в село Г.,Лов.обл.,в жилище ,собственост на бащата на ищеца,находящо се на административен адрес ул.“ххххххххххх.Отразено е в социалния доклад,че децата обитават първия етаж от жилището,заедно с баба си,дядо си и леля си по бащина линия,които полагат грижи за тях,докато бащата е на работа.Жилището е с много добра хигиена,подредено,добре обособено и обезопасено и не крие рискове за здравето и развитието на децата.
Детето Д. МС. учи в ххххххххх,като ще продължи обучението си в това училище и през учебната 2018/2019 година.
Детето А. М.С. е записано като ученик в първи клас през учебната 2018/2019 година в хххххххххх,Лов.обл.
На 05.12.2017 година ответницата напуснала семейното жилище в село Г.и се прибрала в родното си село М.,обл.Ловеч.Към момента на приключване на устните състезания същата се е установила да живее и работи в град Ловеч.Живее под наем в тристаен апартамент заедно със своята майка –св.Е.М.М..Децата са гостували при майка си в град Ловеч.
Както страните,така и ангажираните от тях свидетели излагат различни тези за причината за раздялата между страните,като всяка от тях упреква другата за настъпилата раздяла.
Ищецът работи като дървар при хххххххх и получава минимално работна заплата,а ответницата работи като гладач при „хххххххххГрад Ловеч и получава основно месечно възнаграждение в размер на 540 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143и 144.
Правната теория и съдебната практика
определят производството по чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна
администрация“. - Т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса
е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на
децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона
да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила
на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
при изменение на обстоятелствата.
Като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и данните, съдържащи се в социалния
доклад,изготвен от ДСП-Тетевен и този от
ДСП-Ловеч, съдът приема за установено следното:
Отношенията между двамата родители/страните в
процеса/, както и между техните семейства са конфликтни,което съдът възприе и
от разпитана свидетелите на страните,част от които близки родственици на
страните. Това е причина между страните да не бъде постигнато споразумение
относно родителската грижа за непълнолетните им деца. И двамата родители изявяват
желание да полагат непосредствени грижи за децата,като могат да
разчитат на помощта на близки при тяхното отглеждане и
възпитание.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се
съобразява преди всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е
обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да
се произнесе. Интересите
на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето. Висшият
(най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която
законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено
на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се
проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се
упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в §
1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и
чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето,
възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към
детето”.
В това производство съдът не „наказва” единия
родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той
не е лишен от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на
фактическата раздяла между страните преките и непосредствени грижи за децата Д. и
А. са полагани изключително от бащата,с помощта на неговите близки-родители и
сестра.Безспорно положените след раздялата на страните грижи от страна на бащата
са били в изключителен интерес на децата. Очевидно и както е изложено в
социалния доклад на ДСП-Тетевен, най – авторитетните фигури в живота на децата са родителите и разширеното
семейство на бащата М.С.Ш./“За тях значими възрастни са бащата М. и разширения
семеен кръг по бащина линия…-соц.доклад/“.
В настоящия случай, настоящият състав намира, че
изключително стресиращо за децата Д. и А. и негативно в
емоционално отношение спрямо тях би било постановяване на
решение, което би променило фактическото положение, такова каквото е към
настоящия момент. Промяната във вече изградените привички, установения порядък в живота на децата и
кръга на обичаните лица, по - скоро
биха им причинили вреда.
Като прецени всички обстоятелства, които в
конкретния случай са от значение за постановяване на решението, а именно
желанието и чувствата на децата, преценени в контекста на тяхната възраст и
конкретното им развитие, възрастта на децата,техните физически и емоционални
нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително за отглеждането и
възпитанието им както преди, така и след фактическата раздяла между родителите,
съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата Д.М.
С. и А.М.С.,следва да бъдат предоставени на бащата М.С.Ш.,при когото се
определи и местоживеенето на децата.В тази връзка съдът съобразява и желанието
на детето Д. М. С.,което изслушано в съдебно заседание заявява,че желанието и е
да живее при своя баща,каквато е желанието и на братчето и А..
По отношение режима на лични контакти между майката и децата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на майката и бащата.
В исковата молба ищецът е заявил,че не възразява
да се определи и свободен режим на лични контакти между майката и
децата,като не е възпрепятствал връзката
между децата и майката. Съобразно установените факти по делото,съдът намира,че
в интерес на децата е да бъде определен именно свободен режим на лични контакти
с майката,
С оглед разпоредбата на чл.142, чл.143 и чл.149 от СК, следва да се определи
и издръжка-за в бъдеще и с оглед претенцията на ищеца за минал период-от
01.01.2018г за децата Д.С. и А. С..
Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата,
счита, че за месечната им издръжка са необходими общ обем парични средства в
размер на 250 лева за детето Д. и в размер на 200 лева за детето А., от които
майката следва да заплаща за в бъдеще-след предявяване на исковата молба,
сумата от 150 лева за детето Д. и сумата от 130 лева за детето А.,а останалата
част от издръжката следва да бъде поета от бащата.Така определения размер на
издръжката е адекватен на нуждите на децата, предвид възрастта им от една
страна, а от друга – икономическата обстановка в страната.Съдът приема,че
ответницата има възможност да заплаща месечна издръжка за децата си в посочения
размер,а и за детето А. издръжката е в почти минимално установения размер за
страната.
Ищецът е поискал определяне на издръжка и за минал период от
време-за период от 01.01.2018г до предявяване на иска. Според
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година преди предявяването на иска.От доказателствата
по делото не се установява по безспорен начин след раздялата на страните
ответницата да е заплащала ежемесечно издръжка за децата си или да е
осигурявала такава в натура,съответна на техните нужди.Единствено майката на
ответницата-св.Е.М.излага,че е изпратила един път сума в размер над сто лева,а
след това е изпращала по-дребни суми.В отговора по насрещния иск ответникът по
него М.Ш. признава получаване на сума в размер на 100 лева,поради и което съдът
приема заплащането именно на тази сума от ответницата,след раздялата между
страните.Съобразно изложеното,съдът намира иска за издръжка за минало време за
основателен.Съдът намира,че издръжката за
минал период-от 01.01.2018г до 20.03.2018г. следва да бъде определена в общ
размер.С оглед приетия необходим размер за задоволяване издръжката на
децата Д. и А.,която се дължи от майката,то същата следва да бъде осъдена да
заплати издръжка за минало време в размер на 737.33 лева,от който размер следва
да се приспадне посочената по-горе сума от 100 лева или ответницата следва да
заплати издръжка за минало време в общ размер на 637.33 лева.
В предвид горните съображения,предявеният от
ищеца М.Ш. иск следва да бъде уважен,като основателен и доказан,като съответно
се отхвърли предявеният насрещен иск от М.Ф.А..
Съобразно изхода на процеса,на ищецът се
дължат разноски в производството,но при съобразяване с разясненията,дадени в
т.11 от ТР №6/2013г на ОСГТК на ВКС и обстоятелството,че искане за разноски по
чл.80 от ГПК не е заявено нито с исковата молба,нито в съдебното заседание,в
което е приключило разглеждане на делото пред настоящата инстанция,а едва в
писмената защита,съдът не присъжда такива на ищеца.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на РС-Тетевен държавна такса върху размера на определената издръжка
за децата,в общ размер на 428.69 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът,
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на децата Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:********** на
бащата М.С.Ш.,ЕГН:********** *** местоживеенето
на децата Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:********** при бащата М.С.Ш.,ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДЕН режим на лични контакти
между децата децата Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:********** и майката М.Ф.А.,ЕГН:********** с посочен адрес *** с настоящ адрес ***.
ОСЪЖДА М.
Ф.А. с посочен адрес *** с настоящ адрес *** да заплаща ежемесечна издръжка
за децата Д. М. С.ЕГН:********** и А.М.С.,ЕГН:**********,чрез бащата М.С.Ш.,ЕГН:********** ***,в размер на 150.00/сто
и петдесет/лева за детето Д. М. С. и в размер на 130.00/сто и тридесет/лева за
детето А. М.С.,начиная от 20.03.2018г до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска.
ОСЪЖДА М.
Ф.А. с посочен адрес *** с настоящ адрес *** да заплати на М.С.Ш.,ЕГН:********** *** в размер на 637.33/
шестстотин тридесет и седем лева и тридесет и три ст./лева,представляваща ежемесечна
издръжка за децата Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:********** ,дължима за
периода от 01.01.2018г до 20.03.2018 година.
ДОПУСКА
предварително изпълнение,на основание чл.242,ал.1 от ГПК,на решението,в частта на определената
издръжка за малолетните деца.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и
недоказан,предявеният от М.Ф.А. с посочен адрес *** с настоящ адрес ***,против М.
*** за предоставяне на родителските права върху децата Д. М. С.,ЕГН:********** и А. М.С.,ЕГН:**********,определяне
местоживеенето на децата при майката,определяне режим на лични контакти между
децата и бащата и за осъждане на бащата М.С.Ш. да заплаща месечна издръжка за
децата.
ОСЪЖДА М.
Ф.А. с посочен адрес *** с настоящ адрес ***,да заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 428.69/четиристотин двадесет и
осем лева и шейсет и девет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: