РЕШЕНИЕ
№ 2849
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330100216 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника лично – правно основание
чл.422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД – гр. ....., против Б. И. Д. от гр. ....., с което се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 256.56 лева –
главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/ ....... г.
, 46.45 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.05.2020 г.
до 25.02.2021 г.; 46.78 лева – обезщетение за забава за периода 25.05.2020 г. –
25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 17.03.2021 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 2901/ 22.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4751 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
1
потребителски кредит № ********** от ....... г., с уговорена заемна сума в
размер на 299 лв. Съгласно чл.7, т.2.1 от договора кредиторът превежда
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя за заплащане на продажната й цена. Сумата била преведена по
фактура № ......... г. Общото задължение по договора възлизало на 363,61 лв.,
което следвало да се върне на 10 погасителни вноски, 9 от които по 30,30 лв.
и една последна в размер на 30,31 лв., които вноски включвали главница и
договорна лихва. Уговореното между страните възнаграждение възлизало на
37,75 % от остатъчния размер на главницата. Съгласно приложената
декларация към договора, потребителят декларира, че е получил стоката,
описана в чл.8 от договора за потребителски кредит. За процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът
възразил, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените
разноски
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.
В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява от
представител по закон или пълномощие, но с писмено становище от
пълномощник се поддържат претенциите и се иска постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. В
дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил
доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са
указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. с
Разпореждане № 2786/03.02.2022г., връчено лично, ведно със съобщението.
Ответникът е редовно призован за насроченото открито съдебно заседание.
Съдът счита, че и исковата претенция е вероятно основателна, с оглед
изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото
доказателства.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от ........, поради което
2
на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
.......възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 125 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за настоящото исково
производство 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – ...........възнаграждение. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, в
отношенията между страните, че Б. И. Д. ЕГН ......... ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 256.56 лева /двеста петдесет и
шест лева и 56 ст./– главница, дължима по договор за потребителски кредит
№ **********/ ........ г.; 46.45 лева /четиридесет и шест лева и 45 ст./ -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.05.2020 г. до 25.02.2021
г.; 46.78 лева /четиридесет и шест лева и 78 ст./– обезщетение за забава за
периода 25.05.2020 г. – 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.03.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 2901/22.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Б. И. Д. ЕГН .......... ДА
3
ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо
200.00 лева /двеста лева/, представляващи съдебно деловодни разноски, от
които сумата от 125.00 лева, представляваща съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и сумата от 75.00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 4751/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено Б. И. Д.
ЕГН ......, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен
срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
След изтичане на срока по чл.240 ГПК, ч. гр. д. № 4751/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от настоящото решение,
да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4