Р Е Ш
Е Н И Е № 287
гр.Хасково, 13.07....2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
…………....................... в публичното
заседание на 4 юли
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОШКА ИВАНОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
П.Д. и в
присъствието
на прокурора……......................................като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ........В...гр.д.№ 378 по
описа за
2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Обжалвано
е решение № 160/20.03.2018 год.,постановено по гр.д.№ 2714/2017 год. на Хасковския
районен съд, с което предявените от С.Д.В.
*** против „Еко Традекс Груп“ АД - Хасково,обектктивно съединени искове с
правно основание чл. 344 ал.1 т. 1,2 и т.3 от КТ, а именно за признаване на
уволнението му за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение в размер на 2520 лева са били отхвърлени.Уважен е бил само иска
с правно основане чл. 224 ал.1 от КТ за сумата 38 лева,обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2017 год. в размер на 2 дни.
Недоволен от така постановеното
решение,в частта на отхвърлените искове останал въззивникът С.Д.В., който го е
обжалвал в законоустановения срок и в този смисъл въззивната жалба е
процесуално допустима. Твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно,постановено
в противоречие с матералния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения.В този смисъл следва да
се отмени, а исковете по чл. 344 ал.1т.1,2 и 3 от КТ да бъдат уважени.Съдът неправилно
приел,че възникналото трудово
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.Счита,че от
всички събрани доказателства не можело да се напрадви категоричен извод,че той
е изразил воля за прекратявне на това основание трудовото првоотношение,тъй
като видно било и от заключенето на графологичната експертиза,че не е ясно кой
е положил подписа върху молбата,с която е поискано да бъде прекратен трудовия
договор по чл. 325 ал.1 от КТ.Неговата позиция е,че не подписвал такава молба и
няма данни да са постигнали такова съгласие с работодателя си.Освен това
намира,че след като трудовия договор е сключен при условията на чл. 70 от КТ,със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя,то единствено
допустимия начин за неговото прекратяване
е това да стане на основане чл. 71 ал.1 от КТ. Ето защо намира,че направените
от съда правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед са
неправилни.Прави се оплакване още,че съдът като не е уважил искането за
назначаване на тройна съдебно графологична експертиза,която да установи кой е
подписал молбата за прекратяване на трудовия договор, е допуснал
съществено процесуално нарушение и е
постановил съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка.В този смисъл
моли за решение, с което да се отмени обжалваното в посочените по-горе части и
се постанови ново такова, по съществото на спора,като се уважат изцяло
предявените искове.Претендира и деловодни разноски.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор.В същия, въззиваемата
страна изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна.
В с.з. се поддъжра искнето за назначаване на тройна съдебно
графологична експертиза.
Окръжният съд като провери
основателността на оплакванията в жалбата и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, констатира следното:
Районен
съд – Хасково е бил сезиран от С.Д.В. с три обективно съединени иска, намиращи
своето правно основание в чл. 344 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, против“Ето
Традекс Груп“АД-Хасково.Предявен е бил иск и с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ за сумата в размер на 38 лева,в която част иска е уважен,решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционният съд при
решаването на спора е събрал всички доказателства,които са имали значение за
неговото правилно изясняване,след което е постановил своя съдебен акт.
Безспорно е било установено
по делото,че между страните е съществувал трудов договор № 1060/15.12.2016 год.,сключен
на основание чл. 67 ал.1 т.1 вр.чл. 70 ал.1 от КТ-със срок за изпитване в полза
на работодателя.Според същия въззивникът е заемал длъжността ***. Посочено е,че сключения
договор е за 8 часово работно време и основно трудово възнаграждение в размер
на 420 лева, както и 20 дни платен годишен отпуск.Уговорения срок на изпитване
е 6 месеца.По несъмнен начин от доказателствата по делото се е установило,че по
време на така възникналите трудови правоотношения, въззивникът е претърпял
трудова злополука,довела до продължително отсъствие от работа поради отпуск по
болест.Трудовата злополука е настъпила на 25.02.2017 год.За отсъствието си
работникът е представил на работодателя болнични листове,последният от които
обхваща времето от 24.08.2017 год. до 07.09.2017 год.Междувременно
работодателят е издал Заповед № 1110/29.08.2017 год.,с която на основание чл.
325 ал.1 от КТ е прекратил трудовите правоотношения с въззивника по взаимно
съгласие.Към този момент работодателят не е разполагал с последния болничен
лист на работника.Основание да издаде процесната заповед е била постъпилата от
работника молба,с която е поискал да бъде освободен от работа по взаимно
съгласие. Молбата е с дата 29.08.2917 год.Установено е още,че работникът допълнително
е представил на работодателя болничен лист,издаден на 11.09.2017 год. за
периода от 24.08.2017 год. до 07.09.2017 год.В самия болничен лист е
посочено,че се издава за минало време,по причина,че ЛКК заседава по график / л.29 /.След като работодателят
е получил цитирания болничен лист е издал заповед № 76/11.09.2017 год.т.е. в
деня на представянето му от работника,с която е отменил издадената заповед №
1110/29.08.2017 год. с мотив, че е съобразил представения болничен лист и
обстоятелството,че не би могъл по време на законоустановен отпуск да изменя условията на трудовия договор, в случая
да прекратява същия,независимо от правното основание.За така издадената заповед
№ 76/11.09.2017 год. работодателят е
разпоредил да се уведоми Националната Агенция за приходите / НАП/ и се
представи болничния лист в Националния осигурителен институт /НОИ/,което видно
от доказателствата по делото е било сторено. Работодателят е изискал оценка от
лекар по трудова медицина за работоспособността на работника, каквото становище
е било депозирано от д-р Л.М.След като е получил становището, работодателят е
поканил работника да се яви и с оглед определените му 60 % намалена трудоспособност,е
заявил готовност да му бъде предложена друга, подходяща работа.Писмото с това
предложение с изх. № 539/21.11.2017 год.
е било получено от работника на 22.11.2017
год.,видно от приложената обратна разписка.Работодателят е изпратил повторно
писмо-покана до работника с изх.№ 9/04.01.2018 год. да се яви в офиса на
фирмата и да обясни защо не се явява на работа,като му дава срок от 7 дни да
стори необходимото.Видно от доказателствата това не е сторено до момента.
По делото съдът е разпитал свид.М.Ж.З.-Т.-служител в счетоводна къща,която
е обслужвала ответното дружество.От
показанията на същата се установява,че на 11.09.2017 год.ищецът е посетил офиса
на счетоводната фирма и представил своя болничен лист.Свидетелката му
обяснили,че след като има нов болничен лист,ще следва да се отмени заповедта за
уволнение,но трябва да изчака,за да се изготви и му се връчи.Самият ищец
отказал да изчака и отговорил,че се счита за уведомен за тази отмяна.В същата
насока е и отбелязването върху
процесната заповед /л.23/.
При така възприетата фактическа
обстановка,настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 344
ал.1 т. 1 от КТ за недопустим.Претенцията на ищеца е да бъде отменена Заповед №
1110/29.08.2017 год. на управителя на ответното дружество,с която заповед е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 325 ал.1 от КТ –по
взаимно съгласие,като незаконосъобразна е лишена от правен интерес.
Както посочихме по-горе процесната
заповед,предмет на настоящия иск е била отменена от самия работодател със
Заповед № 76/11.09.2017 год.,т.е. същата не съществува в правния мир.В случая
работодателят се е възползвал от законовата възможност по чл. 344 ал.2 от КТ,според която
работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда.Видно е,че исковата
молба е депозирана в съда /Хасковския районен съд/ на 30.10.2017 год.,като
същата е изпратена по пощата и носи пощенско клеймо от 27.10.2017 год.От
казаното следва извода,че издадената заповед № 76/11.09.2017 год., с която се
отменя заповед № 1110/29.08.2017 год. е издадена преди спора да е бил отнесен
за разрешаване пред съда.
В този смисъл именно ищецът няма
правен интерес от предявения иск,което го прави и недопустим.Първостепенният
съд е насочил усилията си към разрешаване
по същество на един спор,като е изследвал предпоставките за това дали е
налице воля от страните да бъде прекратен договора по взаимно съгласие,без да
съобрази,че такова прекратяване всъщност няма и сключения трудов договор
продължава да съществува.
Неоснователни са оплакванията на
ищеца,че той не е бил уведомен за отмяната на заповедта от 11.09.2017 година.От
една страна съдът счита,че това е без правно значение,тъй като издадената
заповед не уврежда интереса му на работник ,а от друга –по делото са събрани
както писмени,така и гласни доказателства,даващи основание да се приеме
противното,т.е. че е бил своевременно уведомен за отменената уволнителна
заповед.Дори нещо повече- бил е поканен да се яви при работодателя,за да му се
предложи друга длъжност,с оглед недоброто му здравословно състояние и намалена трудова работоспособност.
Всичко изложено до тук дава основание да се направи обоснован извод за
липса на правен интерес от воденето на исковете по чл. 344 от КТ,поради което
съдът след като ги е приел и разгледал е постановил едно недопустимо решение.Същото
следва да се обезсили, а образуваното въз основа на тях дело - да се прекрати.
С оглед горния изход настоящата инстанция намира,че ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за двете
инстанции.Видно от доказателствата по делото ответникът е направил разноски за
първата инстанция в размер на 350 лева /юрисконсултско възнаграждение-200 лева и депозит за в.л.-150 лева/ .С решението си
районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 135
лева. Казаното обосновава извод,че ищеца дължи на ответника допълнително сума в
размер на 215 лева за
първоинстанционното производство.За настоящата инстанция ответникът е направил
разноски в размер на 200 лева-юрисконсултско възнаграждение,които разноски
следва да бъдат поставени в тежест на ищеца,или общо следва да бъде осъден да
заплати 415 лева.
Мотивиран по гореизложения начин,съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 160/20.03.2018
год.,постановено по гр.д.№ 2714/2017 год.на РС-Хасково в частта,в която са били
отхвърлени предявените от С.Д.В., ЕГН ********** *** против „Еко Традекс
Груп“АД-Хасково обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1
т.1,2 и 3 от КТ- за признаване за незаконно извършеното със Заповед № 1110/29.08.2017
год. прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325 ал.1 от КТ,за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност *** и за заплащане на
обезщетение на основание чл. 225 ал.1 от КТ сумата в размер на 2520 лева,като недопустимо,като
ПРЕКРАТЯВА делото,образувано въз основа
на така предявените искове.
ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН ********** ***
да заплати на „Еко Традекс Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Хасково,ул.“Добруджа“ № 10 направените по делото разноски за двете инстанции общо в размер на 415 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от датата на обявяването му – 13.07.2018 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.