№ 51 / 3.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
03.02.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 30.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И.. и. с участието на прокурора.................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2604 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищцата, А.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Р.Ч.,xxx, е предявила иск срещу Д.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx за развод, по чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба твърди, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 21.08.2011 година, с акт № 115/21.08.2011 гоД.на Община Монтана.
От брака си нямат деца.
След сключване на брака се установили да живеят в дома на ответника. От началото семейният им живот вървял добре. С течение на времето обаче се оказали хора с различен мироглед, с различни мнения и. интереси. Не могли да постигнат разбирателство и. по най-дребни проблеми.
Нямат никаква семейна собственост.
Повече от година живеят разделени.
Преценила, че бракът им съществува само формално, липсват обич и. доверие помежду им. Фактически са разделени със съпруга и., рядко се виждат и. не поддържат контакти като съпрузи. Бракът им е дълбоко и. непоправимо разстроен без вина на която и. да е от страните, а фактическото му и. правно съществуване не е в интерес нито на семейството, нито на обществото.
Налице са условията на чл. 49, ал.1 от СК за прекратяването му с развод.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се прекрати с развод брака им с ответника поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство в същия, без вина на който и. да е от съпрузите и. без същите да си дължат взаимно издръжка; да носи предбрачното си фамилно име А., със законните последици.
Ответникът Д.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения му особен представител адвокат Д. К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
В отговора си сочи, че ищцата не представя доказателства, с които да установи дълбокото и. непоправимо разстройство в брака между страните в процеса.
Заявява, че ще се ползва от доказателствата, сочени от ищцата.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните в хода на производството доказателства и. на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 21.08.2011 година в град Монтана, съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за граждански брак № 0115 от 21.08.2011 година на Община Монтана. При сключването на брака съпругата е приемала фамилното име на съпруга си Д..
От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругата А.К.Д. за допускане развод и. прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и. непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и. да е от съпрузите. Ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат К. оспорва твърдението за настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство в брака, предвид не представяне доказателства в тази насока и. не направено искане за допускане на гласни такива.
Разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод, с наличността на такова порочно и. съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и. невъзможност по какъвто и. да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни, нравствени ценности и. цели, очертани в нормите на чл.14, чл. 15, чл. 17 от СК, а именно: уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, взаимност, съвместен живот и. др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи, състояния, поведение и. адекватна реакция съществуват едновременно и. в някаква идеална и. идилична хармония в едно семейство - винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите, възгледите, преценките и. разбиранията на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение, компромис, великодушие и. не проявен егоизъм, да се подтисне желанието за надмощие, налагане и. доминиране в брачната връзка, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито и. продължително да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и. безперспективност на брака, невъзможност от неговото по-нататъшно съхраняване и. съществуване. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и. морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, тъй като в тяхното съзнание вече битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане - усещане за разделност, т.е. всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса духовно, емоционално, физическо и. интимно общуване, още повече, на различни адреси в Германия, където са се установили да живеят и. работят. Това несоциално, непълноценно и. неприемливо състояние на брака между съпрузите показва същия като дълбоко и. непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят, поради житейската му безпредметност и. налага прекратяването му с развод като един единствено възможен и. краен коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. То е каузална и. закономерна последица на продължителната социална, практическа раздяла, обективно противостояща на моралната и. правна повеля за съвместен живот, разрушила безвъзвратно устоите на брака и. довела по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и. липса на съзнание за общност. Никой от тях не желае да промени това положение на разделност.
В тази връзка, искът с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод, поради настъпило разстройство на брака, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и. доказан и. следва да бъде уважен. Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и. непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и. другарски взаимоотношения, обич, грижовна мисъл и. зачитане между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и. не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и. окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и. закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и. привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и. готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и. общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и. разбиране проблемите и. състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и. безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, отчужденост, на неизпълнение на моралните и. правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и. незаинтересоваността е предизвикала дълбоко и. непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и. гласни доказателства. Установено е в хода на производството, че съпрузите действително са разделени от повече от година. Разпитаните в качеството на свидетели лица А. И.. К. и. Б. Б. Г. са категорични, че съпрузите са разделени и. всеки от тях води самостоятелен начин на живот, без да се интересува от другия.
Установената между страните по делото фактическа раздяла и. отчужденост, които, макар и. да са живели съвместно, са безразлични един към друг, не поддържат никакви физически и. духовни отношения като съпрузи, които обстоятелства и. факта, че всеки един от тях води живот отделно и. независимо от другия, мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и. непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, общи грижи за семейството и. разбирателство между съпрузите. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от Семейния кодекс, която е в основата на брачната връзка и. липсата на които означава, че бракът съществува формално и. е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и. моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и. независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и. непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и. да се възстановят нормални отношения между тях. Докладчикът достига до извод, че между страните не съществуват нормални съпружески отношения и. че бракът им се е превърнал в една формалност. Установената фактическата раздяла е достатъчно основание да се приеме, че този брак не може да бъде заздравен. Не е налична основната предпоставка на брака и. неговото запазване – съвместното живеене на съпрузите. Страните пребивават на различни адреси в Германия, където от години живеят и. работят. Мотивиран от изложеното до тук съдът намира, че брачните отношения между страните са изпразнени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2, 14, 15, 17 и. др. от СК/ и. моралът. Установеното разстройство в брачната връзка на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и. да се възстановят нормалните отношения помежду им, поради бракът им се явява дълбоко и. непоправимо разстроен и. следва да бъде прекратен с развод.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругата - ищец е заявила, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака им. Ответникът не е взел становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака им.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и. разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и. зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и. поведение, на хармония и. безконфликтност в брака и. семейството. А относно грижата за семейството и. двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и. общи усилия и. съобразно своите възможности, имущество и. доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и. докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и. достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и. доходи да осигуряват благополучието на семейството и. да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че съпругата - ищец не е заявила искане за изследване и. преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и. с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
От брака няма родени, ненавършили пълнолетие деца и. произнасяне по тези въпроси не се следва.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което НЕ се установи наличие на такова, то не следва и. по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата изрази становище относно иска за промяна на брачната си фамилия, поради което и. съда следва да допусне такава.
При този изход на делото и. на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса се дължи при решаване на делото по иска за развод. В случая, дължимата такса е внесена от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да я изплати в полза на съда.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И.:
ДОПУСКА РАЗВОД между А.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и. Д.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и. ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 21.08.2011 година в град Монтана, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак в Република България, № 0115 от 21.08.2011 година на Община Монтана, поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината на съпрузите за това състояние.
СЪПРУЗИТЕ, след прекратяването на брака не си дължат издръжка един на друг.
ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата, която след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилното име А..
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати държавна такса за допускането на развода и. прекратяването на брака в размер на 25.00 лв. и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: