РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Ямбол, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102102 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Ж. Ж. - Р. от гр. Я.
против Д. Р. Р. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че ищцата е ***, със *** *** и
практикува своята професия както в гр.Я., така и в гр.С., като от м.12.2021 г. е *** на ***.
Освен, че е изпълнявала длъжността на ***, също така и практикувала своята специалност
на територията на гр. Я. Сочи се, че ответникът е бил ***, *** и *** на ***, като през
м.12.2021г. е прехвърлил дяловете си на *** в дружество и настоящ *** М. Г.-М. и
напуснал поста си на *** на дружеството. Сочи се, че предмет на дейност на дружество е да
предоставя ***, като *** на такова дружество може да е само лице, притежаващо ***
образование, каквото притежавала ищцата. След напускате от поста *** на дружеството за
такъв била назначена ищцата, която била *** със специалност ***. Твърди се, че от
м.5.2021 г. ответникът е започнал масирана кампания в *** „***“, с която целял уронване
на доброто име, репутацията, професионалната квалификация и коректното обслужване в
***, както и да бъде уронено доброто име и репутация на ищцата. Сочи се, че публикациите
на ответника в *** са публични, достъпни за голям кръг хора, като последният е бил и ***
за *** от *** и бил известна *** в гр.Я., което увеличава кръга на достъпност на
публикациите му. Очевидната цел на публикациите му била да урони доброто име и
репутацията на ищцата и да бъде злепоставена пред обществото. Сочат се конкретни
публикации от *** г., от *** г., от *** г., както и такава от *** г. Твърди се че, ищцата е
изживяла тежко нападките и лъжливата информация съдържаща се в публикациите на
ответника. Имало стрес от възможност за загуба на *** и доброто име пред колеги,
1
приятели, *** й. Това резултирало в загуба на съня на ищцата, като от първите публикации
от м.05. насам не можела да спи спокойно вследствие на публикациите. Безсънието
резултирало и в нарушена концентрация по време на робота, което било изключително
важно в професионалната област на ищцата, довело до раздразнителност, която се отразило
в отношенията й с нейния *** и ***, което пък резултирало в нарушение на воденото на
нормален семеен живот. Всичко това довело и до влошаване на общото й психическо
състояние, изразяващо се в психически стрес, загуба на съня и поява на раздразнителност в
отношенията с най-близките й хора вследствие на тези емоции.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, изразяващи се в накърнена репутация, добро име, създаване на негативна представа в
обществото, както и влошаване на общото психическо състояние, изразяващо се в
психически стрес, загуба на съня и проява на раздразнителност в отношенията й с най-
близките й хора, вследствие на публикации на ответника в *** „***“, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на увреждането, до окончателното й
изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява
становище за недопустимост, както и за неоснователност на същия. Оспорва се твърдението
ответникът да е публикувал постове и коментари в *** „***“, които да целят накърняване
репутацията, доброто име и професионалната квалификация и способности на ищцата като
*** и ***. Оспорва се твърдението ответникът да е провеждал *** в *** „***“. Оспорва се,
че постовете и коментарите в представените снимки са негови, както и, че в тях се съдържат
изрази и думи отнасящи се до ищцата, респ., които такива, които да накърняват
репутацията й и доброто й име. Оспорват се твърдените в исковата молба вреди за ищцата.
Оспорва се предявеният иск като размер. По същество се поддържа, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска, тъй като не са налице съответните елементи на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Оспорват се представените под формата на екранни снимки
ел. документи досежно тяхното авторство, като с нарочно определение в съдебно заседание
съдът е открил производство по чл.193 от ГПК.
В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Н.Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
основания се поддържа исковата претенция. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Д.Д. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
основания се оспорва исковата претенция. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
2
фактическа страна следното:
По делото между страните не е спорно, че ищцата е *** на *** гр.Я., което се
установява и от представената справка от ***, видно от която същата е *** на дружеството
от *** год., като от *** год. до *** год. *** е бил ответника Д. Р. Р.. Не е спорно, че ищцата
има *** образование, *** със специалност ***.
По делото са представени екранни снимки на електронни документи – публикации в
*** „***“, както следва:
От *** год. със следното съдържание: „***.
От *** год. със следното съдържание: „***“.
От *** год. със следното съдържание: „***“.
От *** год. със следното съдържание: „***“
От *** год. със следното съдържание: „***“
Ответникът е оспорил авторството на тези публикации, поради което съдът е открил
нарочно производство по реда на чл.193 ГПК и е допуснал съдебно техническа експертиза
видно от заключението на вещото лице по която на въпрос на ищцата: Публикациите за
които има приложени по делото екранни снимки извършени ли са от профила на ответника,
вещото лице дава отговор, че към момента на изготвяне на заключението публикациите
липсват в *** „***“. От кой профил са извършени и кой е изтрил постовете могат да
отговорят само от поддръжката на „***“. С депозирано по делото писмено становище /вх.№
*** год./ ответникът по същество поддържа становището, че въпроса за манипулацията на
електронните и хартиените носители е ирелевантен за правния спор, тъй като хартията и
електрония файл са само носители на информация преди да бъде записана на носителя,
както и че достоверността на информацията зависи от източника, а не от носителя.
Това формално действително е така, но предвид липсата на направено изрично
оспорване на истинността на хартиените носителите възпроизвеждащи снимки на
процесните електронни документи - публикации в *** „***“ и установеното от вещото лице,
което страните не оспориха, а именно, че към момента на изготвяне на заключението
публикациите /по същество електроните документи/ липсват в *** „***“, водят до
обоснован извод, че техен автор е именно ответника по делото. Представените на хартиен
носител електронни документи съдържат снимка на потребителя и съответно име - „***.“
като по делото не са ангажирани доказателства които да водят до извод, че представяния на
хартия снимков материал на електроните документи е бил допълнително манипулиран като
съдържание или като име и снимка на потребител. Ето защо съдът намери за недоказано
оспорването авторството на процесните електронни документи, респ. доказано от ищеца с
възможните в конкретната хипотеза доказателства – екранни снимки възпроизведени на
хартия. Отделно авторството на процесните документи се установява и от събраните по
делото гласни доказателства и конкретно тези на св. Е. Р., който пред съда заяви, че е *** на
ответника във *** и всички публикации, които ответника публикува излизат и при него.
3
Действително свидетелят е *** на ищцата, но по делото липсват данни, които да водят до
извод, че неговите показания са неистински, поради което и съдът ги цени и съобразява, при
извеждане на извода си, че авторството на процесните публикации се явява доказано,
доколкото и проверката истинността на оспорен документ е допустимо да бъде установена
освен с вещи лица и със свидетелски показания - чл.194 ГПК.
На *** г. ищецът е отправил нотариална покана рег.№ *** на *** Т.Д. до ответната
страна, съдържаща искане да преустанови всякакви коментари по адрес на *** на
дружеството г-жа С. Ж. Ж. – Р., с които накърнявате честта, достойнството,
професионализма и доброто и име в обществото. Поканата според нотариалното
удостоверяване е връчена чрез залепване на три броя уведомления на адреса на ответника.
По делото по искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на лицата: Е. Р. /*** на ищцата/, М. Ж. Ж. /*** на ищцата/ и М. Д. Ш. /без
роднински връзки със страните/.
Видно от показанията на св. Е. Р. видно от които ищцата е негова *** и работи в
„***“ като *** и ***. Свидетеля познавал ответника от 2004 или 2005 година, запознали се
във В. като ***. Свидетелят бил приятел с ответника във *** и всички публикации които
той публикувал излизали при свидетеля, които той показвал вечер на *** си. Свидетелят в
съдебно заседание цитира по памет част от тези процесни публикации. Имало обидни
публикации и по негов адрес. Нямало съмнение, че тези публикации излизали от него.
Свидетелят знаел стилът му на говорен, тъй като го познавал от дълги години. Преди това
правил изявление и по телевизията. Още били приятели във ***. Тези публикации се
отразили много зле на *** му, разстроили психичното и здраве. Тъй като тя не била приятел
с ответника във *** за публикациите и казвали освен свидетелят и други нейни колеги. Тя си
идвала разстроена вкъщи особено май – юни, притеснявала се да не загуби ***. Това я е
тормозило много. Дори стигали до семейни скандали. Освен в Я. *** му работила и в С., там
също имала *** и била уважавана в нейните среди. Свидетелят също бил *** и също имал
*** в ***, предполага, че *** предлага и ***.
Видно от показанията на св. М. Ж., същата е *** на ищцата, която работила както в
***, така и в гр.С.. В началото на лятото месец май юни, *** и споделила, че във *** има
писания, които уронват нейното лично име, престижа и като *** и *** в нейната област,
които накърняват достойнството и и предизвикват силен психичен стрес, който тя изживява.
Споделяла и като ***, че се чувства емоционално наранена.
Видно от показанията на св. М. Ш., същата познавала ищцата и била неин ***. Тя
била тази, която и отстранила ***. Била много добър ***. Свидетелката била много доволна
и насочвала към ищцата свои близки и приятели.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от С. Ж.
Ж. - Р. от гр. Я. против Д. Р. Р. от гр. Я.. Същият е процесуално допустим като предявен от и
4
срещу процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск. Ищцата претендира сумата от 5 000 лева
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в
накърнена репутация, добро име, създаване на негативна представа в обществото, както и
влошаване на общото психическо състояние, изразяващо се в психически стрес, загуба на
съня и проява на раздразнителност в отношенията й с най-близките й хора, вследствие на
публикации на ответника в *** „***“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на настъпване на увреждането, до окончателното й изплащане.
На посочените по-горе в решението съображения съдът намери за недоказано
оспорването авторството на процесните публикации в *** „***“, а именно че това е
ответника по делото. Твърденията изразени от ответника лично в процесните публикации
останаха недоказани по делото, а именно, че е *** на *** /ищцата по делото/. В частност
подобни твърдения дори се опровергават от показанията на св. Р., който сочи, че ищцата е
***, а ответника е ***. Също така ответника твърди в публикациите си, че „***“ в
управлявания от ищцата ***, но конкретни факти обосноваващи верността на подобно
твърдение не бяха въведени в производството. В друга своя публикация на свой ред
ответника прави изявления, че *** на *** е „ *** “, както и че „***“, „***“ била „***“. На
ответника е било известно кой е бил *** на *** по време на публикациите, поради което и
следва да се приеме, че те са били насочени именно към ищцата, за което освен друго
свидетелства и публикацията в която риторично се пита: „***“. По същество, поради своята
недоказаност, всъщност изявленията в процесните публикации представляват такива с
клеветническо съдържание и съдържат обидни за *** на *** /ищцата по делото/ изрази,
целящи изграждане на превратни, негативни представи за ищцата в качеството и на *** на
*** веднъж и втори път като *** лице – ***. Видно от представения снимков материал
процесните публикации са четени и коментирани от не малък кръг от хора, т.е станали са
публично достояние на неограничен брой хора, поради което според настоящия съдебен
състав изнасянето на всички тези твърдения с негативно съдържание са засегнали
публичния образ на ищцата като *** и *** и са уронили престижа и. Публикациите на
ответника разпространени чрез *** *** са надхвърлили правото на свободно изразяване,
поради което и деянието на ответника следва да се квалифицира като противоправно
поведение, за което ищцата следва да получи обезвреда чрез присъждане на парично
обезщетение. Ответникът като пряк извършител на деликта на основание чл.45 ЗЗД носи
отговорност за причинените на ищцата неимуществени вреди – причинените и негативни
психични изживявания.
Съдът като съобрази от една страна причинените от публикациите на ответника и
установени по делото негативни психически преживявания на ищцата, тяхната времева
продължителност, заеманата от нея длъжност и упражняваната професия, а от друга
характера на обезщетението, служещо за обезвреда на причинените неимуществени вреди,
но и за морално удовлетворение на пострадалото лице, обстоятелството, че на настоящия
състав е служебно известно че пред съда има заведен иск със същото правно основание и
5
срещу същия ответник от самото *** лице - „***“ , както и че обезщетението не може да
служи просто за обогатяване, а следва освен обезщетителна функция да има и своето
възпиращо и предупредително значение за нарушителя, което предвид заключението на
вещото лице, че публикациите са изтрити, може би е постигнато и причиняването на вреди
на ищцата е преустановено, съдът намери, че иска следва да бъде уважен до размера на
сумата от 3 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Претенцията за обезщетение за забава е акцесорна към главната и предвид
основателността на първата тя също следва да се присъди. Доколкото случаят касае вид
деликт, по смисъла на чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът се счита в забава и без покана, като
законната лихва има компесаторен характер и началния и момент е от деня на увреждането.
В случая противоправното поведение на ответника изразяващо се в публикуване в *** ***
на клеветнически и обидни твърдения за ищцата представлява продължено деяние, с оглед
представените доказателства, приключило с последната публикация от *** год., то
акцесорната претенция следва да се уважи от 24.06.2022 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора страните си дължат разноски, съобразно уважената,
съответно отхвърлената част от иска. В настоящото производство ищцата е сторила
разноски в общ размер на 1350 лева, от които 200 лева – държавна такса, 800 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 350 лева – заплатено
възнаграждение и разноски за вещо лице, като съобразно уважената част на иска и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да и заплати по съразмерност
сумата от 810 лева. Ответникът е сторил разноски в настоящото производство в размер на
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, като съобразно
отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата му дължи разноски по
съразмерност в размер на 240 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.52 вр. чл.45 ЗЗД, Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.
“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № ***, сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди,
изразяващи се в накърнена репутация, добро име, създаване на негативна представа в
обществото, както и влошаване на общото психическо състояние, изразяващо се в
психически стрес, загуба на съня и проява на раздразнителност в отношенията й с най-
близките й хора, вследствие на публикации на ответника в *** „***“, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на увреждането - 24.06.2022 год., до
окончателното й изплащане, като за разликата над сумата от 3 000 лева до претендирания
размер от 5 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.
“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № ***, сумата
от 810 лева - разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, С. Ж. Ж. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.Я., ул. “***“ № ***
сумата от 240 лева - разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7