№ 1052
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100502821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците М. Р. И. и К. Р. И., чрез адв. Б.,
срещу решение № 20219772/07.12.2021г., постановено по гр.д. № 74009/2017г. по
описа на СРС, 174-и състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу ответника
Р. В. М. главен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за
издръжка и гледане от 23.07.2017г., обективиран в нотариален акт № 134, том 90, с
който Р.Й. И. прехвърлил на Р. В. М. ½ ид.ч. от правото на собственост върху
апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. *******, срещу задължението за
издръжка и гледане, поради неизпълнение, евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
обявяване за нищожен на същия договор за издръжка и гледане, поради липса на
основание и под евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
обявяване за нищожен на същия договор за издръжка и гледане, поради липса на
съгласие, като неоснователни и на ответника са присъдени разноски.
Жалбоподателите намират, че атакуваното съдебно решение било
незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и
процесуалните норми. Не излагат конкретни съображения за това. Сочат, че в
допълнителна въззивна жалба ще изложат аргументите си в подробен вид, което не е
сторено. Молят решението на СРС да бъде отменено, а вместо това – исковата молба
да бъде уважена по изложените в нея съображения и събраните по делото
1
доказателства. Претендират разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. В. М. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски за производството пред СГС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Ответниците М. Р. И. и К. Р. И., чрез адв. Б., не излагат в сезиралата съда
въззивна жалба никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната
неправилност на обжалвания съдебен акт. Простото бланкетно сочене на основания за
неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, неправилност и
противоречие с материалния закон и процесуалните норми, не са доводи по смисъла на
чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността на
обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, застъпена
в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение №
764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по
гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на
ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д. 1047/2010г. на ВКС.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при
подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен
довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на
императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище. Настоящият случай не попада в тези изключения.
Заявените в о.с.з. в хода на устните състезания пред въззивния съд, извън срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, конкретни доводи срещу правилността на обжалваното съдебно
решение, не са въведени в установените от закона срокове. Същите са преклудирани,
поради което съдът не ги разглежда и не ги обсъжда. За пълнота на изложението съдът
отбелязва, че предвид нормата на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260 ГПК, непосочването на
пороците на първоинстанционното съдебно решение не е нередовност на въззивната
жалба и съдът не дава срок за посочване на конкретните пороци на обжалвания акт.
2
По горните съображения въззивният съд, при спазване ограниченията на
въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, приема, че проверяваното решение, обжалвано с
бланкетната жалба на ответниците, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - ответник. Същата претендира и доказва разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 1 800 лева,
което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й бъде присъдено. Възражението на
ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото адвокатското
възнаграждение е в размер по-нисък от минималния такъв, определен съобразно
правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219772/07.12.2021г., постановено по гр.д. №
74009/2017г. по описа на СРС, 174-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Р. И., ЕГН ********* и К. Р. И.,
ЕГН **********, да заплатят на Р. В. М., ЕГН **********, сумата 1 800 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3