№ 56
гр. Сливница, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200514 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
ИВ. К. П., с ЕГН **********, от с. ............., чрез адв. Н. от САК обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0344-000691 / 09.10.2020 г. на
Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата са
изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление с искане да бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 199824 / 03.10.2020 г., наказателно постановление №
20-0344-000691 / 09.10.2020 г. на Началника на РУ - Сливница, ЗПАМ от
05.10.2020 г., заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. и заповед № 8121з – 14 /
04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-
4764/09.09.2020 г. на Директора на ОДМВР - София, актове за встъпване в
длъжност, талон за изследване, и показанията на свидетелите М. П. МЛ., КР.
1
Р. В., ИЛ. ЕВСТ. М. и М. Д. М.), намира следното:
На 03.10.2020 г. св. КР. Р. В. и ИЛ. ЕВСТ. М., изпълнявали
задълженията си като граничен патрул при РДГП – Драгоман. Граничните
служители се придвижвали със служебен автомобил марка „Нисан“, модел
„Навара“ и поради засиления трафик извършвали проверка за противозаконно
придвижване на нелегални мигранти в района на „Дивина махала“ в с.
Калотина. Проверяващите навлезли в местността по тясна улица и при
излизането си от нея видели паркиран на пътя товарен автомобил, който бил
разположен напред в тяхната посока на движение и заемал цялата ширина на
улицата. Св. В. слязъл от служебния автомобил и помолил жалбоподателя,
който седял на мястото на водача, да премести автомобила, за да могат да
излязат от местността. Той го преместил, но недостатъчно, за да направи
място на служебния автомобил да го заобиколи, отказал да го мести повече и
започнал да се държи грубо. На св. В. направило впечатление, че
жалбоподателя бил във видимо нетрезво състояние и извикали служители на
КАТ при РУ – Сливница за извършването на проверка. На място пристигнал
св. М.М., който изискал документите на жалбоподателя. Жалбоподателят не
представил на контролните органи документите си за проверка. При
извършена служебна справка св. М. установил, че жалбоподателя е
неправоспособен водач. За така установеното нарушение св. Христов
съставил АУАН № 199824 / 03.10.2020 г., в който същото било
квалифицирано по чл.150а, ал.1 ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише акта,
като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Сливница
Началника на РУ – гр. Сливница издал обжалваното НП № 20-0344-000691 /
09.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
По същество жалбата е основателна.
2
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. М. П. МЛ., за когото
не се спори, че е младши автоконтрольор в РУ МВР – Сливница. НП също е
издадено от компетентно лице, в случая от Е.С. - Началник на РУ МВР -
Сливница. От приобщените по реда на чл. 281 НПК писмени доказателства и
в частност от заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. и заповед № 8121К-14 от
04.01.2018 г. се установява, че както актосъставителят, така и началника на
РУ МВР - Сливница са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е
редовно връчено лично на нарушителя на 17.10.2020 г. съгласно
отбелязването направено в текста на НП.
В хода на производството пред въззивната инстанция не се установи по
безспорен и категоричен начин фактическата обстановка, възприета от
административнонаказващия орган. Посоченото обстоятелство обуславя
отмяна на атакуваното наказателно постановление поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
В преценката си дали да се издаде наказателно постановление
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното, т.е. за
административнонаказващия орган те имат обвързваща доказателствена
сила. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН обаче в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила,
поради което в тежест на административнонаказващия орган е да докаже
извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина. Тази
позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10 / 1973 г. на
Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Правното основание за този извод е с оглед обстоятелството, че в
ЗАНН липсва изрична уредба, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на
НПК и по – специално чл. 14, ал. 2 НПК.
3
В съпроводителното писмо към преписката по НП № 20-0344-000691 /
09.10.2020 г. въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на
издаденото постановление. Такива доказателства не са представени и в
съдебно заседание. Свидетелските показания също не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, тъй като свидетеля М. П. МЛ., който
е актосъставител, твърди, че е установил извършеното нарушение след
служебнас справка от АИС „ПП“. Доколкото обаце към материалите по
делото не е представена справка за администраивните нарушения на водача,
съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно
доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на
посоченото в наказателното постановление административно нарушение.
Отразените в акта за установяване на административното нарушение
фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното в рамките на съдебното производството по атакуване на
издаденото наказателно постановление и затова
административнонаказващият орган следва да докаже с допустимите от
закона доказателствени средства правнорелевантните твърдения за
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В
производството пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства,
от които да се установява по един несъмнен и категоричен начин
фактическата обстановка, описана в акта и в наказателното постановление. В
частност, не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
именно жалбоподателят ИВ. К. П. е извършил твърдяното административно
нарушение. Поради това настоящата инстанция не може да обоснове извод за
доказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като от
събраните гласни доказателства не се установи конкретното своеобразие от
обстоятелства, при които е било констатирано и извършено твърдяното
нарушение. Въззиваемата страна не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на твърдяното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение.
Предвид изложеното съдът обосновава извод за недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
С оглед резултата от спора и предвид направеното в срок искане по
чл.63, ал.3 ЗАНН (ред. ДВ бр.94 от 2019 г.), на жалбоподателя следва да бъдат
4
присъдени направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0344-000691 / 09.10.2020 г.
на Началника на РУ - Сливница, с което на ИВ. К. П., с ЕГН **********, от с.
............., за нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.63, ал.3 ЗАНН (ред. ДВ бр.94 от 2019 г.)
РУ – Сливница да заплати на ИВ. К. П., с ЕГН **********, от с. .............,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените от жалбоподателя
разниск по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5