Определение по дело №1750/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1463
Дата: 5 август 2019 г.
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100101750
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 1463                  Година, 2019                                         Град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..

На пети август ……..………………......…..…... Година две хиляди и деветнадесета

в закрито заседание в следния състав:

                                                                       

                                                            Председател: Радостина Калиманова

    Членове: ……………………………………..

                                                     Съдебни заседатели: ……………………………………..

 

Секретар ………………………………………………………………………………..………

Прокурор ………………………………………………………………………….……………. 

като разгледа докладваното от …..…...… Р. Калиманова …………………………….

гражданско дело № ……… 1750 ...…. по описа за ………. 2018  ………. година.

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Г.Й.И., ЕГН **********,***, като в хода на делото предвид настъпилата нейна смърт е конституиран нейният наследник С.С.С. *** /“Г. Кондолов“/ №9, ЕГН ********** против П.И.Г., ЕГН **********,*** за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцовата сумата от 160000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, претърпени от нея в резултат на непозволено увреждане, при което на същата на 19.11.2017 година са били нанесени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

С определение №1181 от закрито заседание на 24.06.2019 година, постановено по настоящото гражданско дело съдът е прекратил производството по същото.

По делото е постъпила молба от ответната страна, съдържаща искане да бъде допълнено на основание чл. 248 от ГПК посоченото по-горе определение досежно разноските, като на същата се присъдят сторените от нея такива в размер общо на сумата от 4805 лева, в която се включват адвокатското възнаграждение на ангажирания по делото един адвокат и внесената държавна такса за снабдяване със съдебно удостоверение.

Ищцата, на която съдът в съответствие с цитираната по-горе норма е изпратил препис от молбата с така направеното искане е депозирала чрез процесуалния си пълномощник по делото писмено становище, в което е изразила мнение за неговата неоснователност.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид отправеното към него с постъпилата по делото молба искане и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Съгласно чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът дължи произнасяне по искането за разноски, като такива се дължат и при прекратяване на производството по делото. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. В случая претенцията е за разходи за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и за адвокатско възнаграждение, което в процесната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от  Закона за адвокатурата /на безплатно указана правна помощ на материално затруднено лице/ се определят от съда в размер, посочен от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите се дължими, защото след като е конституирана като ответник, П.Г. е сключила договор за правна защита и съдействие на 03.12.2018 година, ангажирала е адвокат С. като свой процесуален представил, а последният е извършил съответните процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба с доказателства и доказателствени искания, депозиране на молба, съдържаща искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, допълнителни становища във връзка с дадени от съда указания, т. е. налице са реално извършени разходи по водене на делото. Отговорността на ищеца ще е изключена, единствено когато той е оттеглил иска си или се е отказал от него, преди ответникът да е получил препис от исковата молба и да е сторил разноски за защита си, което в случая не се наблюдава /така и в определение № 231 от 22.05.2019 година на ВКС по частно гражд. дело № 1700/2019 г., III г. о. и цитираната с него трайна и последователна практика на касационната инстанция/.

За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от  Закона за адвокатурата, следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Когато е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор на исковата молба, без явяване в съдебно заседание, дължимото адвокатско възнаграждение се определя на основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 10 от 2016 година/, което с оглед цената на иска е в размер на 3547.50 лева, каквато сума именно следва да се възложи в тежест на ищцовата страна /така и в определение № 102 от 27.02.2018 година на ВКС по частно гражд. дело № 461/2018 г., IV г. о./. Възражението за прекомерност, направено със становището на ищцовата страна чрез пълномощника и не следва да бъде обсъждано, тъй като възнаграждението по горните доводи е определено от съда в минималния предвиден по Наредбата, посочена по-горе размер. Тъй като адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Г.С. *** посочената сума за адвокатско възнаграждение, определена съобразно разгледаните по-горе правила. Доказателства за други реално извършени от ответницата разноски са налични измежду кориците на делото и по-специално те са за внесена от нея сума в размер на 5 лева, представляваща дължима държавна такса във връзка с искането и за снабдяване със съдебно удостоверение, която сума следва да бъде присъдена на нея.

Ето защо, по тези доводи и съображения, съдът намира отправеното с молбата искане с правно основание чл. 248 от ГПК за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

                                                

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА определение №1181 от закрито заседание на 24.06.2019 година, постановено по настоящото гражданско дело досежно разноските, като ОСЪЖДА С.С.С. *** /“Г. Кондолов“/ №9, ЕГН ********** да заплати на П.И.Г., ЕГН **********,*** сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, а на адвокат Г.С. от Бургаска адвокатска колегия, с адрес *** сумата от 3547.50 /три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв.  

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: