Р Е
Ш Е Н И Е
№………………..
………………., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, XXV
състав, в публичното съдебно заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 1913/2021 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
С жалбата се настоява, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,
както и че е в противоречие с целта на закона. Според оспорващия неправилно е
прието, че е налице нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, като не е съобразено
изключението по ал. 11 ЗДДС. Сочи се, че търговският обект разполага с
електронна система с фискална памет (ЕСФП), което само по себе си не
освобождава дружеството да подава информация по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, но
представлява част от фактическия състав на изключението по чл. 118, ал. 11 ЗДДС. Настоява се, че оспорващото дружество има своевременно отчитане на
доставката на горива именно чрез тази система, видно от генерирания служебен
бон за доставки по нивомер, подадени към НАП от дата 23.12.2020 г. и 26.01.2021
г. На следващо място се твърди, че дружеството е длъжно да подаде данни за
получените доставки към НАП чрез ЕСФП, но за него не съществува задължение да
гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната администрация,
поради което в случая следва да се счита че е изпълнено задължението и е спазен
редът за подаване на данни. Доколкото данните по чл. 118, ал. 10 ЗДДС безспорно
са били подадени на 23.12.2020 г. и на 26.01.2021 г., т.е. преди извършване на
проверката за спазване на данъчното законодателство на 31.06.2021 г., не би
могло да се приеме, че в случая се цели преустановяване на извършеното чрез
бездействие нарушение за подаване на данни към НАП или предотвратяване
извършването на други административни нарушения. Изтъква се, че посочената в оспорваната заповед
дата на извършване на проверката – 31.06.2021 г., не съществува, с което се
накърнява правото на защита на дружеството. Искането е да се отмени обжалваната
заповед
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности - София“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - юриск. Любомир Илиев, с придружителното писмо, с
което е изпратена на съда жалбата и административната преписка, изразява
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се доводи по принцип
за целта на ПАМ и е цитирана нормата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Отправя се искане
съдът да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане в полза на ответника на
юрисконсултско възнаграждение, като се възразява срещу искането за разноски от
страна на жалбоподателя по основание и размер.
Съобразявайки посочените от
оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в
законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването -
адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Оспорваната заповед е съобщена на дружеството на
09.08.2021 г., предвид разписката за получаването й – л. 25 от адм. пр., а
жалбата е подадена чрез куриер на 18.08.2021 г. с оглед отбелязаното в
товарителницата на л. 22 от делото.
По отношение компетентността на
издателя на акта:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават
нищожност на оспорвания административен акт.
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, т. 1 (л. 22 от адм.
пр.), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Оспорваната заповед е издадена в
съответствие с изискванията за форма на акта. Същата е писмена, а от посочените
в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право.
Не се установява и наличието на
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което да
обуславя отмяната на процесната ПАМ. Оспорваната заповед е издадена след
изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК. Дали
органът правилно е установил фактите и дали правилно ги е отнесъл към правото е
въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон.
Оспорваният акт обаче е постановен
в несъответствие с материалноправните норми и с целта на закона, предвид
следните съображения:
Правното основание за издаването на
обжалваната заповед, посочено от административния орган е чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. “г“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Като фактически основания,
мотивирали органа да постанови заповедта са посочени: 1. констатациите на
органите по приходите при извършената на 31.06.2021 г. в 10:26 ч проверка на
търговски обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр. София, бул.
„Подпоручик Йордан Тодор“ № 4, стопанисван от „ТРАНСАВТО“
ЕАД, а именно: В обекта има монтирана и регистрирана ЕСФП модел „PHOENIX
N“ с ИН VW000211 и номер на ФП №68000198; 2.
На 11.07.2021 г. е направена справка в ИС „Справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво“ за наличното в обекта ЕСФП – FDRID № 4454300 с нивомерна система „TLSx-DP5017“, от която е видно, че на
23.12.2020 г. е постъпило дизелово гориво 2 957 литра (при 15С) по АДД №
00001920302, УКН № 0000000005749439/22.12.2020 г., като за тази доставка няма
изпратени данни за получено количество гориво по документ от ЕСПФ. 3.
Установяващото се при преглед на документите, събрани в хода на проверката - че
данните за доставката на 2 2992 литра (при 15С), извършена на 23.12.2020 г., са
подадени на дата 26.01.2021 г.
Така посочено от фактическа страна
съдът установява от фактите, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства.
С оглед тези фактически констатации
ответникът приема, че от справката за регистрирани съобщения за доставка на
гориво FDRID на
„ТРАНСАВТО“ ЕАД за дата 23.12.2020 г. се установява, че от подаваните данни от
дружеството за количества горива не може да се установи реално полученото и
налично гориво, поради което е направен извод, че дружеството не е подало данни
по реда на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, чрез
електронен документ за получаване за описаните получени доставки на гориво, с
което е нарушило чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Като доказателства за извършеното
нарушение са посочени протоколите от извършените проверки на 30.06.2021 г. и на
11.07.2021 г., както и представените от дружеството документи.
Заповедта съдържа подробно изложени
мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ.
За нарушение на разпоредбата на чл.
118, ал. 10 ЗДДС е съставен АУАН № F619253/11.07.2021 г.
Правилно установените от органа по
приходите факти са отнесени неправилно към правото, с оглед следните
съображения:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 ,б.
„г“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
НАП. По аргумент от чл. 187, ал.
1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В тежест на
административния орган е да докаже обективната съставомерност на нарушението,
във връзка с което е издадена оспорената заповед за налагане на ПАМ.
В конкретния
случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал.
10 ЗДДС, която норма въвежда задължение за данъчно задълженото лице
- доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, като данните се подават на датата на данъчното
събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис.
Оспорващото
дружество е лице по чл. 118, ал.
8 ЗДДС - данъчно задължено лице, което извършва зареждане на
превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с
течни горива, доколкото от Протокола за извършена проверка № 0456313 се
установява, че процесният обект е ведомствена бензиностанция, която разполага с
1 бр. резервоар за съхранение на дизел с обем 10393 л, надземен, неподвижно
закрепен, с една колонка с 1 бр. пистолет за зареждане на гориво, т.е. длъжно е
да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по
ал. 4.
Видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им, както и изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към НАП са
регламентирани на основание чл. 118, ал. 4, т. 5 и т. 3 ЗДДС в Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Задължението на
оспорващото дружество за отчитане на получените горива произтича от
разпоредбата на чл. 3, ал. 12
от Наредба № Н-18/2006 г на МФ, според която лице, което извършва зареждане на
течни горива по чл.
118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за
съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на
собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да
регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол.
Разпоредбата на
чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ препраща към реда на глава девета
"б" за подаване на данни в НАП за наличните
съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда,
доколкото става въпрос в случая за лице по чл. 118, ал.
8 ЗДДС.
Съгласно чл. 59а,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
лицата по чл. 118, 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №
23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или
до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен
акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен
номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и
данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за
отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ. Според разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива следва да подава
ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение
на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
Нормата на чл.
59а, ал. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ изрично освобождава лицата –
получатели на доставка от задължението да подават данни по ал. 3 в случаите по чл. 118, ал.
11, т. 5 ЗДДС, а именно когато доставките на
течни горива са отчетени като получени чрез
електронната им система с фискална памет (ЕСФП).
Правилата за
установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни
се съдържат в раздел IIIб на Приложение
№ 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно т. 2, б.
"а" от раздел IIIб на посоченото приложение дистанционната
връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ –
данъчен терминал. В т. 3 от раздел IIIб от Приложение № 1 на Наредбата № Н-18/2006 г. на МФ са
регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества
горива, предавани от ЕСФП по установената
дистанционна връзка: а)
данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните
количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно
въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система);
б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за
измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от
ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за
доставка при приключване на доставката.
В конкретния
случай оспорващото дружество надлежно е предало чрез ЕСФП в НАП данни от
нивомерната система за процесната, постъпилата на 23.12.2020 г. доставката на
дизелово гориво 2 957 литра (при 15С) – предвид приложения на л. 11 от
адм. пр. служебен бон от 23.12.2020 г., в който в графата „отговор от НАП“ е
отразено „успешно“, както и предвид установеното на 11.07.2021 г. от контролните
органи при справката в ИС „Справка за регистрирани съобщения за доставка на
гориво“.
Данните за
процесното доставено количество гориво по документ са предадени чрез ЕСФП също
на 23.12.2020 г. – служебен бон от 23.12.2020 г. в 15:56 ч., но в служебния бон,
в графата „отговор от НАП“ е отразено „неуспешно“ (л. 11 от адм. пр.).
Установява се, че данните за процесното доставено количество по документа за
доставка с УКН № 0….5749439 са предадени чрез ЕСФП на 26.01.2021 г. – служебен
бон от 26.01.2021 г. в 13:11 ч. с отразяване в графата „отговор от НАП“ –
„успешно“ (л. 11 от адм. пр.)
Органите по
приходите не са изследвали причината, поради която предадените на 23.12.2020 г.
данни чрез ЕСФП за доставеното количество горива по документ за доставка са с отразен
в служебния бон „отговор от НАП“ „неуспешно“.
Посочената по-горе нормативна
регламентация на задълженията на лицата – получатели на доставки на горива, и
фактическите установявания на съда обосновават следните изводи:
Оспорващото дружество е отчело чрез
електронната си система с фискална памет (ЕСФП) полученото на 23.12.2020 г. въпросно
количество течни горива
Надлежно са предадени от ЕСФП по
установената дистанционна връзка с НАП данни от нивомерната система за доставката
на горива на 23.12.2020 г. Обстоятелството, че по някаква причина данните, предавани
от ЕСФП към НАП по установената дистанционна връзка за въпросните доставени
количества горива по документ за доставка фигурират в ЕСФП с отразяване на
23.12.2020 г. на „отговор от НАП“ „неуспешно“, не обуславя извод, че от
получателя не са отчетени процесните доставки чрез ЕСФП. Ответникът не ангажира
доказателства, че непредаването на данните от ЕСФП към НАП по установената
дистанционна връзка за въпросните доставени количества горива по документ е по
вина на оспорващото дружество. Неприемането от НАП на една част от безспорно
изискуемите и предадени на 23.12.2020 г. данни от ЕСФП към НАП за доставката по
документ по дистанционната връзка не следва да се приравнява на пълно неподаване
в НАП на данните за получената доставка на горива, респ. на неотчитане чрез
ЕСФП и на неподаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Още повече, че безспорно се
установява, че на 26.01.2021 г. повторно са предадени данните за доставката на
процесното количество течно гориво 2 992 по документ.
Неправилно ответникът приема, че
оспорващото дружество не е изпълнило задължението си за подаване на данни по
реда на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ чрез електронен документ
за получаване за описаните получени доставки на гориво, с което е нарушена
нормата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. В случая оспорващото дружество е получател на
процесната доставка, която е отчело като получена чрез ЕСФП, респ. попада в
изключението, въведено от законодателя с нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС,
съответно чл. 59а, ал. 5, изр. второ и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, освобождаващо го от задължението да подава данните по чл. 118, ал. 10 ЗДДС
чрез електронен документ за получаване.
Неправилно ответникът, позовавайки се на справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за дата 23.12.2020 г., приема, че
„от подаваните данни от дружеството количества горива не може да се установи
реално полученото и налично гориво“. Недоказано по делото се явява така
приетото от ответника. Независимо от неполучаването от НАП на предадените чрез
ЕСФП данни за доставката на 23.12.2020 г. по документ, по аргумент от чл. 3,
ал. 3 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с т. 3, б. „а“ от раздел IIIб от Приложение № 1 на
Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, за определянето на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива,
от която система надлежно са подадени данни за полученото количество гориво на
23.12.2020 г. по дистанционната връзка на ЕСФП с НАП. Именно от тази нивомерна
измервателна система за обем на течни горива следва да се изведе реално
полученото и налично гориво. Освен това, процесният извод на ответника се явява
необоснован, доколкото е направен след като на 26.01.2021 г. повторно са
предадени данните за доставката по документ, а именно данните по т. 3, б. „в“ от раздел IIIб от Приложение № 1 на
Наредбата № Н-18/2006
г. на МФ.
Независимо от изложеното, съдът
намира за необходимо да отбележи, че по принцип следва оспорващото дружество да
полага дължимите грижи и да обезпечава потвърждение от НАП при предаването на
данните, като при отговор от НАП „неуспешно“ своевременно да предприеме
действия за повторно предаване на данните, да потърси причината за
невъзможността да бъдат получени данни от НАП с положително потвърждение на
този факт, дали се дължи на разпадане на дистанционната връзка или по друга
причина. (По аргумент на раздел VІ, б. „и“ от Приложение №
1 на Наредбата № Н-18/2006 г. на МФ, специфично изискване към ЕСФП е при подаване от ЕСФП на
данни за доставка на гориво по документи ЕСФП трябва да получава, визуализира
на екран и отпечатва полученото от сървъра на НАП съобщение съгласно Приложение
№ 17, а именно по т. 9 и 9а) Така посоченото от съда произтича от изискването
за добросъвестно пълно изпълнение на нормативно въведените задълженията на
субектите на административните правоотношения, независимо от липсата на изрично
вмененото в случая от законодателя задължение да гарантират и осигурят
получаването от НАП на подаваните или предавани чрез ЕСФП данни.
Доколкото оспорващият като
получател на процесната доставка на течни горива е отчел чрез ЕСФП доставката
като получена, то за него не е възникнало задължение да подава в НАП други данни
за получаване на доставката на процесните получените количества течни горива по
чл. 118, ал. 10 ЗДДС като електронен документ за получаване, респ. не се налице
основания за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС.
Обстоятелството, че в оспорваната
заповед като дата на извършване на едната проверка в обекта е посочена
несъществуваща дата – 31.06.2020 г., следва да се определи като фактическа
грешка, неопорочаваща административния акт в степен да бъде отменен. Представител
на оспорващото дружество е присъствал при извършването на проверката на
30.06.2020 г., подписал е протокола за извършената на 30.06.2020 г. проверка,
дадени са от дружеството изисканите от него обяснения с протокола от 30.06.2020
г., поради което неоснователно се поддържа засягане на правото на защита на дружеството.
Освен това констатацията за посоченото в оспорваната заповед нарушение на чл.
118, ал. 10 ЗДДС е направена с Протокола от 11.07.2021 г. (л. 19 от адм. пр.)
Основателно е възражението на оспорващия,
че с оглед подаването на изискуемите данни на 23.12.2020 г. и на 26.01.2021 г., в
случая приложената ПАМ - запечатването на обекта за срок от 3 дни, не изпълнява
целите по чл. 22 ЗАНН
за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях. Към датата на проверката (и към 30.06.2021 г., и към
11.07.2021 г.) данните за процесната доставка са били повторно подадени и
получени в НАП – още на 26.01.2021 г., т.е. 5 месеца преди първата проверка. Когато
ПАМ е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция,
а ПАМ не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът
предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се
предупреди и превъзпита нарушителя. В този смисъл е и практиката на ВАС, като
например Решение № 14829/1.12.2020 г. по адм. д. № 8568/2020 г., I о., Решение
№ 9541/14.07.2020 г. по адм. д. № 5056/2020 г. I о., Решение № 7796/18.06.2020
г. по адм. д. № 2008/2020 г. I о., Решение № 13889/10.11.2020 г. по адм. д. №
6457/2020 г., VIII о., Решение №
7198/14.05.2019 г. по адм. д. № 1410/2019 г., І отд., Решение № 15448 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 9096/2020 г., I
о. и др.
Оспорената заповед
е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона
– основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК.
При този изход на
спора претенцията на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде
уважавана, а оспорващият не е отправил искане в този аспект, поради което съдът
не дължи произнасяне.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК,
съдът
ОТМЕНЯ
Заповед № ФК-С1169-619253
от 27.07.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности - София“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция, находяща
се в гр. София, бул. „Подпоручик Йордан Тодор“ № 4, стопанисван от „ТРАНСАВТО“
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ж.М.Ж. – изпълнителен директор, и забрана
за достъп до обекта за срок от 3 дни.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: