Р Е Ш Е Н И Е
№ 1239
гр.Пловдив, 28.06.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично
заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1557 по описа за 2019 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1030-011080 от 14.01.2019г. на М.В.М.на длъжност началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед
рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП на В.Х.Х. от гр.Пловдив, ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания: Глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. В НП е посочено, че на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
С жалбата се представя
искане за отмяна изцяло на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и
неправилност. Представят се и правни съображения а именно, че АУАН е съставен
от лице и подписано от свидетел които не са присъствали на някакво „извършване“
или „установяване“ на административно нарушение, че не е изяснено наказаното
лице може ли да е субект на административно-наказателна отговорност за
нарушенията по т.1-3 от НП, както и че не са посочени всички елементи на
нарушенията по т.1-3 от НП, поради което и деянията се явяват несъставомерни.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.Р.С. който поддържа искането за отмяна на
издаденото НП и прави искане за събиране на гласни и писмени доказателства. В
пледоарията си представи доводи по същество на искането си за отмяна на
издаденото НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована не се
представлява и не представя становище по жалбата на В. Х.. В придружително
преписката писмо е представено становище за проведено законосъобразно
административно-наказателно производство по издаване на обжалваното НП и се
прави искане към съда, след обективно разглеждане на преписката да се потвърди
издаденото против В.Х. наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и
посочените в жалбата основния, намира за установено следното:
Жалбоподателят В.Х.Х. е
правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС № *********,
категории В СЕ С АМ ТКТ ВЕ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е издадено
въз основа на съставен на 28.12.2018г. от свидетел А.И.В. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/, серия Д, бланков № 857939 против
жалбоподателя Х. за това, че на 28.12.2018г. около 02:00 часа в гр.Пловдив,
кръстовището на ул.“Бугариево“ и ул.“Пере Тошев“ управлява лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ ** лична собственост като: 1.Отказва да бъде изпробван за
наличието на алкохол в присъствието на двама служители от 1 РУ с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 - № ARDM 0247 в издишания въздух. 2. Не представя СУМПС и
КТ. 3. Не представя СРМПС с което виновно нарушава чл.174, ал.3, чл.100, ал.1,
т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от от ЗДвП. Съгласно съставения АУАН е издаден талон за
медицинско изследване № 0010225.
Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който саморъчно е вписал възражения в графата за
обяснения/възражения оспорващи съдържанието му. Актът е подписан от посочените
в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е
връчен препис на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна
част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са
били представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН.
На основание констатациите
в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя за това, че на 28.12.2018г. около 02:00 часа в
гр.Пловдив на кръстовището на ул.“Пере Тошев“ и ул.“Бугариево“ като водач на
лек автомобил – Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № **, държава България, при
обстоятелства: управлява личния си л.а. автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № **
като: 1. Отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в присъствието на
двама служители на 1 РУ Пловдив с техническо средство Дрегер Алкотест 7501 № ARDM – 0247 в издишания въздух. 2. Не представя СУМПС и
КТ. 3. Не представя СРМПС част II. Непосредствено след съставянето на АУАН, СУМПС е
отнето с протокол за доброволно предаване в 1 РУ Пловдив. Лицето не е дало
кръвна проба. е извършил: 1.Отказва проверка с тех.ср-во за установяв. употр.
на алк.в кръвта и не изпълни предпс.за изследване с доказ.анализатор и за
мед.изследване и вземане на биолог.проби за хим.лаб.изследване за установяв. на
конц. на алк. в кръвта му с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. 2. Не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория с което виновно е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС което
управлява с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В издаденото НП е
посочено, че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Издаденото НП е връчено
лично на жалбоподателя на 11.02.2019г.
В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание актосъставителят А.И.В. потвърди авторството на съставения
против жалбоподателя АУАН за извършени нарушения на ЗДвП. Свидетелят посочи, че
са били изпратени на мястото за оказване на съдействие и извършване проверка за
употреба на алкохол от водач, а водач спрян за проверка на полицейски служители от 01 РУ Пловдив,
които нямат правомощия да извършват проверка с технически средства за
установяване употреба на алкохол от водачи на МПС. Свидетелят посочи, че са
отишли на мястото където автомобила е бил зад пътна платформа, с побитости, на
пътното платно на ул.“Пере Тошев“ № 111 срещу Онкодиспансера, на 20 метра от
бул.“Александър Стамболийски“ в посока Кожния диспансер. Свидетелят посочи че
лицето казвало постоянно че не е карало, както и че е отказало да бъде
изпробвано с техническо средство. Тъй като лицето било с агресивно поведение то
било отведено в 1 РУ Пловдив, където му е било образувано дело по УБДХ.
Разпитан като свидетел по искане на адв.С. в
съдебно заседание Г.М.Г. посочи че е полицейски служител при 1 РУ Пловдив и в
състав с колегата му В.К. са установили управление на МПС от жалбоподателя,
както и че същия се е държал агресивно и обидно към тях. Свидетелят посочи че
водачът силно лъхал на алкохол. Свидетелят посочи, че водачът на МПС е отказал
да бъде изпробван с техническо средство и поради агресивното си поведение е бил
отведен в полицейското управление където му е бил съставен акт по УБДХ с № 30,
както и акт за извършени нарушения по ЗДвП. По отношение на мястото на
нарушението свидетел посочи че жалбоподателя, като водач на МПС навлязъл на
улица Пере Тошев където е бил спрян за проверка, в посока юг на пътното платно.
Разпитан като свидетел по искане на адв.С.И.В.И.
посочи че е охранител, който бил повикан като поемно лице в полицейското
управление, където подписал документите. Свидетелят посочи, че господина е
отказал да даде кръвна проба, както и че е буйствал и обиждал когато е отишъл в
управлението.
По искане на адв.С. се
изиска и приложи по делото АНД № 8268 по описа за 2018 година на ПРС, по което
дело с Решение от 28.12.2018г. от състав на съда е наложено на основание чл.1,
ал.2, вр. ал.1 от УБДХ на В.Х.Х. административно наказание глоба в размер на
200 лева за констатирана проява на дребно хулиганство на 28.12.2018г. в
гр.Пловдив на ул.“Бугариево“. По посоченото дело е приложена Заповед за
задържане на лицето В.Х.Х. за 24 часа на основание чл.72,ал.1, т.7 от ЗМВР в
арестното помещение на Първо РУ при ОДМВР Пловдив заради проява по УБДХ и
съставен АУАН № 30/18 съгласно чл.2 от УБДХ. Издадената заповед от ** И. Н.С.е
с рег. № 341/28.12.2018г. с посочен час на съставяне на заповедта и задържане
на лицето 01,25 часа.
При така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата
е подадена от лице с правен интерес и в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на
спора: За да се произнесе по съществото
на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното
качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене
по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения. С оглед изложеното, съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.30, ал. 1, т.5 от ЗМВР.
От така изложеното като
установено от фактическа страна и приетите
доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото не
са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на В.Х.Х.
административни нарушения по чл.174, ал.3, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод не
спомогнаха приложените писмени доказателства по делото съдържащи се в
административнонаказателната преписка, включително и АУАН серия А, бл. № 857939 от 28.12.2018г., както
и писмените доказателства съдържащи се в АНД № 8268/2018г. по описа на ПРС, ХХ
н.с.
От тях категорично не се
потвърждава, че именно жалбоподателя В.Х. на инкриминираните дата и място е
нарушил правилата за движение съгласно чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП.
Преди всичко на доказване
в настоящия случай подлежи самоличността на нарушителя и неговото виновно
поведение, както и датата и мястото на деянието.
От приетите по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира че безспорно е установено че на
28.12.2018г. в гр.Пловдив жалбоподателя Х. е бил обект на проверка от страна на
полицейски служители от 1 РУ Пловдив. Факта за проверката не се отрича и от
самия жалбоподател.
Съществено за делото е
установеността на мястото на извършване на проверката, както и часът в който е
била извършена проверката.
Съгласно приетото по
делото писмено доказателство а именно Акт № 30/28.12.2018г. за констатиране на
проява да дребно хулиганство, приложен в АНД № 8268/2018г. на 28.12.2018г. в
01,25 часа на кръстовището на ул.“Бугариево“ с ул.“Пере Тошев“ както и в
сградата на полицейското управление жалбоподателят е извършил проява на дребно
хулиганство, поради което е и съставен акта. Въз основа съставения акт за
констатирана проява на дребно хулиганство и на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР и издадена и заповед с която В.Х.Х. е задържан в арестното помещение на 1
РУ Пловдив с начален час на задържане 01:25 часа.
Съгласно приетото по делото
писмено доказателство а именно Акт за установяване на административно нарушение
серия Д, бл.№ 857939 от 28.12.2018г. полицейски служители от сектор Пътна
полиция при ОДМВР Пловдив на 28.12.2018г. в гр.Пловдив около 02:00 часа в
гр.Пловдив жалбоподателят Х. *** и ул.“Пере Тошев“ управлява лек автомобил
негова собственост, индивидуализиран по марка, модел и регистрационен
номер при което отказва да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 - № ARDM -0247. Така
посоченото като място час на извършване
на нарушенията по ЗДвП е повторено и в издаденото против жалбоподателя Х. НП.
От приетите по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите В. и Г. се установи, че съгласно
свидетел Г. / лист 27 от делото/ мястото на проверката е на улица Пере Тошев,
на пътното платно като автомобила предмет на проверка е бил в посока юг.
Съгласно показанията на свидетел В. мястото на което са отишли и констатирали
присъствие на полицейски служители от 1 РУ Пловдив и жалбоподателя Х. ***,
срещу Онкодиспансера, на 20 метра от бул.“Александър Стамболийски“ в посока
кожния диспансер.
При така установеното съдът
намира че при провеждане на административнонаказателното производство по
съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН относно съставения АУАН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно НП, тъй като е обективно невъзможно едно лице
спрямо което имаме постановено задържане в арестните помещения на 1 РУ Пловдив
с начален час на задържане 01,25 часа да извърши вменените във вина с АУАН серия Д, бл.№ 857939 от 28.12.2018г. и
издадено въз основа на него НП нарушения на ЗДвП. Административен адрес
ул.“Пере Тошев“ № 111, както и посочените онкологичен и кожен диспансер в
никакъв случай не са определящи кръстовището на ул.“Бугариево“ и ул.“Пере
Тошев“ поради което и мястото на проверката е различно от посоченото в АУАН и
издаденото НП. Посочения час и място на извършване на нарушението в АУАН и НП
са различни от установените по настоящето делото, което определя и извода на
съда за допуснати процесуални нарушения съществени по своя характер и
неотстраними, определящи и отмяната на НП като незаконосъобразно без нуждата да
се произнася съда по същество на нарушения.
Актът за нарушение е
документът, който поставя началото на административнонаказателното производство
и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните в
него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав
на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява
и да ангажира доказателства в своя защита. Часа на извършване на нарушението
освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се
защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна
функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се
развива административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. От обективна
страна административното нарушение се характеризира с часа, респективно период
на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както
изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като следва часа в АУАН и НП
да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички установени
елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
/обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Часа на нарушението е
част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва
в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. Установяването на различни
часове на извършване/установяване на нарушението от наказаното лице от тези
посочени в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което
е основание за отмяна на последното. Посочената нередовност обуславя
нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и
достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените
такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага
изследване на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане
при редовно проведено производство. В случая е неприложима хипотезата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН.
От посоченото по-горе е видно
че АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН,
тъй като от описанието в същия не е ясно къде точно е извършена проверката и е
извършени посочените в АУАН нарушения на ЗДвП.
Нещо повече, от така визираното в АУАН, а и в НП не е ясна и каква е
била посоката на движение на жалбоподателят Х.. Тъй като актосъставителят е
имал предвид кръстовището образувано между ул.“Бугариево“ и ул.“Пере Тошев“ то
следва и резонния въпрос: Къде е спрял водачът Х. след като свидетел Г.,
очевидец на нарушението твърди че спрял на ул.“Пере Тошев“ а свидетел В.
съставител на АУАН твърди че мястото е било на ул.“Пере Тошев“ № 111. Поради
изложеното съдът счита, че в АУАН и наказателното постановление не е посочено
точното място на установяване на нарушеният,
а това обстоятелство има значение с оглед определяне дължимото поведение
на всеки във връзка с местонахождението му на пътното платно и съобразено ли е
това поведение с нормативните изисквания на ЗДвП. Атакуваното НП страда от същия порок,
нарушавайки императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5, от ЗАНН. Фактическата
обстановка, отразена в АУАН и наказателното постановление, не е установена по
достатъчно категоричен начин, като в тази връзка е налице непълнота при
отразяването от страна на актосъставителя и наказващия орган на обстоятелствата
около установеността на нарушенията, които не са били разследвани в достатъчна
степен.
Във връзка с посоченото
относно установеността на нарушенията съгласно издаденото НП съдът намира че следва да посочи, че така
описаното в АУАН деяние е несъставомерно по чл.174, ал.3 от ЗДвП по следните
съображения:
Разпоредбите на чл.174, ал.3
от ЗДвП определят няколко хипотези, като първата относима към делото хипотеза е
когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта.
Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/19 юли 2017г. когато лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен
анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени
от доказателствения анализатор или химическото изследване. Налага се извод, че
в случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на
изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок ся яви в
указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо
изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за
установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е
възпрепятствана. От гореизложеното и от
високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за
срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното приложно
поле на първата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме,
че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете
посочени условия: 1. лицето да е
отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не
се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в
срок кръвна проба за химическо изследване.
Втората относима към делото
хипотеза е налице, когато водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата обаче при отказ на лицето да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване употребата на алкохол
се установява въз основа на показанията на техническото средство. Налага
се извод, че когато водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало
годни показания деянието не е обществено опасно, защото възможността за реално
установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация не е
възпрепятствана. От гореизложеното и от
високите санкции предвидени в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за
срок от две години се налага извод, че за разкриване на действителното приложно
поле на третата хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се
приеме, че тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице
двете посочени условия 1. водачът не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване и 2. не могат да се използват показанията на
техническото средство. Второто условие ще е налице при едно от алтернативно
предвидените в чл.3, ал.2 от Наредбата
условия: 2.1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
(в този случай е налице припокриване с приложното поле на първата хипотеза),
2.2 извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна и 2.3
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство.
Третата относима към делото хипотеза е
налице, когато водачът не изпълни предписанието за вземане на биологични проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата
обаче при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на теста. Налага се извод, че когато водачът не изпълни предписанието за
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, но
е бил изследван с тест и той е дал годни показания деянието не е обществено
опасно защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило
наркотици не е възпрепятствана. От
гореизложеното и от високите санкции предвидени в санкционната част на
нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от правоуправление за срок от две години се налага извод, че за разкриване на
действителното приложно поле на четвъртата
хипотеза се налага стеснително тълкуване на нормата, като се приеме, че
тази норма обхваща само случаите, при които кумулативно са налице двете
посочени условия 1. водачът не изпълни предписанието за вземане на биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване и 2. не могат да се
използват показанията на теста. Второто условие ще е налице при едно от
алтернативно предвидените в чл.3, ал.2 от Наредбата условия: 2.1 лицето откаже извършване на
проверка с тест (в този случай е налице припокриване с приложното поле на
втората хипотеза), 2.2 извършената проба с
тест е некачествена или невалидна и 2.3 физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с тест.
В настоящия случай с АУАН и
с НП на дееца е вменено извършването н нарушение по първата хипотеза. Както бе
изяснено по-горе, за да е налице тя следва кумулативно да са налице следните
две условия: 1. лицето да отказало да бъде изследвано с техническо средство и
2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен
анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. В АУАН
са изложени факти само за наличието на
първото условие. Липсват каквито и да било факти за наличието или не на второто
условие. Жалбоподателят В.Х. е бил задържан в арестното помещение на 1 РУ
Пловдив съгласно Заповед от 28.2018г. Въпреки че в съставения против него АУАН
е изрично посочено издаването на талон за изследване, то съдът намира че
връчване на жалбоподателя на така издадения талон не е имало, поради причината
посочена по – горе а именно неговото задържане. Било е налице обективна пречка
да се изпълни предвиденото с талона поведение от страна на жалбоподателя Х. а
именно явяване в посоченото в талона медицинско заведение за указаното време.
От изложеното следва, че ако деянието така, както е описано в АУАН е
несъставомерно, то не съществува законосъобразен начин административно
наказателната отговорност на дееца да бъде ангажирана за това деяние. За да е
съставомерно деянието е следвало полицейските служители с оглед задържането на
лицето в арестното помещение на управлението да го отведат до посоченото в
талона медицинско заведение, където да даде биологична проба за изследване.
Отказа от даване на проба съгласно Наредба 1 се удостоверява с протокол
изготвен от медицинско лице и именно тогава е налице съставомерност на деянието
посочено в НП като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на
нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
за да е съставомерно следва да се надлежно установи че водачът на МПС не
носи тези документи със себе си при управлението на МПС. Ако не се установи
управление на МПС то това задължение не съществува. По отношение на издаденото
НП е предявено административно обвинение че не представя СУМПС, КТ към него и
Свидетелство за регистрация на МПС, но което като изпълнително действие не е
идентично с носенето на посочените документи както е повелил законодателят.
Освен посоченото, в хода на делото от АНО е прието, без да посочи надлежно
доказателство, че СУМПС на жалбоподателя е било отнето с протокол за доброволно
предаване, веднага след съставянето на АУАН, което като действие не може да
бъде извършено ако това СУМПС не е било в жалбоподателя Х., т.е то е било
носено от него, но като факт не е било установено по надлежния ред от
контролните органи. Поради изложеното
съдът намира, че между диспозитива на АУАН и НП относно нарушението и цифровото изражение
на същите съществува противоречие. С тектовата част на АУАН и НП се вменява
вина за непредставяне на документи които водачът на МПС е длъжен да носи, а с цитираните норми на чл.100, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП се вменява вина, че не ги е носил. А същевременно, както се посочи
по – горе АНО е приел че веднага след съставянето на АУАН, СУМПС е отнето с
протокол за доброволно предаване.
Това са нарушения с коренно различни изпълнителни деяния, съответно и
различни фактически състави. Гореописаното представлява съществен процесуален
порок нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. С това обстоятелство се
нарушава правото на защита на жалбоподателя тъй като в диспозитива на АУАН и НП
е констатирано едно нарушение на ЗДвП, при една фактическа обстановка, а
впоследствие АНО издава наказателно постановление и санкционира водача за друго
нарушение на ЗДвП.
Поради изложеното съдът
счита, че НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Отнемането на контролни
точки не е административно наказание и същото следва след като имаме влязло в сила
наказателно постановление. Отнемането на контролни точки представлява вид
регистрационен режим, а не като вид принудителна административна мярка или като
вид наказание по смисъла на ЗАНН. С наредба № Iз-2539 на МВР е прието че при отказ
на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина,да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се отнемат се 12 контролни
точки. В издаденото НП съдът констатира че правилно АНО е посочил броя който
следва да се отнемат на водача, но както бе посочено по – горе само при влязло
в сила НП.
В предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1030-011080
от 14.01.2019г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
МВР с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП и чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП на В.Х.Х. от
гр.Пловдив, ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
Глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 /десет/
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 /десет/
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.