Решение по дело №634/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060700634
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

96
гр. Велико Търново, 25.06.2021 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                            

при участието на секретаря М.Н.и прокурора Илиан Благоев, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 634 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба вх. №3904/ 15.10.2020 г., подадена от *** Ц.С.Д. от ВТАК, като пълномощник на Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***. С посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ищецът претендира заплащане от Национален осигурителен институт – гр. София, на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразен административен акт - Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ. Изтъква, че с Разпореждане № РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола върху разходите в ТП на НОИ – гр. Велико Търново, потвърдено с Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на териториалното поделение, незаконосъобразно му е разпоредено да внесе заедно с други лица, сума определена с Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-00667629/ 24.09.2019 година. Сочи, че потвърдителното решение е отменено след обжалване по съдебен ред с Решение № 148/ 10.07.2020 г. по адм. дело № 5/ 2020 г. на Административен съд – Велико Търново, но междувременно, тъй като разпореждането е било предварително изпълняемо, на 19.11.2019 г. Н. е внесъл по сметката на НОИ сумата от 450,00 лв., от които 365,00 лв. главница и 85,00 лв. лихви. При това положение и доколкото  решението на съда има действието по чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, Н.Н. претендира настъпила вреда в размера на извършеното плащане, като пряка и непосредствена последица от изпълнението на отменения като незаконосъобразен административен акт – посоченото решение на директора на ТП на НОИ. С позоваване на посочения текст от АПК, ТР № 1/ 08.06.2001 г. на ВАС по адм. дело № ТР 1/ 2000 г. на ОС на съдиите и съдебна практика ищецът счита, че действието на отменителното решение на АСВТ е по отношение на всички адресати на административния акт, дори същите да не са били страни в съдебното производство. Въз основа на така описаната фактическа обстановка се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер общо на 450,00 лв. /главница 365,00 лв. и лихва 85,00 лв./,  мораторна лихва върху посочената сума от датата на плащането й – 19.11.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва от 15.10.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото *** Д. от ВТАК, поддържа исковата претенция, като счита, че същата е основателна и са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на държавата в лицето на НОИ. Счита, че същата е и доказана с приложените по делото доказателства. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски в размер на 675,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В указания от съда срок представя писмена защита, в която доразвива доводите си за основателност и доказаност на иска.

Ответникът - Национален осигурителен институт – гр. София, чрез пълномощника си по делото ***Н.М., в представен отговор на исковата молба изразява становище за недопустимост на иска. Сочи, че след влизането в сила на решението на АСВТ, с което е отменено Решение №1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ, Н.А.Н. е подал заявление за възстановяване на сумата, внесена по Ревизионния акт за начет № РМ-5-04-00667629/ 24.10.2019 г. /за събирането на която е издадено разпореждането от 08.11.2019 година/. По това заявление е било издадено Разпореждане № Ц 1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г.  на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ - Велико Търново. Въпросното разпореждане е било връчено на Н.Н. чрез изпращане по пощата, на дата 14.09.2020 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 29.09.2020 година. Поради това, според ответника, няма отменен административен акт, като едва след отмяната на Разпореждане № Ц 1019-04-1027#2/ 10.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ, могат да се претендират вреди по ЗОДОВ.

В условия на евентуалност ответникът заявява, че оспорва изцяло като недоказан предявения иск за обезщетения за имуществени вреди както по основание, така и по размер, съответно оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Изтъква, че в случая става въпрос за пасивна солидарна отговорност на всички адресати на Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. Съобразно това в производството по обжалването на това разпореждане отделните му адресати имат процесуалното качество на обикновени другари по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ГПК, като независимо от разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебното решение, с което въпросното разпореждане е отменено, няма сила на пресъдено нещо по отношение на останалите длъжници, извън този, който е обжалвал административния акт /в случая д-р С.С./. Тъй като не е налице необходимо другарство в процеса, а Н.А.Н. не е обжалвал посоченото разпореждане, нито е участвал в производството, образувано по жалбата на друг от адресатите, ответникът счита, че по отношение на него Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ТП на НОИ – В. Търново е влязло в сила, като намира за неотносими към спора цитираните от ищеца ТР № 1/ 08.06.2001 г. на ВАС по адм. дело № ТР 1/ 2000 г. на ОС на съдиите и съдебна практика. Освен това излага и доводи за липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между отмяната на Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново и сочените от него имуществени вреди, за което се претендира обезщетение. С тези аргументи, подробно развити в писмения отговор, ответникът моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител ***М., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че в случая не е налице причинно-следствена връзка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изтъква, че не е без значение фактът, че жалбоподателят е подал заявление, с което е пожелал да бъде възстановена сумата, която счита, че недължимо е платил по ревизионния акт за начет. По повод на това заявление е издадено Разпореждане № Ц1019-04-1027#2/ 10.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което искането на лицето е оставено без уважение. Същото не е обжалвано от Н.Н. и е влязло в сила. Не е обжалвано и  решението на директора. С тези съображения моли искът за бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, като  моли съда да се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

            Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира основателност и доказаност на иска за причинените имуществени вреди. Посочва, че претендирана сума е пряка и непосредствена вреда от разпореждането и като цяло аргументацията за приложимост на чл. 177 от АПК има резон. Счита, че искането за мораторна лихва следва да се уважи от датата на влизане в сила на съдебното решение на Административен съд – Велико Търново, т.е. от дата 29.07.2020 г., когато е отменено като незаконосъобразно решението на Директора на ТП на НОИ.

 

С определение № 418/ 13.11.2020 г. по адм. дело № 634/ 2020 г. на АСВТ, исковата молба на Н.А.Н. е върната на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ и производството по делото е прекратено. С Определение № 1383/ 03.02.2021 г. по адм. дело № 290/ 2021 г. на ВАС на РБ, определението на АСВТ за връщане на исковата молба е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Съдът намира, че исковата молба от външна страна е редовна – съдържа необходимите реквизити, съгласно изискванията на чл. 127 и приложенията по чл. 128 от ГПК. Съгласно посоченото определение на ВАС, са налице процесуалните предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, което определя допустимостта на исковата молба.

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

След извършена ревизия по разходите на ДОО, от органите на НОИ е бил издаден Ревизионния акт за начет № РМ-5-04-00667629/ 24.10.2019 г. на Н.А.Н., както и на още три физически лица /А.Н.Л.-Х., Р.Б.Р.и С.Д.С./. Според ревизионния акт за начет, на възстановяване от неговите адресати е подлежала сумата от 1 458, 49 лв. главница, представляваща вземане за неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и лихва върху тази сума от 329,90 лева. С разпореждане № РО-5-04-00675377 от 08.11.2019 г. на изпълняващия длъжността ръководител на НП на НОИ – Велико Търновоq е разпоредено посочените по-горе четири лица, вкл. Н.А.Н., да внесат сумата по ревизионния акт за начет. Няма данни и не се твърди ищецът в настоящото производство да е обжалвал посоченото разпореждане. Същото обаче е било оспорено изцяло по административен ред с жалба вх. № 1012-04-121/ 18.11.2019 г. до директора на ТП на НОИ – Велико Търново, подадена от С.Д.С. /един от адресатите на разпореждането/. По оспорването на С.С.горестоящият административен орган се е произнесъл с Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г., като е отхвърлил жалбата. Решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е било обжалвано пред Административен съд – Велико Търново, който с решение № 148/ 10.07.2020 г. по адм. дело № 5/ 2020 г. по описа на АСВТ, го е отменил изцяло. Няма данни съдебното решение да е било обжалвано, като след служебно извършена справка в деловодната система на съда, настоящият състав установи, че същото е влязло в сила на 29.07.2020 година.

Със Заявление вх. № Ц1019-04-1027 от 28.08.2020 г., Н.А.Н. е поискал да му бъде възстановена сумата по ревизионния акт за начет, която е внесъл въз основа на разпореждане  № РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 година. В заявлението си е изложил доводи, че с оглед отмяната на акта и разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на съда има действие по отношение на всички. По заявлението е издадено Разпореждане № Ц1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г.  на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отказано да се възстанови на Н.Н. /ищецът по настоящото дело/ сумата, внесена въз основа на Разпореждане № РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 година. Съгласно представеното от директора на ТП на НОИ – Велико Търново известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка, Разпореждане № Ц1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г. е връчено на Н.Н., лично, на дата 14.09.2020 година. Няма данни това разпореждане да е било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, от ответника в настоящото производство се твърди липса на такова обжалване. Съобразно датата на връчване на коментираното разпореждане, същото е влязло в сила на 29.09.2020 г., т.е. преди подаването на исковата молба, дала началото на настоящото производство.

Приети като доказателства по делото са представените такива от ищеца и ответника. По искане на процесуалния представител на ищеца са приети и документите, съдържащи се в административно дело № 5/2020 г. на Административен съд – Велико Търново и административно дело № 290/2021 г. на ВАС на Република България.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от отменено като незаконосъобразно Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени с това решение е ищецът заедно с други лица. Ищецът е един от адресатите на отмененото решение, с което е потвърдено разпореждането. Ответникът – Национален осигурителен институт е юридическо лице със седалище гр. София съгласно чл. чл. 33, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на претендираното увреждане е в град Велико Търново, обл. Велико Търново.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, в приложимата й редакция, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните  предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията по повод изпълнение на административна дейност акт, един от адресатите, на който е ищецът – Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ,  е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Действително този акт е отменен по жалба на С.Д.С. /един от адресатите на ИАА/. В този смисъл обаче следва да се посочи, че в случая акта е с четири адресата – физически лица. АПК не ограничава адресатите на акта, поради което и издаването на един утежняващ акт срещу четири лица е допустимо. Тъй като задължението на тези четири лица е общо, а не индивидуално определено, то за да стане изискуемо административния акт следва да бъде връчен на всяко едно от лицата и да не бъде оспорен от всички.  Ако дори едно лице оспори административния акт, то той не влиза в сила, не става изискуемо определеното с него задължение, следователно и за останалите адресати не възниква задължение за заплащане. Ако административния акт съдържа отделен диспозитив за задължението на всяко лице, то тогава може да се отграничи съответната част, която засяга всеки адресат и би могло да се говори за влизане в сила на частта от акта, засягаща правата на Н.А.Н.. Конкретния случай обаче не е такъв, поради което и тезата на ответника за влизане в сила на разпореждането по отношение на ищеца, не намира опора в закона. При оспорването на административния акт служебната проверка на съда включва неговата валидност и съответствие с материалния закон. Следователно при оспорване по съдебен ред се проверява годността на изпълнителното основание, а не само личните съображения на единия от съдлъжниците и цитираните от ответника норми на ГПК не намират приложение. Видно и от диспозитива на Решение № 148/ 10.07.2020 г. по адм. дело № 5/ 2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, отмяната на решението е постановена по отношение на целия акт и за цялата сума, а не само по отношение на жалбоподателката С.. Следователно, след влизането в сила на съдебния акт на 29.07.2020 г., Разпореждане №  РО-5-04-00675377/ 08.11.2019 г., в неговата цялост, е преустановило съществуването си в правния мир. Предвид това съдът намира, че е налице първата от материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск.

Изпълнено е и второто  кумулативно изискуемо условие, за да бъде  основателен и доказан предявения от Н. иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на този незаконосъобразен административен акт – Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, а именно   причиняване на   имуществена  вреда. Видно от представената по делото вносна бележка за касов превод от 19.11.2019г.  /л. 14 от делото/ е, че ищецът е внесъл сумата от 450,00 лв. по Разпореждане № РО-5-04-00675377 от 08.11.2019 г. на изпълняващия длъжността ръководител на НП на НОИ – Велико Търново. Както се каза по-горе, с влязлото в сила Решение № 148/ 10.07.2020 г. по адм.д. № 5/ 2020 г. по описа на АСВТ, съдът е отменил Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ. По силата на посоченото решение посочените в разпореждането лица не дължат сумата от 1 788,39лв., следователно внесената от ищеца сума не се дължи и представлява недължимо платена сума на отпаднало основание, която подлежи на възстановяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО, дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят, като длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми, което подлежи на обжалване по редана чл. 117 от КСО. От цитираната норма следва, че възстановяването на недължимо платени суми по ДОО представлява отделно административно производство, което се развива по инициатива на правоимащото лице, в случая - ищецът и приключва с отделен административен акт – разпореждане, подлежащо на оспорване. В случая именно такова производство е инициирано от Н.А.Н. с подаване на заявление вх. № Ц1019-04-1027 от 28.08.2020 г. в ТП на НОИ – гр. Велико Търново. По повод на депозираното заявление, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново е издадено Разпореждане № Ц1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г., с което е отказано да се възстанови заявената от Н. сума. Същото не е обжалвано от лицето и е влязло в законна сила. Налага се изводът, че в случая претендираните на основание чл. 1 от ДОДОВ имуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт - Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, а са в резултат на Разпореждане № Ц1019-04-1027#2 от 10.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Велико Търново. Същото обаче не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила. Ако лицето не е било съгласно с това, че сумата няма да му бъде възстановена е следвало да обжалва по административен ред, а ако трябва и съдебен ред разпореждането за отказ. Същият обаче е проявил процесуална пасивност в него производство, в резултат на което следва да понесе негативните последици от това си поведение.

Предвид така изложеното, съдът намира, че не е налице причинно-следствена връзка между отменения по съдебен ред акт (Решение № 1012-04-121#1 от 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ) и претендираните вреди. Вредата трябва да е пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. В случая не е осъществен в пълнота изискуемия по чл. 203 от АПК във вр. с ч. 1 от ЗОДОВ правен състав. В този смисъл не са налице предпоставките за реализиране отговорността на Националния осигурителен институт – гр. София.

Исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Предвид отхвърляне на иска за главницата, не се дължат и лихви за забава, както и законни лихви.

 

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

 Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявения от Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, иск срещу Национален осигурителен институт – гр. София, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразен административен акт - Решение № 1012-04-121#1/ 16.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО–5-04-00675377/ 08.11.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, в размер общо на 450,00 лв. /главница 365,00 лв. и лихва 85,00 лв./,  мораторна лихва върху посочената сума от датата на плащането й – 19.11.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва от 15.10.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

 

Осъжда Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на Национален осигурителен институт – гр. София разноски в размер на 100,00 лв. (сто лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


          

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

           

                            

 

 

                                                                       Административен съдия: