№ 3532
гр. Варна, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виолета К.
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Виолета К. Гражданско дело №
20233110112293 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „С.
**" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Г. И." №
** срещу „П.А.“, ЕООД ЕИК *** представлявано от М.П., с адрес район „П.“,
ул. „Н. К.“ № * ет. * ап. *, искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8247.68лв.,
представляваща незаплатена част от продажната цена, в общ размер на 18
247.68 лв. с вкл. ДДС, дължима по договор за покупко- продажба на 23040 кг.
слънчогледов експелер /кюспе/, за която сума е издадена фактура № 18105/
23.03.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-18.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
за която сума по ч. гр. д. № 6352 по описа на ВРС за 2023 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
покупко - продажда, по силата на който ищецът продава на онветника 23 040
кг. слънчогледов експелер /кюспе/, при цена за килограм 0.660, на обща
стойност 18 247.68 лв с ДДС. За доставката на стоката е издадена
товарителница № 288365 от 23.03.2023 г. На 10.04.2023 г. от ответника е
заплатена част от продажната цена, в размерна 10000 лв. Остатъкът от
продажната цена, в размер на 8247.68 лв., не е заплатена от купувача. До
ответника е отправено покана за доброволно изпъление, получена от
дружеството на 12.05.2023 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на
установителния иск с депозирано заявление с правно основание чл. 410 от
ГПК, подадено от "С. **" ЕООД, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
1
6352/ 2023 г., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжникът ответник. „П. А. Т.“ ЕООД е възразява срещу заповедта.
Ответникът – „П. А. Т.“ ЕООД, депозира писмен отговор, с който
оспорва иска, по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура №
18105/ 23.03.2023 г., издадена от „С. **“ ЕООД, с получател „П. А. Т.“ ЕООД,
на стойност 18247.68 лв., с вкл. ДДС. Основание за издаване на тази фактура е
доставка на 23040 кг. слънчогледов експелер, при единична цена – 0.660 лв./
кг. Коментираната фактура е подписана както от представител на доставчика,
така и от отговорника за стопанската операция за получателя.
От представената товарителница № 288365 от 23.03.2023 г., подписана
от представители както на доставчика, така и и на получателя, се установява
извършване на доставка от „С. **“ ЕООД към „П. А. Т.“ ЕООД, на 23.03.2023
г., на 23040 кг. слънчогледово кюспе.
Приобщена към доказателствения материал по делото е покана, от „С.
**“ ЕООД, адресирана до „П. А. Т.“ ЕООД, за доброволно изпълнение на
задължението за заплащане на остатъка от задължението по фактура № 18105/
23.03.2023 г., в размер на 8247.68 лв.
Видно от приобщената на л. 12 товарителница, поканата е получена от
адресата на 12.05.2023 г.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса
съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: процесната фактура
е осчетоводена и от двете дружества, включена е в дневниците за продажби
(респ. покупки) и в справката – декларация по ЗДДС; по фактурата е
извършено частично плащане от ответника, а остатъка на задължението по
процесната фактура възлиза на 8247.68 лв.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искътс правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК ,вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ е предявен в рамките на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 6352/ 2023 г. на ВРС.
В конкретната хипотеза, ищецът основава вземането си на сключен
между страните договор за продажба на стоки, във връзка с който е издадена и
процеснита фактура.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ, договорът за търговска продажба на движими
вещи е консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката - вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати
2
уговорената цена. С оглед консенсуалния характер на сделката предаването на
вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от
договора задължения, като при липса на други договорености - поставя
плащането в зависимост от предаването (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно даказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидни облигационни отношения между страните, с
твърдяния предмет, по които е изправна страна и от които е възникнало
задължение за ответника за заплащане на търсените суми. В тежест на
ответника е да установи погасяването на задължението.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго.
При липса на договор, фактурата представлява частен диспозитивен
документ, установяващ волеизявленията на страните. В случая, процесната
фактура следва да се приеме за доказателство, установяващо сключен договор
за продажба на стока, тъй като съдържа всички необходими елементи,
характеризиращи договора за продажба като такъв – страни, вид, стойност и
начин на плащане на закупената стока, време и място, а също така - имена и
подписи на лицата, отговарящи за стопанската операция. Спорната фактура,
по които ищецът твърди, че е продал на ответника твърдяното количество
слънчоглед съдържа подпис на получател. Наличието на подпис на лицето,
което е отговорно да получи стоката, прави фактурите годно доказателство за
извършени между страните фактически действия по получаване и приемане
на стоката, като същата служи и за доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на договор за покупко – продажба на
стоки.
Действително, сам по себе си факта на издаване на фактура не е
основание за плащане. Основание за плащане на продажната цена е
доставката. В настоящата хипотеза от заключението на ССч.Е, се установява
обстоятелството, че ищецът е доставил стоката, описана във фактурата. Този
извод се налага с оглед факта на осчетоводяване на процесната фактура от
ответника, включването и в дневника на покупки и справката – декларация по
ЗДДС за съответния период. Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът
потвърждава действията на лице, действало от негово име без представителна
власт, ако не се противопостави на тези действия веднага след узнаването.
Релевантен за спора е момента на представяне /получаване/ на фактурата.
Фактът на узнаването се установява по несъмнен начин от вписването на
фактурите в счетоводните книги и регистри, както и от извършеното частично
плащане, тъй като плащането на цената е израз на съгласие и потвърждаване
на действията.
Горното обуславя извод за наличие възникнало валидно облигационно
3
правоотношение по договор за продажба на строителни материали от
посочените вид и количество, по което ищецът е извършил доставката.
На следващо място - настъпила е изискуемостта на задължението за
заплащане на продажната цена – арг. Чл. 303а, ал. 3, вр. с чл. 327, ал. 3 ТЗ.
Гореизложеното обуславя извода, че продавачът е изправна страна по
договора, с оглед на което, за него е възникнало правото да претендира от
ответника заплащане на цената.
Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят
възражението му за липса на доставка на стоките, описани в спорните
фактури.
По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, като се
приеме за установено,че ответникът дължи на ищеца търсената сума
8247.68лв., представляваща незаплатена част от продажната цена на 23040 кг.
слънчогледов експелер, за която сума е издадена фактура № 18105/ 23.03.2023
г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението
в съда-18.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума
по ч. гр. д. № 6352 по описа на ВРС за 2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 464.95 лв. лв. – разноски в заповедното производство, съобразно
разясненията, дадени с ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, т. 12.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят извършените в настоящото производствто разноски в
общ размер на 915.00 лева – заплатени държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатски хонорар, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„П.А.“, ЕООД ЕИК *** представлявано от М.П., с адрес район „П.“, ул. „Н. К.“
№ * ет. * ап. * дължи на „С. **" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. Я., ул. „Г. И." № ** сумата от 8247.68 лв. (осем хиляди двеста
четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
незаплатена част от продажната цена, в общ размер на 18 247.68 лв. с вкл.
ДДС, дължима по договор за покупко- продажба на 23040 кг. слънчогледов
експелер /кюспе/, за която сума е издадена фактура № 18105/ 23.03.2023 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в
съда-18.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума
по ч. гр. д. № 6352 по описа на ВРС за 2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
4
327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „П.А.“, ЕООД ЕИК *** представлявано от М.П., с адрес
район „П.“, ул. „Н. К.“ № * ет. * ап. * да заплати на „С. **" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Г. И." № ** сумата от 464.95
лв. (четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки) ,
представляваща разноски, извършени в производството по частно гражданско
дело № 9637/2015 г. по описа на Варненски районен съд, XVII състав, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.А.“, ЕООД ЕИК *** представлявано от М.П., с адрес
район „П.“, ул. „Н. К.“ № * ет. * ап. * да заплати на „С. **" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Г. И." № ** сумата от 915.00
(деветстотин и петнадесет), лева представляваща разноски, извършени в
настоящото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5