№ 89
гр. Варна, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Д. Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600059 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Подсъдим Л. Г. Я., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв. А. Д. А. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Упълномощени защитници:
Д. С. Д., редовно призована, явява се лично.
Г. Г. Я., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК Д. – Да се даде ход на делото.
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК Я. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОСТОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло
протеста на Окръжна прокуратура Варна. Достатъчно съображения има
изложени в допълнителното изложение на наблюдаващия прокурор, няма да
ги преповтарям. Ще отбележа само, че всъщност претенциите на ВОП са по
отношение неправилната оценка на обществената опасност на дееца. В тази
насока има изложени достатъчно съображения, които смятам, че заслужават
Вашето внимание.
По отношение на деянието съдът правилно е приел, че то е със завишена
степен на обществена опасност, което очевидно дори от това, че е налице
реална съвкупност от престъпления, което касае различни групи от
наказателния кодекс, не е от факта, че той е държал твърде голямо количество
наркотично вещество, конкретния вид метаамфетамините и въпреки това
съдът под претекст, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства му е
наложил минималното предвидено от закона наказание, като неправилно е
приел като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че е оказал
съдействие на разследването, което не е така, а се вижда и от хронологията на
обвинителния акт. В тази насока има изложени съображения, които няма да
преповтарям в протеста на ВОП.
В общи линии логично би било съдът да наложи наказание около
средния размер. Нещо повече, наблюдаващият прокурор е поискал в своята
пледоария съвсем така бих казал снизходително наказание от три години
лишаване от свобода, преди редукцията, тоест по-близо до минимума. Тоест
не става дума за някакво прекомерно искане за прекомерна репресия по
отношение на подсъдимия. Основната претенция според нас е основателна на
ВОП по отношение на чл.66 от НК. Сякаш това стана едва ли не някакво
право, което предварително притежават подсъдимите за такива сериозни
престъпления да не бъдат осъждани ефективно, откъдето страда и генералната
превенция. За това деяние тя е много важна, не казвам че е по-важна от
индивидуалната, но е важна и с оглед на данните за личността на подсъдимия,
които не са перфектни и смятам, че едно наказание близко до минималния
размер предвиден от закона, след редукцията изтърпяно ефективно ще има по-
голям ефект отколкото да бъде оставен на свобода. Много станаха случаите, в
които се налага лица, които в изпитателния срок на подобни споразумения
вършат точно същите престъпления. Мисля, че е време тази практика малко да
се поизмени.
Моля в тази насока за Вашето произнасяне.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите протеста без
уважение.
2
Считам, че правилно първоинстанционният съд е определил както
личността на дееца, така и извършеното деяние, и е наложил едно
справедливо наказание, което отговаря на целите на чл. 36 от НК и с това
наказание считам, че се постигат целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция.
Не съм съгласен със становището на прокуратурата, че видите ли моят
подзащитен следва да е някаква изкупителна жертва във връзка с промяна на
практиката в съдилищата в България. Считам, че трябва индивидуално да се
подхожда към всеки един случай и точно така е подходил
първоинстанционният съд, като изключително правилно е преценил всяко
едно доказателство поотделно и после го е обсъдил и в съвкупност, и е
наложил наказание, чието наказание е отложил с изпитателен срок от три
години.
Не считам, че едно такова наказание е леко и то не постига целите на
индивидуалната или на генералната превенция. Именно в този изпитателен
срок следва подсъдимият да докаже на всички, в това число и на обществото
дали се е поправил, превъзпитал. На всички ни е ясно, че ако извърши каквото
и да е престъпление в този изпитателен срок няма как да има следващо
условно наказание, това е ясно и за самия него. Не следва да бъде подценявано
обстоятелството, че предвид изключителното забавяне на воденото
разследване и то без да имаме ние никаква вина в тази насока той беше 9
месеца с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а след това и
„домашен арест“ до приключване на делото пред първоинстанционния съд,
все наказания които имат роля както за индивидуалната, така и за генералната
превенция. Ето защо считам присъдата на първоинстанционния съд за
правилна и законосъобразна, и моля да я потвърдите в цялост и да оставите
протеста без уважение.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/– Ако все пак Уважаемият съд преценява, че
подсъдимият не следва да изтърпява ефективно своето наказание, то моля все
пак да го завишите и да определите максималния изпитателен срок – две със
пет примерно, това би било значително по-ефикасен вариант с оглед на
индивидуалната и генерална превенция в случая.
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК Д. – Няма какво да добавя.
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК Я. – Няма какво да добавя.
ПОДС. Я. – Моля да ми бъде потвърдена присъдата на първата
инстанция. През тези девет месеца, през които бях задържан премислих много
своето поведение и начина си на живот. Единственото, което ме спира да
напусна България е това, че книжката ми беше неправомерно отнета и това
3
дело. След това дело, ако всичко е както трябва, смятам да напусна България,
намерил съм си работа като куриер в Германия.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Я. – Моля, да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 09:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4