№ 3781
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110207600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-007727 от
29.04.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Б. С., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева;
3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че фактическата
обстановка, приета от АНО, не отговаря на действителната такава. Сочи, че са
налице нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на
1
задължителните реквизити от съдържанието на АУАН и НП. На следващо
място се твърди, че не са налице доказателства, които да обосновават вината
на жалбоподателя. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, а за него се явява
и процесуален представител в лицето на адвокат П.. Последният пледира за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в
жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.04.2022 г., около 05:00 ч., жалбоподателят Д. С. управлявал лек
автомобил „БМВ” с рег. № СВ *** НК, движейки се в гр. София, по бул.
„Царица Йоана”, с посока на движение от бул. „Петър Дртлиев“ към бул.
„Вардар“. Същият самокатастрофирал на входа на тунел „Люлин“, поради
движение със скорост, несъобразена с интензивността на движението, като
реализирал ПТП в бетонната стена на тунела, след което се отклонил и
ударил бетонен пътен ограничител в ляво от пътя. Наблизо, в района на
светофара в близост до магазин „Домко“, се движил свидетелят А.Е., който
отивал на работа. Последният чул силен шум, наподобяващ трясък, и след
като навлязъл в самото начало на тунела в същата посока на движение, видял,
че на средата на платното имало автомобил, който бил разтрошен на части,
като свидетелят се затичал към автомобила, извадил водача му и го изкарал
извън тунела. Почти веднага след това на мястото пристигнал полицейски
екип и екип на ЦСМП.
При осъществена проверка на водача от страна на полицейските
служители, се установило, че същият е лишен от право да управлява МПС.
Водачът Д. С. отказал и да му бъде осъществено тестване за наличие на
алкохол в издишания въздух и за употреба на наркотични вещества. На
водача бил издаден и талон за медицинско изследване с № 107204/16.04.2022
г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути във ВМА-
София. Впоследствие водачът не се явил в посочения срок в лечебното
заведение, за да даде проби за изследване.
2
Служителят на ОПП СДВР, свидетелят Б., съставил АУАН на С., с който
ангажирал отговорността на водача за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП ,
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 3 от ЗДвП, който бил
връчен на водача срещу подпис в момента на съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-007727 от
29.04.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Б. С., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева;
3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б., И. и А.Е., както и въз
основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите. Следва да се отбележи, че свидетелят Е. е лицето, което е
извадил жалбоподателят от катастрофиралия автомобил, като по безспорен
начин е доказано, че именно С. е управлявал автомобила. Свидетелят е заявил
обстоятелства, които са подкрепени от останалите свидетели, както и от
писмените доказателства по делото.
Колкото до показанията на полицейските служители, съдът намира, че те
имаха конкретен спомен за събитията, лично са посетили мястото на ПТП и
лично са възприели всички обстоятелства, очертаващи предмета на
доказване. Съдът счита, че безспорно от техните показания се установява, че
лицето е отказало да бъде тествано за употреба на алкохол и наркотични
3
вещества, както и че е установено след справка в ОДЧ, че водачът е бил
лишен от право да управлява МПС към момента на катастрофата.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
Предвид горните доводи, съдът намира, че възражението в жалбата за
липса на доказателства, които да обосновават вината на жалбоподателя, е
неоснователно, защото по делото са налице гласни доказателствени средства
на очевидци на деянията, както и писмени доказателства, които са в унисон с
гласните доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното им установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушенията са описани по пълен и
достатъчен начин за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви нарушения е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„БМВ“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното
решаване на делото.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
4
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че по
делото са налице и показанията на свидетеля Е., който се е озовал по стечение
на обстоятелствата на мястото на инцидента непосредствено след
възникването му.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
Съдът намира, че правилно АНО е преценил, че причина за настъпилото
ПТП е именно движение с несъобразена скорост, защото очевидно водачът не
е могъл да упражни контрол върху управляваното от него МПС, без да са
налице други пречки от обективен характер за това. Ето защо, съдът намира,
че причиняването на ПТП в случая се дължи на самокатастрофиране,
причинено от движение с несъобразена скорост.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която: „ Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление;“
Наложеното наказание за това нарушение е в строго фиксирания в закона
размер, поради което за съда не съществува възможност да го редуцира. Ето
защо, то е законосъобразно.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.“
В случая е безспорно установено, че лицето е било лишено от право да
управлява МПС към момента на деянието. Ето защо, съдът намира, че
правилно АНО е приел, че е налице съставомерно нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП.
Това нарушение е извършено умишлено, защото деецът е съзнавал това
обстоятелство, и въпреки това е управлявал процесното МПС, макар да е
лишен от това право, т.е. предвиждал е общественоопасните последици и
желаел е тяхното настъпване.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван
с техническо средство за установяване както на употреба на алкохол, така и
на наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско
изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е
ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко
фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ
за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол,
алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна
6
проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18
ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката.
Следва да се отбележи, че проверките за наличие на алкохол в кръвта и
за употреба на наркотични вещества са две различни и самостоятелни
проверки и служат за установяване на две различни противоправни деяния –
административно нарушение при управление на МПС, трамвай или
самоходна машина при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 1,2 на хиляда, уредено в ЗДвП, и престъпление при установена употреба на
наркотици (техни аналози), както и при управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. При наличие на две отделни
противоправни деяния, отказите на водача да бъдат извършени
проверка/изследване за установяването им също осъществяват съставите на
две отделни нарушения. В този смисъл е Тълкувателно решение №
13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд. Ето защо, съдът намира,
че жалбоподателят е наказан правилно за всеки от отказите.
7
От субективна страна тези нарушения са извършени при форма на
вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества и за наличие на алкохол в кръвта, е
съзнавал, че извършва нарушения на ЗДВП, съгласил се е с последиците на
противоправното си поведение и пряко ги е целял.
Наказанията, предвидени от закона за тези нарушения, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото
въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива не следва да й се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № 22-4332-007727 от
29.04.2022 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. Б. С., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
от същия закон, на С. е наложено наказание глоба в размер на 300 лева;
3. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца.
4. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 3 от ЗДвП , на С., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
8
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9