Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 13.12.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и осми ноември Година
2019
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 11239 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците А.С. и Д. С.– С.поддържат, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 05.04.2013г. от РС Габрово, са осъдени да
заплатят на ответника „М Л.“ ЕАД сума в размер на 72 227,26 лв., от които 39
116,60 лв. главница и 25 146,35 лв. законна лихва за периода 02.04.2013г.
– 01.08.2019г., както и разноски. Изпълнителното дело било образувано едва през
2019г. Ето защо считат, че задълженията им са погасени по давност. Молят съда
да признае това за установено между страните. Претендират разноски.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска. Оспорва
процесното вземане да е погасено по давност. Излага, че през 2013г. е подал до
РС – Габрово заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.г.д. №675/2013г. На 05.04.2013г. била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
който било образувано изпълнително дело №686/2013г. по описа на ЧСИ З.В..
След като ищците подали възражения по чл.414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение, на ответника било указано да предяви установителен иск за
вземанията си, което той направил. С влязло в сила решение на ОС – Габрово било
признато, че ищците дължат на ответника процесните суми по заповедта за
изпълнение. Ответникът поддържа, че на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД докато е
траел съдебният процес относно вземането, а именно до 23.03.2016г., давност не
е текла. Счита, че от 23.03.2016г. е започнала да тече нова петгодишна давност,
която не е изтекла нито към момента на образуване на изп. дело от 2019г., нито
към настоящия момент. Ето защо, моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено,
че ищците не дължат чрез принудително изпълнение на ответника сумата от
20 000 евро, ведно със законната лихва от 20 април 2013г. до изплащане на
вземането, за които е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.04.2013г. по ч.г.д. №675/2013г. по
описа на РС – Габрово.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед №1399 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 05.04.2013г. по ч.г.д.
№675/2013г. по заявление на „И А.Б.Л.“ ЕАД, РС – Габрово е разпоредил длъжникът „А т.“
ЕООД и ищците А.С. и Д. С.– С.да заплатят солидарно на заявителя сума в размер
на 20 000 евро, ведно със законната лихва от 02.04.2013г. до изплащане на
вземането, както и 1 791,73 лв. – разноски по делото, като вземането
произтича от запис на заповед, издаден от „В. С. и син“ ООД /понастоящем „А Т.“ ЕООД/ на 13.11.2007г. в полза на „И Еф Джи Лизинг“
/понастоящем „И А.Б.Л.“ ЕАД/ и
авалиран от А.С. и Д. С.– С., предявен за плащане на 16.12.2011г. На 05.04.2013г. е издаден и изпълнителен лист
за вземането.
Между
страните не е спорен фактът, че ищците са длъжници по изпълнително дело,
образувано през 2019г., с взискател ответника и предмет – вземането по
горепосочената заповед за изпълнение. По-конкретно, от покана за
доброволно изпълнение от 18.07.2019г. по изп. дело № 20197340400710 по описа на
ЧСИ З.В. – рег. №734 с район на действие – Габровски ОС се установява, че
ищецът А.С. е длъжник по посоченото изп. дело с взискател „М л.“ ЕАД,
образувано въз основа на изп. лист от 05.04.2013г., за сумите от: главница в
размер на 39 116,60 лв. , законна лихва в размер на 25 146,35 лв. за
периода 02.04.2013г. – 01.08.2019г., 1 791,73 лв. разноски, 1 297,25
лв. разноски по изп. дело и 4 875,33 лв. такси по ТТРЗЧСИ.
От
удостоверение за актуално състояние към 02.07.2019г. на „М л.“ ЕАД се
установява, че дружеството е с предишно наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД.
С
решение №68 на ОС – Габрово от 20.03.2014г. по т.д. №52 по описа на съда за
2013г. по иск. с пр. осн. чл.422 от ГПК е признато за установено, че А.С. и Д. С.дължат
солидарно на „И А.Б.Л.“ ЕАД сумата от 20 000 евро главница, представляваща
частично предявна претенция по запис на заповед издаден от „В.С. и син“ ООД на
13.11.2007г. и авалиран от А.С. и Д. С.– С., с падеж на предявяване не по-късно
от 10.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК
- 02.04.2013г. до окончателното плащане и разноските в заповедното
производство в размер на 1 791,73 лв. по издадената заповед
№1399/05.04.2013г. за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК по ч.г.д. №675 от 2013г.
на Габровски районен съд.
С решение №36 от 12.02.2015г. на АС – Велико Търново по
в.т.д. №258/2014г. решението на ОС – Габрово е потвърдено, а с определение №240
на ВКС, Второ ТО по т.д. №2209/2015г. е постановено недопускане до касационно
обжалване на решение №36 от 12.02.2015г. на АС – Велико Търново по в.т.д.
№258/2014г.
При
така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на
чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът
е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Съгласно закона, защитата на длъжника може
да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, поради
което разпоредбата на
чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В случая, ищците претендират защита по чл.
439 от ГПК, като се позовават на изтекла
погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в
издадения в полза на ответника изпълнителен лист. С оглед изложените
в молбата фактически твърдения, претенцията по
чл. 439 от ГПК е допустима – искът
е основан на факти,
настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК.
Съобразно
приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност
не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, но възможността да
бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл, търсената съдебна защита е допустима, доколкото при установяване недължимост на вземания
поради давност се установява и че е погасена
възможността за принудителното им изпълнение.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се основава
на твърдението
на ищците, че процесните вземания са погасени по
давност, тъй като от датата на издаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист през 2013г. до образуването на
изпълнителното производство през 2019г. е изтекъл период от време, обосноваващ
извода, че вземанията са се погасили по давност.
От
представените от ответника доказателства, обсъдени подробно по-горе, се
установява, че това не е така. Срещу заповедта за изпълнение, ищците са подали
възражения в срок и между страните се е развило производство по иск с правно
основание чл.422 от ГПК. Производството е приключило на 23.03.2016г., когато е
обявено определението на ВКС, посочено по-горе при установяването на
фактическата страна на спора.
Както е прието
в мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действащият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Но тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е спазен срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Съгласно мотивите на т.9 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за
установяване съществуване на
вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се
счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК. Законодателното
разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците
от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с
подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в
прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението
на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила
на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл.417 ГПК се стабилизира/ след влизане
в сила на съдебното решение по установителния иск, което се ползва със сила на
пресъдено нещо.
Следователно,
в конкретния случай, погасителната давност за вземането по Заповед №1399 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 05.04.2013г. по
ч.г.д. №675/2013г., е прекъсната с предявяването на исковата молба пред ОС – Габрово,
по която е образувано т.д. №52 по описа на съда за 2013г. по иск. с пр. осн.
чл.422 от ГПК. По време на процеса относно вземането давност не е текла –
чл.115, б.“ж“ от ЗЗД. От датата, на която е влязло в законна сила решението по
установителния иск – 23.03.2016г., е започнала да тече нова давност, която
всякога е петгодишна, при установяване на вземането със съдебно решение –
чл.117, ал.2 от ЗЗД. До датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство – 28.11.2019г. петгодишната
давност не е изтекла, поради което искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на спора, ответникът има право на разноски, но в съдебно заседание
процесуалният му представител адв. В. е заявил, че не претендира такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.С., ЕГН ********** и Д.В. С.– С., ЕГН **********
срещу
„М Л.“ ЕАД, ЕИК ********** иск по чл. 439 от ГПК за признаване на установено,
че ищците не
дължат чрез принудително изпълнение на ответника сумата от 20 000 евро,
ведно със законната лихва от 02 април 2013г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1791,73 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист и заповед
№1399 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 05.04.2013г. по
ч.г.д. №675/2013г. по описа на РС – Габрово, поради погасяване на вземането по
давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.