Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.06.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
7 състав
на десети май
година 2022
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова-Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа
докладваното от председателя гр.д. № 10385 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.288а,
ал.3 КЗ(отм. ДВ. Бр.102/29.12.2015г.), във
вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането ( отм.) във вр. с чл.288а,
ал.1, т.1 от КЗ(отм.)
Производството
е образувано по предявен от Г.Ф., със седалище и адрес ***, регресен иск с правно онование чл.288а, ал.3 КЗ(отм.), вр.
чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.) срещу Р.Г.Н. ЕГН **********
за заплащане на сумата от 26 512.33 лв. представляваща възстановеното от Г.Ф. обезщетение по щета №120634/ 07.08.2014г.,
изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Италия, за имуществени вреди причинени
при ПТП настъпило на 13.02.2014г. в Италия, от ответника при управление на л.а. „Тойота Версо“, с ДКН ******, без сключена застраховка „гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на искова молба – 06.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се още сторените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г.Ф. на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р
Италия по щета № 120634/07.08.2014г. обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 26 512.33 лева, за увредените при ПТП, настъпило на 13.02.2014г. на
бул.“Сан Лоренцо“, местност Ардеа, област Рим, Италия, л.а. ФОРД ФИЕСТА, с per.
№ ******, собственост на Ф.С.и л.а, ТОЙОТА ЯРИС, с per. № *******, собственост
на Х.Я.. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Р.Н., който
управлявайки л.а. Тойота Версо, с ДКН ******, при движение по бул.“Сан Лоренцо“
не съобразявайки дистанцията удря в задната част, намиращия се пред него л.а.
ФОРД ФИЕСТА, с peг. № ******, а той от своя страна удря л.а. ТОЙОТА ЯРИС, с peг.
№ *******, като така причинява процесното ПТП с имуществени щети. Наведен е
довод, че ответникът Н. е управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът сочи, че с регресна
покана изх. №ГФ - РП 609/18.12.2018г. е поканил ответника да възстанови
платеното от Г.Ф. обезщетение, но това задължение не било изпълнено до
предявяване на иска.
Ответникът Р.Н. по реда на чл.367 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.Я.Н.-САК, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Възразява срещу редовността на исковата
молба, като счита, че в исковата молба
не се съдържа изложение на всички факти и обстоятелства, които обосновават
исковата претенция. Сочи се, че в
исковата молба не е посочено какъв деликт е извършил ответника и кои правила за
движение по пътищата е нарушил. Липсва и посочване кога ГФ е възстановил сумата
26 512.33 лв., както и дали това е станало наведнъж или на части. Поддържа довод,
че за да се ангажира отговорността на ответника, на първо място следва да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане и наред с това да е налице
възстановяване от страна на Г.Ф. на изплатеното обезщетение на увреденото лице
от страна на компесационен орган на държава членка. Твърди се, че в конкретния
случай чл.45 от ЗЗД е неприложим, доколкото деликът е настъпил в Р Италия.
Поддържа, че доколкото произшествието е настъпило на територията на Република
Италия, приложимо е италианското право относно елементи от ФС на деликта и
Италианския граждански кодекс /ИГК/ и конкретно чл.2040 от ИГК, според който
всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил други му, като липсва
оборима презумпция за вина, каквато е регламентирана в чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ответникът
поддържа, че именно италианското право е приложимо по силата на чл.4, пар.1 от
Регламент /ЕО/ №864 /2007г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорните отношения /Рим ІІ/
Сочи, че регламентът Рим ІІ е акт приет от инстуциите на ЕС, като съгласно
чл.288, пар.2 от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът има
общо приложение, като е пряко приложим във всички държави членки. Сочи, че съгласно чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган
на държава членка, когато: моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Счита, че според тази разпоредба към момента на плащане у необходиимо вината на
водача, чието МПС обичайно се намира на територията на Република България, да
бъде безспорно установена. В случай, че има съмнение за това, Г.Ф. е длъжен да
направи всички относими възражения, вкл. и тези, с които е разполагало лицето,
в чиито права Гарнционен фонд е суброгирал. Твърди, че в случая Г.Ф. е платил
без да направи никакви възражения.
Излага,
че в представените с исковата молба двустранни протоколи за ПТП има
разминавания, като например, това, че не
става ясно дали автомобила управляван от Салвадори е бил в движение или в
спряло състояние. Сочи, че не е изяснен механизма на възникване на ПТП. Оспорва
твърдението на ищеца, че не е имал застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП, като посочва, че такава е била сключена с З. „Л.И.“. Сочи още,
че според отразеното в протоколите ответникът Р.Н. е имал зазстраховка „ГО“, а
като застраховател е посочен „Л.И.“.
При евентуалност в отговора е наведено
възражение за изтекла погасителна давност, поради изтичане на двугодишен
давностен срок при прилагане на чл.2947 от ИГК. В отговора се твърди, че ответникът
е разбрал едва през 2019г. за образуваното срещу него дело, произтичаща от
твърдяно незаконосъобразно поведение от 2014г., свързано с нарушаване правилата
за движение по пътищата в Р Италия, поради което претенцията е погасена по
давност. Твърди се още, че от страна на
ищеца е налице неизпълнение на задължението за връчване на регресна покана. Ответникът оспорва да е получавал покана за
възстановяване на платеното. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
В
срока по чл.372 ГПК ищецът Гранционен
фонд, чрез юрк.К.Я.е депозирал допълнителна искова молба, в която сочи, че към искова
молба са приложени снимки, както и всички разходно-оправдателни ордери и
фактури по извършените плащания от страна на НББАЗ към Националното бюро на Р
Италия. Твърди, че в посочените документи ясно и точно са описани вида на
щетите и стойността и видовете дейности за отремонтирането им. Поддържа довод, че не Г.Ф. изплаща обезщетение на посрадалите лица, а на
основание чл. 288а, ал.1, ал. 1. от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.
559. ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/EEС, ГФ е възстановил изплатеното от
НББАЗ на Националното бюро на Р Италия.
Ищецът сочи, че
с искова молба са представени и всички останали фактури, относно всички
разходи, сторени по отстраняването на щетите и изплащане на дължимото обезщетение.
Твърди, че на това основание ГФ е възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Р Италия по щета № 120634/ 07.08.2014г. обезщетение за
имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 26 512.33 лева, по сметка на НББАЗ
с платежни нареждания от 15.08.2018г., 10.07.2017г., 30.05.2017г., 02.02.2017г., 12.11.2014г. и от 20.08.2014г. Поддържа, че НББАЗ е заплатил на Националното
бюро на Р Италия, в качеството си на посредник, сумата по обезщетението за
имуществени вреди, съгласно приложените към исковата молба платежни документи.
Ищецът оспорва като неоснователно
възражението за погасителна давност. Поддържа, че съгласно чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./ правото на иск на ГФ спрямо
регресно задълженото лице възниква с факта на плащане, именно това е началния
момент от който започва да тече пет годишната погасителна давност. Твърди, че в
процесния случай Г.Ф. е извършил първото плащане по обезщетението на 20.08.2014
г., а исковата молба е заведена в съда на 06.08.2019 г., т. е. в рамките на петгодишния
давностен срок.
Ищецът поддържа, че правоотношенията във
връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждат от Кодекса за застраховането,
Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на
международното частно право /Кодекса на международното частно право, директиви
на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите
на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ
/СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност”
по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./.
Навежда довод, че Директива 2000/26/ЕО от
16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта директива за автомобилно
застраховане предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с
посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и
Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г. и Договорът между бюрата. Ищецът се позовава
на чл.288а, ал.3 във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал.14 от КЗ/отм./ уреждащ
правото на Г.Ф. за встъпване в правата на увреденото лице, след плащането на обезщетение.
Ищецът поддържа, че регресните и суброгационни
права на Г.Ф. са следствие на изпълнението на задължение за плащане в
предвидените от закона хипотези, каквото е предвиденото задължение по чл.34,
ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГФ, съгласно което Фондът
възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с международните договори, по които е
страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП по чл.28, ал.1,
б.“б“, „аа“, „бб“, „гг“ и § 5а , настъпили в друга държава членка. Сумите се
възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото“. Твърди, че в
съответствие с това, на база постъпила претенция за възстановяване на изплатено
обезщетение от НББАЗ по процесиите щети за изплатени имуществени вреди,
вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието
МПС с български регистрационен номер, са образувани преписки по щети на Г.Ф. и
са възстановена с платежни нареждания от 15.08.2018г., 10.07.2017г., 30.05.2017г.,
02.02.2017г., 12.11.2014г., 20.08.2014г.
По реда на чл.373 от ГПК е постъпил и
допълнителен отговор от ответника Р.Г., чрез адв.Я.Н., в който са оспорени
доводите на ищеца в допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си юрк.Янев поддържа предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв.Я.Н.- САК оспорва предявения иск.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, І- 7
състав преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите в превод от италиански на български
език два двустранни констативни протокола за ПТП от 13.02.2014г. се съдържат
данни за процесната верижна катастрофа настъпила на 13.02.2014г. в 18,15 часа
на бул.“Сан Лоренцо“, местност Ардеа, област Рим. Първия двустранен констативен
протокола за ПТП от 13.02.2014г., е съставен относно удар между лек автомобил ФОРД
ФИЕСТА, с peг. № ****** /автомобил А/ собственост на Ф.С.и лек автомобил л.а.
„Тойота Версо“, с ДКН ****** /автомобил Б/ управляван от Р.Г.Н.. В точка 12 от
протокола за автомобила на отвентика е отбелязано, че е осъществил удар в
задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата
лента. В точка 14 от протокола е
отразено изявление на отвеника Р.Г., че е блъснал дрег автомобил в задната
част, както и изявление на водача Ф.С.,
че колата му е била блъснат по задната част от друг автомобил./л.5-л.6
от делото/ В
т.8 от двустранния КП за ПТП по отношение на л.а. „Тойота Версо“ е отразен
застраховател „Л.И.“ по застраховка с полица №05773962 . В точка 10, като
видими щети по л.а. ФОРД ФИЕСТА /автомобил
А/ е отразено отперд и отзад. В точка 13 от протокола е отразена скица на ПТП,
обективираща верижна катастофа от три автомобила разположени попътно в едно
платно. Протоколът е двустранно подписан от водачите на автомобилите участници.
Вторият двустранен констативен протокола за ПТП от 13.02.2014г., е
съставен относно удар между лек автомобил ТОЙОТА ЯРИС, с peг. № *******
/Автомобил А/, собственост на Х.Я. и лек автомобил ФОРД ФИЕСТА , с peг. № ******
/автомобил Б/ на Ф.С.. В точка 12 на протокола за л.а. ТОЙОТА ЯРИС /Автомобил
А/ е отбелязано „в спряло състояние“, а за автомобил ФОРД ФИЕСТА /автомобил Б/
е отразено „удар в задната част на друго превозно средство при движение в една
посока ив същата лента“, като в точка 14
водача на л.а „Форд Фиеста“ Ф.С.пояснява „бях блъснат по задначаст от автомобил
С“. В точка 13 от протокола е отразена скица на ПТП, обективираща верижна
катастофа от три автомобила разположени попътно в едно платно./л.8-л.9
от делото/
В приетата справка от база данни на Информационен център към Г.Ф. от
29.05.2014г., се установява, че за л.а. „Тойота Версо“, с ДКН ******, към
датата на процесното ПТП – 13.02.2014г. няма сключена задължителна
застраховка «гражданска отговорност»/л.19 от
делото/
От приетото
по реда на чл.192 ГПК писмо вх.№265474 от 29.09.2020г. писмо от З. „Л.И.“ АД,
се установява, че към датата -13.02.2014г. лек автомобил „Тойота“, с ДКН ******
не е имал сключена застраховка «гражданска отговорност» в З. „Л.И.“ АД. Според
справка от информационната система на застрахователя лек автомобил с ДКН ******
е бил застрахован с полица № 22112002009519 в предходен период, е именно от
22.08.2012г. до 21.08.2013г./л.18 от делото/
От приетото неоспорено заключение на съдебно
автотехническа експертиза с вещо лице инж.С.К.Д., се установява, че от техническа
гледна точка най-вероятен е следния механизъм за настъпване на процесното
произшествие:
На
13.02.2014 г. около 18.15 ч. в Ардеа (област Рим) при движението си по бул.
„Сан Лоренцо“ в района на № 211 лек автомобил „Тойота Версо “ с per. № ******,
управляван от ответника Н. е допуснал удар между неговата предна част и задната
част на лек автомобил „Форд Фиеста“ с per. № ******. От този удар лек автомобил
„Форд Фиеста“ е бил изместен напред и е настъпил втори удар между предната му
част и задната част на лек автомобил „Тойота Ярис“ с per. № *******. По този
начин са се получили уврежданията по предната и задната част на лек автомобил
„Форд Фиеста“ с per. № ****** и уврежданията на задната част на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с per. № *******. В заключението на съдебно автотехническата
експертиза е обоснован извод, че стойността на необходимия ремонт за
възстановяване на щетите по лек автомобил „Форд Фиеста“ с per. № ****** възлиза
на 4 849,28 евро, равностойни на 9 484,37 лева. Вещото лице е съобразило
данните по фактурата за ремонт на л.а. „Форд Фиеста“ с per. № ******, включваща
остойностени 11 подменени части по автомобил и ремонт на 4 автомобилни части на
стойност 4 849,28 евро. По отношение на увредения лек автомобил „Форд Фиеста“ с
per. № ******, вещото лице позовавайки се на експертна оценка №25725,
обосновава, че стойността на необходимия ремонт за отстраняване на вредите възлиза
на 744,69 евро или 1 456, 49 лева. Обоснован е извод, че щетите по двата автомобила
отговарят на механизма на настъпване на ПТП.
В обясненията си в о.с.з. на 20.04.2021г.
вещото лице инж.Д. поясняснява, че цената на труда за възстановителни монтажни
и демонтажни операции в ЕС варира в порядъка на 80 до 100 евро/час, а в случая
часовата ставка е 45.27 евро, която е по –ниска от среданата, поради което я е
възприел. Пояснява още, че в Западна Европа се избягва ремонтирането на
увредени части, като се предпочита подмяната им с нови, с оглед по-качествен и
бърз ремонт.
Съдът кредитира така приетата САТЕ, като компетентно изготвена,
съобразно поставените на вещото лице задачи.
По реда на Регламент №1206/2001 на Съвета,
по делото е изпълнена съдебна поръчка за представяне на Решение от 23.06.2016г.
постановено по д. №446 от 2015г. на
Мировия съдия във Валетри, Република Италия.
С писмо от 15.09.2021г. на Председателя на Мировия съд в гр.Валетри
съдебната поръчка е изпълнена, като на СГС е изпратен заверен препис от Решение
№ 1515 от 23.06.2016г. на Мировия съдия във Валетри, както и всички материали
свързани с гр.д. №446 от 2015г./л.274 –л.305,
превод на л.318 –л.368 от делото/ От приетите неоспорени документи от СП, се
утановява, че по гр. д. №446 от 2015г.
на Мировия съдия във Валетри, Република Италия е образувано по иск на „Ивън Мор
Стайл ди Масимо Лупо“, като частен правоприемниик на вземане на Ф.С., собственик и водач на л.а. „Форд
Фиеста“ с per. № ****** /по договор за цесия по чл.1260 от
ИГК/ срещу
Централното италианско бюро и Р.Г.Н.
–собственик и водач на „Тойота Версо“ peг. № ****** /регистриран в България/,
за осъждането им да заплатят остатъка от обезщетението за щетите, които се
твърдят, че е претърпял автомобила на г-н Салвадори при произшествие на 13.02.2014г.
в Ардеа с автомобил „Тойота Версо “ per.
№ ******, в размер на 1349,28 евро /като вече е получил сумата от 3500 евро
извънсъдебно от UCI/,
плюс търгоската обезценка, пропуснати ползи, лихви и преоценка.
С влязло в сила Решение № 1515 от 23.06.2016г. на Мировия съдия във
Валетри постановено по дело №446 от 2015г., Централното италианско бюро и Р.Г.Н. са осъдени солидарно да заплатят на „Ивън
Мор Стайл ди Масимо Лупо“ сумата 1200, 64 евро, като нетна сума към вече
платеното в ивънсъдебна фаза, сумата 612
евро в полза на встъпилия ищец „CLM Rent“
ООД, както и разноски от 125 евро за техническа експертиза и 1200 евро за възнаграждения./превод на
л.318-л.319 от делото/
С писмо вх.№2-2730 от 12.06.2014г. Италианското централно бюро заявило
искане за възстановаване на суми от НББАЗ по щета реф.№ GF14-438
за щети причинени от Р.Г.Н. с л.а.
„Тойота
Версо“ per. № ****** в Ардеа на 13.02.2014г., в това число 3083 евро обещтение на Ф.С.и 600 евро на Х.Я..
/л.78 от делото/ С писмо от 29.05.2014г. Италианското централното бюро заявило
искане за възстановаване на суми от НББАЗ по щета реф.№ GF14-438 от 5000
евро./л.95-л.96/ С писмо вх.№2 -3165
от 10.05.2018г. Италианското централно бюро заявило искане за възстановаване на
суми от НББАЗ по щета реф.№ GF14-438 за щети причинени от Р.Г.Н. при ПТП от 13.02.2014г. в размер на 1
805,03 евро адвокатски такси. /л.54
–л.55 от делото/ С писмо вх.№2-5978 от 23.11.2016г.
Италианското централно бюро заявило искане за възстановаване на суми от НББАЗ
по щета реф.№ GF14-438 за щети причинени от
Р.Г.Н., за сумата от 4 688,95 евро, включващи 3 456,14 евро обезщетение за имуществени щети
и правни разходи на „Ивън Мор Стайл“ и 621, 21 евро имуществени щети на „CLM Rent“ ООД./л.67 –
л.68 от делото/
Установява се от приетото по делото Писмо вх.
№ 08-01-440 от 28.05.2014 г. на ГФ, ведно с превод от английски на български
език, че НББАЗ е отговорило на Италианското централно бюро по повод на заявена
претенция към водача на лек автомобил „Тойота Версо“ peг. № ****** относно
процесното ПТП. /л.20-л.21/ Видно е още, че
с писмо от 04.08.2014г. НББАЗ е уведомило за това ГФ, както и че е възстановило
на италианското 5 185 евро имуществени
вреди в следствие ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен
номер ******./л.27/
От представените доклад по щета № 120634 /07.08.2014 г. и доклад по щета
№ 120634/07.08.2014 г., е видно, че са приети съответните претенции за
възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано
МПС с българска регистрация./л.44 –л.45 от делото/
От платежни нареждания от 15.08.2018г., 10.07.2017г., 30.05.2017г.,
02.02.2017г., 12.11.2014г., 20.08.2014 г. е видно, че ГФ е превел
претендираните суми на НББАЗ, в общ размер от 26 512.33лв. /л.48-л.51
от делото/
От приетото неоспорено заключение на
назначената по делото СИЕ /вх.№282032 от 2.11.2020г./ се установяват следните
преводи във връзка с процесната щета:
- с платежно нареждане от 15.08.2018 г.
с наредител Г.Ф., банковата сметка в "Уникредит Булбанк" АД - ар.
София BG 66 UNCR ******е била заверена банковата сметка № BG11 UNCR ******при
банка "Уникредит Булбанк" АД - ар. София с титуляр НББАЗ със сума в размер на 4 236,40 лева;
- с платежно нареждане от 10.07.2017г. с
наредител Г.Ф., банковата сметка в "Уникредит Булбанк" АД - BG 66
UNCR ******е била заверена банковата сметка № BG11 UNCR ******при банка
"Уникредит Булбанк" АД - ар. София с титуляр НББАЗ със сума в размер
на 702,55 лева, като на същата дата
сметката на НББАЗ № BG11 UNCR ******е заверена със сумата от 702,55 лв.;
- с платежно нареждане на
30.05.2017 г. от сметката на Г.Ф. в Уникредит Булбанк АД по сметката на НББАЗ са
наредени 859,00 лв. с основание: ваш GF-14 438- I, 120634/2014 г., като на същата дата сметката на бюрото BG11 UNCR ******е
заверена със сумата от 859,00 лв.;
- с платежно нареждане от 02.02.2017г. с наредител Г.Ф., банковата
сметка в "Уникредит Булбанк" АД - BG 66 UNCR ******е била заверена банковата
сметка № BG11 UNCR ******при банка "Уникредит Булбанк" АД с титуляр НББАЗ със сума в размер на 9 410,03
лева, като на същата дата сметката на бюрото BG11 UNCR ******е заверена със
сумата от 9 410, 03 лв.
- с платежно нареждане на 12.11.2014 г. от сметката на Г.Ф. в Уникредит
Булбанк АД, по сметката на Н.Б.Б.А.З.са наредени 1 161,51 лв. с основание: щета
ваш GF-14 438 – наш 120634/2014 г.,
като на същата дата сметката на
бюрото BG11 UNCR ******е заверена със сумата от
1161,51 лв.
- с платежно нареждане на 20.08.2014 г. от сметката на Г.Ф. в Уникредит
Булбанк АД, по сметката на НББАЗ са наредени 10143, 84 лв. с основание: щета ваш GF-14 438
– наш 120634/2014 г., като на същата дата сметката на бюрото BG11 UNCR ******е
заверена със сумата от 10143, 09 лв. От
приетото заключение на СИЕ се установява, че общо изплатената сума от ищеца Г.Ф. на НББАЗ по процесната щета
възлиза на 26 512, 33лв.
Съдът кредитира приетата експертиза като обективно изготвена и кореспондираща
на приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният регресен иск на
Гаранционния фонд, след като е възстановил на компенсационен орган на
държава-членка изплатеното на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП,
причинено от МПС с обичайно местопребиваване в Република България, за което в
двумесечен срок от настъпването на ПТП не е определен застрахователят на гражданската
отговорност на водача му е процесуално допустим, предвид поддържаните в
исковата молба твърдения.
Искът е предявен на 06.08.2019г. от
процесуално легитимиран ищец, срещу процесуално легитимиран ответник – водач на
МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на
13.02.2014 г. в местност Адреа, област Рим, Р Италия. За регресния иск на Г.Ф.
срещу български гражданин, за възстановяване на платеното от компенсационния
орган обезщетение на увреденото лице за настъпили имуществени вреди от ПТП,
причинени от МПС без валидна застраховка "ГО", е приложим българският
закон, действащ към момента на възникване на регресното право. Съдът намира, че
моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на
вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на
регресното вземане /в т. см. Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1084 от 29.10.2021 г. на САС по в. гр. д. №
1321/2021 г. /.
По същество: Съобразно датата
на настъпване на процесното ПТП –13.02.2014 г., правоотношенията във връзка с
регресното право на ГФ следва да бъдат уредени съобразно отменения Кодекс на
застраховането, поради което съдът намира, че предявеният иск е с правно
основание чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.); във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.); във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.); , във вр. чл. 288, ал. 2, б. "а" от КЗ (отм.).
За ангажиране отговорността на
ГФ в тази хипотеза е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки:
1. ПТП, настъпило на територията на Република България, държава членка, респ.
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение /по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на КЗ (отм.); /; 2.
Делинквентът – водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България; 3. За управляваното от виновния водач МПС да
няма валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност"; 4.
Причинна връзка между събитието и причинените вреди.
Съгласно чл.34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд "Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /бюрото/ в съответствие с международните
договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от
пътнотранспортно произшествие по, ал. 1, т. 1, буква "б",
"аа", "бб", "гг" , настъпили в друга държава
членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на
бюрото".
От събраните по делото доказателства
еднозначно се установи, че на 13.02.2014г.
в местност Ардеа, област Рим, Италия е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Версо
“ per. № ******, управляван от ответника
и л.а. ФОРД ФИЕСТА, с per. № ******, собственост на Ф.С., както и л.а, ТОЙОТА
ЯРИС, с per. № *******, собственост на Х.Я., като на последните два са
причинени имуществени вреди.
Установи се, че обичайното пребиване на първия автомобил е на
територията на Р. България, както и че към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие по отношение на въпросният автомобил, не е имало
действащ и валиден договор за имуществена задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите". Установи се още, че Италианското централоно бюрото е
заплатило процесните суми, както и че в последствие НББАЗ е заплатило сумата в
общ размер от 26 512,33 лева на италианския компенсационният орган, а така също
и ГФ е възстановил сумата на българското бюро.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) ГФ възстановява суми, изплатени
от компенсационен орган на държава - членка, когато моторното превозно средство
на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.) след изплащането
на обезщетение по ал. 1 се прилага, т. е. фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Следователно за
основателността на предявения иск следва да се установи по делото, че в
резултат на виновно и противоправно поведение на ответника при управлението на
МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, е
реализирано ПТП на територията на друга държава членка, в резултат на което са
причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо имущество, че виновният водач
няма сключена задължителна застраховка "ГО на автомобилистите", както
и факта на възстановяване от страна на фонда на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи на претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили
или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Следователно,
Компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е
самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна, прилагайки
правните й норми при определяне на отговорността и оценката на компенсациите.
По арг. от разпоребата на чл. 286, ал. 5 КЗ (отм.); следва, че Компенсационният
орган няма право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в
уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и
дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за
обезщетение по установения ред и в предвидените срокове.
За определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че същият е
регламентиран в сключените споразумения между компенсационните органи на
страните - членки, като определянето му е единствено в компентентността на
страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая – Р Италия. На
компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за
външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др. /, както и сумите на
всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни /съгласно чл. 4
от Споразумение между компенсационните органи и ГФ /София. /, основано на
Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК по хармонизация на
законодателството на страните - членки във връзка със застраховките
"ГО" по отношение на употребата на МПС/. Според постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение N 1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г., II т. о.,
когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е
извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението между
застраховател и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото
на отстраняване на вредите и по тази причина размерът на обезщетението не
следва да се определя по средни пазарни цени в България, тъй като това не би
довело до пълна обезщетение за вредите, а следва стойността на възстановителния
ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен.
С оглед представените по
делото писмени доказателства, приетите заключения на СИЕ и САТЕ се установяват в кумулативност всички елементи
на фактическия състав за уважаване на предявения иск.
По отношение на вината на ответника за настъпване на инцидента от 13.02.2014г.,
следва да се има предвид, че представените по делото два двустранни констативни протокола за ПТП от
13.02.2014г., заключението на САТЕ, които в съвкупност установяват както настъпването на ПТП и механизмът
му, така и че отговорността за него е на водача на л.а „Тойота
Версо“ peг. № ******, а именно ответника
Р.Н.. Същевременно механизма на процесното ПТП и че вината за него се носи от
него се установяват и приобщеното чрез съдебна поръчка влязло в сила Решение №
1515 от 23.06.2016г. на Мировия съдия във Валетри.
В този смисъл развитите от името на ответника доводи за недоказаност на
вината му за настъпване на процесното ПТП са неоснователни.
С оглед гореизложеното настоящият състав на съдът намира, че в
разглеждания казус, са установени всички елементи на фактическият състав визирани
в чл. 288а, ал. 3 вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), поради което ответника е
отговорен по отношение на ищеца до размера на възстановените средства за
репариране на причинените имуществени вреди при инцидента настъпил на 13.02.2014
г. в местност Ардеа, област Рим, Италия, а имено за сумата в общ размер от 26
512,33 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за настъпила погасителна давност.
В чл. 378, ал. 5 от КЗ е регламентирано, че регресните и суброгационни
искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по
застраховки "ГО" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното
плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на
причинителя на вредата. Това становище се застъпва безалтернативно и от
съдебната практика, преди приемането на Кодекса на застраховането от 2016 г.
Предвид чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. В процесния случай Г.Ф. е извършил първото
плащане по обезщетението на 20.08.2014г. От тогава и започва да тече и
5-годишния давностен срок. Исковата молба е постъпила на 06.08.2019 г., с оглед
на което е в 5-годишния давностен срок.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 288а, ал. 3, във вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 559,
ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ, е основателна в пълният предявен размер.
По разноските:
По аргумент на
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото
разноски възлизащи на 2793,70 лв., от които 1060лв. държавна такса, 800лв. депозити за СИЕ и АТЕ, сумата 782,70лв. разноски за превод на
документи и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и в същия смисъл, Софийски градски
съд, ГО, І- 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Г.Н. ЕГН **********,
да заплати на "Г.Ф."***,
представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С. С., на основание чл.288а, ал.3 КЗ(отм.), във вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса
за застраховането ( отм.) във вр. с чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ(отм.), сумата от 26 512.33 лв., представляваща
възстановеното от Г.Ф. обезщетение по
щета №120634/ 07.08.2014г., изплатено от НББАЗ на Националното бюро на Италия,
за имуществени вреди причинени при ПТП настъпило на 13.02.2014г. в Р Италия, от
ответника при управление на л.а. „Тойота Версо“, с ДКН ******, без сключена застраховка „гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на искова молба – 06.08.2019г.
до окончателното изплащане
ОСЪЖДА Р.Г.Н. ЕГН **********, да заплати на "Г.Ф."***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2793,70 лв., представляваща разноски
по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: