Решение по дело №288/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

 

гр. Ловеч, 11.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВДА ДОЙНОВА                       

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                              2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

 

            при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 288 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 40 от 11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 294 по описа за 2016 г. на Районен съд – Луковит, съдът е отхвърлил предеявените от С.В.С., с ЕГН: **********, Е.В., с ЕГН: ********** и В.В., с ЕГН: **********, активно субективно и евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, с които ищците са претендирали Г.К.Г., ЕГН **********, да бъде осъден да премахне изцяло метален павилион от 77 кв.м., изграден в поземлен имот № ***** по КВС на с. Ъ., с площ от 0,200 дка, представляващ част от имот с пл. № 224, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г. и в условията на евентуалност да приведе изградения в поземления имот павилион, преустроен в жилищна сграда, във вида, в който е бил преди преустройството, а именно метален павилион със застроена площ от 77 кв.м. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са били осъдени да заплатят, направените от ответната страна, разноски в размер на 730 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице по изготвената по делото експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдебният акт е постановен при участието на трето лице - помагач - „П.К.С.", с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Ъ., общ. Луковит, представлявана от председателя Х.К..

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 1970/22.05.2017  г., подадена от  С.С., Е.В. и В.В.,  чрез адв. Н.Л. ***.

В жалбата се твърди, че при отхвърляне на главния иск първоинстанционният съд неправилно е приел, че с приложената по делото декларация от 1988 г., с която наследодателят на ищците е учредил право на строеж в полза на „П.К.С.", не може да се учреди годно вещно право на строеж, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, изискваща сделки с предмет вещни права да се сключват в предвидената от закона форма, а именно нотариален акт. В тази насока сочи, че по делото е приложено Решение по гр. д. № 834 от 1993 г. по описа на РС-Луковит, чийто мотиви са в противоположен смисъл, като районният съд е отказал да се съобрази с тях, тъй като същите не формирали сила на присъдено нещо и не го обвързвали при решаването на процесния спор. Сочи, че ако се възприеме съждението на Районен съд - Тетевен, то съгласно параграф 16 от ПР на ЗУТ построената сграда се явява незаконен и нетърпим строеж и подлежи на събаряне.

На следващо място изразява несъгласие и с изводите на съда, на база които е отхвърлен и евентуално съединения иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на Г.Г. да приведе сградата във вида, в който я е придобил от „П.К.С.". Сочи, че съдът не е съобразил Решение № 14 от 16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 4/2014 г., по сила на което въззивниците са признати за собственици на недвижим имот ***** по КВС на с. Ъ., Ловешка област, с площ от 0.200 дка. Акцентира, че по делото са приложени множество доказателства, от които е видно, че въззиваемият е започнал строежо-монтажни дейности преди да бъде издаден акт за частна държавна собствност, на база който в последствие е сключен и договор, по силата на който е станал собственик на земята.

Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи по какъв начин промяната в предназначението на сградата от павилион в жилищна сграда пречи на нормалното упражняване на правото на собственост на терена от ищците. В тази насока се акцентира и върху заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза, от което е видно, че павилионът с площ от 70 кв. м. е преустроен в жилищна сграда с разгъната застроена площ от 131 кв. м., като освен това в имота са изградени септична яма и масивна ограда по очертанията на целия имот.

На база изложеното смята, че обжалваният съдебен акт се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което моли последният да бъде отменен изцяло и въззивният съд да се произнесе по същество на спора, като уважи предявените искове. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват, не изпращат представител. В молба с вх. № **** от 27.07.2018 г. са посочили чрез процесуалния си представител адв. Л., че поддържат жалбата.

В законоустановения срок въззиваемият Г.Г. е подал отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. Валентин Недялков от АК - Ловеч. 

Твърди, че ищците не са доказали действия на ответната страна, ограничаващи нормалното упражняване правото им на собственост върху имота и тяхната противоправност. Акцентира, че точно в обратния смисъл е събраната по делото доказателствена съвкупност, от която според въззиваемия се установява по безспорен начин, че е придобил правото на собственост върху процесния павилион от надлежен праводател „П.К.С." чрез договор за покупко-продажба. Сочи, че сградата е построена от кооперацията през 1988 г., а през 1997 г. е издаден нотариален акт за собственост въз основа на извършена обстоятелствена проверка, като от тогава до настоящия момент първоначално кооперацията, а впоследствие въззиваемият са владяли и ползвали сградата като собствена без владението им да е било атакувано от въззивниците, което налага извода, че спрямо него е настъпила придобивната давност. Релевира, че видно от приложената по делото декларация праводателят на ищците е дал съгласие за построяване на сградата, като впоследствие е постановен и съдебен акт, с който е отхвърлен ревандикационния иск от Д.Е.С.- наследодател на ищците, срещу третото лице кооперация „С.“ по отношение на процесния имот.

Поради изложените аргументи, смята, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй катo постройката - метален павилион в имот № ***** в землището на с. Ъ., е построена законно, както и че разполага с нотариален акт, удостоверяващ правото му на собственост, поради което и първоинстанционният съд правилно го е отхвърлил.  

Твърди, че ищците е следвало да докажат по какъв начин промяната предназначението на сградата е попречило на упражняване правото им на собственост, което те не са направили. В точно обратния смисъл са доказателствата по делото, като в документите, от които ищците черпят правото си на собственост, е отразено, че е налице ограничение на правото им на собственост - а именно учредено е право на строеж в полза на третото лице-„П.К.С.", което впоследствие е приеминало и към въззиваемия. Според жалбоподателя промяната на предназначението на сградата от павилион в жилищна сграда е извършено законно, поради което не може да се разглежда като неоснователно или противоправно действие, като следва да се отчете, че през целия период до постановяване на съдебния акт, с който ищците са признати за собственици на процесната земя, той е притежавал документ за собственост, като не е могъл да знае, че праводателят му - държавата не е собственик на земята. В този смисъл ответникът е бил добросъвестен владелец и на земята, върху която е построена притежаваната от него сграда.

Възразява срещу изложеното в жалбата, че извършените действия по преустройство на сградата в жилищна, а именно поставяне на септична яма, н отводнителни шахти и надграждане, ограничават правото на ищците да владеят и да си служат със земята. Акцентира, че към момента на придобиването на земята  върху нея била построена сграда от наследодателя на ищците. В тази насока сочи, че приобретателят придобива правото на собственост в обема, в който прехвърлителят го е притежавал, тъй като не може да получи повече отколкото праводателят му е притежавал.

На база изложеното смята, че и евентуално предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от районния съд.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли така подадената въззивна жалба като неоснователна и да потвърди постановеното първоинстанционно решение. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемият Г.Г. се явява лично и с адв. В.Н., като заявява, че поддържа наведените в отговора доводи.

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определение по чл. 267 от ГПК, като прие, че същото е допустимо. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимимно лице. Отговаря на изискванията на чл. 262 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което съдът я приема за редовна. Редовен е и отговорът на въззивната жалба.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите становищата на страните приема за установено следното:

При проверката си по реда на чл. 270  от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл. 271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.В.С., Е.В. и В.В. с активно субективно и евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, насочени срещу Г.Г..

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на недвижим имот ***** по КВС на с. Ъ., Ловешка област, с площ от 0,200 дка. Сочи се , че в процесния имот било учредено право на строеж в полза на ПК „С.“ за изграждане на павилион в югозападната част на имота, като без съгласието на собственика павилионът бил изграден в северозападната част. Въпреки това през 2010 г. павилионът бил закупен от въззиваемия Г.Г., като същият го преустроил в жилищна сграда.

На база изложеното са поискали в условията на евентуалност ответникът да бъде осъден да премахне незаконно преустроената постройка, която е построена без съгласието на ищците и без да е учредено право на строеж и ако съдът сметне, че правото на строеж е упражнено надлежно, то ответника да бъде задължен да приведе павилиона във вида, в който е бил преди започване на преустройството.

В изпълнение на дадените указания с Определение № 508 от 17.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 288 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, ищците са посочили, че ограничението на право им на собственост се изразява в извършеното преустройство на павилион с площ от 70 кв. м. в жилищна сграда с разгърната застроена площ от 131 кв.м., построяването на септична яма и поставянето на масивна ограда по очертанията на имота, действия надхвърлящи пределите на учреденото право на строеж.

Ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като е собственик на сграда в имота им, представляваща павилион, построен въз основа на учредено право на строеж, която е придобил от суперфициара ПК „С.“.

Въззивният съд споделя подробно установената в първата инстанция фактическа обстановка и изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на писмени доказателства по делото, писмените доказателства, приобщени чрез прилагане на гр. дело № 4 по описа за 2014 г. на Районен съд – Луковит, към което е приложено и гр. д. № 834 по описа за 1993 г. по описа на РС-Луковит.

От удостоверение за наследници Изх.№ ****** г., изд. от Община Плевен се установява, че ищците С.В.С., Е.С.В. и В.С.В. са наследници на Д.Е.С., починала на 17.03.2015 г. (първият ищец е неин съпруг, а останалите двама ищци са нейни деца).

От договор за покупко-продажба от 18.08.1969 г. на недвижим имот (л. 82 от гр. д. 4 по описа за 2014 г. на РС-Луковит) се установява, че на същата дата пред Председателя на Общинския народен съвет в с. Ъ. били положени подписи от страните по договора, с който Г.В.Г. закупил дворно място в чертите на с. Ъ., в кв. 11, парцел ІХ от 910 кв.м.

От Декларация от 12.10.1988 г. /л. 26 от гр. д. № 834 по описа за 1993 г. по описа на РС-Луковит/, с нотариална заверка на подписа от В. В. – секретар на кметството, се установява, че Г.В.Г.-дядо на Д.Е.С., праводателка на въззивниците, е дал съгласието си да бъде учредено безвъзмездно право на строеж в югозападната част на парцел 224, които към този момент владеел, в полза на потребителска кооперация за изграждане на търговски павильон с площ от 200 кв. м. - магазин с разгърната застроена площ от 75 кв. м. и 125 кв. м. свободна площ около магазина за складиране на амбалаж. В декларацията е посочено, че същият парцел по новия регулационен план от 1975 г. се предвижда „За отчуждаване“.

От приложената на л. 27 от гр. д. № 834 по описа за 1993 г. на РС-Луковит скица № ***** г. на имот – парцел 224 по кадастралния и регулационен план на с. Ъ., записан на Г.В.К., се установява петно /виза за проектиране/, намиращо се в североизточната част на парцела, за "Търговски павилион на основание декларация от собственика", с предвидена площ за застрояване от 72,2 кв. м., която виза е издадена от гл. архитект на 13.10.1988 г., т. е. един ден след датата на декларацията.

От представен договор за доброволна делба на наследствен имот от 10.07.1992 г. (л.172 от гр. д. 4 по описа за 2014 г. на РС-Луковит), от който е видно, че на същата дата Е.Г.В. и Н..Г.И. постигнали съгласие останалият в наследство от баща им Г.В.Г., бивш жител ***, починал на ***** г., имот, представляващ дворно място от 910 кв.м. в чертите на с. Ъ., парцел с планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на селото с данъчна оценка 910 лева, да остане за Е.Г.В., който да заплати на сестра си Н.Г.В. равностойността на дела й от ½. Подписите, положени под договора от страните, са заверени от ответника г.к.г. – в качеството му на кмет на с. Ъ..

От представения нотариален акт №****** г., издаден от Луковитския районен съдия Цветан Кръстев на 13.07.1992 г. (л. 229 от гр. д. 4 по описа за 2014 г. на РС-Луковит), се установява, че въз основа на обстоятелствена проверка съдията е признал Е.Г.В. за собственик по наследство, давностно владение и договор за доброволна делба върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в чертите на с. Ъ., представляващо парцел с пл.№****, в кв. 24 по регулационни план на селото.

От представения нотариален акт №******* г., издаден от Луковитския районен съдия Цветан Кръстев на 13.07.1992 година (л. 20), се установява, че на същата дата Е.Г.В. прехвърля на дъщеря си Д.Е.С.недвижим имот от 910 кв.м. в чертите на с. Ъ., представляващ парцел планоснимачен №*** в кв. 24 по регулационния план на селото, който е с уредени регулационни сметки, с граници: от две страници улици и дол, за грижите, които досега приобретателката е полагала за него и съпругата му и срещу нейното задължение да се грижи за гледането и издръжката им докато са живи.

Към този момент Д.Е.С.е била в граждански брак със С.С., сключен на 15.05.1983 г., видно от удостоверение за граждански брак (л. 19 от гр. д. 4 по описа за 2014 г. на РС-Луковит), издадено от Общински народен съвет Плевен.

С влязло в сила съдебно решение от 30.12.1993 г. /л. 29 от гр.дело № 834 по описа за 1993 г. Районен съд-Луковит/ съдът е отхвърлил предявеният от наследодателката на ищците Д.Е.С.срещу Потребителна кооперация с. Ъ. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в с. Ъ., представляващо парцел с пл. № 224 в кв. 24 по плана на селото. В мотивите си съдът е приел, че е спазена процедурата по учредяване на вещно право на строеж, като се е позовал на декларацията от 12.10.1988 г.

От представения на л. 44 от първоинстанционното дело нотариален акт № ***** по описа за 1997 г. на PC Луковит, съставен на 07.03.1997 г., се установява, че във връзка извършена обстоятелствена проверка съдия в Районен съд-Луковит е признал Потребителна кооперация "С." с. Ъ. за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в с. Ъ., представляващ масивен метален павилион със застроена площ от 70 кв.м., заедно с 200/910 ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 910 кв.м., съставляващо имот с пл. № 224 в кв. 24 по регулационния план, при граници: улици от две страни, дере и Д.Е.С..

От представения на л. 41 от първоинстанционното дело нотариален акт № ***** г. на Бойка Маринова - нотариус с peг. № 591 на Нот. камара, с район на действие Районен съд-Луковит, вписан в Служба по вписванията Луковит с вх. peг. № 991 от 23.07.2010 г., акт № 137, том 2, дело 301/2010, се установява, че на 23.07.2010 г. Потребителна кооперация „С." е продала на ответника Г.К.Г. недвижим имот, представляващ масивен метален павилион със застроена площ съгласно нотариален акт от 70 кв.м., а съгласно актуална скица с площ от 77 кв.м., заедно с правото на строеж върху държавен имот, съставляващ поземлен имот № ***** по плана за земеразделяне на землището на с. Ъ., обл. Ловешка, който имот е с площ от 0,200 дка в местността Населено място, при граници и съседи на имота: имот № 085010 - др. селищна територия на Д.Е.С., № 000156 - полски път на Общината и № 000163 - населено място.

От приложения на л. 43 от първоинстанционното дело Договор № 55 от 09.06.2011 г. за продажба на имот - частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията гр. Луковит под № ***** г., се установява, че на 09.06.2011 г. Областният управител на Област Ловеч - Николай Нанков продал на ответника Г.К.Г. имот, актуван с АДС № 2495/27.05.2010 г., съставляваща имот с № ***** в землището на с. Ъ., община Луковит, местност "Населено място" с площ от 0,200 дка.

Видно от приложената на л. 21 от първоинстанционното дело скица № Ф00031/20.06.2011 г. на имот № *****, издаден от Общинска служба по земеделието-Луковит, на 13.09.2012 г. гл. архитект на Община Луковит е издал виза за проектиране на основание чл. 140 от ЗУТ за реконструкция на съществуваща постройка-павилион, с цел подмяна на металните му стени с нови от тухлена зидария, изпълнение на скатен покрив и преустройството на сградата в жилище.

На л. 42 от първоинстанционното дело е приложено разрешение за строеж № 10 от 07.03.2013 г. за обект „Преустройство на метален павилион в жилищна сграда“ в жилищна сграда, намираща се в имот № *****, местност „Населено място“, с. Ъ., съгласно одобрен от главния архитект на Община Луковит технически проект № 11/07.03.2013 г.

Със съдебно Решение № 14 от 16.03.2015 г., постановено по приложеното гр. д. № 4 по описа за 2014 г. на Районен съд-Луковит, влязло в сила на 23.06.2015 г. /л. 265-л. 272 от приложеното гр.д. № 4/2014 г./ съдът е признал за установено по отношение на ответника Г.К.Г., че ищците Д.Е.С.и С.В.С. са собственици в режим на СИО по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 122, том I, дело № 275/1992 г. на Районен съд-Луковит, на недвижим имот в землището на с. Ъ., с № ***** по КВС, с площ от 0,200 дка, с начин на трайно ползване "Индивидуално застрояване", представляващ част от дворно място с площ от 910 кв.м. с планоснимачен № 224 в кв. 24 по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1344/1975 г., със следните ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ от 77 кв.м., собственост на Г.К.Г..

По делото е приложена кореспонденция - писма от различни институции до двете страни по повод жалби от ищцовата страна във връзка с извършваното от ответника преустройство на процесния павилион.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещи лица геодезист и строителен инженер, както и от обясненията при изслушването им в съдебно заседание пред РС-Луковит, се установява, че по действащия кадастрален и регулационен план на с. Ъ. от 1975 г. процесният имот попада извън регулацията на селото и е нанесен като имот с пл. № 224. В разписния лист към плана имота е записан като "двор на Г.В.К.- отчуждава се". Съгласно КВС на с. Ъ. имот с пл. № 224 е нанесен като два имота - имот № 085010 с площ от 0,710 дка, друга селищна територия, застроен със сграда от 64 кв.м. и записан на Д.Е.С.на основание нотариален акт № 122/13.07.1992 г.; и имот № ***** с площ от 0,200 дка, индивидуално застрояване, застроен с павилион от 77 кв.м., като имота е записан на Д.Е.С.и С.В.С. на основание съдебно Решение № 14/16.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4 по описа за 2014 г. на РС-Луковит, а павилиона е записан на Г.К.Г. на основание договор за продажба от 09.06.2011 г. След проследяване на документите, в които е описан процесния павилион, вещите лица са достигнали до извод за идентичност между индивидуализацията на процесния павилион по документи (декларация № 1046/12.10.1988 г. от Г. В., нотариален акт за собственост № ***** г. на PC-Луковит, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Решение от 30.12.1993 г., постановено по гр. д. № 834 по описа за 1993 г. на РС-Луковит, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****, дело № 277 от 2010 г. на нотариус Бойка Маринова и др.) и фактическото му положение, което е нанесено в скицата на имот № ***** по КВС на с. Ъ. на л. 23 от първоинстанционното дело. В съдебно заседание вещото лице Костадин Костадинов обяснява, че съгласно декларацията от Г. В. строителството е следвало да стане в югозападната част на имота, но на скицата - виза за проектиране от 13.10.1988 г. петното за павилиона е предвидено в северозападния ъгъл на имота с оглед денивелацията на терена и за да може павилиона да се обслужва от северната улица, която е по-главна и асфалтирана.

От заключението се установява, че към настоящия момент процесната сграда няма статут на метален павилион, а е с променено предназначение в жилищна сграда съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. На 13.09.2012 г. главният архитект на Община Луковит е издадал виза за проектиране за реконструкция на съществуваща постройка - павилион, с цел подмяна на металните му стени с нови от тухлена зидария, изпълнение на скатен покрив и преустройството на сградата в жилище. Изготвен е инвестиционен проект за Преустройство на метален павилион в жилищна сграда в ПИ № *****, с. Ъ., обл. Ловеч и съгласуван от Община Луковит, Отдел ЗУТ с Решение № 4/Пр.2/21.02.2013 г. на ОЕСУТ и подписан от главен архитект на общината на 03.07.2013 г. Инвестиционният проект съдържа всички необходими части, изискващи се съгласно ЗУТ. Издадено е Разрешение за строеж № 10 от 07.03.2013 г., след което ответникът е предприел строителни дейности. Извършените СМР са съгласно одобрените строителни книжа, които водят до промяна на предназначението на строежа в жилищна сграда. Застроената площ е: 1-ви етаж - 99 м2, маза - 32 м2, РЗП - 131 м2. В съдебно заседание вещите лица обясняват, че увеличената застроена площ се дължи на предвидената с проекта тераса от южната страна и две помещения (маза) на ниво сутерен, под нивото на основния павилион, като целта е да не се прави обратен насип, а да се използва денивилацията на терена. На място са изпълнени предвидените в проекта: стени от газобетон; дървена покривна конструкция-столици и ребра; летвена обшивка и покритие от керемиди; дървен гредоред за терасата върху нови стоманобетонови колонки с ивични фундаменти; нови дървени колонки, монтирани към новите стоманобетонови колони; замаски подови; частично мазилки и шпакловки; топло- и хидроизолация; частично боядисване; водопроводна инсталация; канализация; санитарни прибори - частично; ел. инсталация. Изпълнена е ограда тип подпорна стена по границата на поземления имот, състояща се от бетонова основа и профилирана ламарина. Изпълнена е и септична яма. На приземния етаж стая дрешник и санитарен възел са изцяло завършени.

Настоящата съдебна инстанция, след като отчете, че експертните изводи са пълни, обосновани, направени са от компетентни вещи лица, ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:

Искът по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика /както е в настоящата хипотеза/ или носителя на ограничено вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. За уважаването на този иск ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на три кумулативно предвидените предпоставки: 1. че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него; 2. че ответникът е осъществил посоченото или посочените противоправни действия/бездействия; и 3. че с тези действия/бездействия е нарушил или ограничил възможността на ищеца да ползва и владее имота по предназначение, като в практиката се приема, че тези пречки следва да са по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК/.

По отношение на главния иск с правно основание чл. 109 от ЗС - за осъждане на ответника да премахне изцяло метален павилион от 77 кв.м., изграден в поземлен имот № ***** по КВС на с. Ъ. с площ от 200 дка, представляващ част от имот с пл. № 224, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на проверяваната инстанция. В исковата молба ищците са мотивирали претенцията си с твърдението, че учреденото право на строеж в полза на ПК „С.“, праводател на ответника, не е ненадлежно упражнено, тъй като павилионът е построен в северозападната част на имота вместо в югозапданата му част съгласно волята на Г.Г... Следва да се сподели изложеното от районния съд, че декларацията от 12.10.1988 г. не е годна да учреди валидно вещно право, каквото е суперфицията, тъй като не е спазено императивното изискване на чл. 18 от ЗЗД-сделките с предмет вещни права да бъдат изповядани в нотариална форма. Първоинстанционният съд е отбелязал, че по време на изготвянето на декларацията, е действала облекчена процедура по ЗТСУ (отм.), но настоящият случай не попада в нито една от двете хипотези, предвидени в чл. 56, ал. 2, т. 2 и съответно в чл. 56, ал. 3. Правилно е становището и на районния съд, че фактът, че е наличието на съдебен акт с мотиви в обратен смисъл не го задължава да приеме за установено посоченото в тях, доколкото същите не формират сила на присъденото нещо. Настоящият състав счита, че дори да се приеме, че декларацията е годно средство за учредяване право на строеж, извършените строително-монтажни дейности, доколкото са осъществени в рамките на имота, представляват осъществяване на правото на строеж, поради което последното не може да се погаси поради неупражняването му.

На следващо място по делото е налице приложен констативен нотариален акт, неоспорен от ищците, видно от който  ПК „С.“ е призната за собственик на процесния масивен метален павилион, построен в имот № ***** по КВС, на основание давностно владение. По силата на валидно правно основание - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ****** дело 277/2010 г. на нотариус Бойка Маринова, ответникът го е придобил. Изложеното се потвърждава и от влязло в сила Решение № 14/16.03.2015 г. по гр.д. № 4/2014 г. на PC Луковит, където е прието за установено между страните по настоящото дело, че ищците са собственици на имот № ***** по КВС с площ от 0,200 дка със следните ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ 77 кв.м., собственост на ответника Г.К.Г..

Изложеното води до извод, че ищците са собственици върху земята, върху която е изграден обект-павилион, собственост на ответника, който в качеството си на суперфициар има право да я държи в чуждия имот, както и да ползва имота с оглед предназначението на постройката. По тези съображения районният съд правилно е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне изцяло метален павилион от 77 кв.м., изграден в поземлен имот № ***** по КВС на с. Ъ. с площ от 0,200 дка, представляващ част от имот с пл. № 224, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г., като неснователен и недоказан.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС - за осъждане на ответника да приведе павилиона във вида, в който е бил преди започване на преустройството.

По делото не е налице спор между страните, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническата експертиза се установява че към настоящия момент процесната сграда няма статут на метален павилион, а е с предназначение жилищна сграда. Извършеното от ответника преустройство е съгласно одобрени строителни книжа - инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Експертизата установява извършените до момента СМР по преустройството, както и че те всички са предвидени в одобрените строителни книжа. Правилно районният съд е отбелязал и факта, че ответникът е започнал действия по преустройство на сградата след като е сключил Договор № 55/09.06.2011 г. за продажба на имот - частна държавна собственост, с който Областният управител на Област Ловеч му продава имота, в който е изграден процесния павилион, без да знае, че праводателят му - държавата не е собственик на земята. Поради това, действията на ответника по преустройството на павилиона не могат да се квалифицират като неоснователни и противоправни. По делото не се доказа и по какъв точно начин извършените преустройства са ограничили правото на собствениците върху земята.

На база изложеното настоящата инстанция счита, че и евентуално предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като се явява неоснователен и недоказан.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното от ответника преустройство по своя характер представлява своеобразно надстрояване и пристрояване, доколкото от съдебно-техническата експертиза и от останалите доказателства по делото се установява, че в следствие от строително-монтажните дейности се е променила РЗП от 77 кв.м. на 131 кв. м., изградени са бетонна ограда и септична яма. Настоящата инстанция счита, че доколкото построеното се явява повече от първоначално учреденото право на строеж и същото не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 97 от ЗС и да се приеме, че построеното в повече е присъединено към главната вещ, която в случая е павилионът с променен статут на жилищна сграда, с който е функционално свързано и обслужва, а не към земята. Така в настоящата хипотеза собственик на построеното в повече по силата на присъединяването става носителя на вещното право на строеж – отв. Г., а собствениците на земята имат само облигационни права спрямо притежателя на правото на строеж, които не са обект на изследване в настоящото производство. В тази насока е и практиката на ВКС: Решение № 137 от 17.08.2010 г., постановено по гр.д. № 3954 от 2008 г. на ВКС, Решение № 707 от 25.10.2010 г., постановено по гр. д. № 48 от 2010 г., Решение № 778 от 16.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1096 от 2009 г. на ВКС и др.

По разноските:

С огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.  

Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 40 от 11.05.2018 г., постановено по гр. д. № 294 по описа за 2016 г. на Районен съд – Луковит.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.В.С., с ЕГН **********,***, Е.С.В., с ЕГН **********,*** и В.С.В., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.К.Г. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Препис от настоящото Решение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:      1………………..

 

                                                                                                           2………………..