Решение по дело №1778/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 346
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Радева
Дело: 20211100901778
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901778 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ.
В подадената молба от „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л, кооперативно
дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законодателството
на Република Италия, със седалище и адрес на управление в Република
Италия, гр. Монтекиари, провинция Бреша, ул. “****, чрез адв. И.Г., се
твърди, че с влязло в сила решение №486/10.03.2020г., постановено по т.д.
№2106/2019г., по описа на СГС, ТО, 6-7 състав, със сила на пресъдено нещо е
установено, че между „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л и ответника „И.Р.Р.Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, е сключена търговска сделка, по която чуждестранното
юридическо лице (ЧЮЛ) се е задължило да извърши доставка на дизелово
гориво, а ответникът е поел задължение да заплати неговата цена. Тъй като
плащане на цената не е извършено, ответникът „И.Р.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, е
осъден да заплати на настоящия молител, на основание чл.61, пр.1 вр. с чл.61,
ал.1, б.“б“ от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки, следните суми: 65 905,85 евро - цена на доставено
дизелово гориво по договор от ноември 2017г., с място на доставка, находящо
се в гр. Монтекиари, провинция Бреша, Република Италия в периода
септември 2017г. – септември 2018г., съгласно следните фактури:фактура
№8822/17.11.2017г.; фактура №11018/09.03.2018г.; фактура
№11406/23.03.2018г.; фактура №11915/06.04.2018г.; фактура
№12121/13.04.2018г.; фактура №12359/20.04.2018г.; фактура
№12851/04.05.2018г.; фактура №13096/11.05.2018г. фактура №
1
13283/18.05.2018г.; фактура №13503/25.05.2018г.; фактура
№13721/01.06.2018г.; фактура №13722/01.06.2018г.; фактура№
13647/30.05.2018г.; фактура №13952/08.06.2018г.; фактура
№14127/15.06.2018г.; фактура №14369/22.06.2018г.; фактура
№14585/29.06.2018г. и фактура №469/07.09.2018г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, начиная от 11.10.2019г. до окончателното
изплащане. На ищеца по делото са присъдени и направените от него разноски
в исковия процес в размер на 12 001,43лева.
Молителят твърди, че въз основа на постановеното решение се е
снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело №
20209200400210 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№920 на КЧСИ за принудително
събиране на установеното вземане.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ е наложил запор върху
активи на длъжника – притежаваните от него автомобили, но същите не могат
да бъдат локализирани, за да се направи опис на тези вещи и те да станат
обект на принудителното изпълнение. Твърди, че длъжникът не разполага с
друго имущество, към което да се насочи изпълнението. В хода на
изпълнителното производство молителят твърди, че е направил допълнителни
разходи.
Твърди, че затрудненията на ответника да изпълни задължението си
имат траен и необратим характер и това прави невъзможно посрещане на
неговите изискуеми, установени по основание и размер, задължения към
молителя и до застрашаване интересите на последния, както и интересите на
другите кредитори на длъжника.
Твърди, че фактическото неизпълнение на установените с влязъл в сила
съдебен акт задължения на ответника е поради това, че същият е
неплатежоспособен.
Ето защо моли съда, след като констатира твърдяната
неплатежоспособност, да открие производство по несъстоятелност по
отношение на „И.Р.Р.Б.“ ЕООД.
Претендира разноските по делото.
Ответникът „И.Р.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, комуто съдебните книжа са
връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не взема становище по молбата по чл.625
ТЗ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
За установяване на своята материално-правна легитимация молителят
„А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л е представил по делото препис от решение
№486/10.03.2020г., постановено по т.д.№210682019г. по описа на СГС, ТО, 6-
7 състав, постановено по реда на чл.239 ГПК, с което ответникът „И.Р.Р.Б.“
ЕООД е осъден да заплати на настоящи молител, на основание чл.61, пр.1 вр.
с чл.61, ал.1, б.“б“ от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки, следните суми: 65 905,85евро - цена на
доставено дизелово гориво по договор от ноември 2017г., с място на доставка,
2
находящо се в гр. Монтекиари, провинция Бреша, Република Италия в
периода септември 2017г. – септември 2018г., съгласно следните
фактури:фактура №8822/17.11.2017г.; фактура №11018/09.03.2018г.; фактура
№11406/23.03.2018г.; фактура №11915/06.04.2018г.; фактура
№12121/13.04.2018г.; фактура №12359/20.04.2018г.; фактура
№12851/04.05.2018г.; фактура №13096/11.05.2018г. фактура №
13283/18.05.2018г.; фактура №13503/25.05.2018г.; фактура
№13721/01.06.2018г.; фактура №13722/01.06.2018г.; фактура№
13647/30.05.2018г.; фактура №13952/08.06.2018г.; фактура
№14127/15.06.2018г.; фактура №14369/22.06.2018г.; фактура
№14585/29.06.2018г. и фактура №469/07.09.2018г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, начиная от 11.10.2019г. до окончателното
изплащане и разноските по делото в размер на12 001,43лева.
Решението е влязло в сила на 10.03.2020г. е на 11.03.2020г. е издаден на
настоящия молител изпълнителен лист за присъдените суми.
Представени са документи от изп.дело №20209200400210 по описа на
ЧСИ Й.М., рег.№920 на КЧСИ, образувано по молба на настоящия молител,
от които се установява, че последният е предприел действия по принудително
удовлетворяване на вземането си и по което ЧСИ е наложил запор върху
сметките на длъжника.
По изпълнителното дело е издадено удостоверение от ЧСИ с изх.
№3527/14.07.2021 година относно размера на дълга, от което е видно, че
главницата е от 128 900лева, а законната лихва за периода на забава от
11.10.2019г. до 14.07.2021 година е в размер на 22 987,28лева.
Посочени са разноските по исковото производство и разноските по
изпълнителното дело.
От служебно събраната от съда информация относно имуществото на
длъжника се установява, че на името на ответника, след извършена служебна
справка в Агенцията по вписванията, не се установява да е налице вписване за
притежавани от страната вещни права върху недвижимости.
От представената от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ информация
се установява, че ответникът притежава 17 броя автомобили, която справка е
актуална към 13.09.2021 година (датата на писмото).
По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Т., приобщена като годно доказателствено средство по делото,
дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно заключението на вещото лице Т., при проверката в
аналитичния регистър на „А. – Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л, е установило, че вземането
му към ответника в размер на сумата от 65 905,85 евро е осчетоводено.
При проверка в регистрите на ответника „И.Р.Р.Б.“ ЕООД вещото лице е
установило, че издадените от молителя фактури са отразени, но задълженията
по тях са прихванати с вземания на „И.Р.Р.Б.“ ЕООД към трето лице, а
именно „Г.Т.В.“СРЛ.
Плащания по тези фактури не са извършени от ответника.
3
Относно структурата на активите на ответната страна.
За периода от 2017г. до 2019г. ответникът отчита дълготрайни
материални активи (ДМА), представляващи транспортни средства, закупени
по договори за лизинг, чиято стойност към 31.12.2019г.(датата на
придобиване) е 317 409,23лева. Вещото лице е констатирало, че към
31.12.2020г. тези активи са отписани от баланса на дружеството, поради
продажба, но въпреки усилията на вещото лица да се снабди с първичните
документи обосноваващи това отписване на активи, такива от ответника не са
били предоставени.
За изследвания период краткотрайните активи на длъжника се формират
от стоки (материални запаси), чийто дял през 2018г. е 32% и 20,43% през
2017г. Краткосрочните вземания за този период имат дял от 32% през 2018г.,
20,43% през 2017г. и увеличават своя дял през 2020 г. на 99,52%. Паричните
средства заемат относително малък дял – под 1% за изследвания период от
време.
По отношение на структурата на пасивите, вещото лице е констатирало,
че основен дял в него заемат краткосрочните задължения: между 31% през
2019г. до 99,52% през 2020 година.
Към 31.12.2020г. основен дял в краткосрочните задължения заемат:
други заеми и дългове в размер на 86 896,78 лева; задължения към доставчици
в размер на 53 183,77 лева; задължения към персонала в размер на 35 570,32
лева, които данни са взети от вещото лице от оборотната ведомост на
ответника, като аналитичните данни не са предоставени на вещото лице.
При извършената проверка в ТД на НАП - София вещото лице е
констатирало, че срещу дружеството през 2019 година е образувано
изп.дело№19070103882019г. за събиране на публични задължения в размер на
46 924,54лева, от които дължими са за осигурителни вноски и данъци за
периода от 2018 г. до 29.02.2020 г. в размер на 38 994,67 лева главници и
лихви в размер на 7 929,87лева.
По отношение на показателите за ликвидност, вещото лице е
констатирало, че за изследвания период коефициентите за обща ликвидност,
варират около единица, като за 2017г. и за 2019г. коефициентът е под тази
референтна стойност, а за 2018 и 2020г. – в референтна стойност. Показателят
за бърза ликвидност, с изключение на 2020 година, е под единица.
Останалите показатели: коефициенти за незабавна и абсолютна
ликвидност, с изключение на КНЛ за 2020 година, са под единица, като КАЛ
за 2019 и 2020 е нулев.
Коефициентите за финансова автономност, респ. за задлъжнялост, сочат,
че дружеството е зависимо от своите кредитори.
Вещото лице е установило, че за изследвания период от време
коефициентът за събираемост на вземанията нараства, като към 2017 година
дните, за които дружеството може да събере вземанията си, са 51, за 2018г. –
37, за 2019 – 226, а за 2020 г. – 649 дни.
Вещото лице е установило, че за периода 2017-2018г. дружеството
4
отчита печалба, а през 2019г. – загуба в размер на 197 хил.лева, която
намалява собствения капитал на дружеството до 10 хил. лева и загуба през
2020 година от 10 хил. лева, в резултат на което собственият капитал пада до
1 000лева. Отчетената загуба (намаляване на приходите от продажби от 576
хил.лева през 2018г.; 152 хил. лева през 2019г.) води до намаляване на
коефициентите за ликвидност, които падат под 1-ца, което означава, че
дружеството не е в състояние да обслужва своите задължения и е напълно
зависимо от своите кредитори.
Вещото лице изрично е подчертало, че през 2020 година коефициентите
за обща, бърза и незабавна ликвидност са 1-ца, но предвид високия дял на
краткосрочните вземания – 99,52% от краткотрайните активи и предвид
коефициента за събирането им – над 365 дни, то следва да се приеме, че
дружеството е в обективна невъзможност да обслужва краткосрочните си
задължения.
Вещото лице е изготвило и алтернативен вариант на заключението, с
оглед осчетоводяването от ответника като погасени чрез прихващане на
задълженията на ответника към настоящия молител.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
Твърдението на молителя е, че ответникът е неплатежоспособен,
наличността на което основание е предпоставка за откриване на производство
по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуално-
правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на
чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да
е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-
правни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна
процесуална легитимация.
Молителят твърди, че има изискуеми парични задължения,
произтичащи от търговска сделка – продажбено правоотношение, което се
регулира от Виенската конвенция от 1980 година. Вземанията на молителя са
изискуеми и ликвидни, който факт е установен с влязлото в сила решение №
5
486/10.03.2020г., постановено по т.д.№2106/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-7
състав.
Ето защо съдът приема за установена материалната легитимация на
молителя, свързана с нормата на чл.608 ТЗ и това е така, тъй като сделката, от
която произтича вземането на молителя представлява субективна търговска
сделки, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, като съдът приема, че същата е
сключена във връзка с осъществяваната от молител и ответник търговска
дейност, по аргумент от нормата на чл.286, ал.3 ТЗ.
Следователно, молителят има изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка.
По отношение на състоянието на неплатежоспособност.
Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност
е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите
краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това
състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност същите да бъдат източник на парични
средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи
задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника
оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и
текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите
активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им ликвидност,
формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение
между краткосрочни и текущи задължения на предприятието и текущи
активи- цялата им съвкупност или части от тези активи.Тези показатели
представляват количествени характеристики на това съотношение.
Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да изплаща
задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна
платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на
способността му да изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, което е равносилно на способността на активите на
предприятието да се обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател
за финансовото равновесие между активите и задълженията. Ето защо,
ликвидността се анализира на база показатели, които са количествени
характеристики на способността на фирмата да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. Основните показатели за
ликвидност, известни в икономическата литература са коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Те се формират като
съотношение между притежаваните от търговеца краткотрайни активи и
краткосрочните и текущи задължения.
Под ликвидност следва да са разбира способността на предприятието да
обслужва текущите си задължения (плащания) към кредиторите с
разполагаемите краткосрочни активи. Под текущи плащания се има предвид
6
сумата на краткосрочните задължения и дела на дългосрочните задължения,
дължими през съответната година. Преценката на способността на
предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ характер
се гради, след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне тези
активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на
отделните елементи на активите.
Коефициент на обща ликвидност се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни
вземания, финансови активи и налични парични средства) на предприятието и
стойността на краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на
ликвидност може да се говори, тогава, когато стойностите на показателя са
над единица, т.е. нетният оборотен капитал е положителна величина.
Бързата ликвидност изразява възможността на дружеството да покрива
своите текущи задължения чрез краткосрочните си вземания, финансови
активи и налични парични средства. При този коефициент се изключва
стойността на материалните запаси, които се считат за най-бавно ликвидните
от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да се превърнат
наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството, същото
да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните
краткотрайни активи. В тази връзка може да се установи въздействието на
бързината на реализация на продукцията или обращаемостта на запасите
върху ликвидността на предприятието.
Другият коефициент е коефициентът за незабавна ликвидност. При този
коефициент са изключва освен стойността на материалните запаси така и
краткосрочните вземания, които са по-бавно ликвидните от финансовите
активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни отношения, имат по
слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на факта, че за да се
събере едно вземане, е необходимо време, което забавя ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът на абсолютна ликвидност.
Показва степента на покритие на текущите задължения само с налични
парични средства. От числителя се приспадат и ценните книжа, притежавани
от фирмата.
По делото не са налични доказателства, че вземанията на молителя са
погасени чрез плащане или друг правопогасителен способ.
Съобразно заключението на вещото лице, издадените от молителя
фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на ответника, но
същите са отразени като погасени след извършено прихващане от длъжника с
вземания на трето за делото лице, а именно „Г.Т.В.“ СРЛ.
Съдът не приема, че е налице погасяване чрез прихващане, тъй като не
се установява от събраните по делото доказателства наличието на
предпоставките на чл.103 и чл.104 ЗЗД.
За да настъпи погасителния ефект на извънсъдебната компенсация
следва да се установят предпоставките на закона, за да се извърши
7
извънсъдебно прихващане и да се зачете неговия погасителен ефект . По
делото този фактически състав не е установен и това е така, тъй като по
делото не се установява наличие на активното вземане (на прихващащия
ответник), което следва да е изискуемо и ликвидно с вземането на това трето
лице и да се установи каква е връзката на последното с настоящия молител.
Ето защо намира, че не следва да приема алтернативния вариант на
заключението, касателно показателите за ликвидност на ответника, при
изключени вземания на настоящия молител, поради погасяването им чрез
прихващане, извършено от ответника с посоченото трето лице.
Ето защо съдът приема, че вземанията на молителя в това производства
са част от структурата на пасивите на ответника. Този факт е от значение при
определяне на коефициентите за ликвидност на ответното дружество, от
чиито стойности зависи извод за наличието на платежоспособност, респ.
неплатежоспособност на ответника или иначе казано възможността на
предприятието с притежаваните от него краткотрайни активи да посреща
своите краткосрочни/ текущи изискуеми задължение.
Ето защо съдът кредитира заключението на вещото, в частта на
посочените коефициенти за ликвидност в първоначалния, а не в
алтернативния вариант на заключението в тази му част.
Както е посочени по- горе за изследвания период от време от 2017 –
2020година коефициентът за обща ликвидност за 2018г. и за 2020 година е в
референтна стойност. В тази стойност е и коефициентът за бърза ликвидност.
И при двата коефициента при формиране на тези количествени показатели,
отразяващи възможността на длъжника да покрива своите краткосрочни/
текущи задължения попадат и краткосрочните вземания на ответника, които
за целия изследва период бележат ръст, който през 2020 година надвишава
99% от стойността на краткотрайните активи. Както е посочено и по – горе
коефициентът на обръщаемост на вземанията бележи ръст, като периодът, за
който ответникът може да събере тези вземания през 2019г. е 226 дни, а през
2020 година – 649дни.
Следва да бъде съобразени и следните факти: спрямо ответника е
образувано изпълнително производство през 2019 година за неизпълнени
публични задължения, дължими през 2018 година.
През 2017г. и 2018г. ответникът е реализирал печалба, но през 2019 и
2020г. е отчел загуба на значителна стойност. Вземанията на молителя са
установени с влязъл в сила съдебен акт през 2020 година, но са били дължими
през 2019 година.
През 2019 година коефициентите му за ликвидност са паднали под 1-ца.
Макар и формално през 2020 година коефициентът за обща ликвидност да е в
референтна стойност, съдът съобразява изводите на вещото лице, с оглед
намаляване на приходите от продажби през 2018 г. и през 2019 г., в резултат,
на което следва да се приеме, че коефициентите падат под единица, което
води до извод, че дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си,
че ответникът е в състояние на неплатежоспособност към края на 2019
година. Не може да се приеме, че това състояние е преодоляно през 2020
8
година, тъй като неговите краткосрочни вземания (в резултата на които
ответникът отчита добри финансови показатели) практически са несъбираеми
и това е видно от установените от вещото лице коефициенти за събираемост
на краткосрочните вземания на ответника, като за периода на 2020 година
необходимите дни за събиране на вземанията са 649. Това води до извод, че
за период от година ответникът не може да събере тези вземания, които
определят структурата на краткотрайните му активи. Това има за последица
отпадане от структурата на краткотрайните активи на тези вземания. Като
последица от предходното, при изключване на вземанията от коефициентите
за ликвидност, същите да имат стойностно изражение от 0,60 – т.е. под
единица.
Ето защо съдът приема, че за периода 2019-2020 година ответникът е
неплатежоспособен и това състояние е трайно и необратимо.
По отношение на началната дата на състоянието на
неплатежоспособност.
Съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019
година, в която година е констатирана обективната невъзможност на
ответника да изпълнява своите задължения, както към фиска, така и към
своите доставчици и настоящия молител. Към таза дата са установени като
изискуеми публични задължения, към тази дата вземанията на настоящия
молител са били изискуеми, макар и установени като ликвидни от съда през
2020 година.
Коефициентите за ликвидност са извън своите референтни стойности,
поради което следва да се приеме, че липсата на плащания на краткосрочните
и текущи задължения на ответника се дължи на обективната му невъзможност
да изпълни паричните си задължения, поради влошеното си финансово-
икономическо състояние, а не поради субективни причини.
Ето защо като налично обективно състояние, намерило своята изразна
форма в коефициентите за ликвидност, при установени задължения,
попадащи в обхвата на нормата на чл.608, ал.1 ТЗ, съдът приема за начална
дата на неплатежоспособността на ответника 31.12.2019 година.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични
средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството. Съобразно заключението на
вещото лице през 2020 година ответникът е разполагал с 1 000лева , които са
били в брой, не е разполагал с парични средства в банкови сметки.
Поради това, с определение №1380/09.12.2021година, постановено на
основание чл.629бТЗ, съдът е указал на кредиторите на молителя
възможността да привнесат разноски за развитието на производството по
несъстоятелност в размер на 3 000лева, но в дадения срок доказателства за
привнесени разноски не са налични. Липсата на средства за развитие на
производството по несъстоятелност, налага произнасяне с решение, съобразно
нормата на чл.632, ал.1 ТЗ, а именно - по отношение на ответника
„И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, следва да бъде постановено решение със
следните реквизите - обявяване на неплатежоспособността на ответника и
9
определяне на началната й дата, откриване на производство по
несъстоятелност, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието му, налагане на обезпечителни мерки и
спиране на производството.
Молителят е направил искане за присъждане на разноски, като в
проведеното на 30.11.2021 година открито съдебно заседание е представил
списък по чл.80 ГПК, от който се установява, че страните претендира
заплащане на следните суми: заплатена държавна такса от 250 лева, депозит
за вещо лице в размер на 500лева и заплатена адвокатско възнаграждение в
размер на 5 476,32лева. По делото са налични доказателства за разходите за
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Към списъка по чл.80 ГПК страната е представила договор за правна
защита и съдействие от 09.06.2021 година, съобразно който уговореното
възнаграждение е в размер на 2 800евро ( 5 476,63лева), като е посочено, че
същото следва да се заплати по банков път, по посочената банкова сметка на
адвокатското дружество. За сумата от 5 476,32лева е издадена фактура от
адвокатско дружество „Г. Мастропаскуа“ на 09.06.2021 година и е
представено банково извлечение, от което се установява, че сумата от
2 800евро е преведена от довереника по сметката на адвокатското дружество.
По делото не е направено от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
поради което съдът, с оглед реалността на този разход, намира, че същият
следва да бъде присъден на молителя в претендирания размер от 5 476,32лева.
Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, сумата от 6 226лева,
представляваща разноски по делото.
При изложеното, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к. „Иван
Вазов“, бул./ул.“**** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника
„И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, бул./ул.“****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“,
бул./ул.“****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника „И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, бул./ул.“****.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху активите на длъжника
„И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
10
район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, бул./ул.“****.
СПИРА, на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по търговско
дело №1778 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 6-6 състав.
УКАЗВА на длъжника „И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“,
бул./ул.“****. че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от
ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от
КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на „И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, бул./ул.“****, е
издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на
НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова,
препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от
получаване на искането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ,
„И.Р.Р.Б.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, бул./ул.“****, да заплати на „А. –
Ч.А.И.М.“ С.К.Р.Л, кооперативно дружество с ограничена отговорност,
учредено съгласно законодателството на Република Италия, със седалище и
адрес на управление в Република Италия, гр. Монтекиари, провинция Бреша,
ул. “****, със съдебен адрес гр.София, район „Оборище“, ул.“****, чрез адв.
И.Г., разноски по водене на делото в размер на 6 226 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
7 -дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл.
624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.





Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11