№ 1237
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720104020 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. В. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3892,97 лева –
представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 16.12.2008г. до
01.01.2019 г., сумата от 632, 87 лв., представляваща лихва за забава върху месечните
плащания за периода от 16.12.04.2008 г. до 01.01.2019 г..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът е потребител на ВиК
услуги и за процесния период са дължими претендираните суми, като същите подлежат
на доброволно изпълнение. Действително вземането не може да бъде събрано
принудително и е придобило качеството естествено, изпълнимо единствено
доброволно.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане
е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул
(изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи
принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр.
да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две
1
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен
интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването
на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При липсата на данни, а и твърдения на страните за провеждано
производство по реда на чл. 410 ГПК, респ. за образувано изпълнително производство,
то няма процесуална пречка, изразяваща се в наличие на специален ред по чл. 424 или
чл. 439 ГПК, която изключва общия, по който ищецът да може да се защити с иск по
чл. 124 ГПК, тъй като ищецът не разполага с друг път на защита. Липсата на правен
интерес не може да се обоснове с възможността на длъжника да „чака” предявяване
вземането пред съд от кредитора и тогава да прави изключващи, унищожаващи или
погасяващи спорното право възражения.
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на доказване от ищеца е, че изпълняемото право е погасено с оглед
доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД
3-годишна давност. В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по
принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е.,
следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД. Това правно разрешение е приложимо и за задълженията за ВиК услуги.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа.
В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен
2
падеж на вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.12.2008 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.02.2008 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.01.2019 г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.03.2019 г..
Давността за вземането за топлинна енергия за първия месец от процесния
период м.12.2008 г. е изтекла на 01.02.2011 г., а за последния месец 01.2019 г. на
01.03.2022 г.
По делото не се ангажира доказателства за извършени действия от ответника,
насочени към спиране или прекъсване на давността преди този момент. На основание
чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания
/лихви, разноски и пр./.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 182, 00 лв. и 550 лева -
адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му съответства на минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал.1 ГПК, че М. А. В., ЕГН
**********, с адрес *********** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№ 11, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата в
размер 3892,97 лева / триста осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/
лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода 16.12.2008г. до 01.01.2019 г. и сумата от 632,
3
87 лв., представляваща лихва за забава върху месечните плащания за периода от
16.12.04.2008 г. до 01.01.2019 г..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на че
М. А. В., ЕГН **********, с адрес *********** сумата в размер на 732,00
/седемстотин тридесет и два лева / лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4