№ 1265
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110111276 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. И. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. **************** и Й. И. Т., ЕГН **********, адрес:
гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. И. В. – ВАК срещу „С.“ ЕООД, ЕИК
***, адрес: гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр.
чл. 232 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците
следните суми, произтичащи от Договор за наем на недвижим имот №
8/13.04.2022 г.:
сумата 1342 лева, представляваща невъзстановен депозит /гаранция/,
предоставен от ищците на основание чл.17 от договор и подлежащ на
възстановяване при прекратяване на договора за наем съгласно чл. 21, ал.1;
сумата 3000 лева, представляваща неустойка поради виновно
неизпълнение на договора от страна на „С." ЕООД, съгласно Раздел VI, чл.
24./5/.
Всяка от главниците се претендира ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.08.2022г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата
на сключения между страните на 13.04.2022 г. договор за наем, ответникът, в
качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на
ищците – наематели недвижим имот, находящ в гр. *** представляващ офис с
площ 60 кв. м., срещу поето от последните задължение да заплащат месечна
наемна цена за ползването в размер на 1300 лева и 42 лв. такса смет. Срокът
на договора бил 01.05.2023г. В чл. 17 от договора страните са постигнали
1
съгласие да бъде предоставен депозит за точно изпълнение на задължението
за заплащане на наемната цена и консумативните разходи в размер на 1342
лева. Депозитът бил предаден на наемодателя на 13.04.2022. Въпреки
изправността им по правоотношението, наемодателят в нарушение на
задълженията си по договора, прекратил същия на 18.08.2022 г., като
преустановил ел. захранването в обекта, което е пречка да осъществяват
дейност. След прекратяване на договора, депозитът подлежал на
възстановяване на основание чл. 21, ал.1, което не е сторено от ответника.
Съгласно Раздел VI, чл. 24./5/ от сключения договор за наем № 8/13.04.2022 г,
наемодателят дължал неустойка в размер на 3 000 лв., поради
неоснователното прекратяване на договора за наем. Въпреки горното,
ответникът не е погасил посочените задължения. Ето защо за ищците е
налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което
молят за постановяване на положително решение в тяхна полза.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по основание
и размер и моли да бъдат отхвърлени. Твърди се, че наемателите не са
заплатили сумата 209.05 лева за доставена ел. енергия в наетия обект. Сочи,
че неизпълнението на задължението на наемателите за плащане в
договорения срок на разходите по ползване на имота, поражда правото на
наемодателя да прекрати договора без предизвестие - чл. 24, ал.2. Счита, че е
изправна страна по договора, поради което в полза на ищците не е възникнало
правото да претендират неустойка за неизпълнение. Моли за отхвърляне на
исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
От ангажирания договор за наем от 13.04.2022 г. се установява, че
ответникът е предоставил на ищците К. И. Т. и Й. И. Т. за временно ползване
- недвижим имот, находящ в гр. ***, представляващ офис с площ 60 кв. м. -
със срок до 01.05.2023г., срещу наемна цена от 1300 лева и 42 лв. такса смет,
с уговорен падеж 3-то число на текущия месец. Договорено е още
ответниците да заплащат и всички консумативни разходи – вода и канал,
сметоизвозване, такса смет, портиерни разходи. Съгласно чл.15 и чл. 16 от
договора върху наемната цена и консумативните разходи се начислява ДДС.
Не е спорно, че наемодателят е получил сумата 1342 лева – депозит по
чл.17 от договора.
Видно от Приложение 1 Приемо – предавателен протокол от
25.04.2022г., ответникът „С.“ ЕООД, представлявано от управителя си В.В., в
качеството си на предаваща страна е предал процесния нает имот на ищците
по делото /приемаща страна/, представляващ офис, състоящ се от две стаи, с
подробно описани намиращи се в обекта движими вещи. Установява се от
отправено Уведомление за прекратяване на договор за наем по чл.27,
съставено от управителя на дружеството наемодател, че ищците по делото са
известени за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на
договорните задължения /чл. 24, ал. 2/, което обосновава правото на
2
наемодателя да прекрати едностранно наемния договор и да отстрани
наемателите от наетия обект.
Представена е проформа фактура, издадена от ответника с получатели –
ищците на стойност 1861.26 с ДДС, включваща наем 1300 лева; 209.05 лева
ел. енергия и 42 лева такса смет.
По делото са представени жалба, изходяща от Д.Х.Д.. до Началника на
III-то РПУ, гр. Варна и уведомление от Областта дирекция на МВР – Варна, I
– во РПУ, като от последното се установява, че в деловодството на Първо РУ
– Варна не е регистрирана жалба от Д.Х.Д.. срещу „С.“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от В.О.В..
Установява се по повод на ангажирано и приобщено по делото писмено
доказателство „Докладна записка“ до Началника на Трето РУ, гр. Варна, че
служители на реда по повод подаден сигнал за възникнал спор за наемно
правоотношение са посетили обекта на наетото помещение и са
констатирали, че в същото няма ток и са насочили ищците по делото да
търсят правата си по съдебен път.
От ответника са ангажирани доказателства за стойността на отчетеното
количество ел. енелгия в наетия обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
В тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно
доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползват:
- че с ответника са се намирали в облигационни отношения по силата на
валидно сключен договор за наем за сочения период, момент на сключване на
договора, размер на уговорената месечна наемна цена и момента на
прекратяване на договора;
- че са изправна страна по договора, като са заплащали в срок наемната
цена и консумативните разходи за ползване на обекта;
- наличието на действителна уговорка за предоставяне на депозит за
точно изпълнение в размер на 1342 лева, постъпване на сумата в
патримониума на наемодателя и настъпване на предпоставките за
възстановяването й;
- наличието на действителна уговорка за плащане на неустойка при
неизпълнение и размера на същата.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи онези
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в
т.ч. сбъдване на условието по чл. 24, ал.2 от договора; стойността на
доставената в обекта ел. енергия.
От ангажирания договор за наем от 13.04.2022 г. се установи, че
ответникът е предоставил на ищците К. И. Т. и Й. И. Т. за временно ползване
- недвижим имот, находящ в гр. *** представляващ офис с площ 60 кв. м. -
със срок до 01.05.2023г., срещу наемна цена от 1300.00 лева, платима с ДДС и
42 лв. такса смет, с уговорен падеж 3-то число на текущия месец. Договорено
е още ответниците да заплащат и всички консумативни разходи – вода и
канал, сметоизвозване, такса смет, портиерни разходи, като върху стойността
им се дължи ДДС.
3
По силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Въз основа на тази
законова разпоредба страните са уредили отношенията помежду си, като
изрично в чл. 13-16 от процесния договор са уредени въпросът за цената и
условия за плащане на наемната цена и консумативните разходи. По силата на
разпределената между страните доказателствена тежест в условията на пълно
и главно доказване в тежест на ищеците е било да установят заплащането на
наемната цена и консумативните разходи за обекта. Соченото от ищците за
реално заплащане на наемна цена и консумативните разходи остана
недоказано. Твърденията на ищците за отказ на наемодателя да предостави
разписка на наемателите за извършено плащане на суми по договора, без
провеждане на пълно и главно доказване, е негодно да доведе до
формулиране на извод за реалното им заплащане. В тежест на ищците е в
развитие на договорните им отношения с наемодателя да се снабдят с такива
документи, изходящи от наемодателя или от др. лице /банкова институция и
пр./, с които документи при евентуален спор помежду им да могат да
използват в подкрепа и защита на правата си, съответно обосноваване на
изправността си по договора. При наличие на настъпил отказ за предоставяне
на разписка/разписки от страна на наемодателя, каквото в настоящия случай
не се и установява с ангажираните и приобщени по делото доказателства,
ищците са имали право по силата на чл. 13 от договора да преведат на
наемодателя дължащите се суми по банка, в който случай би било налице
валидно доказателство в полза на наемателите за реално заплащане на
сочените суми. Предвид наличието на алтернативни съвременни начини за
плащане на суми между лица и дружества в гражданския оборот /като напр.
пощенски запис и др./, ищците са могли при настъпил отказ от издаването на
разписка от наемодателя за получени суми, да използват и други начини за
изплащане на дължимите суми, каквото очевидно действие не е предприето
от тяхна страна, нито са изложени твърдения в тази насока. От приобщената
докладна записка по делото, изготвена от служителите, посетили наетия обект
на 17.08.2022г., също не може да се извлече аргумент, от който да се счита, че
наемодателят е отказвал да издаде документ, удостоверяващ извършено
плащане от страна наемателите. Дори и въпросната докладна записка да
съдържаше такава информация, то по силата на чл. 179 ГПК обстоятелствата,
посочени в нея, не биха могли да се ползват с материална доказателствена
сила, доколкото официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга
на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство
единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия.
Ето защо съдът счита за напълно недоказано обстоятелството за реално
заплащане на наемна цена и консумативни разходи за вещта. Неизпълнение
на задълженията за плащане в срок на дължимата наемна цена и
консумативни разходи е довело до ангажиране на отговорността на
наемателите, породило е правото на наемодателя да прекрати договора
едностранно и да задържи внесения депозит на основание чл. 21, ал.1. Искът
за възстановяване на депозита подлежи на отхвърляне.
Установи се, че наемодателят е прекратил правомерно договора за наем,
поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на
4
неустойка. Искът за неустойка също подлежи на отхвърляне.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявените искове.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК предвид отхвърлянето на иска в полза на
ответника следва да се присъдят сторените от последния съдебно – деловодни
разноски за адв. възнаграждение. Ответникът е представил договор за правна
защита в размер на 1300 лв., ведно с приложен списък с разноски. В съдебно
заседание е релевирано възражение от страна на процесуалния представител
на ищците за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността на така претендирания
размер. В производството са предявени два обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, по които ответникът е провел своята защита.
Доколкото в упоменатия договор за правна защита и съдействие, сключен
между ответника и представляващия го адвокат, не е посочено от общо
претендираната сума в размер на 1300 лв. каква част се претендира за всеки
един от исковете, то следва да се приеме, че за всеки от обективно
съединените искове се претендира възнаграждение от 650 лв.. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв.
възлиза на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. При аритметично
изчисление, по първата претенция с цена 1342 лв. минималният размер на адв.
възнаграждение се равнява на 434.20 лв., а по втората претенция в размер на
600 лв., като общия сбор възлиза на 1034.20 лв. В този смисъл разликата до
общо претендирания от ответника размер на адв. възнаграждение в размер на
1300 лв. не се явява прекомерна, с оглед на което и претендираният размер от
1300 лв. не се явява прекомерен. По изложените съображения
възнаграждението не следва да се редуцира съобразно отправеното искане от
страна на ищците.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
**************** и Й. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу „С.“
ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно
основание чл. 79 вр. чл. 232 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищците следните суми, произтичащи от Договор за наем на
недвижим имот № 8/13.04.2022 г.: сумата 1342 лева, представляваща
невъзстановен депозит /гаранция/, предоставен от ищците на основание чл.17
от договор и подлежащ на възстановяване при прекратяване на договора за
наем съгласно чл. 21, ал.1; сумата 3000 лева, представляваща неустойка
поради виновно неизпълнение на договора от страна на „С." ЕООД, съгласно
Раздел VI, чл. 24./5/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.08.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
5
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. **************** и Й.
И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. *** да заплатят на „С.“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. *** сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляващи
сторени по делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6