МОТИВИ
към Присъда № 179 от 12.03.2018 г. по
НОХД № 507/2016 г. по описа на ПРС
С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник е
повдигнато обвинение на П.И.П. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, ****, ****, неосъждан, за това че на неустановени дати през месец
януари 2015 г., в град Перник, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у С.Л.Х. заблуждение /че му е необходим заем в размер на
420,00 лв. за закупуване на медикаменти за лечението му, както и сумата от
1300,00 лв., необходима за заплащане на дължима сума за ел.енергия, дължима от К.Н.К./
и с това на неустановена дата през месец януари 2015 г. е причинил имотна вреда
в размер на 420,00 лв. на С.Л.Х., и имотна вреда в размер на 1300,00 лв. на К.Н.К.
– престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Пострадалият С.Л.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, е
поискал от съда да бъде конституиран като граждански ищец в производството по
НОХД № 507/2016 г. по описа на ПРС, което искане съдът е уважил. Той е предявил
срещу П.И.П. граждански иск за осъждането на последния да му заплати сумата от
420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди в резултат на извършеното от П.И.П. престъпление по
чл. 209 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Въз основа на аргументиран и задълбочен разбор
на събрания по делото материал излага съображения за доказаност на всички,
посочени и описани в обвинителния акт факти и обстоятелства. Счита, че е налице
установяване на фактическата обстановка, механизма, по който е извършено
въвеждането в заблуждение, както и целта с която е направено същото /имотна
облага/, поради което счита, че подсъдимия П. е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и предлага да му бъде наложено наказание над
минимума за предвиденото в закона, което да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от 3 години.
По отношение на гражданския иск, предявен от
пострадалия Х., прокурорът намира, че същият е основателен и предлага да бъде
уважен в пълен размер.
Гражданският ищец С.Л.Х. и защитникът му адв. С. молят
предявения граждански иск да бъде уважен изцяло като доказан по основание и
размер.
Защитниците на подсъдимия – адв. Е.Т. и адв. Владиимр Б., пледират за оправдателна присъда и
отхвърляне на предявения граждански иск. Считат, че обвинението спрямо подзащитният им П. е недоказано. Сочат, че от него не става
ясно, за какъв период от време, какви деяния се твърди, че е извършил П..
Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
единствения и категоричен извод относно участието на същия в извършването на
деяние, изпълващо от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл.209, ал.1 от НК, както и че не става ясно коя точно форма на изпълнително
деяние е осъществена. Излагат съображения за недоказаност на фактическата
обстановка - такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Подсъдимият П.И.П. заявява, че не е извършил деянието,
за което е предаден на съд и моли да бъде оправдан.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа страна:
В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано
следното:
Подсъдимият П.И.П. и пострадалият С.Л.Х. се познавали
и поддържали добри взаимоотношения помежду си. При среща между тях през
м.ноември 2014 г., подсъдимият П. казал на Х., че заема ръководна длъжност в
“ЧЕЗ Разпределение България” АД и иска да го назначи за свой заместник, както и
че е работел в същото дружество, но в РЧехия в продължение на петнадесет
години. Пострадалият повярвал на думите му, още повече, че подсъдимият по това
време управлявал лек автомобил с чешка регистрация. По молба на Х., двамата отново
се срещнали на неустановена дата през м.ануари 2015 г. и тогава, убеден че П.
заема висок пост в електроразпределителното предприятие, той му обяснил, че от
“ЧЕЗ Разпределение България” АД са съставили акт на голяма стойност на неговия
приятел д-р К.Н.К., както и че К. има готовност веднага да заплати половината
от сумата, а именно: 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, за да не му бъде
спряно електроподаването, а остатъка от дължимото да внесе когато получи
заплатата си. Подсъдимият П., съзнавайки че не работи в споменатото дружество и
че не би могъл да помогне по какъвто и да е начин, се съгласил “да оправи
нещата”. Казал на Х., че К. трябва да му даде 1300 лева, за да може той да ги
внесе за погасяване на половината от дължимата сума и се уговорили да се видят
отново след няколко дни, за да получи парите. Преди да се разделят обаче,
подсъдимият П. решил да измами Х. за още пари и затова му споменал, че му
предстои операция на гръдния кош, за която са му нужни 420,00 лв. /четиристотин
и двадесет лева/, които да бъдат изразходвани за закупуването на инжекции и
медицинска интервенция. Убеден, че на подсъдимия му предстои лечение,
пострадалият Х. се съгласил да му предостави сумата от 420,00 лева, а
подсъдимият му казал, че ще му върне парите до месец. На другия ден,
пострадалият Х. отишъл в дома на пострадалия К.. Разказал му съдържанието на
разговора с приятеля си – служител на “ЧЕЗ Разпределение България” АД и за
съгласието му да помогне за разрешаването на случая чрез юристите на
дружеството, при което К. му дал хиляда и триста лева, за да може той от своя
страна да ги даде на приятеля си П..
Два дни по-късно, пострадалият Х. се свързал със
свидетеля Б.Д.Е., с когото били дългогодишни приятели и го помолил да дойде при
Митница – Перник, където Х. работел по това време. Обяснил му, че има проблем с
автомобила си, както и че се нуждае от заем в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/, тъй като се касаело за здравето на негов приятел. Свидетелят Е. се
съгласил. Отишъл пред Митница – Перник и се срещнал с Х. пред външния вход. Там
Х. обяснил на свидетеля Е., че са му нужни 400 лева, които трябва да предаде на
много добър приятел. Св. Е. извадил тази сума и я предал на пострадалия Х..
Последният добавил към нея още 20 лева свои пари, а после бръкнал във вътрешния
си джоб и извадил оттам хартиен плик с 1300 лева, които Е., по молба на Х., преброил.
След това към тези 1300 лева Х. добавил и другите 420 лева /400 от които –
дадени му от св. Е. и 20 лева – свои пари/. Е. се качил в колата си и се
приготвил да тръгне, но в този момент на външния вход пристигнал автомобил
“Шкода” с чешка регистрация, от който слязъл подсъдимия П., насочил се към
пострадалия Х. и се здрависал с него, а Х. изразил благодарности за “оказаното
съдействие” при решаването на проблема на неговия приятел – доктор, бръкнал в
джоба на дрехата си, извадил хартиения плик, съдържащ 1720 лева, подал ги на П.
и му обяснил, че вътре им 1300 лв. /хиляда и триста лева/ “за доктора”,
визирайки пострадалия К., и 420,00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, които му
дава във връзка със здравословните му проблеми. Подсъдимият П. взел плика,
преброил парите и ги прибрал у себе си, след което се качил на автомобила си и
си заминал. Свидетелят Е., който станал очевидец на срещата между подсъдимия и
пострадалия Х., подвикнал на последния през отворения прозорец и попитал дали
това е шефа на ЧЕЗ, който ще го направи заместник. Х. потвърдил и св. Е. си
заминал.
Около месец и половина по-късно пострадалият Х. се
свързал по телефона с подсъдимия по повод на това, че нито бил назначен за
негов заместник, нито пък бил решен проблема с електричеството на приятеля му
д-р К. и токът на последния бил спрян. При разговора, подсъдимият П. му заявил,
че нито ще му върне парите за операцията, нито ще върне тези на К. и затова да
забрави телефонния му номер. Тогава Х. осъзнал, че и той и пострадалия К. са
измамени.
Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата, приложени по Досъдебно производство № 397/2015 г. по описа на 02 РУ на МВР –
Перник и събрани посредством писмени доказателствени средства, а именно:
справка за съдимост на подсъдимия, протоколи за разпит на свидетели, в които са
закрепени показанията на С.Л.Х., К.Н.К. и Б.Д.Е., и др., приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Тя се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Обстоятелството, че подсъдимият П.И.П. се е представял
за ръководен служител на “ЧЕЗ България” се доказва от свидетелските показания
на пострадалия С.Л.Х., но също така и от показанията на свидетелите К.Н.К. и Б.Д.Е..
За това сочат и писмените документи – писмо вх. № 18426/20.11.2017 г. от Ю. Г.
- специалист “Сигурност” в “ЧЕЗ България” АД до директора на ОДМВР – Перник,
Докладна записка № 25021/29.12.2014 г., Обяснение от П.А.Н. /л.81 – 82 от
делото/, от които е видно, че в информация от същия характер е постъпила в
сектор “Сигурност” на “ЧЕЗ България” ЕАД и ОДМВР – Перник. По повод на това, че
“... лицето П.П. /което може би има прякор “Пешо
Истината”/ е взимало пари от граждани с обещанието да ги назначи на работа в
ЧЕЗ ...” при Районна прокуратура – Перник е била образувана Преписка рег. №
230/2015 г. /Преписка вх. № 18426/2014 г. по описа на ОДМВР – Перник/. В хода
на работата по последната /Преписка вх. № 18426/2014 г. по описа на ОДМВР – Перник/,
на 03.12.2014 г., са снети обяснения от свидетеля П.А.Н., с когото подсъдимият П.
се запознал случайно, представяйки се за служител от управлението на “ЧЕЗ” в
Прага. Година и половина по-късно П. се обадил по телефона на Н., казал му, че
възнамерява да се установи в България и попитал дали може да ползва временно
стая в административната сграда на “ЧЕЗ България” ЕАД в гр. Перник. Освен в
писмено дадените на 03.12.2014 г. обяснения, свидетелят П.Н. потвърждава тези данни
и в съдебно заседание на 22.06.2017 г. /л.34 и 35 от делото/ и посочва
подсъдимия като лицето, което му се е представило като П.П.
- служител от управлението на “ЧЕЗ” в
Прага.
Подсъдимият П. е поддържал тезата, че е бил служител
на “ЧЕЗ” и собственоръчно, писмено е потвърдил това в обяснение по Преписка вх.
№ 18426/2014 г. по описа на ОДМВР – Перник. В нея той записал: “... заявявам,
че за периода 2008 год. до 2012 год. живеех и работех във Република Чехия. По
време на пребиваването ми работех във ЧЕС Енергосервис на Атомната централа
/Дуковани/... /. Същевременно обаче, свидетелят Ю.Г.Г.,
работил по същото време като “специалист сигурност” в “ЧЕЗ България” ЕАД, в
показанията си в с.з. на 14.12.2017 г. /л.151 и 152 от делото/ сочи, че по
повод на сигнал, подаден от П.Н., е правено запитване до чешката централа на
ЧЕЗ и оттам бил получен отговор, че нямат такъв служител. Подсъдимият П. не е
бил и служител на ЧЕЗ – България, което пък се установява от изпратено до ОДМВР
– Перник писмо с вх. № 20221/29.12.2014 г.
Механизмът на извършване на деянието се установява
най-вече от показанията на пострадалия С.Л.Х., но също така и от показанията на
свидетелите К.Н.К. и Б.Д.Е..
Разпитан в качеството на свидетел, в съдебно заседание
на 01.12.2016 г., пострадалият Х. сочи, че по времето когато са се сближили с
подсъдимия П., последният се придвижвал с лек автомобил “Шкода” с чешка
регистрация. Самият Х. бил митнически инспектор в Митница – Перник и в разговор
между двамата, подсъдимият му казал, че работи като координатор на “ЧЕЗ
България”, че получава трудово възнаграждение от 2660 лв., обещал да го направи
свой заместник и той също да получава такава заплата. За целта поискал от Х.
документи – дипломи за средно и висше образование и медицинско свидетелство.
Помолил го също да му помогне да намери секретарка. Това несъмнено е създало у
пострадалия впечатление за достоверност на изявленията, но също така показва,
че подсъдимият съзнателно е целял именно това. Ето защо, когато съседът и
приятел на Х. – д-р К., споделил че му е съставен някакъв акт и ако не заплати
опрелената в него сума ще му бъде спряно електроподаването,
Х. не се поколебал да заяви, че ще разговаря с подсъдимия П., а когато през
м.януари 2015 г. направил това, последният поел ангажимента да съдейства и да
“оправи акта” и с обещанията си затвърдил убеждението, че е човек, комуто това
е по силите и възможностите, тъй като е ръководен служител – “директор” в ЧЕЗ –
България.
Свидетелят К. също сочи, че пострадалият Х., с когото
са съседи, му бил казал, че се познава с някакъв човек, който се казва П.П., работел в ЧЕЗ в Чехия, но имал намерение да се върне в
България, за да стане директор или ръководен кадър на централата на ЧЕЗ в гр.
София. К. не познавал лично подсъдимия, но през м.януари дал на св. Х. 1300
лева, които той на свой ред трябвало да предаде на П., за да не бъде спряно
електроподаването към негов имот, тъй като така бил уверил последния.
Впоследствие разбрал от св. Х., че освен 1300-те лева негови пари, той бил дал
на подсъдимия П. и някакви други пари. През м.март 2015 г. електричеството на К.
било спряно и поради това той започнал да търси конакт с подсъдимия П., за да
разбере какво става. Провел няколко разговора с П. по телефона, в които той
отричал да е взел пари от св. Х., но пък заявил: “аз и да съм искал да Ви
помогна, не бих могъл, тъй като работата ми в ЧЕЗ е друга”, т.е. дори пред него
поддържал тезата, че е служител на ЧЕЗ.
Свителят Б.Д.Е. също знаел от пострадалия Х., че се познава с
човек, който е “началник на ЧЕЗ в югозападна България” и който ще му помогне и
той да стане началник в ЧЕЗ като го направи свой заместник срещу сумата от
16 000 лева. В началото на 2015 г. пострадалият Х. поискал от св. Е. 400
лв. и си определили среща пред сградата на Митница – Перник, където по това
време работел пострадалия. Там Е. предал сумата от четиристотин лева на Х.,
помогнал му да ги преброи и видял, че към тях той добавил свои 20 лева, като
освен това преброил други 1300 лева, за които споменал, че са му дадени от д-р К.
“да се оправят на К. едни задължения към ЧЕЗ”. Видял, че Х. поставя плика с
парите в джоба си. Когато малко след това на паркинга дошла червена “Шкода” с
чешка регистрация, Е. видял, че от нея излиза човек, когото разпознава като
подсъдимия П., видял че Х. изважда плика, обяснявайки за какво са намиращите се
вътре пари и ги подава с обяснението, че “вътре има 1300 лева, които са от
доктора и 420 лева, които са за теб във връзка със здравословният ти проблем”.
Подсъдимият П. изказал благодарност на Х., че му носи парите и казал, че “по
въпроса с нарушението на твоя приятел – доктор, всичко съм уредил, давам 1300
лева и въпроса е уреден”, взел плика, извадил парите, преброил ги, прибрал ги
обратно в плика и го сложил в джоба на връхната си дреха, след което се качил в
колата и си тръгнал. Междувременно обаче бил казал, че е задвижил нещата на
“Мони” за новата му работа в ЧЕЗ – България, поради което свидетелят Е. се
провикнал през стъклото на колата си и попитал дали това е шефа на ЧЕЗ –
България, “който ти искаше 16 000 лева, за да те направи заместник”.
Съдът дава вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.Л.Х., К.Н.К., Б.Д.Е., П.А.Н.,
Ю.Г.Г., З.Р.З., както и на разпитания по искане на
защитата Т.В.М. /последният заявява, че познава подсъдимия отдавна, знае че е
живял в Чехия и че е карал кола с чешка регистрация - “Ауди”, сива на цвят, а
сега кара “Мерцедес”/, както и на показанията на тези от тях, които са били
разпитани в хода на досъдебното произвоство и са приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК. Същите са ясни, точни,
последователни, логични и непротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката З.П.И.
– дъщеря на подсъдимия. Същата сочи, че баща й /подсъдимият П./ е живял и
работил в Чехия, в завод на “Шкода”, но се прибирал в България за погребението
на майка си на 07.01.2014 г., постоял известно време, отново се върнал в Чехия
и си дошъл отново в края на 2014 г., което по време съвпада с периода, в който
са се развили описаните по-горе действия. Свидетелката И. знаела, че баща й има
кола “Ауди А6”, сив металик, но не й е известно той да е имал червена “Шкода”,
което не изключва възможността той да е управлявал такава в процесния период.
От правна страна:
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят, допълват и изясняват пълно и
всестранно всички релевантни по делото обстоятелства. Въз основа на цялостния
им анализ, съдът приема за доказани
по несъмнен начин авторството на деянието, както и всички останали признаци от
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
С оглед на всичко изложено по-горе и на установеното от
фактическа страна, съдът прие, че с деянието си подсъдимият П.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна,
при пряк умисъл престъпният състав на чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като на
неустановени дати през месец януари 2015 г., в град Перник, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С.Л.Х. заблуждение /че му е
необходим заем в размер на 420,00 лв. за закупуване на медикаменти за лечението
му, както и сумата от 1300,00 лв., необходима за заплащане на дължима сума за
ел.енергия, дължима от К.Н.К./ и с това на неустановена дата през месец януари
2015 г. е причинил имотна вреда в размер на 420,00 лв. на С.Л.Х., и имотна
вреда в размер на 1300,00 лв. на К.Н.К..
Установената фактическа обстановка и обективирани
действия на подсъдимия сочат, че е действал с пряк умисъл и користна цел: да
набави за себе си имотна облага, т.е. подсъдимият е искал в неговото имущество
да настъпят благоприятни изменения за сметка на имотн вреда в патримониума на пострадалия Х. и свидетеля К..
Подсъдимият П. е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че създава грешно впечатление у пострадалия Х. и го подтиква към
действия, които той не би предприел ако знаеше какво е действителното
положение. Т.е. съзнавал е, че това което прави е противозаконно и е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и настъпването на общественоопасните
последици от него. Добре е съзнавал, че получаването на пари по този начин е
незаконно и с това е причинява имотна вреда на въведеното в заблуждение лице.
Причини за извършване на деянието са ниското правно
съзнание на подсъдимия, незачитане правото на собственост и стремеж за
противозаконно облагодетелстване и обогатяване.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие
чистото съдебно минало на дееца.
Отегчаващи вината
обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обоснована
както от размера на предвидената от законодателя санкция, така и от немалкия
размер на причинената вреда – парична сума в размер на 1720 лв., от които
420,00 лв. на С.Л.Х., и имотна вреда в размер на 1300,00 лв. на К.Н.К..
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.209, ал.1
от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
В конкретния случай, предвид всичко гореизложено, след като призна подсъдимия П.И.П.
за виновен в извършването на горепосоченото престъпление и взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, съдът прие, че наказанието му, след отчитане на
описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъде
определено на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.
Като
взе предвид, че наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящият съдебен състав
прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително ефективно изпълнение на наказанието, поради което и
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така
наложеното на подсъдимия П. наказание е справедливо, съответства на обществена
опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
По предявения
граждански иск:
Пострадалият С.Л.Х. е
предявил срещу подсъдимия П.И.П. граждански иск за осъждането на последния да
му заплати сумата от 420,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди в резултат на деянието по чл.209, ал.1 от НК, който иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
С оглед
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и изложените факти, от
които произтича претендираното материално право, съдът счита, че предявеня иск
следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. По
силата на тази правна норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За ангажиране на деликтната отговорност е необходимо
кумулативното наличие на четирите елемента от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно:
- противоправно
деяние;
- вреда, причинена от
това деяние;
- причинна връзка
между посоченото деяние и вредата;
- вина на деликвента.
В конкретния случай,
основавайки се на формираните правни изводи, съдът намира този иск за доказан
по основание, тъй като вследствие деянието на подсъдимия, гражданският ищец Х.
е претърпял имуществени вреди от непозволено увреждане, подлежащи на
обезщетяване.
По отношение на
размера, съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен, така както е предявен, а именно: до размера от 420,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.И.П. – със
снета самоличност, да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата от 50,00
лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.