РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501013 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните жалби:
вх.№ 270169/04.11.2020 г., подадена от Д. А. А., представлявана от
пълномощника си С. А.;
вх.№ 270366/05.11.2020 г., подадена от Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н. , всички,
представлявани от адв.М.Овагемова от АК-Бургас;
вх.№ 270587/06.11.2020 г., подадена от А. К. К., гражданин на ***,
представляван от адв.Божилова-Арабова; и
вх.№ 271658/13.11.2020 г., подадена от И.К. К. и Д.К. К., двамата
представлявани от адв.Стефан Иванов от САК,
против решение № 260410/13.10.2020 г. по гр.д.1631/2018 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М. К. М., К. К.
Г. и Е. К. К., по отношение на следните недвижими имоти:
1.поземлен имот с идентификатор 07079.654.685 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 450 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица;
2.поземлен имот е идентификатор 07079.654.681 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 2573 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: второстепенна улица,
3.поземлен имот с идентификатор 07079.654.682 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, е площ от 259 кв.м., адрес: м.“Брястите“, трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих
1
(съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ);
4.поземлен имот с идентификатор 07079.654.683 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 1603 кв.м. трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.);
5.поземлен имот с идентификатор 07079.654.684 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 4522 кв.м., трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ);
6.поземлен имот с идентификатор 07079.654.686 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 486 кв.м., трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ);
7.поземлен имот с идентификатор 07079.654.637 по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 2577 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица,
При квоти: 1/3 ид.ч. за М. К. М., 1/3 ид.ч. за К. К. Г. и 1/3 ид.ч. ЕЛ. К. К.,
и с което решение е отхвърлен иска на И. К. К. и Д. К. К., против К. К. К., М. С.
К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я., М. Н. К., Д. И. Б., Д. А. А., И. А. Ф., М. Щ. С., А. К. К., И. Д.
Г., Т. В. Г., Д. Х. Г., И. Х. Г., и Н. Х. Н. за делба на следните недвижими имоти:
1.поземлен имот с идентификатор 07079.654.685 с площ от 450 кв.м.;
2.поземлен имот с идентификатор 07079.654.681 с площ от 2573 кв.м.;
3.поземлен имот е идентификатор 07079.654.682 с площ от 259 кв.м.;
4.поземлен имот с идентификатор 07079.654.683 с площ от 1603 кв.м.;
5.поземлен имот с идентификатор 07079.654.684 с площ от 4522 кв.м.;
6.поземлен имот с идентификатор 07079.654.686 е площ от 486 кв.м. и
7.поземлен нмот с идентификатор 07079.654.637 с площ от 2577 кв.м., всички по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК и находящи се в
гр.Бургас; и И. К. К. и Д. К. К., са осъдени да заплатят на М. К. М. сумата от 500,00 лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски, и 80,00 лв по сметката на PC-Бургас -
държавна такса върху отхвърлената част от иска.
Въззивницата Д. А. А. обжалва решението на БРС като неправилно. Твърди, че
след като е изяснил фактите по делото, съдът ги е интерпретирал в полза на ответниците М.
К. М., К. К. Г. и Е.К. К.. Оспорва се извода на съда, че общата наследодателка на страните е
направила отказ от наследството. Твърди се, че такъв отказ не е правен тъй като съгласно
българското законодателнство отказът от наследство се извършва по строго определен
формален ред - чл.52 от Закона за наследството, а по делото не са представени доказателства
за откази от наследство, направени от някой от наследниците на М. К.. Оспорва се и
приетото от съда, че въззивницата не е изразила становище по иска за делба. Посочва се
отново, че въззивницата никога не е давала съгласие трите сестри да са единствени
наследници. Твърди се, съдът незаконосъобразно е приел, че процедурата по възстановяване
на земеделските земи е приключила, тъй като е приет план на новообразуваните имоти за м.
„Брястовете“. Сочи се, че съдът е следвало да има предвид, че съгласно съдебната практика,
най-ранният момент, в който е възможно да се осъществи правното качество на обекта на
собствеността - неговата индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти. Посочва се съдебна практика.
Твърди се, че в случаите, когато процесът на правно обособяване на имотите -
тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на придобиване на основание §4а и
2
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - е приключил след влизане в сила на изменението на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), издаденото решение на поземлената комисия при
действието на старата редакция има значението единствено на признаващо право на
възстановяване при условията на §4 - §4л, а самото възстановяване на правото на
собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на
заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че възстановяването
на собствеността приключва със заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в настоящия случай такава заповед няма, тъй като е бил налице спор за материално
право, след което са подадени заявления от М.М. именно за възстановяване на земите, т.е.
реално възстановяване не е имало, а това е именно моментът, от който нататък всички други
сънаследници биха могли да се защият от евентуална придобивна давност. Посочва се, че е
изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по
възстановяване на собствеността.
Излагат се оплаквания, че съдът незаконосъобразно е отказал на И.К. събирането
на каквито и да било доказателства – писмени и устни; незаконосъобразно е отказал да
разпита длъжностните лица по гражданско състояние, които са издали оспорваното
удостоверение за наследници, без да изложи мотиви за това; както и е отказал да извърши
съдебна поръчка по направеното доказателствено искане на К., че наследодателката на
страните до 1934 г. не е била „български поданик“, а поданик на Османската империя, а
впоследствие на Турция, като относно осиновяването към 1902-1903 г. следва да се търси
правен източник именно от Труция, където семейството се е намирало при сключването на
брака между наследодателката М. К. К. и К. К. К.
Сочи се, че едва през 2016 г., след получаването на писмо регистрационен индекс
94-01-28180 от Община Бургас, адресирано до всички наследници на М. К. К., по повод
подадена от М. К. М. молба за възстановяване на правото на собственост на наследници
върху имоти по плана на новообразуваните имоти на м.“Брястите“, землище Меден Рудник,
гр.Бургас,въззивницата Д.А. и други наследници са разбрали, че голяма част от имотите,
възстановени по силата на „Закона за земята“, са били присвоени от М.М. чрез използване
на документи с невярно съдържание, а именно - удостоверения за наследници -
Удостоверение за наследници № 00709 от 08.08.1991 г., издадено от Община Бургас,
кметство „Възраждане”; Удостоверение за наследници № 414 от 08.06.1998 г.;
Удостоверение за наследници № 428 от 11.06.1998 г.;Удостоверение за наследници №
343/30.06.2005 г., издадено от община Бургас, които са представени от ищеца И.К..
Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал тези факти и обстоятелства,
който е приел, че никой от наследниците на М. К. К. не са пречили на владението на М.М.
върху процесните имоти. Сочи се, че съдът не е обсъдил и факта, че преписката, образувана
по молба вх.№ 94-01- 28180/18.08.2015 г. на Община Бургас за възстановяване на право на
собственост върху земи на наследници на М. К. К. по ПНИ в м.„Брястите“ в землището на
кв.Меден рудник, гр.Бургас, като административна процедура по възстановяване на
имотите, не е приключила до момента и няма как да започне да тече придобивна давност в
полза на трите сестри и в ущърб на останалите наследници, аще повече, че никой от
свидетелите не твърди, че именно трите сестри са владяли процесните имоти през
последните десет години. Твърди се, че дори само наличието на спор за материално право е
достатъчно основание да се приеме, че М. К. М., К. К. Г. и Е.К. К. са владяла процесиите
имоти, спокойно, необезпокоявани от никого.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което делбата се допуска между всички страни, при посочените от ищците квоти. Няма
3
искания по доказателствата.
Въззивниците Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н., обжалват като неправилно решението
на БРС, с което делбата е допусната само между трима от наследниците на М. Щ. К. (поч. на
13.02.1955 г.), а именно - между М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г., при квоти от по 1/3 за всяка от
тях, и искът е отхвърлен по отношение на останалите наследници на М. Щ. К.. Твърди се, че
без да излага своите конкретни фактически установявания и без да извършва каквато и да
била преценка на събраните по делото доказателства, съдът приел за основателно
възражението на съделителите М. и К. за придобиване на делбените имоти по давност.
Твърди се, че по делото няма доказателства за упражняване на фактическа власт върху
делбените имоти от страна на тези съделители за 10 и повече години след възстановяването
на делбените имоти по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че
считано от 24.03.2005 г. наследниците на К. К. К. (съделителите М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г.)
са манифестирали спрямо останалите наследници на М. К. К. намерението си да придобият
собствените им идеални части, както и, че никой от наследниците на М. К. К., не са
смущавали това владение, тъй като „не са изразявали воля да упражняват правата си върху
съсобствените земеделски земи”. Твърди се, че манифестиране на владението от страна на
съделителите - наследници на К. К. К. е обективно невъзможно, тъй като невладеещите
сънаследници не са проявявали интерес към собствените си имоти, инидиция за което са и
подписани от част от тях декларации за отказ от наследство.
Оспорва се изводът на съда, че по делото имало „достатъчно доказателства” за
това, че М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г. са упражнявали фактическа власт върху всички делбени
имоти - в пълен обем, в 10 и повече годишен период от време. Излагат се съображения, че
делбените имоти са такива по чл.9а от ЗН, и са възстановени към наследствто на общия
наследодател с Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на ПК-Бургас. Оспорва се като неправилен
изводът на съда, че Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на ПК-Бургас няма конститутивен
характер, и че фактическият състав на реституцията е завършен с издаването на Заповед №
РД-09-100 от 24.03.2005 г. за одобряване на план на новообразуваните имоти, съотв.че до
23.03.2005 г. давност за имотите не тече, и имотите са могли да се придобият по давност
след тази дата. Поддържа се заявеното пред първата инстанция становище, че решението на
ПК Бургас има конститутивно действие, от което се прави извод, че наследниците на М.К.
са станали собственици от влизането в сила на решението на поземлената комисия.
Евентуално се заявява, че ако се приеме, че Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на
ПК - Бургас няма конститутивно действие, то делбата би била недопустима, заради
незавършен фактически състав на реституцията, тъй като за делбените имоти не са издавани
заповеди на кмета с правно основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване право на
собственост върху новообразуван имот. Сочи се, че в този случай искът за делба е следвало
да се отхвърли спрямо всички.
На следващо място се твърди, че неправилно съдът е отчел владението на прекия
наследодател на М., К. и Г. - К. К. К. до внасянето на имотите в ТКЗС, и е приел, че
твърдяното владение на М., К. и Г. е присъединено към това на прекия им наследодател
Киряков. Сочи се, че от мотивите на съда не става ясно кой е конкретният период, в който
според него е упражнявана фактическа власт върху делбените имоти; по делото няма
доказателства за упражнявана от Колю Киряков фактическата власт върху делбените имоти
до внасяне на земята в ТКЗС; с обобществяването на земята владението на наследодателя се
е прекъснало (чл. 81 ЗС) за около 40 годишен период, поради което дори подобно владение
да е било доказано, то не може да бъде присъединявано към твърдяното владение на
наследниците му след земеделската реституция.
Твърди се, че делбените имоти не са били придобити по давност от М., К. и Г. и
след въстановяването им с Решение № 10948 от от 11.05.1995 г. на ПК – Бургас, тъй като по
делото няма доказателства за осъществявана фактическа власт от страна на М., К. и Г. върху
4
идеалните части на останалите наследници на М. К. К.. Направен е анализ на показанията на
разпитаните в първата инстанция свидетели и на приетата по делото експертиза в подкрепа
на становището, че съделителките М., К. и Г. не са упражнявали фактическа власт върху
процесиите имоти, още по-малко - върху идеалните части на останалите съделители, както
и, че не са могли да манифестират владението си, тъй като невладеещите сънаследници не
са проявявали интерес към собствените си имоти.
На следващо място се твърди, че е неправилна и преценката на съда на
представените по делото невписани в Службата по вписванията декларации по чл.100 ЗС,
тъй като съгласно съдебната практика (Решение № 172/04.01.2019 г. по гр.д.4748/2017 г., I
г.о., ВКС), че изявление на наследодател без да е съпроводено с предаване на владението
приживе, няма за последица установяване на самостоятелна фактическа власт от лицата, до
които това изявление се отнася, след смъртта на наследодателя. Ето защо се твърди, че
представените по делото декларации - „откази" от право на собственост, извършени от Д. И.
Б.. Д. А. А.. И. А. Ф. (поч. 2017 г., наследодател на съделителите Н., Е. и Н.Ф.), и Х.Г. (поч.
през 2012 г. - наследодател на съделителителите Д. Х. Г. и Х. ИЛ. Г.) нямат правните
последици на отказ от право на собственост по смисъла на чл.100 ЗС. Поради това, че не са
вписани в имотния регистър. Сочи се, че декларациите не могат да бъдат възприети и като
доказателства за факта, че подписалите ги лица са наясно с намерението на М., К. и Г. за
своене на идеалните части на деклараторите чрез упражнявана фактическа власт.
На последмо място се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно
и поради това, че съдът излага съображенията си, свързани с коментираните декларации,
общо за всички съделители (освен М., К. и Г.), без обаче такива декларации да са правени от
всички съделители или техни преки наследодатели.
По отношение на изводите на съда за липсата на наследствено правоприемство
между М. Щ. К. и участвалите пред първата инстанция страни – И. К. К., Д. К. К. (с общ
пряк наследодател М. И. К.), К. К. К., М. С. К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я. и М. Н. К. (с общ
пряк наследодател К. К. К.), се твърди, че те са правилни по съображенията, изложени в
решението.
На последно място се твърди, че като страни в обжалваното решение са
посочени починали лица, а именно - И. А. Ф. (поч.2017 г.), Т. В. Г. (поч.2018 г.) и И. Х.
Г., поч.2017 г., наследниците на последните двама от които са конституирани като
страни в производството пред БРС.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на
решение, с което се допуска делба върху процесиите имоти между следните лица и в
следните наследствени квоти: Д. И. Б. - 6/48 ид.ч.; Д. А. А. - 3/48 ид.ч.; Н. И. Ф. - 1/48 ид.ч.;
Е. И. Ф. - 1/48 ид.ч.; Н. И. Ф. - 1/48 ид.ч.; М. К. М. - 4/48 ид.ч.; К. К. Г. - 4/48 ид.ч.; Е. К. К. -
4/48 ид.ч.; М. Щ. С. - 6/48 ид.ч.; А. К. К. - 6/48 ид.ч.; И. Д. ГР. - 4/48 ид.ч.; Д. Х. Г. - 2/144
ид.ч.; Х. И. Г. - 2/48 ид.ч. и Н. Х. Н. - 4/48 ид.ч.
Въззивникът А. К. К., чрез особения си представител адв.Недялка Божилова -
Арабова от АК-Бургас, обжалва решението на БРС като неправилно. Твърди, че съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 94-01-9829/03.04.2017 г., А. К.
К., както и ищците по делото, е наследник по закон на М. Щ. К., идентична с М. К. К..
Твърди, че от представените по делото копия на регистър от 1934 г. за лицата, от които се
състои домакинството, М И. има майка М. К. К. и е записана като сестра на Щ., К., Е. и т.н.,
а К. К. К. е записан като техен брат и съответно също има майка М. К. К.. Сочи се, че село
Каваклий, Лозенградско, се намира в пределите на Република Турция, а преди това в
Османската империя, чийто поданици са били, както общата наследодателка М. К. К., така и
наследодателката на ищците М. И. К.а Твърди се, че по делото не е установено какви са
били процедурите по осиновяване според законодателството на Османската империя, но
според регистрите от 1934 г., М. К. К. е била майка и на К. и М., което очевидно сочи на
5
извършено осиновяване в Османската империя, в противен случай М. К. К. е нямало да бъде
записана като майка и на тези две лица при пристигането им в България.
Твърди се, че поради това, че въззивникът А.К. няма вписани постоянен и
настоящ адрес на територията на Република България, не би могло да се извърши
доброволна делба на наследените от М. М. Щ. К., идентична с М. К. К. съсобствени
недвижими имоти, съгл.представените по делото нот.акт от 1943 г. и Решение №
10948/11.05.1995 г. на ПК-Бургас за възстановяване на наследниците на М. К. К. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на Нива от 15,400 дка в землището на
с.Меден рудник, м.„Брястовете”, поради което следва да се допусне и извърши съдебна
делба на същите съобразно квотите на всеки наследник по закон в наследствената маса.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от наследниците са придобили
имотите на М. К. К. по давност, тъй като за да бъдат придобити недвижими имоти по
давност, завладяването и своенето на тези имоти не може да бъде тайно. Сочи се, че по
делото не е установено З., М., К. и Е. да са демонстрирали явно пред който и да е от другите
наследници, че са завладели и своят процесиите делбени имоти; да са противопоставяли
владение и да са отблъсквали владението на другите наследници; и изобщо някой от
наследниците да е владял процесната нива от 15,400 дка, още повече, че тази нива в
реалните й граници изобщо не съществува на терен и по план, защото такъв план на
новообразуваните имоти не е имало в продължение на десет години назад.
Твърди се също, че не са налице и откази от наследство по смисъла на закона, но
дори и да е имало валидно извършени такива откази, то те биха уголемили дяловете на
всички останали сънаследници пропорционално и не може да се приеме, че те са били
извършени в полза само на едно лице.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което се допуска делба на процесиите недвижими имоти между всички законни наследници
на общата наследодателка М. К. К., сред които е и въззивникът А. К. К..
Няма искания по доказателствата.
Въззивниците-ищци И. К. К. и Д. К. К., чрез адв.Стефан Иванов, САК обжалват
решението на БРС като неправилно. Излагат се отново изложените и в исковата молба
твърдения по фактите. Сочи се, че тези обстоятелства макар и оспорени формално от една
част от наследниците, не са опровергани с писмени или гласни доказателства или
доказателствени средства. Твърди се, че представеното от Община Бургас Удостоверение за
наследници изх. № 94-01-9829/ 03.04.2017 г., въз основа на което ищците се легитимират
като наследници на М. К. К., като официален документ следва да се цени от съда, още
повече, че независимо от откритото производство по оспорване на този документ,
доказателствената му стойност не е оборена по правилата на ГПК. Твърди се, че по силата
на наследяването, ищците, като наследници на М.К., са собственици на имотите, с които
пред 1940 г. тя е била оземлена от Главна дирекция на държавните и гарантираните от
държавата дългове - отделение за бежанците, видно от Удостоверение № 7644/22.11.1940 г.
на Главна дирекция на държавните и гарантираните от държавата дългове - отделение за
бежанците, и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз
основа на Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр. том I, № 187, per.
194, дело № 207/04.03.1943 г., с който е приключила процедурата по оземляването, и които
имоти, внесени от М.К. в ТКЗС, са били възстановени с Решение № 10948 от 11.05.1995 г.
на ПК-Бургас на нейните наследници в съществуващи (възстановими) стари реални
граници.
Твърди се, че представените по делото писмо peг.индекс № 11-00-3640 от
04.12.2019 г. на Община Бургас и Акт за смърт № 61 от 27.12.1943г. на община Поморие за
М. И. К., не установяват някакви по-различни факти от тези, изнесени в исковата молба.
Сочи се, че при непълното осиновяване в смъртния акт на лицата се посочват неговите
6
рождени родители, но това не лишава лицето от наследяване на своя осиновител при
условията на непълно осиновяване. Твърди се, че при непълно осиновяване възникват
роднински отношения по произход между осиновителя от една страна и осиновения и
неговите низходящи от друга, но осиновеният запазва връзката си с рождените си родители,
като не се създава нов акт за раждане, следователно правно обосновано е в смъртния акт на
М. И. К. да фигурира като нейна рождена майка Е. К. К., но този факт не изключва нея и
нейните наследници от кръга на наследниците на осиновителя - М. К. К., при наличие на
непълно осиновяване. Сочи се, че доказателство за наличие на такова осиновяване са
представените по делото вписвания в регистрите за населението за Меден рудник и за
Сарафово; домакински карти на населението за събиране на сведения за бежанците, дошли в
България след 1903 г. (необсъдени от съда), от които е видно, че в същите са вписани като
деца на М. К. К. всички, посочени и в процесното удостоверение за наследници.
Твърди се, че следва да се отчете и обстоятелство, че М. К. К. и покойният й
съпруг К. К. К. са живели до 1913 г., до изселването си от Източна Тракия, под
юрисдикцията на Османската империя, поради което по отношение на осиновяванията през
периода 1900 - 1913 г. на територията, на която са пребивавали те, е действало османското
законодателство, което има определени специфики по отношение на лица, които изповядват
християнска религия. Сочи се, че от представената по делото Декларация за поданство от
29.07.1938 г. от М. К. К., същата е направила писмено изявление по реда на чл.4, б.„а“ от
Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците, че приема завинаги българско
поданство, а до този момент същата е била поданик на Турция. Твърди се, че са
неоснователни твърденията на част от ответниците, че тъй като М. Щ. К. (К. по съпруг), е
навършила пълнолетие на 24.11.1903 г., тя не би могла да осинови при условията на непълно
осиновяване децата от първия брак на К. К. К.. Сочи се, че осиновяването е било
осъществено в един по-късен момент - след навършване на пълнолетие на наследодателката,
по правилата на законодателството на Османската империя, под чиято юрисдикция се е
намирало селището, в което са живяли М. и К. К. К..
Изразява се оплакване, че съдът неоснователно е оставил без уважение искането
на ищците да бъде извършена международна съдебна поръчка, по силата на която да се
установят обективни данни, които са от съществено значение за изхода на делото. На
основание чл.9, т.1 от Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между
HP България и Република Турция (Обн. ДВ. бр.16 от 23 февруари 1979 г.), който действа и
към настоящия момент и във връзка с необходимостта от предаване на книжа и досиета,
които евентуално биха могли да се намират в Общината на гр.Къркларели, Република
Турция, въззивниците-ищци твърдят, че съдът е следвало да направи запитване чрез
Първоинстанционния граждански съд - гр. Къркларели, Република Турция (бивш
Лозенград), като след извършване на проверка в архивите на общината - отдел „гражданско
състояние“, да се установи съхраняват ли се и какви книжа и документи са налични в
община Къркларели във връзка с гражданското състояние на общата наследодателка и на
нейния съпруг К. К. К..
Твърди се, че неправилно съдът, след като е допуснал единствено издаване на
съдебно удостоверение, е приключил съдебното дирене преди да се получи резултат от
запитването от Република Турция.
Твърди се, че съдът не е приложил правилно процесуалните принципи на
служебното начало (чл.7 ГПК), установяване на истината (чл.10 ГПК), равенството на
страните (чл.9 ГПК) и в крайна сметка на състезателното начало (чл.8 ГПК).
Сочи се, че ответниците, които са оспорили качеството на ищците на наследници
на М. К. К., не са доказали по несъмнен начин оспорването си.
Твърди се, че коректно удостоверяващо наследниците на М. К. К. е
Удостоверение за наследници изх. № 94-01-9829/03.04.2017 г., което се установява и от
7
писмо на арх. Димитър Алексиев - началник отдел УП, изх.№ 94-01-28180/28.11.2016 г.,
адресирано именно до всички наследници, с което наследниците на М. К. К. се уведомяват
за развитие на образуваната преписка по §4 от ЗСПЗЗ.
Оспорва се като неоснователно възражението на М.М., че процесиите имоти са
придобити по давност от нея. Сочи се, че съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, изтеклата до
влизане в сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност върху имоти,
подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, не се зачита, като от този момент започва да тече нова
давност. Излагат се подробни съображения и в покрепа на становището си, че и след
22.11.1997 г., процесните имоти не са придобити по давност от някой от наследниците на М.
К. К..
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което делбата се допуска между всички ищци и ответници, при следните квоти: за Д. И. Б. -
54/648 ид.части; за Д. А. А. - 27/648 ид.части; за И. А. Ф. - 27/648 ид.части; за М. К. М. -
36/648 ид.части; за К. К. Г. - 36/648 ид.части; за Е. К. К. - 36/648 ид.части; за М. Щ. С. -
54/648 ид.части; за А. К. К. - 54/648 ид.части; за К. К. К. - 27/648; за М. С. К. - 9/648
ид.части; за К. С. К. - 9/648 ид.части; за С. С. О. - 9/648 ид.части; за М. Н. Я. - 27/648; за М.
Н. К. - 27/648 ид.части; за И. Д. Г. - 12/648 ид.части; за Т. В. Г. - 12/648; за Д. Х. Г. - 12/648
ид.части; за И. Х. Г. - 36/648 ид.части; за Н. Х. Н. - 36/648 ид.части; за И. К. К. - 54/648
ид.части и за Д. К. К. - 54/648 ид.части.
В съдебно заседание по съществото на спора се изразява становище за
недопустимост на решението поради постановяването му по отношение на страни, които не
са били конституирани по делото.
С твърдението за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, са заявени искания по доказателствата.
Всички въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими.
В срока по чл.263 ГПК, са постъпили писмени отговори:
от въззиваемия И. Д. Г., чрез особения му представител – адв.Александър Събев
(вх.№ 272899/23.11.2020 г.); и от М. К. М. и Е. К. К., чрез адв.Р.Станчев и адв.Б.Темелков
(вх.№ 274089/01.12.2020 г.), против въззивната жалба на Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н.
(подадена чрез адв.М.Овагемова);
от М. К. М. и Е. К. К., чрез адв.Р.Станчев и адв.Б.Темелков (вх.№
276736/18.12.2020 г.), против въззивната жалба на Д. А. А.;
от К. К. Г. (вх.№ 261648/15.01.2021 г.), против въззивната жалба на И. К. К. и Д.
К. К.;
от М. К. М. и Е. К. К., чрез адв.Р.Станчев и адв.Б.Темелков (вх.№
274089/01.12.2020 г.), против въззивната жалба на К. К.; и
от М. К. М. и Е. К. К., чрез адв.Р.Станчев и адв.Б.Темелков (вх.№
262448/20.01.2021 г.), против въззивната жалба на А. К. К..
И. Д. Г. (въззиваем и въззивник), чрез особения си представител –
адв.Александър Събев, с представения писмен отговор изразява становище за основателност
на подадената от Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н. въззивната жалба. Подкрепят се изложените
във въззивната жалба съображения за неправилност на обжалваното решение както по
отношение на липсата на родствена връзка между ищците и наследодателката на
ответниците – М. Щ. К., така и по отношение на липсата на изтекла в полза на М.М., Е.К. и
К.Г. придобивна давност върху имотите. Претендира се отмяна на обжалваното решение.
Няма искания по доказателствата.
Въззиваемите М. К. М. и Е. К. К., чрез адв.Р.Станчев и адв.Б.Темелков, с
8
писмените си отговори оспорват въззивните жалби на Д. А. А., на Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х.
Н., на И.К. К. и Д.К. К., и на А. К. К.. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
обосновано. Сочи се, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че М.М. е
владяла процесните имоти, твърдяла е, че те са нейни, и никой от останалите страни по
делото не е предявявал претенции към тези имоти. Сочи се, че единствено М.М., К.Г. и Е.К.
са водили дела сруще трети лица, които са се намирали в границите на имотите. Твърди се,
че от доказателствата по делото се установява, че именно наследодателят на М.М., К.Г. и
Е.К. – К. К., се е считал за собственик на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС.
Изложени са съображения и относно демонтстрирането на владението на трите съделителки
по отношение на останалите съделители. Излагат се съображения и относно правните
последици на предсатвените по делото декларации по чл.100 ЗС. Оспорва се твърдението на
въззивницата Д.А., че липсва заповед на Кмета на Община Бургас, като се сочи, че това е
Заповед № 869/29.06.1995 г., с която са възстановени и въведени нови имоти, и на база на
която заповед са водени исковете по чл.108 от наследниците на К. К.. По отношение на
твърдението на въззивниците И.К. К. и Д.К. К., че осиновяването на К. К. К. и на М.И. К. от
М. К. К. е станало в периода 1900-1913 г., след като М. К. К. е навършила пълнолетие през
1903 г., се сочи, че това твърдение се навежда за първи път с въззивната жалба. Твърди се, че
в първоинстанционното производство, при наведените от ищците твърдения по фактите, е
изследван въпросът, дали осиновяването е станало при режима на Закона за припознаване на
незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването (ДВ, бр.9/12.01.1890 г.),
съобразно който въпрос е разпределена и доказателствената тежест между страните. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на твърдението им, че не е налице осиновяване от М.
К. К. на К. К. К. и М. И. К.. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. С
отговорите на въззивните жалби са представени 11 бр. нотариално заверени договори за
предоставяне право на ползване върху земеделски имот, за които се заявява искане да бъдат
приети във въззивното производство на основание чл.266, ал.3 ГПК, като не се посочват
конкретни процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с тези
доказателства.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на И. К. К., ЕГН ********** и Д. К. К., ЕГН **********, против К. К. К., ЕГН **********,
М. С. К., ЕГН **********, К. С. К., ЕГН **********, С. С. О., ЕГН **********, М. Н. Я.,
ЕГН **********, М. Н. К., ЕГН **********, Д. И. Б., ЕГН **********, Д. А. А., ЕГН
**********, И. А. Ф., ЕГН **********, М. К. М., ЕГН **********, К. К. Г., ЕГН
**********, Е. К. К., ЕГН **********, М. Щ. С., ЕГН **********, А. К. К., гражданин на
***, И. Д. Г., роден на 15.03.1927 г., Т. В. Г., ЕГН **********, Д. Х. Г., ЕГН **********, И.
Х. Г., ЕГН **********, Н. Х. Н., ЕГН **********, за делба на съсобствените им недвижими
имоти, а именно:
1. поземлен имот с идентификатор 07079.654.685 с площ от 450 кв.м.;
2. поземлен имот с идентификатор 07079.654.681 с площ от 2573 кв.м.;
3. поземлен имот с идентификатор 07079.654.682 с площ от 259 кв.м.;
4. поземлен имот с идентификатор 07079.654.683 с площ от 1603 кв.м.;
5. поземлен имот с идентификатор 07079.654.684 с площ от 4522 кв.м.;
6. поземлен имот с идентификатор 07079.654.686 с площ от 486 кв.м.;
7. поземлен имот с идентификатор 07079.654.637 с площ от 2577 кв.м., всички по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК и находящи се в
гр.Бургас.
Твърди се, че общ за всички страни наследодател е М. Щ. К., по съпруг М. К. К.,
като неин съпруг е К. К. К. и по силата на Закон за припознаването на незаконородените
9
деца, за узаконяването им и за осиновяването, обнародван в ДВ, бр.9/12.01.1890 г. е
осиновила родените от първия брак на съпруга си деца К. К. К. и М. И. К., а осиновяването е
непълно.
Твърди се още, че на 22.11.1940 г., общият за страните наследодател е бил
оземлен от ГД на държавните и гарантираните от държавата дългове - отделение за
бежанците, за което има съставен нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден въз основа на Закон за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр.,
т.1, №187, рег.№194, д.№207/04.03.1943 г., земите са били внесени в ТКСЗ. С решение
№10948/11.05.1995 г., ПК-Бургас, на наследниците на М. Щ. К., по съпруг М. К. К., са били
възстановени в стари реални граници цитираните по-горе земи.
От съда се иска съдебната делба да бъде допусната и извършена при квоти, както
следва: - по 54/648 за всеки един от ищците и ответниците Д. И. Б., М. Щ. С. и А. К. К., по
28/648 за всеки един от ответниците Д. А. А., И. А. Ф., К. К. К., М. Н. Я. и М. Н. К., по
36/648 за всеки един от ответниците М. К. М., К. К. Г., Е. К. К., И. Х. Г. и Н. Х. Н., по 12/648
за всеки един от ответниците И. Д. Г., Т. В. Г. и Д. Х. Р. и по 9/648 за всеки един от
ответниците М. С. К., К. С. К. и С. С. О..
С отговора си на исковата молба, ответникът Н. ХР. Н. и представил
удостоверение за наследници на ответника И. Х. Г., ЕГН ********** (л.105 от
първоинстанционното дело), от което удостоверение се установява, че лицето е починало на
16.03.2017 г. – преди завеждане на иска (на 07.03.2017 г.)
От представените по делото удостоверения за наследници (л.124 и л.173) се
установява, че ответницата Т. В. Г., ЕГН ********** е починала на 23.03.2018 г. – след
завеждане на иска, а ответникът И. А.Ф. с ЕГН ********** е починал на 30.05.2017 г. –
също преди завеждане на иска.
След оставяне на исковата молба без движение и представяне от ищците на
допълнителна искова молба (л.187), в която като ответници са посочени наследниците на И.
Х. Г. и на Т. В. Г. - Д. Х. Г., И.Х. Г. (също починал преди завеждане на иска – на 16.03.2017
г.) и Х. И. Г., както и наследниците на И. А. Ф. - Н. И. Ф., Е. И. Ф. и Н. И. Ф..
В определението си по чл.140 ГПК (л.344) първоинстанционният съд е посочил,
че с допълнителна искова молба ищците са посочили допълнително като ответници Н. И.
Ф., Е. И. Ф. и Н. И. Ф. – тримата наследници на починалия И. А. Ф.; и Х. И. Г. – като
наследник на починалия И. Х. Г.. Макар съдът да не е постановил изрично конституирането
им като страни по делото, те са били включени в списъка на лицата за призоваване,
връчвани са им съдебни книжа и са извършвани процесуални действия от тях и по
отношение на тях.
С нарочно определение от осз на 18.09.2019 г. (л.380) съдът е констатирал, че
ответникът И. Х. Г. е починал, и е конституирал на негово място наследникът му Х. И. Г. с
ЕГН **********.
Независимо от констатирането по делото на смъртта на посочените в исковата
молба ответници И. А. Ф., Т. В. Г. и И. Х. Г., и конституирането по делото на техните
наследници, в обжалваното решение съдът е посочил в мотивите на решението си като
ответници по иска за делба починалите И. А. Ф., Т. В. Г. и И. Х. Г. (на стр.1, 2 и 11). В
мотивите си на стр.2 и 5, съдът е посочил и допълнително конституираните ответници – на
мястото на починалите първоначални ответници: Н. И. Ф., Е. И. Ф. и Н. И. Ф. – тримата
наследници на И. А. Ф.; Х. И. Г. – като наследник на Т. Г. и И. Х. Г..
В диспозитива на решението си съдът е постановил отхвърляне на иска против:
И. А. Ф. – починал преди подаване на исковата молба; Т. В. Г., починала след завеждане на
иска и преди постановяване на решението, както против конституирания неин наследник Д.
Х. Г., както и против сина й И. Х. Г. – починал преди своята майка и преди завеждане на
10
иска. Съдът не се е произнесъл по иска за делба по отношение на конституираните по
делото съделители - Н. И. Ф., Е. И. Ф. и Н. И. Ф. – тримата наследници на И. А. Ф.; и Х. И.
Г. – наследник на Т. В. Г. и на И. Х. Г..
Доколкото между посочените в мотивите на решението и в неговия диспозитив
страни няма различие (починалите преди постановяването на решението ответници, двама
от които – починали и преди предявяване на иска, са посочени и в мотивите – на стр.11 от
решението, и в диспозитива му – на стр.13), съдът намира, че не е налице допусната от съда
очевидна фактическа грешка, а се касае за недопустимост на решението на няколко
основания.
На първо място решението е постановено по отношение на починали преди
завеждане на иска страни (И.А. Ф. и И. Х. Г.). Съгласно разрешението, дадено по т.2 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2017 г., ОСГТК, исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
Решението е постановено и по отношение на ответник – починал преди
приключване на устните състезания (Т. В. Г.). Със смъртта на ответника същият е престанал
да бъде страна в исковото производство и съществуващото до този момент процесуално
правоотношение е било прекратено. Обжалваното съдебно решение е недопустимо, тъй като
е постановено по отношение на починала /ненадлежна/ страна, поради което следва да бъде
обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне на решение по
отношение на законните наследници на починалия ответник Т. В. Г..
На следващо място решението е постановено по отношение на страни, различни от
конституираните по делото, доколкото по делото са конституирани наследниците на
починалите страни, а в решението (в диспозитива и в мотивите) съдът е разгледал иска за
делба по отношение на първоначално посочените ответници, производството по отношение
на които е било прекратено поради смъртта им, като е допуснал делбата между част от
страните и е отхвърлил иска за делба по отношение на останалите страни. Налице е
произнасяне по иск срещу страни, различни от тези, с които съдът е бил сезиран след
прекратяването на производството по отношение на починали страни и конституиране на
техните правоприемници. Това е равнозначно на хипотезата, при която е разгледан
непредявен иск. Отново са налице предпоставките по чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК.
Поради недопустимостта на решението, порок, за който въззивният съд следи
служебно, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за постановяване на решение от друг състав при съобразяване на
надлежните страни по делото.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора,
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди БРС при новото разглеждане на делото, като отчете
направените от страните разноски в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
11
ОБЕЗСИЛВА решение № 260410/13.10.2020 г. по гр.д.1631/2018 г. по описа на
Бургаски районен съд.
Връща делото на Бургаски районен съд за постановяване на решение от друг
състав при съобразяване на надлежните страни по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срот от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12