№ 436
гр. Благоевград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500692 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от М. Г.
Х., ЕГН ********** и В. Т. Х., ЕГН **********, чрез адв. П.Й., срещу
решение № 8130/ 20.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 62/ 2021 г.
на Pайонен съд – Петрич, с което съдът е отхвърли иска.
Навежда се, че в решението неправилно съдът е приел, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов изпълнителен способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист, както и че новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.
Навежда се, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя
бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от
време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до
1
погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по
силата на закона (вж, ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и цитираното по-долу ТР),
а с постановлението си СИ само констатира настъпилото прекратяване, като
издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК,
е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се
приложат някои от последиците му – така чл. 433, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че
настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица
недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по -
нататъшната съдба на тези действия. Сочи се, че в т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Навежда се, че погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Съгласно разясненията в това задължително
за съда ТР, след образуването на изпълнително дело, при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата давност не спира, като според това ТР
ППВС № 3/1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, вече е изгубило сила. Прави се довод, че от движението на
изпълнителното производство, двугодишният срок, представляващ санкция за
бездействието на взискателя да придвижи производството по изпълнението
по отношение на ищеца, откогато следва да се отчита бездействието на
взискателя, за да е релевантно за прекратяване на изпълнението, като в случая
това е 28.12.2011 г., когато са наложени запори върху ТВ. Поддържа се, че две
години след тази дата не е поискано и извършено изпълнително действие
срещу длъжниците, като се прави довод, че с изтичането на тези две години
изпълнителното производство по отношение на тях следва да се счита
прекратено.
Изпълнително действие, извършено след като изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, не може да има за
правна последица прекъсване на давността, тъй като е недопустимо да се
извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.
Действително няма пречка след прекратяването на изпълнителното
производство взискателят да предприеме събиране на вземането си по
изпълнителния лист чрез образуване на ново изпълнително производство,
доколкото, както се посочи, изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не
и до погасяване на материалното право на взискателя. С предприетите след
това действия не е осъществено валидно прекъсване на давността за
вземането спрямо ищците, доколкото такава правна последица не може да
възникне от искането за налагане на запор от 14.01.2014г,, направено в
2
рамките на вече прекратено спрямо тях изпълнение – сочи се решение №
10200 от 01,03.2021 г. по в.г.д. № 1259/2020 г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия. Поддържа се, че макар да липсва изрично постановление
на съдебния изпълнител, което да прогласи настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство по делото по силата на закона, извършените
след тази дата изпълнителни действия са извършени при прекратено
процесуално правоотношение, поради което не са валидно извършени, и не са
могли да породят правни последици.
Сочи се, че подадените от взискателя след този момент /28.12.2013 г./
молби /, както и извършването на последващи действия от съдебния
изпълнител не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на
съществуващо и валидно изпълнително производство. Извършените след
28.12.2013 г. по процесното изпълнително дело изпълнителни действия на
ЧСИ са без правно основание.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8130/
20.05.2021 г., постановено по гражданско дело № 62/ 2021 г. на Pайонен съд –
Петрич, с което съдът е отхвърли иска, като иска бъде уважен.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са
процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правото на иск е надлежно упражнено. Оплакванията на жалбоподателя
са в 2 насоки: 1 – обратното действие на ТР, касаещо отмяната на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, давност досежно
процесните вземания не е текла, и 2 – за възможността за извършване на
изпълнителни действия от взискателя след неговото прекратяване поради
настъпила перемпция.
Окръжният съд, в мнозинството си от състава, не споделя тезите,
3
застъпени от въззивника.
Жалбоподателят се позовава на мотивите, развити в Решение № 10200
от 01.03.2021 г. по в. гр. д. № 1259/ 2020 г. по описа на АС – София, съгласно
което изпълнително действие, извършено след като изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, не може да има за
правна последица прекъсване на давността, тъй като е недопустимо да се
извършват изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело.
Мнозинството от състава обаче, застъпва практиката, която изхожда от
състав от ГК на ВКС, обективирана в решение № 37/ 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747 по описа за 2020 година, където се приема, че поради перемпция
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици - давността изключва принудителното
изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
В светлината на гореизложеното, следва да се сподели изводът на РС,
че давността, започнала да тече на 28.12.2011 г. е била прекъсната на
14.01.2014 г. с искането за налагане на запор, въпреки че перемция е
настъпила на 28.12.2013 г. Страните в настоящия казус признават и не спорят
относно факта, че последното извършено изпълнително действие по същото,
което е прекъснало давността досежно вземанията, е наложен запор на
06.04.2017 г. на възнаграждението на М.Х., другото изпълнително действие е
4
описът, осъществен на 08.01.2021 г., извършен на движими вещи на В.Х..
Това води до извод, че погасителната давност не е изтекла, поради което
обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, тъй като се явява правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8130/ 20.05.2021 г., постановено по
гражданско дело № 62/ 2021 г. на Pайонен съд – Петрич.
Решението е подписано с особено мнение от съдия Атанас Иванов.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5