Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2018
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 3257 по описа за 2017 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 290065-F301670
от 02.10.2017 година на Зам. Директор при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен
със Заповед № 1313/25.10.2016 година на ИД на НАП/, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 290065-F301670 от 02.10.2017 година на Зам. Директор при ТД на
НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № 1313/25.10.2016 година на ИД на
НАП/.
В
жалбата, в постъпилото писмено становище и в съдебно заседание се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли
съда същото да бъде отменено изцяло. Излагат се доводи и за наличие на
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения и в постъпилото писмено становище, излага
съображения че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице имащо право на нея, и разгледана по същество съдът я намира
за ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление, дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че като данъчно задължено лице, което за периода 01.08.2016 година –
31.08.2016 година е получило течни горива /газьол/, освободени за потребление
по чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на стойност над
25 000 лева, и за което не е възникнало основание за обезпечение на друго
основание, не е представено в Офис град Стара Загора пред ТД на НАП – Пловдив
обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова
гаранция за срок от една година в законоустановения срок. Според АНО обезпечението
е следвало да бъде представено в законоустановения срок по параграф 4 от
Преходните и заключителни разпоредби от Закона за допълнение на ЗДДС. Посочено
е, че за периода от 01.08.2016 година до 31.08.2016 година дружеството е
закупило течни горива от „Зара Е” ООД, като това дружество съгласно регистъра
на лицензираните складодържатели е вписано като данъчен склад. Следователно
общо за месец август 2016 година дружеството е получило течни горива – газьол,
освободени за потребление от същото по чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове на стойност 52 192,47 лева и ДДС 10 438,50 лева.
АНО е посочил, че с оглед на това в срока по параграф 4 от ПР към ЗД на ЗДДС, а
именно до 07.09.2016 година включително дружеството е следвало да представи в
Офис град Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив обезпечение под формата на пари,
държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер не
по-малък от 20 на 100 от стойността на получените течни горива за предходния
данъчен период, но не по-малко от 50 000 лева. За предходния данъчен
период месец юли 2016 година дружеството не е получило течни горива, освободени
от потребление. Предвид така констатираното от АНО, при данъчна основа на
получените доставки на течни горива за месец август 2016 година в размер на
52 192,47 лева и прогнозна средно месечна стойност за 12 месеца съгласно
справка декларация за прогнозните стойности за закупени горива, освободени за
потребление за периодите месец септември 2016 година, месец август 2017 година,
дружеството е следвало да представи обезпечение в размер на 50 000 лева,
но такова не е представено. В последствие, след законоустановения срок
наказаното дружество е представило обезпечение в размер на 50 000 лева,
със заявление от 26.04.2017 година.
В
разглеждания случай, съдът, след като се запозна с материалите по делото,
намира, че не следва да го разглежда по същество предвид това, че е налице
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази норма от закона, ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В разглеждания
случай към момента на установяване на административното нарушение и издаване в
последствие на цялата административно-наказателна преписка, в това число и на
обжалваното наказателно постановление, действително е била налице хипотезата на
параграф 4 от ПР към ЗД на ЗЗДС във връзка с чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Следователно несъмнено към онзи момент дружеството жалбоподател е било
задължено по смисъла на закона да внася описаната от АНО парична гаранция в
размер на 50 000 лева. Друг е въпросът дали това е следвало да става в
срока, посочено от АНО или в срока, по който се прави възражението, обусловено
в подадената до съда жалба. В тази насока, съдът дори и да разгледа казуса във
връзка с това дали е налице или не административно нарушение и спазени ли са
включително и сроковете по тогава действащия закон и да приеме, че несъмнено е
било налице констатираното от АНО административно нарушение, то това няма да
доведе до приемане, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
Това е така предвид посочената по-горе норма на чл.3, ал.2 от ЗАНН. В тази
връзка следва да се има предвид, че от 01.01.2018 година е налице ал.13 на
чл.176в от ЗДДС. Съгласно тази правна норма, земеделските производители се
освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение. Следователно
наличието на това законово изменение преди влизане в сила на обжалваното
наказателно постановление изключва от приложното поле на правилата на внасяне
на обезпечение при сделки с горива, земеделските производители, с логиката, че
последните се явяват консуматори на това гориво във връзка с дейността си, а не
продавачи на горива от своя страна. Практически задължението на земеделските
производители да внасят подобна гаранция е възникнало единствено и само с
предходното изменение на ЗДДС, което е било отменено с последващо изменение,
обусловено в нормата на чл.176в, ал.3 от ЗДДС. Следователно налице е нормативна
разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя – хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това по себе си е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Както бе посочено по-горе, дори да се разгледа казуса по
същество и да се приеме, че към момента на установяване на административното
нарушение и наказване на нарушителя са били налице условията на закона за това,
то последваща промяна изключва възможността деецът да понесе
административно-наказателна отговорност, тъй като за него това вече не
представлява административно нарушение предвид отпадналото му задължение. Тук
следва да се има предвид, че не се спори по делото, че жалбоподателят е
земеделски производител по смисъла на закона, регистриран по надлежния начин,
тоест попада в обхвата на цитираната по-горе нормативна уредба.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: