№ 9611
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110109179 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния Ц. М. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител Д. Ц. Д., ЕГН **********, иск по чл.
150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу М. С. Д., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 320,00 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба /21.02.2023г./. Направено е и искане с
правно основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение да му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от
17.04.2022 г. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се
образователни и други нужди. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 200,00
лв. месечно на 320,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди се, че извънсъдебно по покана
на майката на ищеца ответникът заплаща издръжка в размер на 215,00 лв. месечно, който
размер ищецът намира за недостатъчен за задоволяване на нуждите му от издръжка. В
съдебно заседание отправя искане издръжката да бъде заплащана по банкова сметка на
майката с IBAN BG05BPBI79401041498503.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по основание при твърдения за редовно плащана издръжка в присъдения
1
размер, както и по извънсъдебно отправена покана - и в по-висок от присъдения размер - а
именно в размер на 215,00 лв. месечно. Твърди се липса на възможности за заплащане на
по-висок размер на издръжката предвид доходите на ответника, наличие на алиментни
задължения към други две непълнолетни деца и задължения към кредити.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 6 от делото/, родители на Ц. М. Д., ЕГН
**********, са Д. Ц. Д., ЕГН **********, и М. С. Д., ЕГН **********. С Решение №3504 от
17.04.2022 г. по гр.д. №193/2022 по описа на СРС, 37-ми състав, е увеличен размерът на
първоначално определената с Решение №210/02.01.2008 г. по гр.д. №3095/2006 по описа на
СРС, 90-ти състав, издръжка, като ответникът е осъден да заплаща на ищеца издръжка в
размер на 200,00 лв. месечно, считано от 05.01.2022 г. /л. 4-5 от делото/.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в 15 СУ „Адам Мицкевич“, гр. София, в
дневна форма на обучение /л. 7 от делото/.
Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 59-60 от делото/, майката на
ищеца е страна по трудово правоотношение с „Национална служба за пътна помощ“, по
силата на което получава основна заплата в размер на 900,00 лв. Същата полага труд и при
„СУАБ-СБА“ ЕООД при основна заплата от 130,00 лв., като за периода 01.01.2022 г. –
28.02.2023 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 1700 лв.
По отношение на ответника се установява, че трудовото му правоотношение с „Тако
фудс“ ООД е прекратено на 30.07.2022 г., като в периода 01.08.2022 г. – 29.11.2022 г. не е
полагал труд по трудово правоотношение, доколкото видно от приетата по делото Справка
за изплатени обезщетения за безработица от НОИ /л. 63 от делото/, същият е получавал
такова в общ размер на 1530 лв. Независимо от това, от събрания по делото доказателствен
материал /л. 24, 56-58 от делото/ се установява, че на 28.11.2022 г. ответникът е сключил
трудов договор с „Ин тайм“ ООД при уговорена основна заплата 850,00 лв. месечно, като в
периода 01.01.2023 г. – 28.02. 2023 г. е реализирал средномесечен осигурителен доход в
размер на около 2000 лв.
Представен е договор за потребителски кредит №FL46365/14.01.2023 г., от предметното
съдържание на който се установява, че ответникът като кредитополучател е сключил с
„Юробанк България“ АД договор за кредит за текущи нужди за сумата от 12 864,00 лв., при
ГПР 8,05% и обща дължима сума от 15 505,59 лв., при краен срок на погасяване 16.01.2028
г., платим на 60 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 245,66 лв. /л. 39-44 от
делото/.
С Решение №14031/06.12.2022 г. по гр.д. №55725/2022 по описа на СРС, 80-ти състав, е
одобрено споразумение по чл. 50 СК, с което ответникът се задължава да изплаща месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., на всяко едно от децата си Йоана М.а Д., ЕГН **********,
и Андрей М. Д., ЕГН **********, докато същите навършат 18-годишна възраст, чрез
тяхната майка и законен представител Велина Евгениева Маркова, ЕГН **********.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. /в този смисъл е и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищеца
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно Решение №3504 от 17.04.2022
г. по гр.д. №193/2022 по описа на СРС, 37-ми състав, ответникът е задължен да заплаща
издръжка на ищеца в размер на 200,00 лв. месечно, считано от 05.01.2022 г. От определяне
размера на издръжката на ищцата е изминала 1 година и 2 месеца, като към датата на
устните състезания същата е на 17 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до
увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца, обичайни за
деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и
общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук
следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен
това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и
срещу двамата общо.
3
По делото се установи, че ответникът е работоспособен, в трудоспособна възраст и
реализира доходи в размер на около 2000 лв. месечно, както и че има още две други
непълнолетни деца, на които същият заплаща месечна издръжка в общ размер на 400,00 лв.
/ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Следва да се съобрази и изричното твърдение на ответника,
заявено с исковата молба от бащата за предоставяне на издръжка в размер по-висок от
определения, а именно 215,00 лв., което представлява признание, че предоставяната от него
издръжка е недостатъчна за задоволяване на нуждите на сина му. По изложените мотиви и
като съобрази възможностите на бащата М. С. Д., ЕГН **********, нуждите на ищеца и
възможностите на другия родител, съдът намира, че за ответника не е налице пречка да
предоставя издръжка на сина си в размер на 230,00 лв. месечно, до който искът следва да
бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 320,00 лв. месечно - да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Възражението на ответника, че заплаща месечни погасителни вноски в изпълнение на
задълженията си по договор за кредит, предоставен за текущи нужди, съдът намира за
неоснователно, доколкото наличието на облигационни отношения не освобождава родителя
от задължението му за плащане на издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете, поради
безусловния характер на това задължение. Договорът за кредит представлява доброволно
съглашение, като задълженията по него не произтичат от закона. Нещо повече,
необосновано е и твърдението на ответника, че задължението по процесното кредитно
правоотношение е поето за обезпечаване изпълнението на задълженията му за плащане на
издръжки на всяко от децата му. Видно от представения договор, доколкото кредитът е
целеви, изрично е посочено, че заемните средства са предоставени за задоволяване на
текущи нужди, като между тях и алиментните задължения към низходящите на ответника не
може да бъде поставен знак за равенство.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 21.02.2023 г., до
настъпване на законни причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат
съобразно уважената част от иска. Установява се по делото и направата на такИ. в размер на
300,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 75,00 лв. с оглед на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.3
ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска за сумата от
375,00 лв. /при установено заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв./.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
4
такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същия в размер на 43,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от М. С. Д., ЕГН **********, определена Решение №3504 от 17.04.2022 г. по гр.д.
№193/2022 по описа на СРС, 37-ми състав, в полза на Ц. М. Д., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. Ц. Д., ЕГН **********,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК М. С. Д., ЕГН **********, да
заплаща на Ц. М. Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Д. Ц. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230,00 лв.,
платима по банкова сметка с титуляр майката Д. Ц. Д., ЕГН **********, с IBAN
BG05BPBI79401041498503, считано от 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 230,00 лв. до пълния
предявен такъв от 320,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Ц. М.
Д., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 75,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. М. Д., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител Д. Ц. Д., ЕГН ********** , да
заплати на М. С. Д., ЕГН **********, сумата от 375,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. С. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 43,20 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 08.06.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5