№ 2023
гр. Варна, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.
в присъствието на прокурора Д. Хр. Й.
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110101186 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът И. С. К., ЕГН ***, чрез адв.К. К. от АК Варна, със съдебен адрес : *** е
сезирал на 31 януари 2023 г. РС Варна с исковата си молба, предявена против П. Р. Б..
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
На 01.10.2020 г., с Постановление на прокурор при РП Варна, срещу ищеца било
образувано ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ - МВР Варна, прокурорски номер
13824/2020 г. за престъпление по чл. 149, ал.1 НК. С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 03.11.2021 г., твърди ищецът, че наказателното производство
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК . Постановлението за прекратяване
било обжалвано от жалбоподателката Т. А. Д. пред РС Варна, където било образувано ЧНД
№ 20213110204835 по описа на 38 - ми състав, приключило с Определение № 832/13.12.2021
г., с което било потвърдено Постановлението на РП Варна за прекратяване на наказателното
производство. Последното било обжалвано пред ОС Варна , като по ВЧНД №
20223100600015 по описа на 4-ти състав ОС Варна с Определение № 29/14.1.2022 г.
потвърдил Определението на ВРС, с което било потвърдено Постановлението на РП Варна
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ
ОД МВР Варна.
С постановяване на съдебния акт на касационната инстанция, посочва в исковата си
молба ищецът, че наказателното производство против него се явявало незаконно, поради
което и за ищеца възникнал правен интерес от подаване на настоящия иск.
В исковата си молба ищецът не отрича, е не е бил привлечен в качество на обвиняем,
1
но сочи че в съдебната практика установения в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в
извършване на престъпление“ се тълкувал по - широко за нуждите на специалния деликт,
като върховните съдии приемали, че когато наказателното производство е образувано
против определено лице, а в последствие производството прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление , бил осъществен съставът на чл. 2 , ал.1 т. 3 ЗОДОВ.
Лицето, срещу което било образувано наказателното производство, търпяло вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, в които производството
било прекратено без повдигнато обвинение. В този см. ищецът препраща към Решение №
187/13.6.2012 г. по гр.д. № 1215/ 2011 г., Решение № 5/5.3.2021 г. по гр.д. № 1984/2020 г. на
Трето г.о. , ГК, Решение № 431/11.4.2016 г. по гр.д. № 2329/2015 г. на Четвърто г.о., ГК ,
всички по описа на ВКС.
По същество, ищецът твърди, че от незаконното наказателно производство претърпял
неимуществени вреди , изразяващи се в това, че неговите съграждани и клиенти узнали , че
срещу него се води наказателно производство и се дистанцирали, което разстроило работата
на ищеца като зъболекар. Наказателното производство срещу ищеца се отразило върху
психическото и физическото му здраве, на контактите на социалния му живот, на
положението в обществената работа, както и на възможностите му за професионални изяви
и развитие в професионален план.
Незаконното производство ограничило възможностите на ищеца да води обичайния
си начин на живот и му причинило болки, стрес, негативни емоции и страдания.
Ищецът счита, че в случая са налице обстоятелства, които предпоставят по-висок
размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че ищецът не
бил осъждан, а ДП било образувано за тежко умишлено престъпление.
С оглед на изложените по-горе твърдения ищецът е формулирал и следния петитум в
сезиращата съда молба: Да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата
от 10000.00 лв. (десет хиляди лева) - претендирана главница - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение срещу него по ДП № 1593/2020г. по описа на
Първо РУ на МВР Варна ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство -
14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът желае да му се присъдят и сторените по делото съдебно - деловодни
разноски.
В подкрепа на изложеното по - горе ищецът е направил доказателствени искания.
В изпълнение на дадените от съда указания, с Молба от 13.2.2023 г.(л.13 от делото )
ищецът е пояснил исковата си молба в следния смисъл: Уточнил е, че неимуществените
вреди са претъпени от него от момента на образуване на ДП - 1.10.2020 г. и са траяли до
14.1.2022 г., когато влязло в законна сила Постановлението за прекратяване на
наказателното производство.По отношение на изпитаните от ищеца болки и страдания,
твърди ищецът, че същите са неизмерими под каквато и да е форма на обезщетение.
2
Обвинението в блудствени действия на един баща със собственото му детето от неговата
майка , ищецът намира за чудовищно поведение , което несъмнено оставя дълбоки следи от
болка и страдание в психиката на бащата и неминуемо щяло да продължи за дълъг период
от време .Посочена е и банкова сметка в уточняващата молба с пълни реквизити, по която се
желае изплащане на претендираното обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез представител на РП Варна в отговор на
искова молба изразява следното становище.
Исковата молба ответникът намира за нередовна, т.к. ответникът не бил получил
приложенията към искова молба.
Исковата претенция според ответника е и недопустима и неоснователна.
Недопустимостта на иска, според представителя на РП Варна, се обуславяла от факта,
че в нормата на чл.2 ЗОДОВ в 7 отдени точки лимитативно били посочени случаите, в които
е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани
от разследващите органи , прокуратурата или съда. В случая не била налице нито една от
тези хипотези, т.к. фактическите твърдения на ищеца били неверни.
По същество представителят на РП Варна акцентира върху факта, че ДП не е
образувано против ищеца, ищецът не е бил привличан към наказателна отговорност, а
цитираните от него Решения се явявали неотносими. Според представителя на РП Варна
допустимостта и основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, като специален закон, се обуславя от неоснователно /незаконно/поддържано
обвинение, каквото в случая липсвало, поради което и искът бил недопустим , за ищеца не
било възникнало право на иск, респ. искът бил и неоснователен.
На следващо място ответникът, чрез РП Варна твърди, че липсата на ангажирани от
ищеца доказателства за прекратяване на воденото досъдебно производство с установяване
на датата, на която производството е прекратено също води до извод за неоснователност на
иска.
Подчертано е в отговора на искова молба, че началния момент, от който ищецът би
могъл да търси обезщетение е моментът на образуване на ДП, но при условие че ДП е
образувано срещу него, но в настоящия случай наказателното производство не било
образувано против ищеца, ищецът не бил привличан в качество на обвиняем и за него не
било възникнало правото на иск.
Твърди се , че Прокуратурата не е разгласявала сведения относно ДП, поради което и
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са оспорени от ответника като
неоснователни.Твърди се, че по никакъв начин Прокуратурата не следва да отговоря по
предявения иск, т.к. не е налице фактическия състав на чл.2 ЗОДОВ, като е пояснено , че
наказателното дело е приключило в разумен срок 1 година, 3 месеца и половина, а още на
22.04.2021 г. било издадено Постановление от наблюдаващия прокурор, обжалвано от св.Т.
А. Д. /майка на пострадалото лице/ и постановлението било потвърдено от ВРС С
Определение № 181/3.6.2021 г. по ЧНД 2101/2021 г.Последното било атакувано отново от
3
св.Д. пред ОС Варна и с Определение № 352/09.8.2021 г. по ВЧНД № 723/2021 г. ОС Варна
отменил определението на РС Варна и постановлението на ВРС като дал задължителни
указания за провеждане на допълнително разследване .Тези факти се твърди в отговора на
искова молба, че са спестени от ищеца , но въпреки двукратното провеждане на съдебна
фаза на наказателното производство, изводите на Прокуратурата били изначално
правилни.Поради всичко изложено и най-вече поради това, че Прокуратурата по никакъв
начин не била отговорна, ответникът намира иска за неоснователен и недопустим.
В условията на евентуалност ответникът намира иска за прекомерно завишен по
размер. Позовавайки се на нормата на чл.52 ЗЗД и част от цитираната в отговора на искова
молба практика на ВКС, ответникът намира,че търсеният размер на обезщетение е в
дисхармония със справедливостта ,поради което и оспорва размера на иска. Относно
претенцията на ищеца за законна лихва ответникът намира тази акцесорна претенция за
неоснователна поради недопустимост и неоснователност на главния иск.В подкрепа на
изложеното по-горе ответникът представя заверено копие на Постановление за образуване
на наказателно производство, което желае да бъде допуснато по делото като писмено
доказателство, изразява и становище по доказателствените искания на ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна
К. К. . В о.с.з. на 2.6.2023 г. ищецът , представляван от адв.К. поддържа предявената искова
молба ведно с уточнителната, моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан и в полза на ищеца да се присъдят сторените съдебно - деловодни разноски ,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от прокурор при РП
Варна - Д. Й. поддържа изцяло изложеното в отговора на искова молба за недопустимост и
неоснователност на иска, а в условията на алтернативност счита, че претендираното
обезщетение е в прекалено завишен размер. Изрично ответната страна е направила
възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК като намира, че адвокатския хонорар, който
се иска да бъде присъден в полза на ищеца,следва да бъде редуциран от съда до минимума
съгласно Наредба № 1 / 2004 г.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съгласно нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК , приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства а именно : представеното с
исковата молба заверено копие на Договор № 031335/05.02.2020 г. за оказване на
първична извънболнична дентална помощ; Допълнително споразумение от 30.05.2022
г. към Договор № 031335/05.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична
дентална помощ.
Приобщени като писмени доказателства са и представеното с отговора на
искова молба заверено копие на Постановление от 01.10.2020 г. за образуване на
наказателно производство по пр.пр.№ 13824/2020 г. по описа на РП - Варна, както и
4
преписка № 13824/2020 г. по описа на РП - Варна, ведно с ДП № 1593/2020 г. по описа на
Първо РУ - Варна.Като писмени доказателства по делото са приобщени в цялост ЧНД
№ 4835/2021 г. по описа на РС - Варна, ведно с приложеното към него ВЧНД № 15/2020
г. по описа на ОС - Варна.
Анализът на цитираните писмени доказателства налага от фактическа страна извода,
че 05.02.2020 г. ищецът в качеството си на Управител на „ *** „ с месторазположение на
лечебното заведение: *** е сключил на осн. чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване
и в съответствие с Националния рамков договор за денталните дейности между НЗОК и БЗС
за 2020 - 2022 г. договор № 031355/05.02.2020 г. с Национална здравно осигурителна каса
(л.5) , изменен със Споразумение № 30.05.2022 г.(л. 6,7) . Цитираните две писмени
доказателства свидетелстват затова, че считано от 05.02.2020 г. ищецът е доказал , че работи
като специалист по дентална медицина в *** . Преди датата 05.02.2020 г. на каква длъжност
е работил ищеца по делото не са ангажирани писмени доказателства, но в допуснатите в
полза на ищеца гласни доказателства - чрез показанията на св. С. Ю. (майка на ищеца ) , се
съдържат данни затова, че ищецът е зъболекар, има частна клиника във Варна , на пазара ,
но през 2020 г. есента , срещу него се водело наказателно дело от бившата му жена за това ,
че блудствал и правил блудствени действия със сина йм Е. , което твърди свидетелката, че
отразило на здравето му , на нервната му система и на клиентелата . При така цитираните
две писмени доказателства и част от гласните доказателства на единствения разпитан по
делото свидетел, съдът приема за установено че ищецът е завършил медицина и поне от
началото на 2020 г. работи като зъболекар на частна практика в гр.Варна , на посочения по-
горе адрес .
Спорният по делото въпрос между страните по делото не е свързан нито с
квалификацията на ищеца нито с работата му , а с това дали въобще е налице фактическия
състав, на който се позовава ищеца в исковата си молба - чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ .
За да даде правилен отговор на спорния по делото въпрос дали е налице фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ съдът се спира на пряко релевантните писмени
доказателства, събрани по по делото :
От приобщените по делото материали по досъдебно производство № 1593/2020 г. по
описа на Първо РУ ОД МВР Варна ( общо 216 листа ) безспорно се установя и доказва
факта, че на 01.10.2020 г. с Постановление за образуване на наказателно производство по
прокурорска преписка № 13824/2020 г. по описа на РП Варна,прокурор при РП Варна е
образувал досъдебно производство № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна .
Видно от е от постановлението на ВРП от 1.10.2020 г., че досъдебното производство е било
образувано при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление
по см. на чл. 207 , ал.1 и чл. 208 т.1 НПК ,след сигнал от Т. А. Д., на осн. чл.207, ал.1 , чл.
208 т.1 , чл. 209, чл.211 , чл.212 , ал.1 и чл. 214 и чл. 199 НПК . В самото постановление за
образуване на ДП наблюдаващият пр.преписка № 13824/2020 г. прокурор при РП Варна е
образувал досъдебното производство не срещу конкретно лице , а :“ затова, че през месец
септември 2020 г. в гр.Варна са извършени действия с цел да се възбуди и удовлетвори
5
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -
престъпление по чл.149, ал.1 НК . „
Видно от лист последен от досъдебното производство, на 20.10.2021 г. гл.разследващ
полицай при Първо РУ ОД МВР Варна е изготвил заключително мнение за прекратяване
на досъдебното производство и изпратил ДП № 1593/2020 на РП ВАРНА с мнение за
прекратяване на основание чл. 243, ал.1 т. 1 вр. чл. 24 , ал.1 т.1 НПК -т.к. деянието по чл.
149 ,ал.1 НК не било извършено .
Установява се от изисканата и приобщена по делото наблюдателна преписка №
13824/2020 г. по описа на РП Варна, че изложените твърдения на ищеца затова, че
наказателното производство е прекратено са верни, но непълни, т.к. досъдебното
производство е било прекратявано двукратно , за което ищецът не е навел твърдения в
исковата си молба .
С Постановление от 22.04.2021 г. Районен прокурор при РП Варна по преписка №
13824/2020 г. е постановил прекратяване на наказателното производство по ДП №
1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна ,водено за престъпление по чл. 149, ал1
ГПК спрямо пострадало лице ненавършило 14 годишна възраст . В Постановлението за
прекратяване наблюдаващия прокурор е извършил анализ на установеното по досъдебното
производство от фактическа и правна страна като е постановил прекратяване на
досъдебното производство на основание чл. 199, чл. 243 , ал.1 т.1 и ал.2 , вр. чл.24 , ал.1 т.1
НПК приемайки че : „ твърденията на св. Д. за извършени спрямо малолетния й син Е.
блудствени действия са изолирани и неподкрепени с други преки или косвени доказателства
по делото „ и че „ в случая липсват доказателства за извършено блудство по цитирания
текст на НК . и че е налице хипотезата на чл. 24 , ал.1 т. 1 НПК „ .
Видно от лист 35 от наблюдателната преписка на РП Варна, на 18.08.2021 г.
наблюдаващият прокурор при РП Варна , на осн. чл.196, ал.1 , т.2 , чл. 197 и чл.199 ГПК е
постановил ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна, пр. пр. № 13824/2020
г. по описа на РП Варна , ведно със заверен за вярност с оригинала препис от
постановлението за прекратяване от 22.04.2021 г. на РП Варна, Определение №
181/03.06.2021г. на РС Варна по ЧНД № 2101/2021г. и Определение № 352/09.08.2021 г.
по ВЧНД № 723/2021 г. по описа на ОС Варна, да се изпратят на водещия разследването
за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на определението. Именно от
обстоятелствената част на Постановлението на РП Варна от 18.08.2021 г. се установява, че
против Постановлението на РП Варна от 22.04.2021 г. за прекратяване на досъдебното
производство е била подадена до жалба от Т.Д. , РС Варна потвърдил прекратителното
определение, а ОС Варна по ВЧНД № 723/2021 г. е отменил акта на РС Варна , което е
наложило връщането на ДП за доразследване в частност е било необходимо да се изпълнят
указанията на ОС Варна за назначаване на ССПЕ, с която да се установи какво е
психологично - психиатричното състояние на свидетеля И. К., както и дали е налице
сексуална патология при него.
Видно от лист 52 - ри от преписката на РП Варна, на 03.11.2021 г. наблюдаващият
6
прокурор при РП Варна е изготвил Постановление за прекратяване на наказателното
производство, като е приел, че е налице хипотезата на чл.24, ал. 1 , т.1 НПК и
наказателното производство следва да се прекрати .Изрично е отбелязано в цитирания акт ,
че в хода на наказателното производство не са привличани обвиняеми, не са налагани мерки
за процесуална принуда .
Против постановлението за прекратяване на наказателното производство от
03.11.2021 г. Т. Д. е депозирала писмена жалба .
По писмената жалба на Т.Д. против постановлението на РП Варна за прекратяване на
досъдебното производство е било образувано ЧНД № 4835/2021 г. по описа на РС Варна, 38
- ми състав.
От изисканото и приобщено по делото като писмено доказателство ЧНД № 4835/
2021 г. по описа на РС Варна , 38 - ми състав, лист 36 -39 от частното наказателно дело, се
установява , че РС Варна е потвърдил постановление на прокурор при РП Варна от
03.11.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1593/2020 г. по описа
на ОДМВР Варна на основание чл. 243, ал.1 , т.1 НПК .
Така постановения акт на РС Варна е бил обжалван от Т. Д., като по жалбата й е било
образувано ВЧНД № 15/2022 г. по описа на ОС Варна .
От приобщеното като писмено доказателство по настоящото дело въззивно частно
наказателно дело - листи 30 - 34 се установява, че с Определение № 29/ 14.01.2022 г. ОС
Варна , четвърти състав на ОС Варна е потвърдил определение на ВРС 38 състав,
постановено на 13.12.21 г. по ЧНД № 4385/2021 г., с което е потвърдено постановление на
РП Варна от 3.11.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по д.пр. № 1593/20
г. по описа на ОД МВР - гр.Варна , на осн. чл.243,ал.1 т.1 НПК . Така постановеното от
въззивния ОС Варна Определение е окончателно .
В обобщение, ВРС , на база събраните по делото писмени доказателства -
материалите по досъдебното производство № 1593/20 , преписката на РП Варна, изисканите
и приобщени ЧНД и ВЧНД , извежда извод, че на дата 01.10.2020 г. по пр.пр.№ 13824/2020
г. по описа на РП - Варна е било образувано ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ -
Варна, а последното е прекратено с Постановление на РП Варна от 03.11.2021 г., влязло
в законна сила на 14.01.2022 г.
В хода на съдебното дирене по настоящото исково производство съдът е
допуснал събиране на гласни доказателства в полза на ищеца чрез показанията на един
свидетел при режим на водене за установяване на твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди . В протокола от проведеното о.с.з. са вписани изцяло
показанията на свидетелката С. Ю. (майка на ищеца ). Показанията на свидетелката С. Ю.
изцяло попадат под хипотезата на чл. 172 ГПК, поради което настоящият съдебен състав
счита, че не следва да ги кредитира. Свидетелските показания на С.Ю. биха могли да бъдат
кредитирани от съда само в частите, в които свидетелската излага твърдения за факти и
обстоятелства, които не са в интерес на ищеца , а именно : в показанията си св.Ю. сочи пред
7
съда, че наказателното производство за блудствени действия с детето Е. било инициирано от
снаха й , че снаха й роднините й искали до отчуждят ищеца от детето Е. , че имало още
седемнадесет дела образувани от снахата й бащата на снахата против сина на ищцата, имало
и забрани на два пъти за по шест месеца сина й да не вижда дето , а всичко било клевета и
наказателното дело за педофилизъм било прекратено , синът й бил невинен, но здравето му ,
нервната му система и психика били разбити .
Други доказателства по делото не са ангажирани .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените от ищеца И. К. против П. Р. Б. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, съдът с проекта си за доклад, обявен за окончателен, е квалифицирал с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
.Исковете съдът е намерил за процесуално допустими , като с доклада по делото е
разпределил доказателствената тежест между страните както следва : Позовавайки се на
нормата на чл.154 ГПК съдът е указал на страните, че съгласно общото правило на
процесуалния закон всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.С доклада по делото съдът е обявил на двете страни ,
че съгласно материалния закон - ЗОДОВ и трайната съдебна практика, съгласно чл. 2, ал.1,
т.3 пр. 1 ЗОДОВ,държавата отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване
на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР
№ 5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., на страните е било указано,
че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.
2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1,
т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за
прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно, а в останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият,
пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ. Изрично е
било указано на страните, че отговорността на държавата за дейността на
правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите
са причинени виновно от длъжностните лица., че съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като
при обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината, без значение
дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността
за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДО В,
освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан,съдът е възложил в
тежест на ищеца да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния
размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение, т.к. на
8
репариране подлежат само действително настъпилите вреди - препращайки към
задължителната съдебна практика - указанията в т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. №
3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
При така разпределената тежест на доказване , съдът на база ангажираните по
делото доказателства и трайната съдебна практика намира предявените искове за
изцяло неоснователни а и недоказани, като излага следните мотиви от правна страна :
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й
е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, като впоследствие не е
била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези
случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от състава на
отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице.
Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл. 4 ЗОДОВ).От горното следва, че в тежест на
ищеца по искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е било да докаже при условията на пълно и
главно доказване : 1 наличието на обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2
признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за
невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3 конкретно
претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4 причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди,
която е от категорията на пряката и непосредствената; 5 размер на обезщетението за
доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както е видно и от отговора на искова молба , ответникът счита
, че искът е недопустим, т.к. не е налице фактическия състав на чл.2 , ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Допустимостта на иска ВРС е преценил на база твърденията на ищеца и формулирания
петитум, съответен на релевираните твърдения . Именно наведените в исковата молба
фактически твърдения затова, че ищецът претърпял неимуществени вреди в резултат на
незаконно воденото против него наказателно производство , прекратено с влязъл в сила
съдебен акт, обуславят допустимостта на избраната форма на искова защита.
Приемайки , че искът е допустим , настоящият съдебен състав следва да изложи
мотиви затова доказан ли е иска по основание и ако е доказан по основание - в какъв размер
се дължи обезщетение .
9
Безспорно по настоящото гражданско дело са събрани всички писмени относими
доказателства, от които се налага еднозначния извод от правна страна, че досъдебното
производство № 1593/ 2020г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна е образувано за
престъпление от общ характер по чл. 149, ал.1 НК, прекратено с постановление на РП Варна
от 03.11.2021г., влязло в законна сила на 14.01.2022 г. Досъдебното производство не е
образувано против ищеца, като в постановлението за образуване липсват дори данни за
лицето, спрямо което е бил подаден сигнал , че са извършвани блудствени действия. Сред
материалите по досъдебното производство не е налично постановление за привличане в
качество на обвиняем, а и за налагане на мярка за неотклонение .
От материалите по преписката на РП Варна, както бе посочено и по -горе, се
установява, че наблюдаващия досъдебното производство прокурор, в рамките на
правомощията си и НПК, е осъществявал ръководството и надзор над действията на
разследващия досъдебното производство, с цел разкриване на обективната истина по
образуваното досъдебно производство и не е одобрявал постановление за привличане на
обвиняем . Фактът ,че ищецът не е привличан към наказателна отговорност по ДП № 1593/
2020г. съдът намира за безспорно доказан на база материалите по досъдебното производство
. Фактът, че досъдебното производство е приключило на 14.1.2022 г. , съдът намира също за
доказан на база приобщеното писмено доказателство - ЧНД № 4835/2021 г. по описа на ВРС
и ВЧНД № 15/2022 г. , като датата 14.01.2022 г. е датата на която е влязло в законна сила
Определението на ОС Варна с което е потвърдено Определението на РП Варна за
прекратяване на досъдебното производство .
От изложеното по-горе, ВРС извежда извод, че наказателното производство за което
ищецът твърди че е водено против него и от което сочи че е претърпял неимуществени
вреди, първо -не е водено против ищеца, второ- ищецът не е привличан в качество на
обвиняем и трето -наказателното производство е приключило с постановление за
прекратяване още на досъдебна фаза .
Въз основа на посочените писмени доказателства , настоящият първоинстанционен
съдебен състав извежда извода, че ищецът не е установил и доказал твърденията си , че е
бил обвинен в извършване на престъпление от общ характер по посоченото от него
досъдебно производство . Т.е. първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2 , ал.1 т.3
ЗОДОВ по делото не е доказана. В случай, че по делото бе установено че ищецът е имал
качество обвиняем в досъдебна фаза, то тогава гражданският съд би дължал произнасяне и
по въпросите свързани с наличието или не на пряката причинно - следствена връзка между
неимуществените вреди, чиято обезвреда ищецът търси, с воденото под ръководството на
Прокуратурата досъдебно производство . Ето защо, при недоказаност дори на първия
елемент от фактическия състав на нормата на която ищецът основава иска си , ВРС извежда
извод за пълна неоснователност и недоказаност на предявения иск ведно с акцесорното
искане за присъждане на законна лихва . В обобщение , съдът намира, че не е налице
основанието на чл. 2 , ал.1 т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата,поради
което и отхвърля изцяло предявените искове.
Приемайки иска за недоказан и неоснователен, при лиса на искане от ответника за
присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от ищеца И. С. К., ЕГН ***, чрез адв.К. К.
от АК Варна, със съдебен адрес : *** против П. Р. Б. , с адрес : *** , с исканията да бъде
осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 10000.00 лв. (десет хиляди
10
лева) - претендирана главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение срещу него по ДП № 1593/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Варна
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на
Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. с чл.
86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11