Определение по дело №3646/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 692
Дата: 13 март 2018 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20175220103646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

13.03.2018 година, гр. Пазарджик

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, 27 състав, на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година  в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ : Десислава Тодорова

 

като разгледа гр. д. № 3646/2017 г. по описа на Съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Д.Г.В. притежава спрямо ответника Т.А.Б. качеството на поемател (кредитор) на вземане за сумата от 2000,00 лева, което е основано на редовен менителничен ефект  - запис на заповед от 01.11.2013 г., платима на 20.07.2014 г. Поддържа се , че процесният запис на заповед е прескрибиран (менителничното задължение е погасено по давност), поради което с иска упражнява правото, възникнало на 21.07.2017 г., да търси вземането по записа на заповед при условията на неоснователно обогатяване. Счита, че ответникът се е обогатил предвид това, че той не намалява имуществото си и спестява разходи за погасяване на задължението, а вредите на ищеца се изразяват в това, че не може да увеличи имуществото си с вземането по ценната книга. Претендира се да бъде заплатена и сумата от 616,78 лева, представляваща законната мораторна лихва за забава за периода 21.07.2014-02.08.2017г., поради липсата на плащане след отправена за това покана от ищеца. Представят се под опис документи.

Видно от молба от 04.10.2017 г. по делото е представен документ за платена ДТ от 104,67 лева. В тази връзка съдът намира, че предвид фактическите твърдения на ищеца са предявени два осъдителни иска, като претенциите произтичат от различни основания и касаят различни материални блага, За всеки иск се дължи минимум от 50,00 лева ДТ по чл. 1 ТДТГПК, тоест общо 130,00 лева, от  които са внесени 104,67 лева, при което за разликата до целия дължим размер, която възлиза на 25,33 лева таксата остава невнесена. Ето защо следва да се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите и последиците от това.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло претенциите на ищеца. Навеждат се доводи за недопустимост на иска за главното вземане поради липса на предявен пряк иск по съдебен ред за менителничното задължение и отхвърлянето му поради изтекла давност. Предвид това се моли делото да се прекрати. Поддържа се, че издадения запис на заповед по необходимост служи за обезпечение за изпълнението по каузална сделка. В тази връзка се посочва, че ищецът обосновава претенцията си без да твърди каузално правооношение, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника, защото ценната книга не поражда правни последици. Поддържа се, че вземането по записа на заповед е погасено по давност с оглед което се моли да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Ответникът не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Съдът намира доводите на ответника за недопустимост на производството за неоснователни, тъй като същите касаят правния спор по същество и на този етап не могат да бъдат обсъждани.

Доказателствената тежест следва да се разпредели съобразно въведените в предмета на делото обстоятелства, респ. твърдения от страните, както следва: в тежест на ищеца е да установи наличието на действителна ценна книга и произтичащо от нея валидно поето задължение за плащане; прескрибиране на ефекта, поради погасяването по давност на менителничните искове за упражняване правата по него, а в тежест на ответника, че  вземането е погасено чрез плащане или по друг начин. По отношение претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да установи главното парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото от ответника в определения за това срок. Ответникът следва да докаже, че е погасил вземането.

По доказателствата:

Представените с исковата молба документи слева да се допуснат за приемане, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото. Ответникът не сочи доказателства, че е платил процесните парични вземания.

Предвид изложеното и на основание чл. 7 и  чл. 140, ал.1 от ГПК, Съдът

                             

                                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.А.Б., чрез адв. Р. Д., за прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ Искова молба вх. № 14998/15.09.2017 г. и УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на Определението да отстрани нередовностите по исковата молба, като довнесе по сметка на РС –Пазарджик държавна такса в размер на още 25,33 лева и да представи вносен документ в същия срок.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на всички указания в посочения срок, постановеното определение по чл. 140, ал. 3 от ГПК за насрочване на делото в открито съдебно заседание ще бъде отменено по реда на чл. 253 от ГПК,  а исковата молба  върната.

ПРИЕМА, на основание чл. 140 от ГПК, ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, в случай че ищецът отстрани в срок нередовностите на исковата молба:

            Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът Д.Г.В. притежава спрямо ответника Т.А.Б. качеството на поемател (кредитор) на вземане за сумата от 2000,00 лева, което е основано на редовен менителничен ефект  - запис на заповед от 01.11.2013 г., платима на 20.07.2014 г. Поддържа се , че процесният запис на заповед е прескрибиран (менителничното задължение е погасено по давност), поради което с иска упражнява правото, възникнало на 21.07.2017 г., да търси вземането по записа на заповед при условията на неоснователно обогатяване. Счита, че ответникът се е обогатил предвид това, че той не намалява имуществото си и спестява разходи за погасяване на задължението, а вредите на ищеца се изразяват в това, че не може да увеличи имуществото си с вземането по ценната книга. Претендира се да бъде заплатена и сумата от 616,78 лева, представляваща законната мораторна лихва за забава за периода 21.07.2014-02.08.2017г., поради липсата на плащане след отправена за това покана от ищеца. Представят се под опис документи.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло претенциите на ищеца. Навеждат се доводи за недопустимост на иска за главното вземане поради липса на предявен пряк иск по съдебен ред за менителничното задължение и отхвърляне поради изтекла давност, поради което се моли делото да се прекрати. Поддържа се, че издадения запис на заповед по необходимост служи за обезпечение за изпълнението по каузална сделка. В тази връзка се посочва, че ищецът обосновава претенцията си без да твърди каузално правооношение, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника, защото ценната книга не поражда правни последици. Поддържа се, че вземането по записа на заповед е погасено по давност с оглед което се моли да бъдат отхвърлени ищцовите претенции. Ответникът не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест се разпределя съобразно въведените в предмета на делото обстоятелства, респ. твърдения от страните, както следва: в тежест на ищеца е да установи наличието на действителна ценна книга и произтичащо от нея валидно поето задължение за плащане; прескрибиране на ефекта, поради погасяването по давност на менителничните искове за упражняване правата по него, а в тежест на ответника, че  е вземането е платил вземането, за което не сочи доказателства. По отношение претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да установи главното парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото от ответника в даден от ищеца срок. Ответникът следва да докаже, че е погасил вземането. Ответникът не сочи доказателства, че исковите парични вземания са платени от него.

УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 , ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните към медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

ДОПУСКА за приемане представените под опис с исковата молба документи.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 03.04.2018 година от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, ведно с призовката, преписи от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                      

                                                                                           СЪДИЯ: ..............................

                                                                                                            / Д. Тодорова /