№ 5886
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110101385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 415612 от 20.12.2024 г., подадена от „Кредисимо“
ЕАД, с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 22107 от
05.12.2024 г. в частта за разноските, с искане да бъде намалено присъденото в полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. М. М. адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ в размер на 480 лева с ДДС. Излага съображения, че присъденото с
решението адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна
сложност на делото и същото следва да бъде определено в размер под установения с
НМРАВ минимум. Моли съда да не присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение, тъй
като счита, че се касае за необлагаема услуга.
Постъпила е молба с вх. № 417394/23.12.2024 г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, с
която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 22107 от 05.12.2024 г. в
частта за разноските, с искане да бъде намалено присъденото в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. М. М. адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
в размер на 374,40 лева с ДДС. Излага съображения, че присъденото с решението адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и
същото служебно следва да бъде определено в размер под установения с НМРАВ минимум.
Позовава се на практика на СЕС.
Ответната страна по молбата С. Л. чрез адв. М. М. взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно
присъдени съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката
труд в подготовката на делото. Излага, че е регистриран по ЗДДС и върху определения от
съда размер на адвокатското възнаграждение за оказана правна помощ следва да се начисли
дължимият ДДС, тъй като се касае за облагаема услуга по см. на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС.
Позовава се на практика на ВКС.
Съдът намира, че молбите са подадени в срок и от страни с правен интерес. Липсата
на списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски е ирелевантен по производството доколкото
се атакуват разноските на насрещната страна по делото. Разгледани по същество молбите са
основателни, по следните съображения.
С решение № 22107 от 05.12.2024 г., съдът е уважил предявените против
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 10 лева, недължимо платена договорна лихва по
недействителен договор за потребителски кредит № 2639567/15.09.2022 г., както и сумата
1
77,57 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство от 15.09.2022 г. По отношение на разноските съдът е
намерил, че с оглед този изход на делото разноски се следват на ищеца в размер на 89 лв.,
представляващи държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете и с оглед
частичното прекратяване на делото, а предоставилият безплатна правна помощ на ищеца по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адв. М. В. М. има право на адвокатско възнаграждение в
размер на 854,40 лева, представляващи минимален размер на адвокатско възнаграждение с
включен ДДС с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС. Определеното
възнаграждение е разпределено в тежест на ответниците, както следва: „Кредисимо“ ЕАД –
480 лева с ДДС и „Ай Тръст“ ЕООД 374,40 лева с ДДС.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази наведените от ответниците съображения за
изменение на решението в частта за разноските, фактическата и правна сложност на делото,
цената на исковете и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца адв. М.
процесуални действия, изразяващи се единствено в изготвяне и депозиране на искова молба
и молби по хода на делото (без участие в открито съдебно заседание), съдът намира, че
следва да се определи като справедлив и обоснован размер от 426,17 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. В. М., разпределено както следва: в тежест на
„Кредисимо“ ЕАД – 240 лева с ДДС, в тежест на „Ай Тръст“ ЕООД – 186,17 лева с ДДС с
оглед частичното прекратяване на делото.
По отношение на искането съдът да не присъжда ДДС върху адвокатското
възнаграждение следва да се посочи, че в трайната практика на ВКС (напр. Определение №
50088/10.05.2023 г. по т. д. № 1445/2021 г. на ВКС, II т.о., Определение № 693/25.11.2019 г.
2
по ч.т.д № 2567/2019 г. на ВКС, II т.о., Определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч.т.д. №
2908/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.), е прието, че с присъждането на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която
е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС, респ. предоставянето на
безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява
безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС. Следователно при присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за
разноските основателна, поради което следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба с вх. № 415612 от 20.12.2024 г., подадена от „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК ... и молба с вх. № 417394/23.12.2024 г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ..
постановеното по делото решение № 22107/05.12.2024 г. в частта за разноските, в следния
смисъл:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ... (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", да заплати адв. М. В. М., с адрес на
упражняване на дейността в гр. ..., сума в размер на 240 лева с ДДС, представляващи
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца С. С. Л. по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, вместо присъдения с решението размер от 480 лева с ДДС.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: .., гр. София, ... (сграда А), ет. 4 Бизнес център
„България“, да заплати адв. М. В. М., с адрес на упражняване на дейността в гр. ..., сума в
размер на 186,17 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца С. С. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вместо присъдения с решението
размер от 374,40 лева с ДДС.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3