ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град София, 26.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и
шести март
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело Е № 2492 по описа за 2020 г. на
Софийски градски съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба, вх. № 26186 от 27.02.2020 г., подадена от Б.Д.К., чрез пълномощник, с искане за
установяване на правомерността на признаването от Столична община на
чуждестранно Решение за развод между З.Е.А.и Б.Д.К., постановено от Върховния
съд на щата Калифорния, окръг Лос Анджелис, Съединени американски щати.
В
молбата се твърди, че З.Е.А.е представила чуждестранното Решение за развод пред
кмета на Столична община, Район ”Младост”, който издал Решение № 23 от
13.09.2019 г. относно признаване на чуждестранен акт за развод. Решението е
било изпратено на Столична община, Район ”Сердика”, където е регистрирано, на
основание чл. 76 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл.
118 от Кодекса на международното частно право (КМЧП).
Към молбата
са представени като доказателства следните документи: 1. заверен препис от
Решение № 23 от 13.09.2019 г. на кмета на Столична община, Район ”Младост”, с
което по подадено заявление от съпругата З.Е.А.е признато Съдебно решение за
разтрогване на брак на Върховния съд на щата Калифорния, окръг Лос Анджелис,
Съединени американски щати, по дело РD 064507, влязло в сила на
12.12.2018 г., с което е постановен развод между З.Е.А.и Б.К. (бракът
им е регистриран в Република България с акт за брак № 3108 от 10.05.2013 г. на
Столична община, Район ”Сердика”), и 2. заверен препис от актовата книга на акт за
сключен граждански брак № 3108 от 10.05.2013 г. на Столична община, Район
”Сердика” между Б.Д.К. и З.Е.А., където в графа ”Бележки” на 19.09.2019 г. е
направено вписване на Решението за признаване на процесното американско
чуждестранно съдебно Решение за прекратяване на брака.
Софийският градски съд, при извършване на проверката за допустимост на така
предявения иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП, приема, че същият е недопустим.
При това положение съдът намира, че тъй като няма да го разглежда по същество, не
следва да оставя така подадената молба без движение, поради нейните
нередовности.
Съгласно чл. 118, ал. 1 КМЧП признаването на чуждестранното Решение се извършва от
органа, пред който то се предявява. Законодателят е предвидил признаването (зачитането) на
чуждестранното съдебно Решение да се извършва
пряко от органа, пред който то следва да се предяви – съответното длъжностно
лице по гражданското състояние. Прякото признаване на съдебните Решения, постановени в други държави, е проекция на принципа на взаимното доверие и изключва
приложението на чл. 118, ал. 2 КМЧП. При
положение, че длъжностното лице по гражданското състояние откаже зачитането на Решението и неговият отказ, обективиран в съответния
индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава
може да се предяви установителният иск, който се разглежда по реда на чл. 118, ал. 2 КМЧП.
В случая, молителят твърди и в
подкрепа на твърдението му са и представените доказателства с молбата, че
процесното американско съдебно Решение е признато от кмета на Столична община,
Район ”Младост”, а така също и признаването на чуждестранното Решение е
регистрирано и в съответната община, където се съхранява акта за сключен
граждански брак, съгласно ЗГР.
От изложеното следва
изводът, че процесното чуждестранно съдебно
Решение за развод вече пряко е признато от органа, пред който то
законосъобразно е било предявено от единия съпруг – от компетентната община,
т. е. то вече е признато от българската
държава.
Съдебната практика (задължителна и незадължителна), отнасяща се до процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.
118, ал. 2 КМЧП константно приема, че писменият
отказ на органа да признае чуждестранното Решение е абсолютна предпоставка за
завеждане на установителния иск пред Софийския градски съд (така напр. Опр. № 416/23.07.2009 г. по ч.гр.дело №
149/2009 г. на III ГО, Опр. № 79/25.02.2015 г. по
ч.гр.дело № 7343/2014 г. на I ГО, Опр. № 475/10.07.2012 г. по
ч.гр.дело № 328/2012 г. на III ГО – постановени по реда на чл.
274, ал. 3, т. 1 ГПК, също и Решение № 23/13.02.2006 г. по гр. дело № 638/2005
г., II ГО на ВКС и Решение №
342/13.05.2009 г. по гр. дело № 940/2008 г., III ГО на ВКС – постановени по ГПК-отменен).
Прякото признаване на чуждестранното съдебно Решение изключва възможността
за завеждане на установителния иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП за съдебно признаване
на същото Решение, което в същността си ще съставлява преразглеждане на
предпоставките за признаване по чл. 117 КМЧП по един недопустим от закона
начин.
Това налага молбата, като недопустима, с приложенията, да бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
Съдът намира за необходимо да
посочи, че пътят за защита на молителя (неучаствалия съпруг в производството по прякото признаване) е евентуално чрез атакуване на постановения индивидуален
административен акт по признаването, а не с иск по чл. 118, ал. 2 КМЧП.
Така
мотивиран, и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба, вх. № 26186 от 27.02.2020 г., с приложенията, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело Е № 2492 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Софийския апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
СЪДИЯ: