Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
гр.Пловдив, 03.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви
състав, в открито заседание на…тринадесети юни…през…две хиляди и осемнадесета
година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на секретаря……Цветелина
Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело
№82 по описа за 2017 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№154/12.12.2016г., постановено по търг. д. №64/2012г. по описа на окръжен съд
П., е отхвърлен предявеният от
синдика на „Б.М.С.“ АД - гр. С. с ЕИК *********, против „Г.“ АД *** ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Л.А. К. и „Б.М.С.“ АД гр. С. - в несъстоятелност, иск
по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ / отм./ за прогласяване нищожността на сделките по
отношение кредиторите с приети вземания по ф-ра №**/31.05.2010г. и
№**/30.06.2010г., сключени между „Б.М.С.“ АД и „Г.“ АД, с които са продадени части
от технологичната линия на длъжника – филтри – 2 броя, система за въздушен
транспорт на материала; метални конструкции към машините – 1 брой и газова
инсталация.
Обявени са за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Б.М.С.“ АД - гр. С. / Н/ на основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, търговски
продажби, обективирани във фактура №**/12.03.2010г., фактура №**/31.05.2010г. и
фактура № **/30.06.2010г. между „Б.М.С.“ АД и „Г.“ АД, с които са продадени
части от технологичната линия на длъжника – филтри – 3 броя, система за
въздушен транспорт на материала, метални конструкции към машините – 1 брой,
газова инсталация, елеватори 14 броя силози – 8 броя, метална конструкция за
силози – 1 брой, компютърна конфигурация и принтер – 1 брой, апаратура за
управление и контрол и софтуер – 1 брой, ленти и шнекове – 1 брой, магнитен
сепаратор – 1 брой на цена от 1 239 859,55лв. без ДДС.
„Б.М. – С.” АД – в несъстоятелност е осъдено да заплати държавна такса в размер на
16 240лв. по отхвърления иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ / отм./
и в размер на 26 597,19лв. по иска с правно основание чл.647, т.6 от ТЗ,
платими от масата на несъстоятелността, както и да заплати на „Г.“ АД
направените разноски по делото в размер на 12 710лв., платими от масата на
несъстоятелността.
„Г.“ АД е осъдено да заплати държавна такса в
размер на 26597,19лв. по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, както
и да заплати на „Б.М. – С.” АД – в несъстоятелност, сторените по делото
разноски съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 515,57лв.
Решението
е постановено при участието на трети лица - помагачи „М.и.Б.“ ООД *** и
„М.и.“ ООД със седалище в Република И., регистрирано във фирмения регистър на
Тръговско - промишлена, занаятчийска и земеделска палата – Н., с данъчен номер
за вписване **********.
Така постановеното решение е обжалвано от
ответника „Г.“ АД в частта, с която е уважен искът по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
Счита, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие на материалния
и процесуалния закон и е необосновано. Изложени са съображения за неправилност
на изводите на първоинстанционния съд за наличие на неравностойност на
престациите, изградени на база на неправилно кредитирано заключение от
съдебнотехническа експертиза. Изразено е несъгласие с изводите на съда, че
увреждащият характер на сделката е свързан с предмета на същата – а именно
движими вещи, които са предназначени за осъществяване на основната му
производствена дейност. Доводите за допуснати процесуални нарушения се свеждат
до неправилно приложение нормата на чл.158 ал.1 от ГПК. Изразено е и несъгласие
с конституирането и участието в процеса на трети лица – помагачи - „М.и.Б.“ ООД
*** и „М.и.“ ООД, Република И., с оглед липса на правен интерес по смисъла на чл.218
от ГПК. Моли решението на П. окръжен съд да бъде отменено и да се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по
делото разноски. С въззивната жалба е предявено доказателствени искания – за
допускане на комплексна съдебна експертиза с участието на вещи лица икономист и
оценител на машини и съоръжения за определяне справедливата пазарна стойност на
машините и съоръженията, продадени с процесните фактури. Доказателственото
искане е оставено без уважение от въззивната инстанциа, поради липса на
предпоставките по чл.266 от ГПК.
В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК
синдикът – И.К., чрез процесуалния представител – адв. И.Б., оспорва изцяло
предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. С
подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за
събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са
представени и писмени такива.
Постъпил е отговор от третите - лица помагачи
- „М.и.Б.“ ООД *** и „М.и.“ ООД, Република И.. Със същия се оспорва подадената
въззивна жалба. Не се предявяват доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от „Б.М. – С.” АД – в несъстоятелност.
/Въззивното производство е образувано и по
подадена въззивна жалба от „Б.М. – С.” АД – в несъстоятелност, чрез адв. П.Х..
Въззивното производство по тази жалба е прекратено с влязло в сила определение
№326/28.07.2017г., потвърдено с определение № 16/08.01.2018г. по ч.т.д.
№3046/2017г. на ВКС/.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази
оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е
валидно и допустимо решение.
Същото е постановено по предявена искова
молба от
А.К. в качеството му на синдик
на „Б.М.С.“ АД - гр. С. с ЕИК *********, с открито производство по несъстоятелност с решение
№35/21.03.2011г. по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС /с настоящ синдик И.К., против „Г.“ АД и
„Б.М.С.“ АД - в несъстоятелност.
Предявен е иск за обявяване недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността на сделки, сключени между двамата
ответници, обективирани във фактури №**/31.05.2010г. и №**/30.06.2010г., с
които са продадени части от технологичната линия на длъжника – филтри – 2 броя,
система за въздушен транспорт на материала; метални конструкции към машините –
1 брой и газова инсталация – на основанието по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /отм./. Този
иск е отхвърлен от първоинстанционния съд и в тази част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Предявен е иск за обявяване недействителни по
отношение кредиторите на несъстоятелността на сделки, сключени между двамата
ответници, обективирани във фактури №**/12.03.2010г., №**/31.05.2010г. и
фактура № **/30.06.2010г., с които са продадени части от технологичната линия
на длъжника – филтри – 3 броя, система за въздушен транспорт на материала,
метални конструкции към машините – 1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя
силози – 8 броя, метална конструкция за силози – 1 брой, компютърна
конфигурация и принтер – 1 брой, апаратура за управление и контрол и софтуер –
1 брой, ленти и шнекове – 1 брой, магнитен сепаратор – 1 брой – на основанието
по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ /изм. ДВ бр.20/2013г./ във връзка с параграф 14, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /ДВ бр. 20/2013г./ /тъй като ИМ е предявена преди влизане в
сила на посоченото изменение/ - като сделки, които увреждат кредиторите, по
които страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Този иск е предмет на въззивното производство
и се основава на следните обстоятелства:
С решение №35/21.03.2011г. е открито
производство по несъстоятелност на „Б.-М.-С.” АД, с начална дата на
неплатежоспособността - 14.03.2010г. При изпълнение на задълженията си синдикът
установил, че с четири броя фактури - №**/29.01.2010г., №**/12.03.2010г.,
№**/31.05.2010г. и №**/30.06.2010г., несъстоятелното дружество продало всички
машини и съоръжения, с които осъществявало производствената си дейност на
свързани лица, като сделките по последните три фактури са сключени с ответното
дружество „Г.“ АД. Освен че се твърди свързаност на купувача и продавача по
сделките по смисъла на § 1 ал.1 т.3,5,6 и 7 и ал. 2 от ДР на ТЗ, както и че
сделките са сключени в подозрителния период, конкретните обстоятелства за
увреждащия характер на сделката са следните: 1.цената на сделката била
значително по-ниска от реалната стойност на продадените съоръженията плюс
разходите по транспортирането им от И. и разходите за проектиране, монтаж и
въвеждане в експлоатация; 2. няма извършено плащане по сделките и 3. на
практика с посочените в исковата молба сделки, сключени с посочените фактури,
било продадено цялото технологично оборудване - собственост на дружество, необходимо за основната му дейност
– преработка на фелдшпат и то не можело да извършва никаква
дейност.Това значително намалявало пазарната му стойност при бъдещо осребряване
на имуществото. Тези твърдения се поддържат и доразвиват в допълнителната
искова молба.
В
представените отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба
ответникът „Г.“ АД е оспорил
същата. Без да отрича твърдения
от ищеца факт на сключване на сделките, отрича неговата правна релевантност към
хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ. Възраженията по основателността на иска се
свеждат до насрещни твърдения – за еквивалентност на престациите по процесните
сделки; за извършено плащане на цената по сделките, чрез извършено между
страните прихващане на насрещни задължения, отразено в договор за заместване в
дълг и протокол за прихващане на разчети между двете предприятия от
31.03.2010г. Твърди се, че продажбата на процесните активи не е възпрепятствала
производствената дейност на дружеството, нито намалява продажната стойност при
бъдещо осребряване на имуществото, тъй като дружеството продължило да
работи.
От страна на ответника „Б.-М.-С.” АД – в
несъстоятелност, също са оспорени предявените искове. Възраженията по
основателността на исковете са идентични с тези на ответника „Г.“ АД.
По реда на чл.218 от ГПК е допуснато
участието на трети лица: „М.и. Б.“ ООД
*** и „М.Р.“ ООД със седалище в Република И., което считано от 01.08.2013г. е
прекратено, поради вливането си в друго търговско дружество и новоконституиран
участник в процеса – „М.“, също със седалище в Република И.. Третите лица
поддържат всички онези обстоятелства, на които синдикът-ищец основава иска си за недействителността на сделките по
отношение на кредититорите /каквито са и самите трети лица/.
След преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и отговора, настоящата инстанция намира за установено следното:
Отменителните
искове по чл.647 от ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени правни
сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави
хипотези.
Изискването за допустимост на
отменителните искове е визирано в чл.649 ал.1 от ТЗ, като процесуалната
възможност е предоставена на синдика, /а при негово бездействие - всеки
кредитор/ и искът следва да е предявен в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632 ал.2
от ТЗ.
Така предявеният иск е
допустим. С решение №35/21.03.2011г.,
постановено по т. д. №66/2010г. на Окръжен съд П., е обявена неплатежоспособността
на длъжника „Б.М. – С.“ АД, гр. С.,
определена е началната дата на неплатежоспособността
- 14.03.2010г., открито е производство по несъстоятелност с
произтичащите от това последици. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.04.2011г.
/под № **************/. Синдикът е активно
легитимиран да предяви този иск по силата на чл.649 ал.1 от ТЗ, като искът е
предявен в предвидения от закона едногодишен срок. Като ответници по него
отговарят двете страни по сделката, чиято относителна недействителност се иска
да бъде прогласена.
При хипотезата на
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, на която се позовава ищецът, е предвидена възможност да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделка, която
уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ.
Сделките, чиято недействителност се
претендира на основанието по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, са търговски продажби,
обективирани във фактури №**/12.03.2010г., №**/31.05.2010г. и №**/30.06.2010г.
С тези сделки „Б.М.С.“ АД – в качеството на продавач е продало на „Г.“ АД части
от технологичната си линия – филтри – 3 броя, система за въздушен транспорт на
материала, метални конструкции към машините – 1 брой, газова инсталация,
елеватори 14 броя силози – 8 броя, метална конструкция за силози – 1 брой,
компютърна конфигурация и принтер – 1 брой, апаратура за управление и контрол и
софтуер – 1 брой, ленти и шнекове – 1 брой, магнитен сепаратор – 1 брой. Посочената/уговорена
цена на активите по фактура
№**/12.03.2010г. е 1 007 831,46лв. с ДДС /839859,55лв. без ДДС/; по
фактура №
**/31.05.2010г. - 372 000лв.
– с ДДС /310 000лв.без ДДС/; по фактура № **/30.06.2010г. - 108 000лв. с ДДС
/90 000лв. без ДДС/.
Няма спор, че молбата, по която е образувано
производството по несъстоятелност на „Б.М. – С.“ АД по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС е
подадена на 11.05.2010г., при което сделката по фактура №**/12.03.2010г. попада
в т.н. „подозрителен период“ по смисъла на чл.647 ал.1 от ТЗ, а съгласно чл.647
ал.2 от ТЗ предпоставките за недействителност са относими и към сделките по
фактури №**/31.05.2010г. и №**/30.06.2010г., като сделки, извършени от
длъжника в периода между подаване на молбата
по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
По отношение на страните по сделката е налице
хипотезата на „свързаност“ по смисъла на пар.1 ал.2 от ДРТЗ. Г.С. е законен
представител на „Б.М. – С.“ АД и член на СД на „Г.“ АД, а Л.К. е законен
представител на „Г.“ АД и член на СД на „Б.М. – С.“ АД.
По отношение на последния – кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ – сделка,
увреждаща кредиторите, за да се приеме, че сделката не може да бъде противопоставена
на определена категория увредени от нея лица, същата следва да намалява и то
съществено възможността за удовлетворяване на кредиторите вследствие
осребряването й, като преценката при всеки отделен случай е с оглед конкретната
фактическа обстановка.
Доколкото в преобладаващата си част доводите
във въззивната жалба се свеждат до необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд относно
неравностойност на престациите, изградени на база на неправилно
кредитирано заключение от съдебнооценъчна експертиза, следва да се отбележи, че
в съответствие с материалноправните изисквания, окръжният съд е въвел като база
за сравнение определената от вещото лице М. пазарна цена с допълнително
заключение от 26.10.2015г. Съпоставимо с продажната цена по трите фактури и
определената от вещото лице пазарна такава /в стойности без ДДС/, стойностите
са следните: по фактура №**/12.03.2010г. – продажна цена 839 859,55лв. и
пазарна цена 1 595 300лв.; фактура №**/31.05.2010г. – продажна цена 310 000лв.
и пазарна - 326 800лв.; фактура №**/30.06.2010г. – продажна цена 90 000лв.
и пазарна - 113 800лв. Това заключение, макар и оспорено от страните,
правилно е възприето от съда, като в мотивната част на решението са изложени
аргументи за кредитирането му. Така определената пазарна цена на база
доставната цена, предоставени от синдика счетоводни данни, оглед на състоянието на
вещите, съответства в най-пълна степен на дефиницията за „пазарна цена“ при
липса на пазарни аналози. Съгласно пар.1 т.8. от ДР
ДОПК „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или
услуга по сделка между лица, които не са свързани. Всички останали нормативни
уредби препращат към ДОПК: Съгласно пар.1, т.16 от ДР ЗДДС – „Пазарна цена“
е цената по смисъла на пар.1 т.8. от ДР ДОПК,
определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на пар.1 т.10
от ДР ДОПК. Съгласно пар.1 т.14 от ДР ЗКПО – „Пазарна цена“ е цената по смисъла
на пар.1 т.8. от ДР ДОПК. Или приложими са едни и
същи методи за определяне на пазарната цена – тези по смисъла на пар.1 т.10 от
ДР ДОПК. В пар.1 т.10 от ДР ДОПК са изброени „Методи за определяне на пазарните
цени“, между които – б.Б - методът на пазарните цени, където обичайната пазарна
цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена
форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба, като редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба
на министъра на финансите. Този подзаконов нормативен акт е Наредба №Н-9
от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени /обн., ДВ, бр.70 от 29.08.2006г./. Съгласно
чл.8 ал.2 т.1 от цитираната Наредба - методът на
пазарните цени се прилага, когато е налице сходство в изпълняваните функции по
контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка: /т.1/ в случаите на
покупка и последваща продажба на продукти, при които лицето, осъществяващо
препродажбата, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите в
резултат на изменение на физическите им характеристики /какъвто е настоящият
случай/ или в резултат на използването на нематериални блага, се прилага
методът на пазарните цени. При горепосочената съпоставка между продажната
цена по трите фактури и определената от вещото лице пазарна такава, както е
приел и първоинстационният съд, разликата между пазарна и доставна цена по
фактура №**/12.03.2010г. дава процентно съотношение в размер на 47,35%, която
разлика по последната фактура безспорно е значителна; по фактура
№**/31.05.2010г. – 5,15 %, по фактура №**/30.06.2010г. –15,64 %.
От една страна критерият „равностойност” не е
еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на
даденото и цената на полученото по сделката.
Дали
неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя
недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. В
конкретния случай следва да се съобрази характера на сделката, едновременно с
Естеството на предмета на сделката. Доколкото се касае за недействителност по
смисъла на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, то не е необходимо да е налице значителна
неравностойност на престациите, както и равностойността на престациите не
единственият, нито водещ критерий при преценката за увреждане на кредиторите.
Увреждането се изразява в реално
намаляване на масата на несъстоятелността в резултат на разпореждане с
имущество от нея или увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника в рамките на фазата на
осребряването. Увреждане е налице, когато с разпореждането длъжникът заменя
по-слабо ликвиден актив, върху който може да бъде насочено изпълнение, срещу
парични средства, чиято ликвидност съществено затруднява изпълнението върху тях
– какъвто е настоящият случай. Съгласно заключението от съдебнотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице М., всички машини и съоръжения, продадени
от несъстоятелния длъжник, са елементи от инсталация, която е била в
експлоатация и са неделима част от непрекъсната произвоствена линия. В същия
смисъл е и заключението от съдебнооценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице М., съгласно което оценяваните активи са част от цялостната технологична
поточна линия за производство на обогатени обезжелезени фелдшпатови продукти.
Или доколкото се касае за активи, свързани с производствената дейност на
търговеца, или слабо ликвидни активи, то самото им трансформиране в пари и при
отчитане свързаността на страните по сделката, затруднява изпълнението при
попълване масата на несъстоятелността. Като е стигнал до този извод и като е
обосновал увреждащия характер на сделките с характера на същите, с Е.ството на
продаденото и неговото предназначение, а не с нееквивалентност на престациите,
окръжният съд е приложил правилно материалния закон.
В тази връзка твърдяното във въззивната жалба
като процесуално нарушение приложение на нормата на чл.158 ал.1 от ГПК не би се
отразило на крайния изход от спора, тъй като по реда на посочената процесуална
норма е заличена допусната по реда на чл.200 ал.3 от ГПК експертиза с друго
вещо лице, със задача относно пазарната стойност на активите, поради оспорване
заключението, изготвено от вещото лице М.. Както се посочи, в случая
еквивалентността на предстациите, определяема от сътоношението между
действителната пазарна цена на активите и цената, на която са продадени, не е
определящият критерий при хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ.
Развитите във въззивната жалба съображения
относно конституирането и участието в процеса на трети лица – помагачи -
„М.и.Б.“ ООД *** и „М.и.“ ООД, Република И., с оглед липса на правен интерес по
смисъла на чл.218 от ГПК, освен че са неотносими към правилността на съдебното
решение с оглед останалите доводи във въззивната жалба, са и неоснователни.
Третото лице – помагач е лице, което участва
в чужд процес, за да помага на подпомаганата страна, с цел да издейства
благоприятно за нея решение. Конституирането на третите лица – помагачи на
ищеца – кредитори на несъстоятелността на дружеството – ответник, е станало
преди изменението на чл.649 от ТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ - с протоколно
определение от 23.10.2012г., по подадена
молба на 19.10.2012г. С изменението на чл.649 от ТЗ - ал.3, пр. второ, е
отречено правото на кредитора на несъстоятелността да предяви самостоятелен иск
при предявен същия иск от друг кредитор, но наред с хипотезата на лично
предявяване на отменителния иск - при бездействие на синдика, е предоставена
възможност друг кредитор да се конституира като съищец по иска. Доколкото
действащата към процесния момент разпоредба на чл.649 от ТЗ не съдържа нито
забрана за процесуална активност на кредитор при предявен от синдика иск, нито
предоставя изрична, конкретно определена възможност за процесуална активност на
друг кредитор, само в качеството на съищец, при предявен иск от кредитор, то
налице е правен интерес за кредитор в производството по несъстоятелност /при
действието на чл.649 от ТЗ, преди изм. ДВ бр.20/28.02.2013г./ да участва в
процеса в качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца по предявен
иск от синдика по чл.647. В случай,че е благоприятно, решението по такъв иск
безспорно рефлектира върху масата на несъстоятелността и увеличава вероятността
за удовлетворяването и на конкретния кредитор в производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения въззивната жалба се
явява неоснователна, а първоинстанционното решение – като правилно и
законосъобразно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.649 ал.6 от ТЗ жалбоподателят „Г.“ АД следва да бъде осъден да заплати дължимата
се държавна такса за въззивно обжалване – в размер на 13 298,59лв.
Предявено е
искане за присъждане на сторените по делото разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение, от ищеца в първоинстанционното производство – въззиваема страна
в настоящето – синдика И.К.. В тази насока по делото са представени списък на
разноските по чл.80 от ГПК за заплатено адв. възнаграждение в размер на
23 920лв., договор за правна защита и съдействие за уговорено адв.
възнаграждение в посочения размер, платимо по банков път, платежно нареждане за
извършено плащане, както и определение №156/08.03.2017г. по т.д. №66/2010г. на
ПзОС, с което е дадено разрешение на синдика по чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ да се
разпореди от особената банкова сметка ***. В този смисъл налице са
доказателства за реално сторени разноски от масата на несъстоятелността и тези
разноски следва да се присъдят в полза на „Б.М. – С.“ АД – в несъстоятелност.
Водим от изложеното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №154/12.12.2016г.,
постановено по търг. д. №64/2012г. по описа на окръжен съд П. в обжалваната
част – с която са обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.М.С.“ АД
- гр. С. – в несъстоятелност, с ЕИК *********, на основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, търговски
продажби обективирани във фактура №**/12.03.2010г., фактура №**/31.05.2010г. и
фактура №**/30.06.2010г. между „Б.М.С.“ АД и „Г.“ АД с ЕИК *********, с които
са продадени части от технологичната линия на длъжника – филтри – 3 броя,
система за въздушен транспорт на материала, метални конструкции към машините –
1 брой, газова инсталация, елеватори 14 броя силози – 8 броя, метална
конструкция за силози – 1 брой, компютърна конфигурация и принтер – 1 брой,
апаратура за управление и контрол и софтуер – 1 брой, ленти и шнекове – 1 брой,
магнитен сепаратор – 1 брой на цена от 1 239 859,55лв. без ДДС –
- като решението е постановено при участието
на трети лица - помагачи „М.и.Б.“ ООД *** и „М.и.“ ООД със седалище в Република
И., регистрирано във фирмения регистър на Тръговско - промишлена, занаятчийска
и земеделска палата – Н., с данъчен номер за вписване *************.
ОСЪЖДА „Г.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза бюджета на съдебната власт сумата от 13 298,59лв. - държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Г.“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Б.М.С.“ АД - гр. С. – в несъстоятелност, с ЕИК *********, сторените
от масата на несъстоятелността разноски във въззивното производство в размер на
23 920лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: